РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.София, 13.06.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – 21 състав, в публичното съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16486 по описа
за 2015 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./ вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 вр.
с чл.84, ал. ЗЗД.
Ищецът И.И.И.
твърди, че на 14.07.2015г. в гр. Стара Загора на бул. „Св.П. Евтимий“, пътен
възел с бул. „Славянски“, западен ръкав, водачът С.Д.С., управлявайки лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********при извършване на
маневра за завИ.е надясно, навлязъл в насрещната пътна лента,
където настъпил сблъсък с товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ********,
управляван от И.П.И.. Излага, че в резултат на настъпилия удар между двете
превозни средства е пострадал като пътник возещ се на предната дясна седалка в
лекия автомобил. Силните болки и невъзможността да движи тялото си наложили
постъпването му в болница в гр. Стара Загора. Установени били множество
травматични увреждания - разкъсно – контузна рана на главата, сътресения на
мозъка, контузия на шията, изразяваща се в счупване на дъгата на пети шиен
прешлен, счупване на бодлестия израстък и дъгите на шести шиен прешлен,
счупване с разместване на дъгите и бодлестия израстък на седми шиен прешлен,
контузия на гръдния кош – компресионно счупване на първи гръден прешлен, малки
контузии на белите дробове в основите, контузия на левия долен крайник –
счупване на четвърта ходилна кост на левия крак. Била му поставена ортопедична
яка на врата, гипсова лонгета на левия крак и му бил предписан строг постелен
режим, който продължил и след изписването му от болницата. Наложило му се да
ползва памперси и да се храни в легнало положение със сламка. В продължение на
30 дни приемал лекарства срещу образуването на тромбове и бил масажиран, за да
не получи декубитални рани. След около месец му била свалена лонгетата, но тъй
като болките не отшумявали се наложило повторното му постъпване в болница. Въпреки
провеждана му рехабилитация трудно можел да седне, тъй като му се виело свят и
мускулите му били много слаби. Едва през месец ноември се изправил и се опитал
да ходи на малки разстояния с проходилка. От натоварването кракът му започнал
да се подува. Заявява, че и към момента на подаването на исковата си молба
продължавал да накуцва с левия крак и да носи постоянно ортопедичната яка.
Болките във врата му продължавали и не можел да спи от тях. Освен това
постоянно се притеснявал, че няма да може да се възстанови и да упражнява
професията си на професионален шофьор, както и да се грижи за своята съпруга и
малолетния си син. Ищецът сочи, че гражданската отговорност на увреждащия лек
автомобил към датата на ПТП е била обект на договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилисти“ при ответника.
Предвид
изложеното, моли съда, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ да осъди застрахователната
компания да му заплати сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания от описаните по-горе травматичните
увреждания, последица от процесното пътно – транспортно произшествие, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 14.07.2015г. до окончателното изплащане
на сумите, както и адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ответникът З.К.„О.Л.“– дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в
Република К., гр. Н., упражняващо търговска дейност на територията на Република
Б. чрез регистиран клон „З.К.О.- клон Б.“ КЧТ, ЕИК********оспорва исковете по
основание и размер. Заявява, че не са налице всички елементи от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, за да възникне неговата отговорност. Оспорва наличието
на валидно застрахователно правоотношение между него и ищеца, механизма на
настъпване на произшествието, причинно – следствената връзка между него и
вредите, както и вида, медико – биологичния характер и продължителността на
оздравителния процес на уврежданията. Позовава се на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като същият е пътувал без
поставен обезопасителен колан. Оспорва
претендираната лихва и началния момент, от който се дължи. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
За
основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна
връзка с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към
датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял неимуществени вреди,
както и какъв е техният размер, а в тежест на ответника е да докаже
съпричиняването на вредоносния резултат, на което се позовавава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляване на отговорността му, на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД.
Установява
се, че водачът С.Д.С. е признат за виновен в това, че на 14.07.2015г. около
5,25 часа в гр. Стара Загора на бул. „Славянска“ в посока изток при
управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********е
нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.15, ал.1; чл.16, ал.1,
т.2; чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП като в резултат на това е настъпило пътно –
транспортно произшествие, при което по непредпазливост е причинил на И.И.И. многостепенна
средна телесна повреда, изразяваща се в „контузия на гръдния кош – компресионно
счупване на първи гръден прешлен“, което е довело до трайно затруднение в
движенията на снагата и „контузията на шията“ – счупването на дъгата на пети шиен
прешлен, счупването на бодлестия израстък и дъгите на шести шиен прешлен,
счупването с разместването на дъгите и бодлестия израстък на седми шиен
прешлен, които са причинили трайно затруднение на движението на врата за срок
по-дълъг от 30 дни, поради което и на основание чл. 343, ал.1, б.“б“, предл.
2-ро във вр. чл. 342, ал.1 във вр. с чл.78а НК съдът го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в
размер на 1 000 лв. и го е лишил от правото да управлява МПС за срок от 6
месеца. Настоящият граждански съд приема тези факти за доказани, като съобрази
обвързващата сила на влязлото в сила Решение по АНД № 2851/2015 г. на Старозагорският
районен съд, 8-ми наказателен състав, като същото на основание чл. 300 ГПК
установява по задължителен за гражданския съд начин вината на делинквента и
механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените
травми. С оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на лекия
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № *******, С.С.е извършил виновно
противоправно деяние, което е в разрез с описаните по – горе разпоредби на
ЗДвП.
Спори се между
страните в производството дали към момента на настъпване на ПТП - 14.07.2015г. е
налице валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********или
не.
Установява
се, че първоначално в исковата си молба ищецът е посочил, че с ответника са
сключили договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ още
на 06.07.2015г. /преди датата на ПТП/ по полица № BG 28115001765261 със срок на
валидност от 15.07.2015г. до 14.07.2016г. Същевременно същият е приложил и
извлечение за проверка на сключената застраховка от електронният сайт на
Гаранционния фонд /www.guaranteefund.bg/. От справката е видно, че лекият
автомобил „Рено Меган“ с рег. № СТ ******е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти“ по застрахователна полица
№ 28114001848867 със срок на валидност от 14.07.2014г. /09:18 ч./ до 14.07.2015г.
/23:59 ч./ На 06.07.2015г. за същия автомобил е сключена нова застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № BG/28/115001765261 със срок на
действие от 15.07.2015г. /00:00ч./ до 14.07.2016г. /23:59 ч./ Установява се и,
че и двата застрахователни договора са сключени при един и същ застраховател, а
именно „З.К.О.- клон Б.“ КЧТ. В представеният и приет по делото Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица се съдържат данни за страните по договора за застраховка
и пълна идентификация на процесния автомобил. Изрично е вписано, че водачът на
автомобила С.С.е представил застрахователна полица № 28114001848867 валидна до
14.07.2015г., сключена с ЗК „О.“ за
автомобил „Рено Меган“ с рег. № *******, с описан № на рама, както и че
произшествието е настъпило на 14.07.2015г. около 05:15 часа. Следователно се
налага изводът, че към момента на реализирането му е действала все още
застрахователна полица № 28114001848867, която е със срок на действие до 23:59
часа на 14.07.2015 г. Констативният протокол е официален свидетелстващ документ
и се полза с обвързваща съда материална доказателствена сила досежно фактите, удостоверени
от полицейския служител в сектор „ПП“ при ОД на МВР като осъществили се и
възприети от него, поради което настоящият съдебен състав намира, че при
съставяне на протокола е била предоставена застрахователната полица с посочения
номер, дата, автомобил и застраховател.
Освен това и
съгласно разпоредбата на чл. 294, ал.1 КЗ /отм./ ответникът като застраховател има
задължението да представи на Информационния център ежеседмично до втория работен
ден на следващата седмица справка за сключените и за прекратените
застрахователни договори към края на предходната седмица. При това положение от
приложената по делото на справка на л. 9 и констативен протокол е видно, че в
случая ответникът не може да се освободи от отговорността си спрямо ищеца в
качеството му на трето лице, пострадало при ПТП, предизвикано от водач на МПС,
за което е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответния застраховател и която е валидна по горните съображения. За по – голяма
пълнота и обективност следва да се отбележи обстоятелството, че ответника при
подаване на отговора си на исковата молба по искане на ищеца е приложил копие
на застрахователна полица № ВG/28/115001765261 сключена за лекия автомобил
„Рено Меган“, но същата към момента на реализиране на ПТП все още не е била произвела
своето валидно действие.
Въз основа
на изложеното съдът намира, че в случая е безспорно установен факта за
наличието на активна застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил
към датата на ПТП, а ответникът като страна по сключената застраховка се явява
надлежно материално – правно легитимиран да отговоря по предявените срещу него
искове.
Няма спор
между страните, че ищецът И.И. е пострадал при ПТП настъпило на 14.07.2015г.
като пътник, возещ се на предната седалка до водача в лекия автомобил „Рено Меган“.
От представената
многобройна медицинска документация и заключението на изслушаната и приета
комплексна автотехническа и медицинска експертиза се установява, че вследствие
на него ищецът е получил разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение,
контузия на шията, счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, счупване на дъгите
и задния израстък на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, компресивно счупване на 1-ви
гръден прешлен, контузия на белите дробове и счупване на 4-та предходилна кост
на левия крак. Описаните
травматични увреждания според вещото лице - медик често се срещали при пътуващи
на предните седалки в лек автомобил, след претърпяно ПТП. Уврежданията са с
доказан произход и се дължали на удари на тялото в твърди, тъпи предмети, от
които е изградено автомобилното купе. По своят вид и тежест травмите имали различна
медико-билогична характеристика. Полученото мозъчно сътресение е от лека степен,
без настъпили негативни неврологични последствия. То е довело на пострадалия
разстройство на здравето, неопасно за живота. Всяка една от фрактурите на 3-те
шийните и фрактурата на 1-ви гръден прешлени са му причинили трайно ограничение
на движенията на снагата за срок от около 5 месеца. Полученото счупване на 4-та
предходилна кост на левия крак е причинило на пострадалия трайно ограничение на
движенията на левия долен крайник за срок до 2 месеца. Разкъсно-контузната рана
на главата е довела до временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Въз основа на медицинската документация вещото лице е установило, че при
приемането на пострадалия в МБАЛ „Проф. Д-р - Ст.Киркович“ – гр. Стара Загора
същият е бил контактен, адекватен, но със световъртеж и болки в главата, шията
лявото коляно и лявото ходило. Извършени му били хематологични, рентгенови, ехографски
и КТ-ски изследвания и консултации с хирург, неврохирург, ортопед, интернист и
анестезиолог. По спешност раната на челната област на главата била хирургично
обработена. Поставена била шийна яка за обездвижване на шийните прешлени за
срок от 3 месеца, а на левия крак гипсова лонгета за срок от 30 дни. Включена била
инфузионна, дехидратираща, невротропна, антикоагулентна, седативна и
обезболяваща терапия. След проведената комплексна терапия състоянието на
пострадалия се е стабилизирало и той бил изписан от болницата на 16.07.2015г.,
като лечението продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, предписан
режим и обезболяващи лекарства. По време на амбулаторното лечение пострадалият
е провел общо 7 контролни прегледи по повод процесиите увреждания. През този
период от 07.08.2015г. до 06.11.2015г. според вещото лице той е търпял болки и
е бил с ограничени движения в областта на шията. В периода от 31.08.2015г. до
03.09.2015г. пострадалият отново е провел болнично лечение в Неврохирургична
клиника при МБАЛ „Проф.Д-р -Ст.Киркович“ - гр. Стара Загора поради продължаващи
болки в шийната област, световъртеж и ограничения на движенията на шията.
Проведено било ново КТ-ско изследване на шийните прешлени и медикаментозно
лечение. Според заключението на експертизата лечебният и възстановителен период
общо при него е продължил 5 месеца, като болките и страданията през първите 2
месеца след злополуката и около 30 дни в началото на проведената рехабилитация
са били с по- интензивен характер. Извън посочените периоди пострадалият е
търпял само периодично явяващи се болки в зоната на шийните прешлени и в
областта на лявото ходило. Тези болки са се проявявали най - вече при обща
преумора, както и при рязка промяна на времето - студено и влажно време. През
тези периоди той е бил принуден да ползва седативни и обезболяващи средства.
Към настоящия момент /повече от 1 година и половина/ ищецът продължавал да
търпи спорадични /единични/ болки в областта на шията при обща преумора, които
болки бързо преминавали след употреба на обезболяващи средства. Според експерта
през първите 2 месеца пострадалият е провеждал лечението си при постелен режим,
което е налагало използването на чужда
помощ при извършване на ежедневните му дейности като хранене, тоалет,
придружител по време на контролните прегледи и т.н. Наред с претърпените болки
в продължение на първите 30 дни пострадалият не е трябвало да стъпва на левия
си крак, а в продължение на 3 месеца да носи обездвижваща шийна яка. Това му е
довело затруднения при предвижване и обслужване в ежедневието. Счупените дъги
на 5-ти и 6-ти шийни прешлени са зараснали окончателно. Счупеното тяло на 1-ви
гръден прешлен също е зараснало, но с видима остатъчна деформация в предната си
част. Движенията на шияйните прешлени вече са възстановена, с изключение на
ротаторните движения на шията в двете посоки, които трайно продължават да са в
ограничен обем с по 10 градуса. Счупената 4-та предходилна кост на левия крака
е зараснала за срок от 30 дни с малка остатъчна деформация, но движенията на
лявата глезена и лявата метатарзо- фангиална стави вече са напълно възстановени.
Към настоящия момент ищецът вече е възстановен и е започнал титулярната си
работа. Получените увреждания на 5-ти и 6-ти и 7-ми шийни прешлени вече са
възстановени. Счупеното тяло на 1-ви гръден прешлен е останало трайно скосено и
смачкано в предната си повърхност, което състояние ще остане пожизнено и ще
стои в основата за разрастването на ранни артрозни изменения и постепенно
усилване на болките. Счупената 4-та метатарзална кост е зараснала и няма пряко
отношение към двигателните възможности на левия крак.
От
разпитаната по делото свидетелка С.И.се установи, че пострадалият е неин
съпруг. Излага, че той й се обадил много рано сутринта, за да й каже за
настъпилата злополука. Тя веднага тръгнала към мястото на ПТП, но линейката
вече го била взела. Видяла го в спешната помощ в Окръжната болница в гр. Стара
Загора. Изглеждал ужасно, целият в синини, кръв и с разкъсани дрехи. Споделил й,
че не може да стои прав от болки в крака. След изписването му от болницата бил
с поставена шина – яка и му било препоръчано да остане в лежащо положение, което
продължило до месец ноември. Не можел да се храни и обслужва сам и бил на
болкоуспокояващи. Раздвижването било в домашни условия с рехабилитатор. Първо
се започнало с повдигане на 30 градуса, след това на 45 и едва след това
изправяне с помощта на проходилка. Ноември месец започнал да ходи със специален
стол, а навън самостоятелно излязъл месец декември. Сега само накуцвал със
счупения крак и не преставал да има болки във врата, които били особено силни
при промяна на времето. Свидетелката излага, че след инцидента съпругът й
станал по-тромав и по – бавен. Силата му не била същата и трудно боравел дори
със запалка. Освен това залежаването му се отразило на емоционалното състояние.
Чувствал се безполезен и непотребен. Сега започнал по-лека работа, докато преди
работил като шофьор - дистрибутор, товарил и разтоварвал и имал по-добро
заплащане.
Съдът
възприема показанията на разпитаната по делото свидетелка, тъй като същите са
преки и непосредствени относно обстоятелствата, за които е разпитвана, както и
изцяло кореспондират с останалите ангажирани по делото доказателства.
Досежно размера на претенцията за обезщетяване на
неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Въпреки липсата
на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично
обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във
всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на това обезщетение. Критериите за определяне на този размер са възрастта
на пострадалия, който е бил на 39 г. към датата на ПТП, видът, обема и тежестта
на причинените неимуществени вреди, продължителността на възстановителния
период от около 5 месеца, през които ищецът е търпял болки и битови неудобства
свързани с постелния режим на който е бил подложен, за да се възстанови;
фактът, че са му били поставени шийна яка за обездвижване на шийните прешлени в
продължение на 3 месеца, както и гипсова лонгета на левия крак за срок от 30
дни; наложилото се раздвижване чрез рехабилитатор, причиненото неудобство от
ползването на чужда помощ при елементарните му битови и физиологични нужди,
преживеният стрес и шок от инцидента, установената с ТЕЛК решение временна
неработоспособност, както и обстоятелството, че и към настоящия момент
ротаторните движения на шията в двете посоки са с ограничен обем с по 10
градуса. С оглед на тези критерии, съдът намира, че размерът на дължимото за
тези мъки и страдания обезщетение за ищеца възлиза на 50 000 лв.
Ответникът навежда доводи за съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на постарадалия, като сочи, че същият е пътувал
на предната седалка без поставен обезопасителен колан. С оглед на това изследвайки
въпроса за наличието или липсата на твърдяното съпричиняване съдът съобрази
изготвената и приета по делото комплексна автотехническа и медицинска
експертиза. За да изясни този спорен между страните момент вещото лице –
автоексперт въз основа на събраните по делото доказателства е дало следния
механизъм на настъпване на ПТП: На 14.07.2015 г. около 05:15 часа лек автомобил
„Рено Меган”, с per. № ********се движи по бул. „Славянски” и на кръстовището с
бул. „Св. П. Евтимий”, водачът извършва маневра десен завой, със скорост, при
която не може да се впише в кривата на завоя, навлиза в лентата за насрещно
движение, където настъпва удар с товарен автомобил „Мерцедес 22528”, с рег. № ********.
Първоначалното съприкосновение между двете превозни средства е между предна
част на лекия автомобил „Рено Меган” и предната лява част на товарния автомобил
„Мерцедес”. Като е взел предвид механизма на процесното ПТП /челен удар/,
местоположението на пътуващият ищец /предна дясна седалка/ и вида, тежестта и
локализацията на уврежданията му, вещото лице е категорично, че към момента на злополуката
пострадалия е пътувал без поставен предпазен колан. Доказателство за това била
раната на челната област на главата, която не можела да бъде получена при поставен
предпазен колан, тъй като последният ограничавал движенията на тялото в предната
посока, с което не допуска удар на главата в стоящите пред пътуващият твърди, тъпи
и ръбести предмети в т.ч. и арматурното табло. Функцията на предпазния
автомобилен колан е да фиксира тялото на шофьора и пътниците към облегалката и
седалката на автомобила, да ограничи движението им напред при рязко спиране и
да предотврати контакт с детайли от вътрешността на купето на автомобила. По
този начин се намалявала възможността за получаване на тежки телесни
наранявания при автомобилната травма в салона на автомобила. Коланите били конструирани
и изработени така, че да издържат човешката маса /тегло/ при моментно ускорение
на тялото напред, за да се предотврати нараняване главата, лицето, гръдния кош,
таза и долните крайници в предното стъкло, арматурното табло, волана,
облегалките на задните седалки или други разположени пред водача и пътниците
части от автомобилния салон. Обезопасителните колани, монтирани в автомобилите
задържат тялото на шофьора и пътниците към облегалката при наличие на
отрицателно ускорение по направлението на движение - при челни сблъсъци
/удари/. Според експертизата при правилно поставен предпазен колан и при същия
механизъм на ПТП, ищецът е можел да получи травми в областта на гърдите и
корема или т.нар. коланна травма. Можел е да получи и описаната по-горе шийна
травма, тъй като шията не ограничава движението си от предпазния колан, както и
счупване на някои от костите на ходилото, поради това, че след челен удар част
от пода получава деформации. В случая вещото лице е категорично, че ако ищецът
е бил с поставен предпазен колан е нямало да получи травма и рана в областта на
главата. Тялото му е щяло да бъде здраво скрепено към седалката, а главата му е
нямало да достигне стоящото отпред арматурно табло на автомобила. Въз основа на
приложения по делото снимков материал експерта е установил, че челното стъкло е
извън мястото му за захващане отдясно и е изместено в посока от вътре - навън,
поради което е достигнал до извода, че най-вероятната причина за нараняванията
в челната област на главата на пострадалия ищец се дължи на удара на главата му
в челното стъкло.
Следователно се налага заключението, че ако при ПТП ищецът е бил с поставен
обезопасителен колан не би получил единствено травма и рана в областта на
главата.
Предвид установеното, съдът намира, че е налице
основанието на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на определеното по – горе
обезщетение на пострадалия И. с 10 %, тъй като на толкова съответства приносът му за настъпване на вредите поради
непоставянето на обезопасен колан. Обезщетението следва да бъде намалено до
размера на 45 000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 80
000 лв., претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По предявения акцесорен иск за законната лихва
върху присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 от КЗ
/отм./, системно разположена в Глава 20 „Застраховане на гражданска
отговорност” и съдържаща общите правно норми, приложими към всички видове
застрахователни договори, покриващи риска от възникване на отговорност на
застрахования за обезщетяване на причинени вреди, което включва и застраховката
„гражданска отговорност на автомобилисти” застрахователят заплаща обезщетение
за вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното увреждане,
както и за лихви за забава, когато застрахования отговаря за тяхното плащане. В
настоящия случай застрахованото при ответника лице – деликвент отговаря за
мораторни лихви върху обезщетението за причинени вреди от деликт от момента на
увреждането, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В подкрепа на посочения извод е
разпоредбата на чл. 268, т. 10 от КЗ, системно разположена в Глава 24
„Задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” и уреждаща
правния режим на този вид застрахователен договор, която предвижда изрично, че
застрахователят не заплаща обезщетение за лихви, освен в случаите на чл. 223,
ал. 2 от КЗ, т.е. освен в случаите, когато застрахованото лице – деликвент
отговаря за тяхното плащане, която отговорност, както беше посочено, възниква
от датата на деликта с оглед изричната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Израз на обективираната в посочените разпоредби изрична воля на законодателя
застрахователят да отговаря за обезщетението за забава от момента, от който
отговаря и деликвента в настоящия случай е и разпоредбата на чл. 227, т. 2 от КЗ /отм./, която предвижда, че застрахователят по застраховки за гражданска
отговорност има право на регрес срещу застрахования за платените лихви за
забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването за събитието по чл. 224, ал.1 от КЗ /отм./
или до датата на предявяване на иска по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./.
Предвид горното и с оглед системното тълкуване на
разпоредбите на чл. 268, т. 10, чл. 223, ал. 2 и чл. 227, т. 2 от КЗ съдът
намира, че отговорността на застрахователя по застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти” като функционално обусловена от отговорността на
деликвента обхваща и мораторната лихва за забава, дължима от датата на
застрахователното събитие – в случая от датата на увреждането.
Предвид
изложеното определеният размер от 45 000 лв., представляващ обезщетение за
причинени неимуществени вреди на ищеца следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху уважената сума, считано от 14.07.2015г.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1
от ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. И.Й. сумата от 1 648,13
лв., съразмерно на уважената част от иска.
В полза на ответника, на основание чл. 78, ал.3
от ГПК следва да бъдат присъдени разноски в размер на 220,93 лв. /вкл. депозити
за вещи лица и такса за съдебно удостоверение/, както и на основание чл. 78,
ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 131,25 лв., съразмерно
на отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден, на основание
чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 1 800 лв.,
представляваща държавна такса и 56, 25 лв. разноски, дължими по уважения срещу
ответника иск.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.К.„О.Л.“– дружество, регистрирано със седалище и адрес на
управление в Република К., гр. Н., упражняващо търговска дейност на територията
на Република Б. чрез регистриран клон „З.К.О.-
клон Б.“ КЧТ, ЕИК********да заплати на И.И.И.,
ЕГН **********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ сумата от 45 000 лв. – застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от разкъсно-контузна рана на главата, мозъчно сътресение, контузия на шията,
счупване на дъгата на 5-ти шиен прешлен, счупване на дъгите и задния израстък
на 6-ти и 7-ми шийни прешлени, компресивно счупване на 1-ви гръден прешлен,
контузия на белите дробове и счупване на 4-та предходилна кост на левия крак като
последица от пътно – транспортно произшествие, реализирано на 14.07.2015 г. по
вина на водача на С.Д.С., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“
с рег. № ********към посочената дата е бил застрахован при ответника, ведно със законната лихва, считано от
14.07.2015г. до окончателното изплащане на сумите, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
за разликата до пълния предявен размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА З.К.„О.Л.“– дружество,
регистрирано със седалище и адрес на управление в Република К., гр. Н.,
упражняващо търговска дейност на територията на Република Б. чрез регистриран клон „З.К.О.- клон Б.“ КЧТ,
ЕИК********да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Иван Й. сумата
от 1 648,12 лв., на основание чл.78,
ал.1 ГПК вр. чл. 38 от ЗА вр.чл.7 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН ********** да заплати на З.К.„О.Л.“– дружество, регистрирано със седалище и адрес на
управление в Република К., гр. Н., упражняващо търговска дейност на територията
на Република Б. чрез регистриран клон „З.К.О.-
клон Б.“ КЧТ, ЕИК ********на основание чл. 78, ал.3 от ГПК разноски в
размер на 220,93 лв. /вкл. депозити
за вещи лица и такса за съдебно удостоверение/, както и на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК вр. чл.37 ЗПП юрисконсултско възнаграждение в размер на 131,25 лв., съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА З.К.„О.Л.“– дружество, регистрирано със седалище и адрес на
управление в Република К., гр. Н., упражняващо търговска дейност на територията
на Република Б. чрез регистриран клон „З.К.О.-
клон Б.“ КЧТ, ЕИК********да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 1 800 лв., представляваща държавна такса и 56, 25 лв. разноски, дължими по уважения срещу ответника иск.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: