Мотиви към Присъда № 111 от 14.06.2016 г.,
постановена по НОХД № 1974/ 2014 г. по описа
на Районен съд-гр.Бургас
Съдебното производство по делото
е образувано по повод постъпилия в съда обвинителен акт на Районна прокуратура
- Бургас, с който против подсъдимите Д.Д.Д. ЕГН **********, М.Г.Б. ЕГН **********, С.З.К. ЕГН **********, Й.И.И. ЕГН **********, и Г.А.Ж. ЕГН ********** са били повдигнати
обвинения за извършени в различно съучастие престъпления от общ характер, както
следва:
Д.Д.Д. – за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3,
предл.1, т. 4, предл. I и II, т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б."Б”, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК,
извършено в съучастие с останалите четирима подсъдими в периода м.август –
05.09.2013г.;
М.Г.Б. – за престъпление по чл.196,
ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, предл. I, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1,
б.”А” и б."Б”, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с подсъдимите Д.Д.
и Стахил К. през м. август 2013 г.;
С.З.К. – за престъпление по чл.195,
ал.1, т.4, предл. I, вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с подсъдимите Д.Д. и М.Б. през м.
август 2013 г.;
Й.И.И. – за престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3, предл.1, т. 4, предл. I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29,
ал.1, б. „Б”, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в съучастие с подсъдимите Д.Д. и
Г.Ж. на 05.09.2013 г., и
Г.А.Ж. – за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4,
предл. I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено в
съучастие с подсъдимите Д.Д. и Й.И. на 05.09.2013 г.
С протоколно определение от
30.09.2015г., състав на районен съд-гр.Бургас одобрил споразумение за решаване
на делото само по отношение на подсъдимите М.Г.Б. и С.З.К. (л.175-180 от съдебното
производство), и на това основание наказателното производство срещу тези двама
подсъдими е било прекратено, като е останало висящо спрямо останалите трима – Д.,
И. и Ж..
По отношение на подс.Г.Ж. съдебното
производство е проведено задочно на основание чл.269 ал.3 т.1 и т.2 от НПК- не е бил открит на известния му по
делото адрес, спрямо него съдът е взел мярка за неотклонение „задържане под
стража”, бил е обявен за общодържавно издирване, но въпреки проведеното продължително
щателно издирване не е бил открит, а актуалното му местонахождение на
територията на страната не е известно и не е било установено. По отношение на
този подсъдим е била изпълнена надлежно процедурата по чл.254 ал. 4 от НПК, а
правата и законните му интереси в процеса са били обезпечени и гарантирани чрез
участието на назначения му служебен защитник-адвокат.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура – гр. Бургас поддържа обвиненията срещу тримата
подсъдими, счита ги за доказани по безспорен и несъмнен начин спрямо всеки от
тях както от обективна, така и от субективна страна, възприема становище, че
липсват противоречие в събраните и проверени от съда доказателствени материали,
които подкрепят обвиненията, предлага подсъдимите да бъдат признати за виновни
по възведените обвинения, като на подс. Д. да бъде наложено ефективно наказание
„лишаване от свобода” за срок от 5 години при първоначален строг режим в
затвор, на подс. И. да се наложи ефективно наказание „лишаване от свобода” за
срок от 4 години при първоначален строг режим в затвор, а на подс. Ж. да се
определи ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години при
първоначален строг режим в затвор. Пледира предявеният от пострадалия Д.А.
граждански иск за обезвреда на причинените му с престъплението имуществени
вреди да бъде уважен изцяло като основателен и доказан, а сторените по делото
разноски да бъдат присъдени в тежест на подсъдимите.
Пострадалият от престъплението Д.Т.А.
устно е предявил срещу тримата подсъдими граждански иск за сумата от 413.00
лева, представляваща обезщетение за причинените му с извършеното престъпление
имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху исковата сума от датата на
увреждането-05.09.2013г. до окончателното й изплащане. При приключване на
съдебното следствие и провеждане на съдебните прения, гражданският ищец не се
явява, не изпраща представител, не сочи и не ангажира допълнителни
доказателства в подкрепа на претенцията си.
Защитникът на подсъдимите Д.Д. и Й.И.
имплицитно застъпва теза за доказаност на обвиненията, повдигнати срещу тези
двама подсъдими, позовава се на направените от тях в досъдебното и в съдебното производство самопризнания
и оказаното от тях съдействие за
установяване на обективната истина по делото, изтъква желанието на тези
подсъдими да възстановят пълния размер на причинените с деянието вреди, което
не са могли да сторят поради обстоятелството, че се намират в затвора, моли на
подс.Д. да бъде определено наказание ефективно наказание „лишаване от свобода”
за срок от 3 години и 4 месеца, а на подс.И., който е участвал само в едно от
деянията, да бъде наложено ефективно наказание „лишаване от свобода” за срок от
3 години.
Защитникът на подс.Г.Ж. възприема
позиция, че повдигнатото спрямо него обвинение не е доказано по предвидения в
закона несъмнен и категоричен начин, предлага подробен анализ на събраната
доказателствена съвкупност, извежда заключение, че обвинението спрямо Ж. се
крепи на неговите самопризнания и на обясненията на другите двама подсъдими,
т.е. на оговор, а свидетелските показания за неговото участие в престъплението
са косвени, поради което обвинението не се ползва с необходимата и достатъчна
доказателствена основа Ж. да бъде признат за виновен. Моли същия да бъде
признат за невинен и съответно оправдан, в условията на евентуалност, ако бъде
признат за виновен, пледира наказанието му да бъде индивидуализирано при
наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, под специалния законов
минимум, и по- конкретно в размер на няколко месеца „лишаване от свобода”.
В последната си дума, подсъдимите
Д. и И. се признават за виновни, изразяват съжаление за извършеното престъпление,
считат поисканите от прокурора размери на наказанията за прекомерни, молят за по-ниски по размер
наказания.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият Й.И.И. ЕГН ********** е роден на ***
г. в Бургас, живее в ***, и е българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, осъждан, работи на частно в строителството, понастоящем в Затвора гр.
Бургас мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело.
Към инкриминираната по делото
дата 05.09.2013 г. спрямо подс. И. са били налични общо 17 влезли в сила
присъди за извършени престъпления, като към същата дата той е изтърпял следните
ефективни наказания „Лишаване от свобода”: 11 месеца по споразумение по НОХД №
1523/2008г. по описа на Районен съд-гр.Сливен, в сила от 09.12.2009г.,
изтърпяно на 04.10.2010г.; 4 месеца по споразумение по НОХД №1965/ 2011 г. по
описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от 29.09.2011г., изтърпяно на
18.02.2012г., както и 8 месеца по споразумение по НОХД № 506/2012г. по описа на
Районен съд-гр.Айтос, в сила от 27.11.2012г., изтърпяно на 26.07.2013г.
Подсъдимият Д.Д.Д. ЕГН ********** е роден на *** ***, и е българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, понастоящем изтърпяващ наказание „Лишаване от
свобода“ в Затвора гр. Бургас.
Към инкриминираният по делото период
м. август-05.09.2013 г. спрямо подс. Д. са били налични 21 влезли в сила
присъди за извършени престъпления, като към същия период той е изтърпял следните
ефективни наказания „Лишаване от свобода”: 3 месеца по споразумение по НОХД № 2014/
2018 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от 02.02.2009 г., изтърпяно
на 02.07.2009г., 1 година по споразумение по НОХД № 1255/2010 г. по описа на
Районен съд-гр.Ямбол, в сила от 14.09.2010г., и 6 месеца по споразумение по
НОХД № 4238/2012 г. по описа на Районен съд-гр.Бургас, в сила от 19.11.2012г., изтърпяно
на 04.05.2013г.
Подсъдимият Г.А.Ж. ЕГН ********** е роден на *** ***,
с постоянен адрес ***, понастоящем с неизвестно местонахождение, и е българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, не работи.
Към инкриминираната по делото дата 05.09.2013 г. спрямо подс. Г.Ж. са били налични 4 влезли в сила
присъди за извършени от него като непълнолетен умишлени престъпления по чл. 354а
ал.1 вр. чл. 63 ал.1 т.2 от НК, по чл. 206 ал. 1 вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК и по
чл. 354а ал. 3 т. 1 вр. чл. 63 ал.1 т. 3 от НК, за които е изтърпявал ефективни
наказания „Лишаване от свобода”.
В периода м. август-септември
2013 г. свид. Д.А. ползвал гаражно помещение, находящо се в гр.Бургас, ***,
собственост на неговия тъст, в което съхранявал множество преобладаващо свои
вещи – машини, инструменти и дизелово гориво, поставено в туби от минерална
вода. Гаражът бил пристроен до жилищна сграда, обитавана от тъста на свид. А., имал
правоъгълна форма и бил разположен с една от тесните си страни към улицата,
където имало двукрила портална врата. Помещението разполагало с още две врати
разположени на дългите му страни, едната от които била откъм къщата, а другата
извеждала на двора откъм границата със съседния имот. От дясната страна на
гаража имало прозорци с размери 0.9Х1.2 метра, от които само един бил предвиден
да се отваря, а останалите били стационарно монтирани към стената на
помещението.
Подс. Д.Д., известен с прякора
„Бръснаря”, и осъденият М.Б. се запознали в затвора, докато заедно изтърпявали
ефективни наказания „Лишаване от свобода”. След освобождаването им, на неустановена
дата през м. август 2013 г. двамата се срещнали в гр.Бургас и разменили
телефонните си номера. Няколко дни след тази среща подс. Д. се свързал с Б. е
го поканил да се срещнат предсгладата на новата поща в гр.Бургас, без да му
съобщава повода за срещата. По това време, осъденият Б. живеел под наем с
осъдения С.К., който, като разбрал, че Б. планира да излиза, пожелал да го
придружи. Осъдените Б. и К. отишли на уговореното място след 22.00 часа, където
подс. Д. пристигнал с л.а. „Мазда” рег. № ***, синьо-зелен на цвят, собственост
на свид. П.К.. Б. и К. се качили в автомобила и подс. Д. ги откарал до кв.
„Долно езерово”, гр.Бургас, където им съобщил, че възнамерява да извърши кражба
от гараж, находящ се на *** в квартала, където според него имало различни вещи,
включително нафта (дизелово гориво). Осъдените Б. и К. изразили желание да
вземат участие в намислената от подс. Д. кражба. Придвижили се с автомобила до гаража.
Осъденият к. останал отвън на улицата пред гаража, а подс. Д. и Б. прескочили
оградата на имота, влезли в двора и се насочили към страничната врата на
гаражното помещение, която се оказала незаключена. Оттам двамата проникнали в
помещението, където намирили и взели 20 литра дизелово гориво, поставено в две
туби от минерална вода с вместимост от по 10 литра всяка, малка дрелка, малък
ъглошлайф с шайба 115-120 мм., голям ъглошлайф марка „Бош” и винтоверт,
собственост на свид. Д.А. (всички вещи на обща стойност 112,20 лева, съгласно
заключението на извършената в досъдебното производство оценъчна експертиза-л.
118,119 от ДП). Всички вещи изнесли навън и с помощта на К. ги пренесли и
натоварили в споменатия автомобил, след което потеглили обратно към гр.Бургас.
Отишли до обитаваната от осъдените Б. и К. квартира, където останали през
цялата нощ. Около 08.00 часа следващата сутрин подс.Д. и осъденият Б. заедно
отишли в кв. „Меден рудник”, до закусвалня, стопанисвана от свид. К.М.-познат
на подс. Д.. Подс. Д. продал на свид. М. двете туби, съдържащи 20 литра
дизелово гориво, а останалите отнети от гаража вещи на свид. А. били продадени
от подс. Д. на непознато за него и неустановено при разследването лице.
Няколко дни след кражбата, свид. А.
установил липсата на гореизброените вещи, но не могъл да разбере откъде са
влезли крадците. Не подал официално оплакване до органите на МВР, но предприел
действия да укрепи вратите на помещението, водещи към улицата и към къщата на
тъста му, на които поставил резета.
В началото на м. септември 2013г.
подс. Д. решил отново да отнеме вещи от същия гараж. За целта на 04.09.2013г. се
свързал с познатия си от престоя в затвора подс. Й.И., известен с прякор „Хопа”,комуто
обяснил намеренията си и че се касае за кражба на машини, инструменти и
дизелово гориво. Подс. И. изразил желание да се включи в отнемането. Отново със
споменатия по-горе л.а. „Мазда” рег. № ***, около 01.00 часа на 05.09.2013г.
подсъдимите Д. и И. ***, където се намирал гаражът. Оставили автомобила в
близка пресечка и пешком се отправили към гаражното помещение. Най-напред подс.
Д. прескочил ограната на имота на тъста на свид. А. и опитал да влезе в
гаражното помещение от страничната врата, която ползвал при предишната кражба,
но тя се оказала заключена. Подс. Д. се върнал обратно и заедно с подс. И.
подходили от другата страна и прескочили оградата на съседния имот. С носените
клещи, подс. Д. развил теловете, крепящи телената ограда между двата имота към
циментови колове, и по този начин проникнали в двора, където се намирал
гаражът. Тъй като и разположената от тази страна врата била заключена, подс. Д.
пробвал да отвори споменатия по-горе прозорец с размери 0.9 Х 1.2 м, при което
го изкъртил и при падането на крилото стъклото се счупило. През отвора на този
прозорец подс. Д. влюзъл в гаражното помещение и отвътре отключил страничната
врата, през която влязъл подс. И.. От гаража двамата отнели 1 брой дрелка марка
„Елтос”, голяма ръчна лебедка, зарядно за акумулатори, 3 бр. монофазни
удължители, 1 брой трифазен удължител, малка гидория, средна гидория, голяма
гидория, акумулатор марка „FAIRLINE” 62 АЧ, перфоратор марка RDP-HD12 заедно с
куфар, компресор, саморъчен 1,1 kW, 11 литра дизелово гориво в туба от
минерална вода, всичко на обща стойност 704.26 лева, съгласно цитираното
заключение на извършената в досъдебното производство оценъчна експертиза
(л.118,119 от ДП). Изброените вещи на няколко курса отнесли и натоварили в
автомобила, след което с него се придвижили до дома на подс. Й.И., където
разтоварили компресора и тубата с дизелово гориво. Сутринта на 05.09.2013г.
подс. Д. отново посетил познатия си свид. К.М., комуто продал зарядното за
акумулатор и перфоратора заедно с куфара за сумата от 150 лева. Останалите вещи
продал на различни лица в кв. „Акации”, които не били установени при
разследването.
Още на 05.09.2013г., свид. А.
установил кражбата и липсата на горните вещи, за което подал писмен сигнал до
ІІ РУ на МВР-гр.Бургас.(л.6 от ДП). В хода на предприетата полицейска проверка
били установени осъдените М.Б., С.К. и подсъдимите Д.д. и Й.И., от които били
снети сведения, подс.И. предал с протокол за доброволно предаване (л.15 от ДП) на
свид. Г.З., служител в І РУ на МВР-гр.Бургас, оставените в дома му компресор и
туба с дизелово гориво, а свид. К.М. предал доброволно на свид. И.П.-служител
във ІІ РУ на МВР-гр.Бургас закупените от подс. Д. вещи - зарядното за
акумулатор и перфоратора марка RDP-HD12 заедно с куфара (л.17 от ДП). След
образуване на досъдебното производство, тези вещи били подложени на оглед и
впоследствие върнати срещу разписка на свид. А. (протокол за оглед на
веществени доказателства и албум на л.111-115 от ДП). Оглед на гаражното
помещение бил извършен едва на 03.12.2013г. (протокол и фотоалбум на л. 107-110
от ДП), при който било установено единствено разположението и вътрешната
организация на помещението,наличието на споменатите по-горе врати и прозорец,
както и размерите на прозореца.
Съгласно заключението на
извършената в досъдебното производство оценъчна експертиза (л.118,119 от ДП),
общата стойност на отнетите през м. август 2013г. вещи възлиза на 112.20 лева,
а на тези отнети на 05.09.2013г. – на 704.26 лева (по отношение на алуминиевия
радиатор, крик тип „латерна” и електроженни кабели не са събрани доказателства
да са предмет на тази кражба).
Изложената фактическа обстановка
се приема от съда за установена въз основа на събраните и проверени в съдебното
следствие доказателства – показанията на свидетелите Д.А., включително тези от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, на И.П.,
включително тези от досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281 ал.4
вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, на Г.З., включително тези от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281 ал 4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, на П.А.,
на П.К. от досъдебното производство,
прочетени по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, на осъдения М.Б.,
разпитан в качеството на свидетел на основание чл.118 ал.1 т.1 предл. второ от НПК, на К.М., включително тези от досъдебното производство, прочетени по реда
на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, обясненията на подсъдимите Д.Д. и Й.И., включително част от обясненията на
подс. Д. като обвиняем по досъдебното производство, касаеща участието на подс. Г.Ж.
в деянието от 05.09.2013г., прочетени по реда на чл.279 ал. 2 вр. ал.1 т. 3 от НПК, обясненията на подс. Г.Ж., дадени в досъдебното производство в присъствие
на защитник в качеството на обвиняем, в частта относно участието на подсъдимите
Д. и И. в деянието от 05.09.2013г., прочетени на основание чл.279 ал.3 вр. ал.1
т.2 от НПК със съгласието на лично участващите подсъдими, от протоколите за
доброволно предаване, протоколите за оглед на местопроизшествие и на веществени
доказателства и фотоалбумите към тях, заключението на оценъчната експертиза,
справките за съдимост на тримата подсъдими и другите събрани в досъдебното и
съдебното производство писмени доказателствени материали.
По отношение на подсъдимите Д.Д.
и Й.И., доказателствената съвкупност е хомогенна, еднопосочна и годна в обемно
и съдържателно отношение да обоснове по категоричен начин обвиненията,
повдигнати на всеки от тези двама подсъдими. Що се отнася до подс. Г.Ж.,
повдигнатото му обвинение за деянието, осъществено в съучастие с останалите
двама на 05.09.2013г., се основава единствено на обясненията на подс. Ж. като
обвиняем в досъдебното производство, на обясненията на подсъдимите Д. и И., и
частично на показанията на свид. И.П., дадени в досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането им от съда на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че по изложения по-горе начин подсъдимият Д.Д.
е осъществил от обективна страна престъпния състав по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т. 4, предл. I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”А” и б."Б”, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК – в периода м.август – 05.09.2013г., в
съучастие като съизвършител с осъдените М.Б. и С.К. през м. август 2013 г., и с
подс. Й.И. на 05.04.2013г., в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, след предварителен сговор в немаловажен случай, чрез разрушаване на
преграда, здраво направена за защита на имот-счупване стъкло на прозорец на
гараж, чрез използване на техническо средство-клещи и на моторно превозно
средство - л.а. „Мазда” рег. № ***,
отнел чужди движими вещи на обща стойност 816.46 лева, собственост на свид. Д.А.
от негово владение без съгласието му с намерение противозаконно до ги присвои.
С участието си в деянието от
05.09.2013г., подсъдимият Й.И. на свой ред е осъществил от обективна страна
престъпния състав по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т. 4,
предл. I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б”, вр. чл.20, ал.2
от НК - в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор в немаловажен
случай в съучастие с подс. Д., чрез разрушаване на преграда, здраво направена
за защита на имот-счупване стъкло на прозорец на гараж, чрез използване на
техническо средство-клещи и на моторно превозно средство - л.а. „Мазда” рег. № ***, отнел чужди движими
вещи на обща стойност 704.26 лева, собственост на свид. Д.А. от негово владение
без съгласието му с намерение противозаконно до ги присвои.
Квалификацията
на кражбата като проявна форма на рецидивна престъпност (опасен рецидив по
смисъла на чл.29,
ал.1, б.”А” и б."Б” за подс. Д., и по смисъла на чл. 29 ал.1 б. „Б” от НК-за подс. И. е надлежно обоснована от
изброените в началото на изложението ефективни наказания „Лишаване от
освобода”, изтърпени от първите двама подсъдими, както и с оглед обстоятелството,
че настоящата им престъпна деятелност попада в границите на 5-годишния срок,
дефиниран в чл. 30 ал.1 от НК от влизане в сила на предходните им осъждания.
От субективна страна, деянието е
извършено от подсъдимите Д. и И. виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл.1 НК. Несъмнено, всеки от тях още преди да
извърши престъплението е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните
му последици и е искал именно тяхното настъпване, с цел противоправно да се
облагодетелства чрез отнемане и присвояване на чуждите вещи. Присвоителното
намерение подсъдимите демонстрирали веднага след деянието чрез координирани съвместни
действия за пренасяне и скриване на отнетите вещи, част от които останали в
дома на подс. И., друга част подс.Д. продал часове след отнемането на свид. К.М.,
а останалите Д. продал на други, неустановени при разследването лица.
Получените пари подсъдимите употребили за задоволяване на собствените си нужди.
Водещият мотив за извършване на престъплението е нуждата да се сдобият с
финансови средства, за постигането на която цел подсъдимите не са изпитвали
съмнения, нито скрупули да нарушат закона. Същевременно, подсъдимите ясно са
съзнавал участието и на останалите съучастници (осъдените Б. и К. при първото
деяние), разделението на ролите при конкретните действия за отнемане, изнасяне
и разпореждане с вещите, а решението да извършат престъплението подсъдимите са
взели заедно по предложение на подс. Д. и при двете деяния, преди да
предприемат инкриминираните действия, в спокойна обстановка и при възможност да
се откажат от извършване на престъпленията, което обосновава извода да наличие
на предварителен общ престъпен сговор по смисъла на чл.195 ал.1 т.5 от НК, при
немаловажност на случая.
Съдът оцени обвинението,
повдигнато срещу подс. Г.Ж. за съучастие с подсъдимите Д. и И. в деянието от
05.09.2013г., с правна квалификация по чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл.
I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като недоказано по
предвидения в чл.303 ал.2 от НПК несъмнен и категоричен начин. По-горе, при
обсъждане на доказателствата, бе отбелязано, че обвинението срещу подс. Ж. се
основава на следните доказателствени източници – собствените му обяснения като
обвиняем в досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник,
прочетени от съда на основание чл.279 ал.3 вр. ал.1 т.2 от НПК, на обясненията
на подсъдимите Д. и И., включително част от обясненията на подс.Д. като
обвиняем в досъдебното производство, дадени в присъствието на защитник, касаещи
въпроса, дали подс. Ж. го е придружавал при продажбата на част от крадените на
05.09.2013г. вещи на свид. М., прочетени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3
от НПК, и на показанията на свид. И.П., дадени в досъдебното производство,
приобщени чрез прочитането им от съда на
основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Съдът подложи на внимателен
анализ упоменатите доказателствени източници, при което констатира, че в
обясненията като обвиняем на досъдебното производство подс.Ж. е направил
самопризнание за участие в деянието, осъществено от подсъдимите Д. и И. на
05.09.2013г. В обясненията си, подсъдимите Д. и И. също се признават за виновни,
и пред съда твърдят, че заедно с тях е бил и подс.Ж., който според обясненията
на подс.Д., дори го придружавал при продажбата на зарядното за акумулатор и перфоратора
RDP-HD12 заедно с куфара на свид.М.. По отношение на самопризнанията на тримата
подсъдими действа ограничението на чл.116 ал.1 от НПК - обвинението и присъдата не могат да се основават само
на самопризнанието на обвиняемия. Наред с това ограничение, обясненията
на подс. Ж. като обвиняем в досъдебното производство, и част от обясненията на
подс.Д., също като обвиняем в досъдебното производство, са приобщени към
материалите от съдебното следствие по реда на чл.279 ал.2 и ал.3 от НПК, поради
което за така прочетените обяснения на тези подсъдими действа и забраната по
чл.279 ал.4 от НПК - осъдителната присъда не
може да се основава единствено на обяснения, прочетени по реда на ал.2 и 3 на
същия член. Специално по отношение обясненията на подсъдимите Д. и И., дадени
пред съда, както и прочетените обяснения на подс.Д. като обвиняем, съдът
констатира, че те разкриват характер на „оговор”- свидетелстват за участието в
престъплението и на подс. Г.Ж., следователно процесуалната природа и
доказателствената стойност на обясненията на подсъдимите Д. и И. по отношение
на твърденията им за участието на подс. Ж. не се отличават от самопризнанието,
и също попадат под цитираното ограничение по чл.116 ал.1 от НПК.
Принципно,
визираните в чл.116 ал.1 и чл.279 ал.4 от НПК забрани не биха били пречка
подсъдимият да бъде признат за виновен, ако освен обясненията и самопризнанията
по делото са налични и други доказателства, подкрепящи обвинението. Този
резултат би бил постигнат дори в случаите, когато са събрани няколко
доказателства, всяко от които, взето само за себе си, поради наличие на законово
ограничение, не може самостоятелно да послужи като основание за осъдителна
присъда, както е в случаите по чл. 116 ал.1, чл. 177 ал.1, чл.279 ал.4, чл.281
ал.8 вр. ал.4 от НПК. Взети в тяхната
съвкупност, всички така събрани доказателства могат да преодолеят поставените
от законодателя ограничения за всяко поотделно, и да послужат като годна и
достатъчна основа за доказване на обвинението и за постановяване на осъдителна
присъда.
По конкретното
дело, обаче, извън анализираните самопризнания и обяснения на тримата
подсъдими, по делото не са налице други годни доказателства, свързващи по
категоричен и необорим начин подс. Ж. с извършеното на 05.09.2013г. от
подсъдимите Д. и И. престъпление.
Пред съда свид.И.П.,
служител във ІІ РУ на МВР-гр.Бургас (гърба на л.356 от съдебното производство)
сочи, че през м.август-м.септември 2013г. подсъдимите Д. и И. и още три
лица-общо петима души, извършвали кражби на територията на ІІ РУ на
МВР-гр.Бургас, включително кражби на гориво, но заявява, че няма конкретни спомени
за деянията, предмет на настоящото дело. В показанията на този свидетел от
досъдебното производство (л.96 от ДП), прочетени по реда на чл.281 ал. 4 вр.
ал.1 т.2 от НПК, е отразено, че на 12.09.2013 г. подсъдимите Д.Д. и Г.Ж. били задържани
по повод опит за кражба на дизелово гориво, като при проведените с тях
разговори двамата признали, че около седмица преди задължането им, заедно с
подс. Й.И. и осъдените Б. и К., били извършили кражба на инструменти и други
вещи от гараж в кв. „Долно езерово”. Подс. Д. заявил, че част от крадените вещи
продал на свид. К.М., след което свид. П. отвел подс. Д. при свид. М., който на
свой ред потвърдил, че е закупил от него конкретни вещи, които предал
доброволно на свид. П.. Освен, че са косвено свидетелство по отношение на подс.
Ж., защото възпроизвежда само чутото от същия подсъдим, показанията на свид.П.
от досъдебното производство не притежават необходимата за обосноваване на
обвинението спрямо подс. Ж. конкретика – не се установява дали осъществената от
подсъдимите Д. и И. кражба от гаража, ползван от свид.Д.А., е единствена в кв.
„Долно езерово” в този период, липсва изобщо упоменаване на отнетите вещи, а
при посещението при свид. М. е установено, че част от крадените вещи са му били
продадени само от подс. Д., без данни заедно с този подсъдим да е имало и друго
лице, в частност подс. Ж..
Показанията на
свид. К.М. също не допринасят в никаква степен за доказване участието на подс. Ж.
в извършването на кражбата или поне в разпореждането с краденото-пред съда този
свидетел се колебае дали когато подс.Д. му е продал краденото, с него въобще е
имало друго лице, а в показанията му от досъдебното производство (л.95 от ДП),
прочетени по реда на чл.281 ал. 4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК, М. дава описание
на лице от мъжки пол – около 27 годишен, с бяла кожа и ръст около 175 см, което
според него е придружавало подс. Д., но по делото липсват каквито и да е
доказателства описаното лице да е бил именно подс. Г.Ж..
При обсъденото
съдържание и характер на доказателствата, касаещи участието на подс.Г.Ж. в
престъплението от 05.09.2013г., съдът счете, че за това обвинение са налице
само предположения, но не и солидни доказателства, и обвинението срещу този
подсъдим не е надлежно доказано, поради
което го призна за невинен и съответно го оправда по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т.4, предл. I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.2 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
За престъплението по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т. 4, предл. I и II, т.5, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.”А” и б."Б”, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено от подс. Д.Д., както и за това по
чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3, предл.1, т. 4, предл. I и II, т.5,
вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „Б”, вр. чл.20, ал.2 от НК, извършено от
подс. Й.И., е предвидено наказание „Лишаване от свобода” от 3 до 15 години.
При определяне вида и размера на
наказанието, съдът съобрази, че за извършените престъпления надлежното наказание по вид
следва да е задължително „Лишаване от свобода” по отношение и на двамата
подсъдими, с оглед предвидения специален минимум на наказанието по чл. 196 ал.1
т. 2 от НК, и обстоятелството, че подсъдимите Д. и Ивансов са осъждани
неколкократно преди деянието и са изтърпявали множество ефективни наказания „Лишаване
от свобода”. При наличните по делото доказателства съдът намира, че в случая и
за двамата подсъдими са налице смекчаващи вината и отговорността обстоятелства,
но те не са нито изключителни, нито дотам многобройни, та да обосноват приложението
на привилегията по чл.55 ал.1 от НК чрез определяне на наказанието под минимума
от 3 години „Лишаване от свобода” за престъплението по чл. 196 ал.1 т. 2 от НК.
При определяне конкретния размер на
наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност на извършените
престъпления като незначително по-ниска от обичайната за такива посегателства
опасност, съобразявайки включените в обвинението квалифициращи признаци на
кражбата, относително ниската стойност на отнетото (около размера на
минималната за процесния период работна заплата за подс. И., и около двукратния
размер на тази заплата за подс. Д.).
Степента на обществена опасност
на личността на подсъдимите Д.Д. и Й.И. съдът намери за висока.И за двамата,
процесните престъпления са проявна форма на рецидивна престъпност по смисъла на
чл.29 ал.1 от НК, преди тяхното извършване двамата вече се изтърпявали
ефективни наказания „лишаване от свобода” с различна продължителност пак за
рецидивни престъпления, без видим поправителен ефект от изпълнените наказания,
настоящите престъпления двамата са осъществили съвсем скоро след
освобождаването им от затвора (подс. Д. е освободен на 04.05.2013г., а подс.И.
– на 26.07.2013г.), и за двамата извършването на кражби изглежда е устойчив стереотип
и постоянен начин за снабдяване с финансови средства. Събраните доказателства
обосновават извод за водеща роля в извършените престъпления на подс. Д., който
е доказан автор на идеята за кражба от вещите на свид.А. ***, мотивирал е и е
осигурил участието на другия подсъдим и осъдените Б. и К. в двете съставни
деяния, както и превозното средство, послужило за транспортиране на крадените
вещи, лично чрез техническо средство-клещи и чрез взломяване прозореца на
гаража е осигурил достъпа до мястото, където вещите са били съхранявани от
собственика им, и най-сетне лично е разпределял вещите и е продавал
преобладаващата част от тях на свид. М. и други, неизвестни лица. Изложените по-горе
факти, освен като доказателства за високата лична опасност на извършителите,
съдът оценява и като отегчаващи вината и отговорността на подсъдимите Д. и И..
Като смекчаващи вината и
отговорността обстоятелства за двамата подсъдими съдът съобрази направените от
тях още в досъдебното производство самопризнания, възпроизведени и в съдебното
производство, конкретно посочените от тях обстоятелства, довели да откриване и
връщане на част от вещите на собственика им, липсата на постоянна трудова заетост,
недобрите им образователни и квалификационни характеристики, силно редуциращи
възможностите да си намерят работа, за да не се налага да вършат престъпления,
изразеното, макар в определена степен само декларативно, разкаяние за
извършеното.
При наличието на горните факти досежно
деянията и извършителите, както и очертаните смекчаващи и отегчаващи вината им обстоятелства,
съдът приема, че следващите се на подсъдимите Д. и И. наказания трябва да са
еднородни по вид, но предвид водещата роля на подс. Д. в замислянето,
подготовката и осъществяване на престъпленията, той следва да бъде санкциониран
с по- високо по размер наказание. Наказанията следва да се индивидуализират по
реда на чл. 54 ал.1 от НК, при незначителен превес на смекчаващите обстоятелства,
по вид „Лишаване от
свобода”, за срок от 4 години за подс. Д.Д., и съответно за срок от 3 години за
подс. Й.И., като и двамата следва да изтърпят определените им наказания
ефективно в затвор при първоначален „строг” режим”, на основание чл.60 ал.1 и
чл.61 т.2от ЗИНЗС.
По убеждението на съда, така отмерените
по вид и размер наказания на подсъдимите съответстват в пълна степен на
извършените от тях престъпления, участието на всеки от тях в извършването им, данните
относно съдебното им минало и водещата роля на подс.Д.. Едновременно с това,
санците съдържат потенциал да способстват за постигане целите на генералната и
специалната превенция, съгласно предвиденото в чл.36 НК - за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимите, общата превенция спрямо другите членове на
обществото, и в най-голяма степен на подсъдимите да се отнеме възможността за
срока на наложените им наказания да вършат други престъпления. Наказанията
предпоставят извършителите да бъдат изведени и дистанцирани от обичайната си
среда и спрямо всеки от тях да се осъществи концентрирано пенитенциарно
въздействие от органите и по реда, предвидени в ЗИНЗС и ППЗИНС.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
Предвид решението
по въпросите за престъплението, неговото авторство и следващите се за него
наказания, съдът намери за основателен и доказан предявеният от пострадалия Д.А.
граждански иск за възмездяване на причинените му с извършените престъпления
имуществени вреди за сумата от 413 лева, представляваща положителна разлика между
общата стойност на вещите, отнети с деянието на 05.09.2013г. – 704.26 лева, и
възстановените на ищеца вещи в хода на досъдебното производство, на обща
стойност 291.26 лева. Безспорно е доказано, че претърпените от ищеца
имуществени вреди в посочения размер са пряка и непосредствена последица от
кражбата на собствените му вещи, с което в патримониума му е настъпило стойностно
намаление в същия размер. Единствена причина за настъпването на тези вреди е
именно поведението на подсъдимите Д.Д. и Й.И., които чрез отнемане на вещите на
ищеца са го лишили от тях. Наред с извършеното престъпление, в гражданскоправен
контекст подсъдимите виновно са осъществили „непозволено увреждане” по смисъла
на чл. 45 от ЗЗД, поради което дължат възстановяване на вредите от стореното.
По тези съображения съдът уважи предявения граждански иск изцяло, ведно с
поисканото обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на
увреждзането-05.09.2013г., до окончателно изплащане на цялата сума, като осъди
подсъдимите Д. и И. солидарно за заплатят на ищеца претендираното обезщетение в
размер на 413 лева.
РАЗНОСКИ
С оглед този изход от делото, на
основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимите Д.Д.Д. и Й.И.И. следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД МВР-.гр.Бургас разноски по делото
в размер на 20 лева, като всеки от тях заплати припадащата му се една втора
идеална част в размер на 10 лева, да заплатят в полза на Държавата по сметка на
Районен съд-гр.Бургас, сума в размер на 58.40 лева, представляваща направени в съдебното производство разноски, като
всеки от тях заплати припадащата му се една втора идеална част в размер на 29.20 лева, и всеки
подсъдим следва да понесе държавни такси в общ размер на 10 лева за служебно
издаване на по два изпълнителни листа за публичните вземания.
На основание чл.88 ал.1 от НПК, във
връзка с чл.78 ал.6 от ГПК подсъдимите Д.Д. и Й.И. следва да бъдат осъдени да
заплатят в полза на Държавата по сметка на Районен съд-гр.Бургас, сумата от 50
лева, представляваща следващата се върху уважения граждански иск държавна
такса, като всеки от тях заплати припадащата му се една втора част от тази
сума, в размер на 25 лева.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата.
Председател:
Вярно с оригинала:
Г.Ст.