Решение по дело №110/2021 на Районен съд - Поморие

Номер на акта: 22
Дата: 20 юли 2021 г. (в сила от 9 август 2021 г.)
Съдия: Димитър Маринов Димитров
Дело: 20212160200110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Поморие , 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър М. Димитров
при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева
като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Административно
наказателно дело № 20212160200110 по описа за 2021 година
взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Л.07” ЕООД
гр.Поморие против наказателно постановление (НП) № 534231-F565189/16.02.2021 г. на
началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, затова,
че на 15.08.2020 г., при извършена проверка в търговски обект – автомивка, находящ се
гр.Поморие, ул. ..., при направена контролна покупка на услуга – измиване на кола, на
стойност 10 лв., заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от работещото в
обекта фискалното устройство (ФУ) DATECS DP-15, с № DТ412896 и фискална памет №
02694667. Плащането е прието от Р.С. – мияч автомобили в обекта.
Като правна квалификация на извършеното нарушение административнонаказващият орган
(АНО) е посочил разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС, вр.с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното НП, при условията на евентуалност да
намали наложената на жалбоподателя имуществена санкция.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от субекта, посочен в обжалваното НП като
нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адвокат, който
1
поддържа жалбата.
За НАП в съдебно заседание се явява редовно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Пристъпвайки към разглеждане законосъобразността на обжалваното НП съдът извърши
проверка относно спазването на процесуалния ред по издаването му.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН
сер.АN, бланков № F565189/17.08.2020 г., съставен от СТ. Н. ХР. – инспектор по приходите
в ТД на НАП – Бургас. В акта е посочена фактическа обстановка, идентична с тази по
наказателното постановление. АУАН е съставен в присъствието на законния представител
на жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта.
Не се установиха от съда съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП.
АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи по чл.193, ал.2 ЗДДС, съответно
орган по приходите в ТД на НАП – Бургас и началник отдел „Оперативни дейности” –
Бургас в ЦУ на НАП, надлежно оправомощени със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП, разполагащи с компетентност съответно да
съставят АУАН за нарушения по ЗДДС – т. 2.1. от посочената заповед и да издават НП за
нарушения по чл.185 ЗДДС – т. 1.1, б.г от заповедта.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетели и
нарушителя. НП съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписан от лицето, което го
е издало.
Фактическата обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, по същество не се оспорва от жалбоподателя.
На 15.08.2020 г., контролни органи в лицето на актосъставителя Х. и М.Н.Б., двамата
служители на НАП, извършили проверка по спазването на данъчното и осигурителното
законодателство в търговски обект – автомивка, находящ се гр.Поморие, ул. ... № 104А,
стопанисван от жалбоподателя, с цел проверка по спазването на данъчното и
осигурителното законодателство.
При проверката била извършена покупка от М.Б. на услуга – измиване на кола, на стойност
10 лв., като след получаване на сумата в брой от Р.С. – мияч автомобили в обекта, не била
издадена фискална касова бележка от регистрираното за обекта и работещо ФУ DATECS
DP-15, с № DТ412896 и фискална памет № 02694667.
2
Посочениата покупка представлява контролни такава по смисъла на § 1, т.6 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., тъй като е извършена от органите на НАП и е документирана с протокол
за проверка № 0036270/15.08.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява и от представените по делото дневен
отчет от 15.08.2020 г., справка КЛЕН от ФУ от същата дата, опис на парични средства в
касата на търговския обект, декларация на лице, работещо по трудово правоотношение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи.
Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС, въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1-5 ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация /дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат,
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от посочената Наредба, независимо от документирането с
3
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на датата, посочена в
обжалваното НП, в обект, експлоатиран от жалбоподателя, представлява търговски такъв по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС е извършена продажба, за която не е бил издаден
фискален бон от намиращото се в обекта ФУ.
От обективна страна деянието се изразява в бездействие на задълженото юридическо лице, а
отговорността на последното е безвиновна.
При така установеното нарушение законосъобразно е ангажирана от АНО отговорността на
жалбоподателя по чл.185, ал.1 ЗДДС, предвиждащ глоба в размер от 100 до 500 лв., за
физическите лица, които не са търговци и които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС
или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., за юридическите лица и едноличните
търговци, които не издадат такъв документ.
Наложеното наказание правилно е определено по вид, но не и по размер, тъй като според
съда в случая съобразен със степента на обществената опасност на конкретното деяние и
тежестта на нарушението и достатъчен за постигане целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН е минималния предвиден от законодателя размер, поради което обжалваното НП
следва да се измени и размера на наложената санкция да се намали от 2 000 лв. на 500 лв.
Установено при проверката друго нарушение на дънъчното законодателство, извършено от
жалбоподателя, не представлява пречка за налагане на имуществена санкция в
законоустановения минимален размер за процесното нарушение, в който смисъл и Решение
№ 283/20.02.2020 г. по к. а. н. д. № 49/2020 г. на АдмС – Бургас.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
В случая жалбопадателят е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му,
поради което същият дължи разноски.
По делото НАП е защитавана от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на
разноски.
Съгласно чл.63, ал.5 ЗАНН, в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
4
По силата на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер
на конкретното възнаграждение се явява минималният такъв от 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, Районен съд – Поморие
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 534231-F565189/16.02.2021 г., на началник отдел
„Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, като намалява размера на наложената на
„Л.07” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул ...,
представлявано от Ек. Ян. Ст., имуществена санкция от 2 000 лв. на 500 лв. (петстотин лева).
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА „Л.07” ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.Поморие, ул ...,
представлявано от Ек. Ян. Ст., да заплати в полза на НАП-София сума в размер 80 лв.
(осемдесет лева), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-
дневен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е образувано по жалба от „Л.07” ЕООД
гр.Поморие против наказателно постановление (НП) № 534231-F565189/16.02.2021 г. на
началник отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е
наложена имуществена санкция в размер 2 000 лв., на основание чл.185, ал.1 ЗДДС, затова,
че на 15.08.2020 г., при извършена проверка в търговски обект – автомивка, находящ се
гр.Поморие, ул. ..., при направена контролна покупка на услуга – измиване на кола, на
стойност 10 лв., заплатени в брой, не е издадена фискална касова бележка от работещото в
обекта фискалното устройство (ФУ) DATECS DP-15, с № DТ412896 и фискална памет №
02694667. Плащането е прието от Р.С. – мияч автомобили в обекта.
Като правна квалификация на извършеното нарушение административнонаказващият орган
(АНО) е посочил разпоредбата на чл.118, ал.1 ЗДДС, вр.с чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
В жалбата се иска съдът да отмени обжалваното НП, при условията на евентуалност да
намали наложената на жалбоподателя имуществена санкция.
Жалбата е допустима. Същата е подадена от субекта, посочен в обжалваното НП като
нарушител, в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощник – адвокат, който
поддържа жалбата.
За НАП в съдебно заседание се явява редовно упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно да бъде потвърдено изцяло. Претендира разноски.
Пристъпвайки към разглеждане законосъобразността на обжалваното НП съдът извърши
проверка относно спазването на процесуалния ред по издаването му.
Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН
сер.АN, бланков № F565189/17.08.2020 г., съставен от СТ. Н. ХР. – инспектор по приходите
в ТД на НАП – Бургас. В акта е посочена фактическа обстановка, идентична с тази по
наказателното постановление. АУАН е съставен в присъствието на законния представител
на жалбоподателя, на когото е връчен препис от акта.
Не се установиха от съда съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП.
АУАН е съставен и НП е издадено от компетентни органи по чл.193, ал.2 ЗДДС, съответно
орган по приходите в ТД на НАП – Бургас и началник отдел „Оперативни дейности” –
Бургас в ЦУ на НАП, надлежно оправомощени със заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г.,
издадена от изпълнителния директор на НАП, разполагащи с компетентност съответно да
съставят АУАН за нарушения по ЗДДС – т. 2.1. от посочената заповед и да издават НП за
нарушения по чл.185 ЗДДС – т. 1.1, б.г от заповедта.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл.40 ЗАНН, актът притежава
изискуемите от чл.42 ЗАНН реквизити и е подписан от актосъставителя, свидетели и
нарушителя. НП съдържа реквизитите по чл.57, ал.1 ЗАНН и е подписан от лицето, което го
е издало.
Фактическата обстановка безспорно се установява от събраните по делото писмени
1
доказателства, по същество не се оспорва от жалбоподателя.
На 15.08.2020 г., контролни органи в лицето на актосъставителя Х. и М.Н.Б., двамата
служители на НАП, извършили проверка по спазването на данъчното и осигурителното
законодателство в търговски обект – автомивка, находящ се гр.Поморие, ул. ... № 104А,
стопанисван от жалбоподателя, с цел проверка по спазването на данъчното и
осигурителното законодателство.
При проверката била извършена покупка от М.Б. на услуга – измиване на кола, на стойност
10 лв., като след получаване на сумата в брой от Р.С. – мияч автомобили в обекта, не била
издадена фискална касова бележка от регистрираното за обекта и работещо ФУ DATECS
DP-15, с № DТ412896 и фискална памет № 02694667.
Посочениата покупка представлява контролни такава по смисъла на § 1, т.6 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г., тъй като е извършена от органите на НАП и е документирана с протокол
за проверка № 0036270/15.08.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява и от представените по делото дневен
отчет от 15.08.2020 г., справка КЛЕН от ФУ от същата дата, опис на парични средства в
касата на търговския обект, декларация на лице, работещо по трудово правоотношение.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи.
Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС, въвежда задължение за всяко регистрирано и нерегистрирано
по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан
друг данъчен документ.
Съгласно чл.118, ал.4, т.1-5 ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се
определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация /дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност; сервизното обслужване,
експертизите и контролът на фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност, техническите и функционалните изисквания към тях;
изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на
данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от
фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат,
видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, Всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за
2
пощенските услуги.
Съгласно чл. 25, ал.1, т.1 от посочената Наредба, независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност
по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или
пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на датата, посочена в
обжалваното НП, в обект, експлоатиран от жалбоподателя, представлява търговски такъв по
смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС е извършена продажба, за която не е бил издаден
фискален бон от намиращото се в обекта ФУ.
От обективна страна деянието се изразява в бездействие на задълженото юридическо лице, а
отговорността на последното е безвиновна.
При така установеното нарушение законосъобразно е ангажирана от АНО отговорността на
жалбоподателя по чл.185, ал.1 ЗДДС, предвиждащ глоба в размер от 100 до 500 лв., за
физическите лица, които не са търговци и които не издадат документ по чл. 118, ал. 1 ЗДДС
или имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., за юридическите лица и едноличните
търговци, които не издадат такъв документ.
Наложеното наказание правилно е определено по вид, но не и по размер, тъй като според
съда в случая съобразен със степента на обществената опасност на конкретното деяние и
тежестта на нарушението и достатъчен за постигане целите на наказанието по чл.12 от
ЗАНН е минималния предвиден от законодателя размер, поради което обжалваното НП
следва да се измени и размера на наложената санкция да се намали от 2 000 лв. на 500 лв.
Установено при проверката друго нарушение на дънъчното законодателство, извършено от
жалбоподателя, не представлява пречка за налагане на имуществена санкция в
законоустановения минимален размер за процесното нарушение, в който смисъл и Решение
№ 283/20.02.2020 г. по к. а. н. д. № 49/2020 г. на АдмС – Бургас.
Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК.
В случая жалбопадателят е извършил нарушението, за което е ангажирана отговорността му,
поради което същият дължи разноски.
По делото НАП е защитавана от юрисконсулт, който е направил искане за присъждане на
разноски.
Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
По силата на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв.
Предвид фактическата и правната сложност на делото, съдът намира, че справедлив размер
на конкретното възнаграждение се явява минималният такъв от 80 лв.
3