О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……………/………….11.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдията
т.д. № 1139/2019 г. по описа на ВОС, ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.83, ал.2 от ГПК.
Образувано е по обективираното
в исковата молба искане на Н.А.К. с ЕГН ********** с адрес ***18, за
освобождаване от заплащането на държавна такса по делото. Искането е обосновано
с липса на средства. Представена е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК от
14.01.2019г., в която ищецът
декларира месечен доход от работна заплата в размер на 510 лева, както и че е
във влошено здравословно състояние след ПТП, не притежава недвижимо имущество,
не получава рента, дивиденти, пенсия, притежава л.а. „Рено 19“ от 1992г., не
притежава влогове, има две малолетни деца, които издържа.
Съдът, след като се запозна с представените от
ищеца доказателства и служебно изисканите справки от АВ, служба „Местни данъци
и такси“ при Община Варна, КАТ, БНБ, НОИ и НАП, намира следното:
Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на разпоредбата на чл. 83,
ал. 2 ГПК е да се даде възможност за защита на лични и имуществени права на
лица, материалното положение на които не позволява да поемат изцяло или
частично разходите на съдебното производство. Преценката на материалното
състояние на лицето се извършва, като се вземат предвид неговите доходи,
доходите на членовете на семейството му, имуществото, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта, както и други обстоятелства, които са от значение
за преценката средствата, с които разполага лицето дали са достатъчни, за да
заплати таксите по делото. Постоянната практика на ВКС се придържа към
разбирането, че съдът е длъжен да направи цялостно изследване на предпоставките
за освобождаване от държавна такса, в резултат на което да се прецени доколко
материалното състояние на ищеца, съпоставено с дължимата държавна такса по
делото му позволява заплащането на същата.
В разглеждания случай от събраните
доказателства е видно, че през последните три години ищецът е бил трудово
ангажиран с непрекъснати осигурителни права, с основна заплата при регистриране
в НАП на действащия трудовия договор - 634 лева. Видно от представеното
удостоверение от работодателя му „Хидрострой“АД в
периода м.08.2018г. – м.12.2018г. ищецът не е получавал трудово възнаграждение.
За този период е получил обезщетение за неработоспособност в размер на 3272.01
лева, видно от изисканата справка от ТД на НАП. В периода м.01.2019г. –
м.06.2019г. брутното трудово възнаграждение на ищеца варира от 1160.66 лева до
1391.90 лева месечно, като за целия период е получил нетно трудово
възнаграждение в размер на общо 6751.48 лева, при посочен от ищеца с
декларацията от 14.01.2019г. месечен доход
в размер на 510 лева. Видно от представената от БНБ справка от регистъра на
банковите сметки в периода 2016г. – 2019г. ищецът е имал разкрити 7 банкови
сметки, от които три са действащи и понастоящем, но не са посочени от него в
декларацията по чл.83, ал.2 от ГПК. Липсва и подадена актуализирана декларация досежно увеличения с два пъти размер на трудовото
възнаграждение, въпреки дадените с разпореждане от 12.07.2019г. изрични
указания.
От представената справка за семейно положение
се установява, че ищецът има две малолетни деца, но не са представени
доказателства задължението му за издръжка да е установено с влязло в сила
решение. Видно от справката за гражданско състояние ищецът е неженен, но същият
не е изпълнил указанията за деклариране на данни за евентуален съжителстващ
партньор, което възпрепятства извършване на проверка за имущественото състояние
на неговото домакинство, за което наличието или липсата на официален граждански
брак е ирелевантно.
Не са представени доказателства претърпяната на 14.07.2018г.
злополука да е довела до трайно намаляване на работоспособността на
жалбоподателя. Не са представени Решения на ТЕЛК за инвалидизация,
а отпуск за временна неработоспособност е ползван до м.01.2019г., както и в
периода 29.07.2019г. – 30.08.2019г., видно от представения болничен лист от
31.07.2019г. По изложените съображения следва да се приеме, че същият е трудоспособен, не страда от заболявания, които да му пречат да
упражнява труд и които да обуславят необходимост от
разходване на средства за здравословното му състояние.
При установените данни за имущественото състояние на
ищеца, еднократното заплащане на държавната такса по делото не се явява
непосилен разход за страната. Следва да бъде посочено, че не е налице изискване
дължимата такса да е възможно да бъде заплатена с едномесечно трудово
възнаграждение.
По изложените съображения съдът намира, че във
възможностите на ищеца е да заплати половината от дължимата държавна такса, а
именно сумата от 553 лева, като за разликата същият следва да бъде освободен от
задължението за заплащане на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
Искането за освобождаване от разноски следва да
бъде оставено без уважение, доколкото поради ранния етап на производството
понастоящем не са допускани доказателства, изискващи внасянето на разноски, за
да бъде съпоставен техният размер с финансовите възможности на ищеца.
Мотивиран от изложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ОСВОБОЖДАВА
на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищеца Н.А.К. с ЕГН ********** от задължението му за заплащане
на държавна такса за производството по т.д. 1139/2019г. по описа на ВОС за
разликата над 553 лева до 1104.15 лева, като
ОТХВЪРЛЯ обективираното в исковата молба искане с
правно основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаването му от заплащане на
държавна такса до размера от 553 лева и на разноски.
ОСТАВЯ
БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството
по делото.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен
срок от уведомяването да представи доказателства за внесена по сметка на ВОС
държавна такса в размер на 553 лв., на основание чл.18, вр.чл.2 от Тарифа за
таксите, които се събират от съдилищата.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания
исковата молба ще бъде върната и производството по делото ще бъде прекратено на
основание чл.129, ал.3 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
с частна жалба в едноседмичен срок от уведомяването пред Апелативен съд – Варна,
в частта, с която искането с правно основание чл.83, а л.2 от ГПК се отхвърля.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: