РЕШЕНИЕ№261851
гр. Пловдив, 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, XXI граждански състав, в публичното заседание
на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 12348 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от В.Е.У. против Гаранционен фонд кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от
20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна
мораторна лихва считано от 20.11.2016 г. до окончателното погасяване на
задължението, сумата от 3 372, 20 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за поставяне на тазобедрена протеза, ведно със законна
мораторна лихва, считано от 31.03.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 52, 20 лв. – имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за болнично лечение, ведно със законна мораторна лихва, считано от
05.04.2017 г. до окончателното й изплащане, които вреди са претърпени от ищеца
вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.11.2016 г. с
неизвестен водач на моторното превозно средство.
Ищецът
твърди, че на ….. ч в гр. П, на кръстовището на бул. „Ц. ш.“ и ул. „У. У.“
пострадал при ПТП – като велосипедист, бил блъснат от неустановено МПС в
задната капла при движение. Загубил равновесие, паднал и претърпял средна
телесна повреда, изразяваща се във вклинено счупване на шийката на дясната
бедрена кост. Изпитал силни болки и страдания, претърпял стрес, напрежение,
психически дискомфорт, животът и ежедневието му се променили; поради травмите –
движението на тялото било ограничено, имал нужда от помощ и грижи от близки за
битово и хигиенно обслужване. От м.11.2016 г. до м.01.2017 г. носел гипсов
ботуш с ограничител, приемал лекарствени медикаменти. Претърпял операция за
поставяне на метален имплант, за което платил 3320 лева на 31.03.2017 г. и
52,20 лева за болнично лечение на 05.04.2017 г. След операцията, десният крак
останал по – къс, което довело до промяна в походката, призната била с ТЕЛК 50
% трайно намалена работоспособност. Наложило се да бъде пенсиониран по болест,
не можел да полага тежък физически труд, да ходи и стои прав продължително. Въпреки
отправените искания до ответника, същият отказал плащане на обезщетения. Тъй
като виновният водач и МПС, причинило ПТП и вредите, не били установени,
включително в хода на образувано досъдебно производство, претендира от
ответника плащане на обезщетения за причинените неимуществени вреди - болки и
страдания, като счита за справедлив размер сумата за обезвреда от 20 000 лв,
ведно със законната лихва от 20.11.2016 г. до окончателното погасяване, както и
такова за имуществени вреди в размер на общо 3372, 20 лв.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Гаранционен
фонд е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Твърди, че липсват обективни данни за конкретно
противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно средство,
което да е причинило увредите, като констативният протокол е съставен само по
данни на ищеца, без установени свидетели – очевидци. Нямало док. за механизма,
причините и обстоятелствата, при които настъпило събитието, както и за
поведението на участниците в него. Оспорват се – механизмът; мястото на удара,
причинно – следствената връзка с твърдените травматични увреди; размерът на
претенцията за неимуществени вреди като силно завишена; дължимостта на законна
лихва и сочените дати на забава. Твърди се, че водачът на велосипеда е
самокатастрофирал, при което носел вината за настъпване на събитието, като
нарушил и правилата по чл. 5, чл. 79 и чл. 80 ЗДвП. В условията на евентуалност
– въвежда възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от фонда за незастраховани моторни
превозни средства обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие
на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България
от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство). В чл. 558, ал. 5 КЗ е
установено, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред
съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
обезщетение, като се прилага и чл. 380 КЗ.
Следователно възникването на субективното
материално притезателно право за получаване на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в посочената хипотеза се обуславя от положителното
установяване на следните предпоставки: 1. делинквента виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. делинквента
(причинителя на противоправното деяние) да е останал неустановен.
По делото е приложена покана до Гаранционен
фонд, получена на 17.11.2017 г., с която е направено искане за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. и за имуществени вреди от
3 372, 20 лв., по която е постановен отказ на 14.02.2018 г. След това е
депозирана втора покана от 29.10.2019 г. за заплащане на обезщетение, към която са представени доказателства и
по която е постановен отказ от ответника от 14.11.2019 г.
Исковата претенция, депозирана на 28.09.2020
г., е предявена в след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496,
ал. 1 КЗ, считано от уведомяване на Гаранционен фонд за претенцията по реда на
чл. 380 КЗ.
По делото е представен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 1040/20.11.2016 г., в който е отразено, че е посетено
местопроизшествие, настъпило в гр. П., на кръстовището на бул. „Ц. ш.“ и ул. „У.
У.“, при което водачът на моторното превозно средство не е установен.
Длъжностното лице е установило, че от произшествието е пострадал ищецът В.Е.У.
с поставена диагноза „вклинена фрактура на шийката на дясната бедрена кост“. В
протокола е посочено, че обстоятелствата и причините за настъпване на
пътно-транспортното произшествие са в процес на изясняване. Видно от
приложената по образуваното досъдебно производство № 19/2017 г. докладна
записка е, че протокола не е съставен на мястото на произшествието, а след получен
сигнал при посещение на полицейските служители в дома на пострадалия на
21.11.2016 г.
С Постановление от 06.01.2017 г. е образувано
досъдебно производство при Районна прокуратура – Пловдив срещу неизвестен
извършител за това, че на ... в гр. П. на кръстовището на бул. „Ц. ш.“ и ул. „У.
У.“ нарушил правилата за движение и причинил на В.У. средна телесна повреда –
трайно затрудняване на движенията на долен десен крайник, образувано по
постъпил сигнал за настъпило пътно-транспортно произшествие от 20.11.2016 г.
В хода на досъдебното производство са снети
показанията на пострадалия ищец, който е посочил, че на … се прибирал със своя
велосипед и на светофара на бул. „Ц. ш.“ преминал на земен сигнал на
кръстовището направо. Тогава от вътрешна уличка от „Гръдоболната болница“
излязъл лек автомобил, който с предницата си ударил задната капла на
велосипеда, при което загубил равновесие, от удара задницата на велосипеда се
завъртяла, предната капла се забила в бордюра на тротоара, и пострадалият
паднал на тротоара като се превъртял през кормилото на велосипеда.
С Постановление от 19.05.2017 г. на Районна
прокуратура досъдебното производство № 19/2017 г. за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б“, предл. второ НК вр. чл. 342, ал. 1 НК, образувано срещу
неизвестен извършител за това, че на .. в гр. П. на кръстовището на бул. „Ц. ш.“
и ул. „У.У.“ нарушил правилата за движение и причинил на В.У. средна телесна
повреда, е спряно, тъй като извършителят не е открит. Постановлението за
спиране на наказателното производство е потвърдено с постановяване на
Определение № 1140/22.06.2017 г. по ч.н.д. № 3794/2017 г. на Районен съд –
Пловдив.
В производството по делото са изслушани
показанията на свидетелят К. Е. М., който пред съда свидетелства, че познава
ищеца от деца, като си спомня за инцидент настъпил преди 5 години, в късната
есен. Сочи, че една сутрин получил обаждане от ищеца, тъй като последният не се
чувства добре. Когато отишъл ищецът му разказал, че бил блъснат от автомобил на
бул. „Ц.ш.“, докато бил с велосипеда си, поради което се превъртял и паднал. Не
видял кой го блъснал. Успял да се прибере, но на другата сутрин кракът му бил
целият подут и много го болял, което наложило да посети болнично заведение. Оказало
се, че била счупена бедрената кост на десния крак и го гипсирали. Свидетелства,
че ищецът нямал на кой да разчита, поради което свидетелят ходил през ден или
два да му помага. Ищецът не можел да се обслужва сам, както и да си вземе
храна, тъй като живеел на втория етаж и не можел да слезе. Когато се прибрал от
болницата бил много стресиран и изплашен. Стоял с гипса около два месеца, след
което на следващата година му направили операция, от която трудно се
възстановил. Ищецът станал друг човек, сринал се психически. И до ден днешен не
се възстановил, куцал, придобил група инвалидност и не можел да работи, а преди
бил спортист.
Съдът приема за достоверни показанията на този
свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства -
арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последната възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се.
От изслушаната по делото комплексна съдебна
авто-техническа и медицинска експертиза се установява, че механизма на
произшествието, настъпило на 20.11.2016 г., е следния: на кръстовището на бул.
„Ц.ш.“ и ул. „У.У.“, ищецът, управлявал велосипед, се движел по бул. „Ц.ш.“ в
поска от запад на изток, при което е бил ударен в задната капла от неустановено
моторно превозно средство. Експертизата е установила, че към момента на
настъпване на произшествието е било тъмно, но няма данни за наличие или липса
на улично осветление, както и за атмосферните условия. Вещите лица са посочили,
че по делото няма данни за състоянието на велосипеда преди или след
произшествието и за наличие на вреди по велосипеда, както и дали е имал
устройство за излъчване на червена светлина. Посочено е, че велосипед без
светлоотразители се забелязва на къси светлини на разстояние от 35 м., а такъв
със светлоотразители на разстояние 67 м. Вещото лице е посочило, че не може да
даде отговор на въпроса дали произшествието е предотвратимо, тъй като по делото
не са налице данни за мястото на удара по широчина и дължина на пътното платно.
От наличните данни по делото се установявало, че травматичните увреждания са в
резултат на падане на велосипедиста на пътното платно, като не са налице
медицински или други данни, които да са основание да се твърди за директен
контакт между автомобила и пострадалия, а велосипеда би опосредил контакта.
Травмата била получена при падане върху настилката на дясната тазобедрена
става. Експертизата, при запознаване с приложените по делото медицински
документи е установила, че в деня след произшествието е извършен преглед и е
установено счупване на шийката на дясната тазобедрена става, като поради
липсата на средства за заплащане на операция, бил поставен гипсов ботуш с
обездвижване. При осъществена образна диагностика на 16.12.2016 г. е установена
вклинена фактура на шийката на дясната бедрена кост и е планирана операция –
алопластика, извършена на 30.03.2017 г. Следоперативно ищецът е извършвал
рехабилитация до изписването, както и такава в домашна обстановка чрез
осъществяване на определени упражнения. При осъществен преглед на ищеца е
установено, че последният е с приключили оздравителни процеси по отношение на
счупването, като са налични нови оплаквания от разширени съдове, което не е в
причинна връзка с произшествието. Вещото лице – медицински експерт е
установило, че пострадалият е изпитвал сериозни болки по време на счупването,
имобилизацията и по време и веднага след оперативното лечение, като болката е
лекувана с медикаменти, но е заменена с невъзможност за свободно самостоятелно
придвижване и извършване на елементарни житейски действия. Болките били
затихващи и към момента на изготвяне на заключението не били налични.
Експертизата е установила, че счупването е от травматично естество и е причинно
свързано с настъпилото произшествие.
Константна е практиката на Върховния
касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на
протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава
съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други
доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза,
тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице
посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24
октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи
на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията
за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от
органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП
с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата
на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място,
се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната
служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в
седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято
територия е настъпило събитието. Следователно, когато пътнотранспортното
произшествие не е посетено на място от органи на МВР, поради липса на подаден
сигнал за това, е допустимо, произшествието да бъде установено със съставяне на
протокол за настъпването му, ако полицейските органи са уведомени от водача, но
и след депозиране на писмено заявление от участника за настъпване на събитието.
Когато от произшествието са пострадали лица, съставянето на протокол за ПТП
чрез посещение на място от органите на полицията е задължително.
В случая съставения
Протокол за ПТП с пострадали лица не установява механизма на деянието и вината
на неизвестния водач, доколкото от данните по делото се установява, че
местопроизшествието не е посетено на място от полицейските органи, а е съставен
по данни на пострадалото лице, след посещение в дома му по повод постъпил
сигнал за настъпило произшествие с пострадали лица.
Макар съставеният
Протокол за ПТП да не установява механизма на деянието и противоправното
поведение на виновния водач, съдът намира, че от представените по делото
доказателства, се установява, че процесното произшествие е настъпило. Това е
така, тъй като непосредствено след настъпване на произшествието пострадалият е
сезирал компетентните органи – пътна полиция и органите на досъдебното производство,
пред които излага последователни и безпротиворечиви данни за деянието и неговия
механизъм. В този смисъл са и показанията на свидетеля К. М., който излага пред
съда информация относно деянието, която е възприел от пострадалия, и в този
смисъл тези гласни доказателствени средства представляват косвен източник на
данни в производството, но следва да бъдат ценени във връзка с всички
доказателства по делото. Не може да се възприеме тезата на ответника, че ищецът
е самокатастрофирал, като в произшествието не е имало друг участник, който да е
нарушил правилата за движение по пътищата и да е причинил процесното
произшествие. Това е така, тъй като в този случай съдът, при постановяване на
решението, следва да възприеме подход, в който приема наличие на
недобросъвестно поведение от страна на пострадалия, който с единствената цел да
получи обезщетение, последователно е сезирал компетентните за това органи.
Механизмът на
пътно-транспортното произшествие се установява и от изслушаната по делото
комплексна експертиза, която съдът цени като компетентно и безпристрастно
изготвена и възприема фактическите (доказателствени) изводи, до които вещите
лица са достигнали.
При така
установените данни по делото съдът намира, че неустановения по делото водач на
моторно превозно средство, с поведението си, е нарушил правилата за движение по
пътищата и установеното в чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП изискване към всеки водач на
пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни
средства. Следователно установи се противоправност на деянието на неизвестния
водач, като на основание презумпцията, установена в разпоредбата на чл. 45, ал.
3 ЗЗД, която не е оборена в производството, вината му се предполага.
Съдът намира, че с поведението си ищецът не е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било
съобразено с правилата за движение по пътищата. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не установи при условията на пълно и главно
доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, възражението си за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия водач на велосипеда.
От приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, изготвена при запознаване на вещото лице с приложените по делото
медицински документи, се установява, че на ищеца са причинени следните
травматични увреждания: вклинена фактура на шийката на дясната бедрена кост,
което представлява средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 НК.
Експертизата е установила, че уврежданията са причинени, поради падане върху
тазобедрената кост, като последното е в причинно-следствена връзка със
счупването. Вещото лице е дало
заключение, че пострадалият е изпитвал сериозни болки по време на счупването,
имобилизацията и по време и веднага след оперативното лечение, като болката е
лекувана с медикаменти, но е заменена с невъзможност за свободно самостоятелно
придвижване и извършване на елементарни житейски действия.
Съдът възприема заключението на вещите лица
като компетентно и безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички
поставени за решаване въпроси, поради което при постановяване на съдебния си
акт цени фактическите (доказателствени) изводи, до които вещите лица са
достигнали.
С оглед изложеното настоящата съдебна
инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната
отговорност на неустановения водач, са осъществени в обективната
действителност.
В случая е налице и хипотезата на чл. 557, ал.
2 КЗ, доколкото моторното превозно средство е останало неидентифицирано, но на
ищеца са причинени значителни телесни увреждания по смисъла на чл. 28, ал. 1,
т. 5 от Правилника за устройството и дейността на Гаранционен фонд - изразяващи
се във фрактура на крайник с изключение на фрактури на пръстите и фисура на
кости без счупване.
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат
възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление
№ 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението.
С оглед трайното приложение на нормата на чл.
52 ЗЗД и съобразно разясненията в посочената задължителна практика е формирана
и каузална практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав,
обективирана в Решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. 1882/2014 г., Решение №
35/12.4.2016 г. по т.д. 3515/2014 г., Решение № 151/12.11.2013 г. по т.д.
486/2012 г., Решение № 130/09.7.2013 г. по т.д. 669/2012 г. В така посочените
решения, нормата на чл. 52 ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне
на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието
"справедливост", използвано от законодателя, не е абстрактно. В
случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания,
съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер,
продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и
цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на
пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се
определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както
и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във
всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражение
върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за
справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на
претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания,
неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия.
В конкретния
случай при определяне размера на заместващо обезщетение съдът съобрази
заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, от която се
установява, че на ищеца е причинена средна телесна повреда, изразяваща се във
вклинено счупване на дясната тазобедрена кост. Съдът съобрази и установеното от
експертното заключение, че болките и страданията, причинени на ищеца, в
началото са били изключително интензивни, както и обстоятелството, че за
пълното му възстановяване е било необходимо оперативно лечение. При определяне
на обезщетението съдът съобрази заключението на вещото лице – медицински
експерт, което след осъществен преглед на ищеца е установил, че здравословното
му състояние е напълно възстановено, в който смисъл съдът не цени показанията
на свидетеля в частта им, в която излага пред съда, че ищецът изпитва
затруднения и до настоящия момент. С оглед на така
приетите за установени правнорелевантни факти съдът приема, че заместващото
обезщетение на ищеца А. Ч. за причинените му при настъпване на процесното
телесно увреждане неимуществени вреди е в размер на 10 000 лв. До този размер
исковата претенция следва да бъде уважена, като за разликата до пълния й
предявен размер от 20 000 лв. предявеният иск следва да се отхвърли.
От представените по делото доказателства се установи, че
ищецът е сторил разходи за медицинско лечение, като на 31.03.2017 г. е заплатил
сумата от 3 320 лв. за тазобедрена протеза на основание фактура №
**********/31.03.2017 г. и на 05.04.2017 г. е заплатил сумата от 52, 20 лв. –
потребителски такси за всеки ден болнично лечение на основание фактура №
**********/05.04.2017 г. Така сторените разходи са в причинно-следствена връзка
с настъпилото произшествие, доколкото са били необходими за възстановяване на
здравето на ищеца, поради което предявените искове за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди следва да бъдат уважени в пълния им предявен размер.
След като главният иск за
заплащане на заместващо обезщетение за причинените неимуществени вреди на ищеца
от процесното застрахователно събитие е основателен, следва да бъде присъдена
законната лихва върху главницата. Законната лихва се определя по правилото на
чл. 497 КЗ, към която норма препраща разпоредбата на чл. 558, ал. 1, изр.
последно КЗ, и съгласно която застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ и 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ.
Не следва обезщетението за забава
да се присъди, считано от датата на деликта по отношение на обезщетението за
неимуществени вреди и от датата на заплащане на съответния разход по отношение
на обезщетението за имуществени вреди, а следва да се определи по
горепосоченото правило. В този смисъл е актуалната практика на Върховния
касационен съд по приложението на разпоредбата на чл. 497 КЗ, в която се
приема, че макар с исковата молба да е претендирана законна лихва за забава
върху търсеното обезщетение, считано от датата на застрахователното събитие,
такава се определя на основание чл. 497, ал. 1 КЗ, съгласно която разпоредба
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 - изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 -
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ - тримесечен от предявяване на
претенцията пред застрахователя. Така с постановяване на Решение № 93/27.11.2020 г. по т. д. № 2013/2019 г., ТК, I т. о. на
ВКС е прието, че
обезщетение за забава следва да се присъди на основание чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ
и е определена законна лихва върху присъденото обезщетение от момента на
изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, доколкото със
същата са представени всички доказателства, макар с исковата молба такова
обезщетение да е претендирано от датата на настъпване на застрахователното
събитие. В този смисъл е Решение № 31 от 02.03.2021 г. по т. д. № 2962/2019
г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС.
В случая след получаване на
застрахователната претенция, ответникът е депозирал искане от 24.11.2017 г. до
пострадалия с искане за представяне на допълнителни документи, а именно
констативен протокол за ПТП и копие на авто-техническа експертиза, ако такава е
изготвена в хода на досъдебното производство. На 14.02.2018 г. е постановен
отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, поради непредставяне на
необходимите документи за произнасяне по образуваната щета № 210376/17.11.2017
г. С писмо от 29.10.2019 г., получено от ответника на 01.11.2019 г. ищецът е
представил необходимите документи и е направил искане за заплащане на
застрахователно обезщетение), по което писмо е постановен втори отказ от
14.11.2019 г. за изплащане на обезщетение по щета № 19210392/01.11.2019 г.,
поради липса на установяване на наличие на противоправно деяние на водача на
неидентифицираното моторно превозно средство.
Следователно и във връзка с така
установеното от фактическа страна, следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 496, ал. 1, т. 1 КЗ, във връзка с втората застрахователна претенция, към
която са представени всички необходими доказателства. Следователно ответникът е
изпаднал в забава от 19.11.2019 г. - 15 дни след получаване на
застрахователната претенция от 29.10.2019 г., към която са представени всички
необходими доказателства, т.е. считано от 01.11.2019 г., като тъй като
петнадесетдневния срок изтича в неработен ден, срокът изтича в първия работен
ден – 18.11.2019 г. и ответникът е изпаднал в забава на 19.11.2019 г. От този
момент следва да се присъди законна лихва по отношение на обезщетенията за претърпени
имуществени и неимуществени вреди, поради което претенцията за присъждане на
законна лихва следва да се отхвърлят за периода от посочения в исковата молба
момент до 18.11.2019 г.
С оглед изхода на правния спор в
полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се следват разноски съобразно
уважената част от предявените искове. В производството по делото ищецът е
защитаван на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Процесуалният представител на
ищеца претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като по делото не е
представен договор за правна защита и съдействие, от който да е видно, че между
ищеца и неговият процесуален представител е постигнато съгласие за
осъществяване на защитата безплатно. Въпреки това следва да се присъди
възнаграждение в полза на адвоката, доколкото съгласно практиката на Върховния
касационен съд, представянето на договор не представлява условие за присъждане
на възнаграждение. В този смисъл е
Определение № 515/02.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 2340/2015 г., I т.о. на ВКС, в което се приема, че за уважаване на
искането по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. е достатъчно по делото да е била осъществена
правна помощ без данни за договорен в тежест на доверителя размер на
възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., заявление, че предоставената правна
помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават
и отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК. По така изложените съображения и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр.
с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съдът определя възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца в размер на 1 232, 73 лв., от която
съразмерно на уважената претенция следва да се присъди сумата от 706, 47 лв.
На ответника се
следват разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът е доказал заплащане на разноски
от 400 лв. – депозит за вещи лица, от които с оглед изхода на правния спор
следва да му се присъди сумата от 170, 76 лв.
Предвид изхода на правния спор и доколкото
ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски в производството по делото
с определение от 21.10.2020 г., следва
ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съда сумата 536, 98 лв. за държавна такса, определена по
съразмерност, с оглед уважената част от предявените искове, от общия размер на
дължимата държавна такса от 936, 98 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ и чл. 86 ЗЗД Гаранционен
фонд, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Граф
Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на В.Е.У.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законна мораторна лихва считано от 19.11.2019 г. до окончателното
погасяване на задължението, сумата от 3 372, 20 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в разходи за поставяне на тазобедрена
протеза, ведно със законна мораторна лихва, считано от 19.11.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 52, 20 лв. –
имуществени вреди, изразяващи се в разходи за болнично лечение, ведно със
законна мораторна лихва, считано от 19.11.2019 г. до окончателното й изплащане,
които вреди са претърпени от ищеца вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 20.11.2016 г. с неизвестен водач на моторното превозно
средство., като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ във вр. с чл. 558, ал. 5 КЗ и
чл. 86 ЗЗД за разликата над присъдения размер от 10 000 лв. до
пълния му предявен размер от 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, както
и по отношение на претенцията за присъждане на законна лихва върху главницата
от 10 000 лв. за периода от 20.11.2016 г. до 18.11.2019 г., върху
главницата от 3 372, 20 лв. за периода от 31.03.2017 г. до 18.11.2019 г. и
върху главницата от 52, 50 лв. за периода от 05.04.2017 г. до 18.11.2019 г.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, ЕИК *********,
да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на а. Т.П.И.,***, с
адрес …, сумата от 706, 47 лв. – адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по гр.д. № 12348/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Гаранционен фонд,
ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Пловдив сумата от 536, 98 лв. – разноски за държавна
такса в исковото производство по гр.д. № 12348/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, XXI граждански състав.
ОСЪДЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.Е.У., ЕГН **********, да
заплати на Гаранционен фонд, ЕИК *********, сумата в размер от 170, 76 лв. – съдебно-деловодни
разноски по гр.д. № 12348/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXI граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП