Р Е Ш Е Н И Е
№ ………… 20.10.2021г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ
състав
На 20 септември 2021 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар: ЕВДОКИЯ ДОСЕВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1124, по описа
за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 224,
ал.1 от КТ.
Ищецът Г.З.Б., чрез пълномощника
си, твърди в исковата си молба, че в
периода 08.08.2017г.-21.01.2019г. бил работник в
ответното дружество, като според вписванията на лист 20,21,22,23 в трудовата му
книжка, той е започнал работа на длъжността „шлосер-монтьор“, но впоследствие
трудовото му правоотношение е изменяно, както следва:
- В периода 08.08.2017г.-
01.01.2018г. работил като „шлосер-монтьор“ с месечно
трудово възнаграждение 600 лева - на осн.чл.118, ал.З КТ;
- От 01.01.2018г.-22.01.2018г.
работил като „шлосер-монтьор“ с месечно трудово възнаграждение 610 лева - на осн.чл.119 КТ;
- От 22.01.2018г. до 07.05.2018г.
работил като „началник строителен обект“ с месечно трудово възнаграждение 790
лева - на осн.чл.119 КТ;
- От 07.05.2018г. до 12.05.2018г.
работил като „шлосер-монтьор с месечно трудово възнаграждение 510 лева - на осн.чл.119 КТ;
- От 12.05.2018г. до 01.07.2018г.
работил като „шлосер-монтьор“ с месечно трудово възнаграждение 3000 лева - на осн.чл.119 КТ;
- От 01.07.2018г. до 22.07.2018г.
работил като „шлосер-монтьор“ с месечно трудово възнаграждение 510 лева - на осн.чл.119 КТ;
- От 22.07.2018г. до 21.01.2019г.
работил като „шлосер-монтьор“ с месечно трудово възнаграждение 3200 лева - на осн.чл.119 КТ;
С допълнителни споразумения
№00000662/29.06.2018г. и №109/16.07.2018г. към трудов
договор№00000679/07.08.2017г., ищецът бил командирован на обект в Република
Германия, където за периода 01.07.2018г. - 20.12.2018г. изпълнявал трудовата си
функция като „шлосер- монтьор“.
Със заповед
№00000709/21.01.2019г. трудовото правоотношение между страните е прекратено по
взаимно съгласие, на основание чл.325, ал.1,т.1 КТ, като в заповедта било
посочено, че на ищеца следва да бъдат начислени обезщетения по чл.224 КТ.
Работодателят не е изпълнил задължението си за изплащане на обезщетение за
неползван годишен отпуск. Поради това, ищецът му изпратил покана за това, с
копие до Дирекция „Инспекция по труда“ Стара Загора. В отговор, получил писмо
изх.№ 19096162/11.12.2019г. от „Инспекция по труда“ Стара Загора, в което се
твърди, че след извършена проверка, било констатирано че ищецът е ползвал 15
дни платен годишен отпуск, чрез подадени от него молби и съответно издадени
заповеди от работодателя. От писмото ставало ясно още, че за периода на
съществуване на трудовото правоотношение на ищеца му се полагат 31 работни дни платен годишен отпуск,
от които, според ведомости за заплати и разходен касов ордер от 22.02.2019г.
при работодателя, при прекратяване на трудовия договор на ищеца било изплатено
парично обезщетение за 13 дни неизползван платен годишен отпуск, вместо за 16
дни, в нарушение на чл.224, ал.1 от КТ. За това нарушение Дирекция „Инспекция
по труда“ Стара Загора приложила съответната принудителна административна
мярка, с цел доплащане на дължимото обезщетение.Така на 16.12.2019г. по
сметката на ищеца постъпила сума в размер 413,91 лева от ответника, с посочено
основание „чл.224 от КТ 3 дни“.
Според ищеца, констатацията при
направената проверка от Дирекция „Инспекция на труда“ – Стара Загора е невярна,
като твърди, че не е ползвал нито един ден от полагащия му се платен годишен
отпуск, както и че не е получавал обезщетение за неизползван отпуск за 13 дни.
Единственото обстоятелство, което не оспорва е преведената сума в размер на
413,91 лева по сметката на ищеца, представляваща обезщетение за неползван
отпуск за 3 дни.
Моли съда да осъди ответника
"Ай Би Джи" ЕООД - гр. Стара Загора, да му заплати сумата от
3 863.16 лв., представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск за 28
дни за периода 08.08.2017г. – 21.01.2019г., през
който е работил по трудово правоотношение в ответното дружество, ведно със
законната лихва върху дължимата сума от датата на завеждане на исковата молба в
съда, до окончателното й изплащане. Претендира за направените по делото
разноски, като адв. възнаграждение да е определено по
реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.
Ответникът „Ай Би Джи” ЕООД - гр. Стара Загора, в законоопределения срок е депозирал писмен отговор на
исковата молба, с който навежда доводи за неоснователност на иска. Твърди, че
ищецът е бил командирован на обект в Германия за периода 12.05.2018г. - 30.06.2018г. и за периода 22.07.2018г. -
25.11.2018г. Оспорва твърденията на ищеца, че не е ползвал 15 дни от полагащият
му се платен отпуск, както и че не му е изплатено обезщетение за неползван
отпуск за 13 дни. Твърди, че два пъти е ползвал платен годишен отпуск - през
периода 15.12.2017г. - 29.12.2017г., за което е издадена Заповед на управителя на
ответното дружество от 14.12.2017г., както и през периода 24.04.2018г.-
03.05.2018г., за което е издадена Заповед на управителя на дружеството от
23.04.2018г. Освен от посочените заповеди, ползването на тези общо 15 дни
отпуск се установявало и от разплащателните ведомости, съответно за месец
декември 2017г. и месеци април и май 2018г., в които било отразено ползването и
съответно заплащането на ползван платен годишен отпуск, срещу подпис на ищеца.
Твърди още, че ищецът е получил и
обезщетение за останалия неизползван годишен отпуск, в размер на 13 дни, което
се установявало от подписаният от него разходен касов ордер /РКО/ от
22.02.2019г., както и от разплащателната ведомост за месец януари 2019г.
В съдебно заседание ищецът се явява лично, заедно с пълномощника си, който поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважени. Ответникът се представлява от упълномощения си представител, който признава предявения иск за
частично основателен. Претендира за разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата
календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл. 176,
като ал.2 предвижда че обезщетението се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото
правоотношение. Според чл. 177 от КТ,
за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника или
служителя възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно
брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най –
малко 10 работни дни.
Не е спорно по
делото, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, като в течение на
времето е заемал длъжности „шлосер-монтьор“ и „началник строителен обект“. Трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено от работодателя със Заповед № 709/21.01.2019г.,
считано от 21.01.2019г., на осн. чл. 325, ал.1, т.1
от КТ. В заповедта е посочено, че на ищеца следва да се изплати обезщетение по
чл. 224 от КТ.
Ищецът представя
писмо изх.№ 19096162/11.12.2019г. от Директор на Дирекция “Инспекция по труда“
– Стара Загора, с което е уведомен, че за периода на съществуване на трудовото
му правоотношение има право на 31 работни дни платен годишен отпуск, от които е
ползвал 15 работни дни. При извършената в ответното дружество проверка е
констатирано, че при прекратяване на трудовия договор работодателят е изплатил
парично обезщетение за 13 работни дни неизползван платен годишен отпуск –
документирано с РКО от 22.02.2019г., като остават още 3 дни неплатен отпуск, за
които не е изплатено обезщетение.
Видно от документите,
приложени в личното трудово досие на ищеца, същият е ползвал 15 работни дни
платен годишен отпуск за периода 15.12.2017г. – 29.12.2017г. и 24.04.2018г. –
03.05.2018г. В тази връзка, от работодателя са издадени Заповеди по чл. 155 от КТ, които пък са
издадени по повод заповеди за обявен престой на обекта, на който се е
осъществявало към съответния период трудово правоотношение на ищеца /по реда на
чл. 173 от КТ/. Същите документи, неоспорени от ищеца, представляват годни доказателствени средства за ползвания от ищеца отпуск за
периода, посочен в заповедите. След като се установява, че ищецът е ползвал 15
работни дни отпуск, то остават още 16 дни. Ответникът твърди, че за 13 работни
дни дължимото на ищеца обезщетение за неползван отпуск е начислено и платено,
което обстоятелство е отразено в разплащателна ведомост от м. януари 2019г. В
тази връзка представя разчетно платежна ведомост от
м. януари 2018г., от която се установява, че на ищеца е начислено обезщетение
по чл. 224 от КТ, в размер на 1793.56 лв. за неползван отпуск за 13 дни, като
за начин на плащане е посочено „РКО“. За същата сума е издаден РКО от
22.02.2019г. с посочено основание „възнаграждение м.01.2019г.“. Ищецът е
направил оспорване на автентичността на положения за него подпис, поради което
е изслушано заключение по съдебно почеркова
експертиза. Вещото лице посочва, че положеният в РКО от 22.02.2019г. подпис за
получател на сумата е изпълнен от ищеца.
По делото е назначена
съдебно – икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните,
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Вещото лице
посочва, че от общо полагащият се на ищеца отпуск от 31 работни дни, 15 дни са
ползвани, като към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение са
останали неползвани 16 работни дни. Предвид отразената във ведомост за заплата
от м. януари 2019г. сума, в размер на 1793.56 лв. – равняващи се на обезщетение
за неползван отпуск за 13 дни, то остават за плащане 3 дни платен годишен
отпуск в размер на 413.91 лв. /нетна сума/. В заключението се посочва, че през
м. януари 2019г. ищецът е бил в болнични 13 дни.
Като взе предвид гореизложеното съдът приема, че в
случая в представената ведомост за м. януари 2019г. единствената отразена сума
за плащане, в размер на 1793.56 лв., е
за обезщетение за неползван отпуск за 13 работни дни. Установява се, че през
същия месец ищецът е ползвал 13 дни болнични, като няма начислено нито трудово възнаграждение, нито други суми, а
само обезщетение за неползван отпуск, равняващо се на 1793.56 лв. За същата
тази сума е издаден и РКО, като сумата е получена от ищеца. Макар в случая, в
издадения РКО да е посочено като основание за плащане възнаграждение за м.
януари 2019г., то в тежест на ищца – като получил плащането, е да докаже
неговото действително основание / иначе полученото подлежи на връщане като
дадено без основание/. Или, след като ищецът отрича, че с издадения РКО му е
платено обезщетение за неползван отпуск, то същият следва да установи че с това
плащане работодателят е погасил друго свое задължение. Ведомостта и РКО са
нарочно съставени документи, удостоверяващи плащане. Когато законът урежда
изискване за доказване на определени обстоятелства с писмен документ, това не
изключва възможността съответните обстоятелства да бъдат доказани със случаен
документ, както и допустимостта на други доказателствени
средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените
доказателства, заключения на вещи лица и др.
С оглед на горното, и доколкото с разчетно платежната ведомост от м. януари 2019г.и с РКО от
22.02.2019г. ищецът е получил от
ответника сумата 1793.56 лв. за обезщетение за неползван отпуск за 13 работни
дни, и ищецът не установява основание, различно от посоченото във ведомостта,
съдът приема, че ответникът е изпълнил задължението си за плащане на тази сума
като обезщетение за неползван отпуск за 13 работни дни. При това положение, и
видно от заключението на съдебно икономическата експертиза, се установява, че
на ищеца остава да се дължи плащане по неползван отпуск за 3 работни дни,
възлизащо на 413.91 лв. За тази сума обаче в исковата молба има твърдения, че е
платена от ответника на 16.12.2019г./това се установява и от представеното
извлечение от банкова сметка ***/. Поради това, предявеният иск се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
На осн. чл.
78, ал.3 от ГПК, следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените
по делото разноски – сумата от 500 лв. за адвокатски хонорар. Пълномощникът на
ищеца е направил възражение за прекомерност на платения адв.
хонорар, което съдът намира за неоснователно. Съобразно разп.
на чл. 7, ал.2, т.2, вр. ал.1, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, размерът
на адв. хонорар възлиза на 379.58 лв., което с ДДС
възлиза на 455.50 лв. С оглед сложността на делото, броя на заседанията, съдът
намира, че платеният от ответника хонорар в размер на 500 лв. не се явява
прекомерен.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.З.Б., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес ***, чрез адв. Н. ***, против „АЙ
БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. Цар Калоян № 46, вх. А, ет.2, ап.3, представлявано от Н. Стойнов
Колев, иск с правно осн.чл. 224, ал.1 от КТ за заплащане сумата
от 3 863.16 лв., представляваща обезщетение за неползван платен отпуск за
периода 08.08.2017г. – 21.01.2019г., ведно с искането за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата
молба, до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.З.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ БИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. Цар Калоян
№ 46, вх. А, ет.2, ап.3, сумата 500 лв., представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Старозагорския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: