РЕШЕНИЕ
№ 260043 29.09.2020 г.
гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд граждански състав на седми август през две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Нина Моллова-
Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 96 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по повод подадена искова молба от М.Н.С., ЕГН **********, против И.В.В., ЕГН **********. Твърди се, че страните живели съвместно от 2006 г. до м. юли 2019 г. в жилище, собственост на бащата на ищеца- Наско С.,***9. От съвместното им съжителство, на 17.10.2013 г., се родило едно дете- М. Мартинов С., ЕГН **********, което също живеело при тях на горепосочения адрес. Първоначално отношенията били нормални, но през последната година се сочи, че ответницата започнала системно да употребява алкохол, вследствие на което вдигала ежедневно скандали и обиждала С., сестра му и родителите му, като всичко това се случвало пред детето, а след това подавала неоснователни жалби в полицията и завеждала дела по Закона за защита от домашно насилие за да го злепостави.
На 17.07.2019 г., около 16.30 ч., ответницата отишла с детето в обекта, в който ищеца работи в к.к.Слънчев бряг, и вдигнала
без причина скандал, извикала полиция, като си измислила, че я е бил, оставила детето в „баничарницата”
/обекта, в който С. работи/, качила се в колата си и заминала. Ищецът бил принуден да затвори обекта и да се прибера с
детето в дома си. На другия ден ответницата се прибрала в дома им около 22.00 ч. На 22.07.2019 г. В. напуснала жилището, като взела със себе си и детето, и се установила да живее в собственото си жилище, находящо се в гр.Несебър,
ул.”*********.
Още на следващият ден,
между 22.00 ч.- 23.00 ч., ответницата отишла отново на работното място на
С. и му оставила детето с малко багаж, въпреки че й било обяснено, че С. е на
работа и не може да гледа детето. Започнала
да го обижда и той се обадил на тел. 112. Дошли полицаи, които я посъветвали да вземе
детето и да се прибере, което тя и сторила. След няколко
дни на 26.07.2019 г. В. и детето се обадили на С. да отиде до Здравната къща в гр.Несебър да вземе детето и да отиде с него до дома си да му вземат колелото. Ищецът отново напуснал работното си място, взел детето, взели и колелото и отишли обратно при майка му в
гр.*********. Детето се обадило по телефона на майка си, но вдигнал нейният брат, който казал на племенника си, че той и майка
му не са в къщи,
имат работа, и
сега „баща ти да
те гледа”. Това не било вярно, тъй като вуйчото бил на
терасата. и говорел с детето по телефона. Детето се разстроило, тъй като си помислило, че майка му и вуйчо му не
го искат. След
този последен случай на 26.07.2019 г. детето останало при ищеца, а ответницата явно се била дезинтересирала от него, като единствено
от време на време му се обаждала по телефона, поради което всички грижи по отглеждането, възпитанието и
финансовата издръжка на детето поел изцяло С.. Детето имало здравословни
проблеми, за които дълго време се твърди, че ответницата не била вземала мерки,
поради което ищеца го завел на преглед в гр. Пловдив и по
препоръка на доктора на 24.10.2019 г. му била извършена операция за да бъдат отстранени
аденоидните вегетации от свода, задната стена и латералните колони на
епифаринкса.
Заявява се, че по искови
молби на двете страни били образувани две
граждански дела в PC- Несебър с предмет родителските права, местоживеенето, издръжката и
личните контакти с детето. Страните се били споразумели родителските права
да бъдат дадени на майката, определен бил режим на лични контакти на бащата с детето, както и размера
на издръжката, която бащата следвало да заплати. След сключване на спогодбата
обстоятелствата се били изменили. Въпреки уговореното детето останала при баща
си, който продължавал да се грижи за него и да го издържа. Многократно детето било
водено при ответницата с намерение да остане постоянно при
нея, но тя го задържала само за няколко часа при себе си и го връщала обратно разстроено и
разплакано, тъй като майка му го обиждала, наказвала, ограничавала достъпа до телефона за да не може да се обади на баща си, гонила го от
дома си, наричала с обидни думи баща му и неговата майка. Тъй като С. се грижел
за детето, забавил заплащането на издръжката за м.януари
2020 г., при което В. образувала изпълнително дело № 6/2020 г. по описа на на Държавен Съдебен Изпълнител/ДСИ/ при PC- Несебър, като поискала и предаване на детето. Ищецът
посетил ДСИ на 23.01.2020 г. и обяснил, че детето е на детска
градина и майката може да отиде да си го вземе, при което ответницата
категорично отказала. С. направил
опит да заведа детето до дома на ответницата, но то не желаело и се разстроило.
С цел на изграждане на отношенията майка- дете и по искане на С., той, детето и майката били насочени от ДСП- Поморие към посещения в Центъра за социална рехабилитация и интиграция „Слънчице” при Община Несебър за работа с психолог, но се заявява, че майката отказала посещия.
Твърди се, че ответницата не разполагала с необходимите родителски качества и морален облик да отглежда и възпитава детето, като в резултат на лошото й отношение към детето то не искало да отиде да живее при нея.
Сочи се, че ищецът и детето
живеят в жилище, собственост на дядото- Наско С.,***9, където
имало добри
битови условия за отглеждането и възпитанието му. С. разчитал и на помощта, която ме оказвали
родителите му. Заявява се, че ищецът разполагал с необходимите
родителски качества, морален облик, битови и финансови възможности добре да се
грижа и да възпитава детето. Счита се,
че бил по-подходящият родител в сравнение с ответницата, както с оглед на нейното
поведение и отношение към детето, така и с оглед на възрастта и пола на детето.
С оглед на така изложеното се моли да бъдат предоставени родителските права върху детето на бащата, с когото същото да живеело; да бъде определен режим на лични контакти между детето и майката; последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от постъпване на исковата молба в съда 31.01.2020 г. до настъпването на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, платима ежемесечно до 10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
В срокът по
чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответницата, с който не се оспорва
обстоятелството, че страните са живели на семейни начала, но се твърди, че вина
за обтегнатите им отношения имал основно ищеца вследствие на всекидневни
скандали и обиди от негова страна, като винял В. за неуспехите си в бизнеса.
Заявява се, че сключената между страните спогодба не се спазвала от страна на С.,
който умишлено настройвал сина им против нея. Това било причината да поиска да
се образува изпълнителното дело. Твърди се, че на 26.07.2019 г. детето било
отвлечено от баща си, като не му било позволявано да поддържа контакти с
майката до 21.11.2019 г. Сочи се, че детето е настроено против ответницата,
която наричало не „мамо”, а „Ванче”. Оспорват се твърденията на ищеца в цялост.
Заявява се, че не е налице промяна в обстоятелствата след сключване на
спогодбата. Твърди, че проблемите започнали след навършване на 2- годишна
възраст на детето, когато С. започнал да изпитва ревност към В. без същата да
била давала повод за това, обиждал я, като всичко се случвало пред очите на
детето, което се разстройвало от това. Това било и причината ответницата да
напусне семейното жилище. За случилото се на 17.07.2019 г. се сочи, че
действително отишла в обекта на ищеца. Детето плачело за вуйчо си, което дало
повод на С. да започне за крещи по адрес на ответницата, да я обижда, псува,
ударил й шамар по лицето, скубел й косата. Всичко това се разиграло пред
погледа на детето, вследствие на което В. напуснала жилището, в което живеели
със С.. За случилото се на 26.07.2019 год. се сочи, че след като ищеца взел
детето, не го върнал при нея. Въпреки многократните позвънявания той не вдигал
телефона си. Около 23,30 ч. детето звъннало на вуйчо си и заявило, че ще спи
при баща си и утре ще си дойде. Това не се случило, като бащата блокирал
всякакъв контакт на детето с майката. Ответницата оспорва твърдения, че не
разполага с родителски капацитет да отглежда и възпитава детето си. Твърди, че
от раждането му се грижи за него сама.
Производството е с правно основание чл.127,
ал.2 от СК.
От представеното по делото копие от
удостоверение за раждане е видно, че страните са родители на детето М. Мартинов
С., роден на *** г. Безспорно е, че страните нямат сключен граждански брак.
Приложен е протокол от 21.11.2019 г. по гр.д. № 800/2019 г., с който РС- Несебър
е одобрил споразумение, съгласно което родителските права по отношение на М. са
предоставени за упражняване на майката И.
В.В., като на бащата е определен режим на лични контакти всяка седмица от
18,00 ч. на петъчния ден, до 12,00 ч. на неделния ден, с преспиване, както и
един месец през лятото, през който майката не се намира в платен годишен
отпуск, както и по всяко друго време с предварително уведомяване и съгласие на
майката. Разпределени са били празничните дни и ваканциите на детето по равно
между страните. Посочено е било, че бащата се задължавал да заплаща месечна
издръжка за детето в размер на 250 лв., платима до 10-то число на текущия
месец, считано от 01.12.2019 г., чрез майката, по посочена банкова сметка, ***
детето на майката на 01.12.2019 г. в 12,00 ч.
По делото няма спор, че към датата на
подаване на исковата молба детето се намира при баща си. Представена е служебна
бележка, от която е видно, че е записано и посещава редовно Детска градина „Яна
Лъскова”- гр. Несебър.
По делото са представени множество
социални доклади, изготвени от ДСП- Поморие. В същите се отразява, че са
провеждани последователни срещи с двамата родители, като с оглед резултатите
същите са били насочени с направление от 23.12.2019 г. и ползват дългосрочна
социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” при специалист към ЦОП-
Несебър. Сочи се, че при извършените проверки се констатирал риск от родителско
отчуждение за детето от страна на бащата, отправено към майката. Отразено е, че
базовите потребности на детето са задоволяват напълно и адекватно; детето е
здраво с установен личен лекар; има създаден определен режим на отглеждане
съобразно възрастта му; жилищните условия на страните са добри; бащата се
занимава с частен бизнес, като стопанисва търговски обект за производство и
продажба на закуски, а майката не работи, но получава наем за отдавани от нея
наследствени имоти. Сочи се, че при проведен разговор с психолога на
посещаваното от детето детско заведение станало ясно, че в разговор с последния
М. Мартинов използвал думи, неприсъщи за неговата възраст като „ограничителна
заповед”, „закрила на детето”. Според психологът бил необходим разговор с
бащата, който да бъде посъветван, че този метод от негова страна може да
рефлектира в бъдещото развитие при израстването на детето. При среща с
директора на ЦОП- Несебър е отразено в доклада, че и той е споделил, че при
срещите с детето, то използва думи, които не са му присъщи. Отразено е, че
според специалистите в ЦОП детето било настройвано от бащата против майката. Последвалите
доклади не разкриват промяна в така описаните становища на ДСП- Поморие.
По делото са представени и два социални
доклада от ЦОП- Несебър по повод ползваната от страните социална услуга. В първоначалният
е посочено, че съществува емоционална връзка между детето и всеки един от двамата
му родители. В последващият втори доклад е посочено, че М.С. и И.В. не оказват
съдействие в работата на екипа за подобряване на комуникацията помежду им, като
не изпълняват дадените им препоръки и насоки от социален работник за правилното
отглеждане на детето. Сочи се, че е налице „ожесточена вражда между родителите”,
като липсвало насърчаване на детето от страна на бащата да поддържа добри
отношения с майката. Последната от своя страна не следвала дадените й съвети и
препоръки за подобряване на взаимоотношенията и комуникацията й с детето. Сочи
се, че се наблюдава отдалечаване на майката от детето поради „фикс идея” за
спечелване на делото. Заявява се и отказ от страна на бащата за оказване на
съдействие и продължаване предоставянето на социални услуги и срещи родители-
дете в ЦОП.
По делото бе изготвена и приета съдебно-
психологична експертиза, съобразно заключението по която при детето не се
откроявали индикации за СОП; базисната потребност на детето се явявала тази от
психо- емоционална сигурност, която се обуславяла от поддържането на
психо-афективна свързаност със значимите възрастни за детето; М. Мартинов бил
изградил силна свързаност и с двамата си родители; при детето се откривали ясни
проявления на синдром на родителско отчуждение по отношение на майката.
В хода на съдебното производство бяха
ангажирани гласни доказателства. Св. С., майка на ищеца, заяви, че детето били
силно привързано към баща си и не желаело да живее при майка си. Всеки път се
връщало травмирано от посещенията при майка си. Счита, че синът й бил по-
отговорния родител и детето следвало да бъде предоставено на него. Сочи, че
контакт с майката винаги бил търсен, но такъв не се осъществявал по вина на
ответницата. Св. М., брат на В., заяви, че за да не се разстройва детето,
сестра му не настоявала за контакт с него. Когато детето останело повече време
с майка си ставало контактно, „отпускало се”. Св. О., работник в обекта на
ищеца, заявява, че знае, че детето се намира при бащата, който се грижел добре
за нето. Разказва за случка на 26.06.2020 г., когато ответницата дошла в обекта
на ищеца за да донесе подаръци за детето, което било там в този момент. Тъй
като детето не приело подаръците ответницата започнала да обижда С. в
присъствието на детето, което се разстроило. Свидетелката сочи, че ищеца
работел всеки ден, включително събота и неделя, от 02.00 ч. сутрин до около
20,00 ч., но това не му пречело да осъществява контрол върху детето. Св. Г.,
приятелка на И.В., заявява, че последната е грижовна майка, която непрекъснато
търсила контакт с детето, купувала му подаръци, и се разстройвала, когато не
можела да види сина си. Разказва са случаи, при които ищеца я обиждал, като
заяви, че няма наблюдения същия да прави опити да приобщи детето към майката.
С оглед на така изложеното съдът намира
претенциите за неоснователни. От събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, не се установи да са налице изменения на
обстоятелствата, налагащи промяна на сключената между страните спогодба. По-
голямата част от наведените твърдения в исковата молба обхващат периода преди
сключването на спогодбата между страните. От събраните гласни доказателства не
се установи майката да не полага грижи за детето и да проявява безотговорност в
това отношение. Констатира се желание от страна на същата в тази насока. Единственият
свидетел, който дава показания, от които евентуално може да се извлече проява
на последователна незаинтересованост, е св. С.. Същите обаче следва да се ценят
съобразно чл.172 от ГПК, с оглед близката родствена връзка между нея и ищеца
/негова майка/, и наличието на основателни съмнения относно нейната
безпристрастност. Следва да се отбележи, че за всеки от разпитаните свидетели е
налице основание да се считат пристрастни с оглед тяхната родствена връзка с
някоя от страните по делото, финансова зависимост или такава на приятелска
основа. Ето защо съдът кредитира показанията на всички свидетели съобразно
останалия доказателствен материал по делото.
Съдът дава вяра на заключението по
съдебно- психологичната експертиза. Същото е обективно и пълно, вещите лица притежават
необходимите знания, като липсват данни за пораждане на съмнение относно
пристрастност или невярност на даденото заключение, поради което съдът го
кредитира изцяло. Стъпвайки и на заключението, и като взе предвид възрастта на
детето, настоящата инстанция счита, че в интерес на М. е да живее с майка си с
оглед съхраняване и изграждане на същия като емоционално и психически добре
развита личност. Не се установи битовите условия на майката да не позволяват
отглеждането на детето. От заключението става ясно, че М. е емоционално силно
привързан към майка си, към която изпитва силна любов. Единствено отношението
на бащата към майката е причина детето да бъде поставено в конфликт на
лоялност, което пък е причината то да реагира по негативен начин към майка си
при срещите им. Това е и причината детето да заема солидарна позиция с тази на
баща си спрямо майка си, като напрежението намирало външен израз в стегнатост,
затвореност, блокирана емоционалност, отсъствие на типичната детска
спонтанност. При детето присъствало страх от „кастрация” от страна на бащата
заради любовта му към майката. Установява се, че детето ставало силно
напрегнато в присъствие на двамата си родители, като следяло реакциите на
бащата, търсило одобрението му, отговаряла плахо и лаконично на въпросите. Това
ясно насочвало към отсъствие на автономност у детето и обуславяла наличието на
зависимост от родителя /бащата/. Вещите лица сочат, че запазването на
тенденцията към отхвърляне и дисквалификация на майката би се отразила крайно
негативно в контекста на етапа на детското развитие. Възможно било да доведе до
значими емоционални и поведенчески разстройства и проблеми в личностното
развитие и функционирането на детето като възрастен. Сочи се в заключението, че
в проведените интервюта с двамата родители майката била тази, която заявявала
готовността си за съвместно сътрудничество с бащата по въпроси, касаещи
израстването на М.. Вещите лица са категорични, че се откриват ясни проявления
на синдром на родителско отчуждение, като в перспектива, ако се запази това
отчуждение на детето към майката, щяло да се доведе до негативни ефекти върху
цялостното му развитие като зрял човек. Желанието на бащата да не възпира
необходимостта от връзката на детето с майка му било само негово убеждение, но
не намирало реални проявления. Стана ясно, че детето е привързано към майка си
и не иска тя да бъде наранена, като последната показва ангажираност и
осведоменост относно психичните му потребности. Установи се, че от страна на
бащата е налице настройване против майката, което според вещите лица може да
повлияе пагубно в дългосрочен план върху детето в изграждането му като личност.
По делото е безспорно, че битовите условия и при двамата родители са добри, но
единствено това не може да обоснове извод за уважаване на иска за промяна на
родителските права. Всичко това дава основание на съда да счете, че в интерес
на детето е родителските права върху него да останат присъдени на майката,
което води до отхвърляне и на останалите искания, свързани с личните контакти
на детето с майката, заплащането на издръжка и местоживеенето на детето. Очевидно
е необходимо двамата родители да намерят общ език /сами или с помощта на
специалисти/ с оглед пълноценното развитие и доброто психическо състояние на
детето си, като загърбят обидата си един към друг в името и в интерес на сина
си. Режимът на лични контакти на детето с баща му е достатъчно широк в
одобрената спогодба, което ще допринесе М. да расте с активното участие и на
двамата си родители, което е най- благоприятно за него. Няма пречка двамата
родители, в случая на нужда, да се обърнат и към специализирана помощ при
приобщаването на детето към майката за да може възстановяването на връзката
майка- син да се осъществи плавно и по начин, който да не разстройва детето.
С оглед изхода на спора, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, на ответницата следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски, възлизащи на сумата от общо 1112,40 лв., от които 600 лв.-
адвокатско възнаграждение, и 512,40 лв.- възнаграждение за вещи лица. Съдът не
споделя възражението на ищецът за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, същото е в минимален
размер. Не без значение е и обстоятелството, че в рамките на настоящото
производство се разви и производство по привременни мерки.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.Н.С., ЕГН **********,
против И.В.В., ЕГН **********, за изменение на сключената между страните
спогодба по гр.д. № 800/2019 г. по описа на РС- Добрич, в смисъл да бъдат
предоставени родителските права върху детето на бащата, с когото същото да
живеело; да бъде определен режим на лични контакти между детето и майката;
последната да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв.,
считано от постъпване на исковата молба в съда 31.01.2020 г. до настъпването на
причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, платима ежемесечно до
10-то число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА
М.Н.С., ЕГН **********, да заплати на
И.В.В., ЕГН **********, сумата от 1112,40
лв., представляваща съдебно- деловодни разноски.
УКАЗВА
надлежните органи по закрила на
детето да оказват съдействие и помощ с оглед намиране на най- благоприятния за
детето начин за възстановяване на отношенията му с неговата майка- И.В.В..
Решението подлежи на обжалване пред ОС-
Бургас в двуседмичен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
След влизане в сила на решението, препис
от същото да се изпрати на ДСП- Поморие с оглед дадените указания.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: