М О Т И В И
по НОХД № 3735/2018
г. по описа на VІІ наказателен състав
Районна прокуратура
– гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу Н.А.П. – роден на ***г***, ****, български гражданин,
завършен трети клас, работещ, женен, осъждан, с ЕГН **********, за това, че на 14.11.2017г. в
гр.Пловдив, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление – с наказателно постановление №17-1030-002862 от 10.05.2017г.,
връчено на 25.08.2017г. и влязло в сила на 04.09.2017г. издадено от Началник
сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор "Пътна полиция" - гр.Пловдив е извършил такова деяние –
управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд“ модел „Галакси“ с рег.№ *** без съответно свидетелство за
управление- престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
Производството по делото е протекло по реда
на чл.269, ал.3, т.1, и т.4, б.»а»
от НПК.
Представителят на
Районна прокуратура – гр. Пловдив поддържа повдигнатото обвинение така, както е
посочено в обвинителния акт. Посочва няколко елемента, които обосновават
обвинителната теза: безспорно установено е, че подсъдимият никога не е
притежавал свидетелство за правоуправление на МПС, същият не само, че не е
правоспособен водач, а и е бил санкциониран за това, че управлява като такъв, с
Наказателно постановление, което му е било връчено лично на 25.05.2017г. Същото
не е било обжалвано, влязло е в сила и само три месеца по-късно, т.е. в
едногодишния срок от наказването му по административен ред той отново управлява
МПС - лек автомобил „Форд“, този с който е бил спрян от полицейските служители.
Прокурорът счита, че от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства
безспорно се установява, че той е осъществил състава на посоченото
престъпление, поради което моли съда да го признае за виновен и да му наложи
наказание лишаване от свобода при условията на чл.54 НК към средния предвиден
размер за това деяние, което да бъде изтърпяно реално при общ режим, както и да
му наложи кумулативно предвиденото наказание глоба, като отново предлага
размерът на глобата да бъде ориентиран към средния размер, предвиден за това
деяние.
Счита, че са налице
всички основания да се приложи чл.68 от НК по отношение на П. и същият да
изтърпи изцяло и отделно и наложеното му наказание по нохд
№ 3791/17г. на ПРС.
Защитникът
на подсъдимия – адвокат К., споделя становището, че действително към момента на
извършване на деянието подзащитният й П. е бил женен,
с малко дете, а съпругата му е била бременна. Наложило се да кара и взел
колата, за да отиде до аптеката да купи лекарство на детето си, което е било
болно, като в момента, в който се е качил на автомобила, бил засечен и спрян от
полицаите. Според нея изложеното се е потвърдило и от разпитания по делото
свидетел В.Ч., както и съпругата на подсъдимия разказала същото и заявила, че
лично тя е дала празното шишенце от лекарството. Подзащитният
й П. в хода на досъдебното производство е изразил съжаление и разкаяние за
случилото се. Моли съда да му бъде наложено наказание във възможно най-ниския
размер.
Подсъдимият
Н.А.П. не се явява в съдебно заседание.
Пловдивски районен
съд - VIІ наказателен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Подсъдимият
Н.А.П. е роден на ***г***, ***, български гражданин, завършен трети клас – чете
и пише, работещ, женен, осъждан, ЕГН-**********.
Подсъдимият Н.А.П. е осъждан няколко пъти –
последното му осъждане е по НОХД №2791/2017г. на Районен съд гр.Пловдив – с
определение в сила от 05.05.2017г. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343б ал.1 от НК като му е било
наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е
отложено по реда на чл.66 от НК за срок от 3 години. Това осъждане не оказва
влияние върху правната квалификация на деянието, предмет на настоящия
обвинителен акт.
На 14.11.2017г.
около 14,55 часа на ул.“Калина“ в град Пловдив, свидетелите П.М. и В.Ч.
/полицейски служители при VІ РУ на МВР гр.Пловдив/ спрели за проверка движещ се
по улицата лек автомобил „Форд“ модел „Галакси“ с ДК
№ ***. След като се легитимирали полицейските служители извършили проверка на
документите на превозното средство и на водача, при което установили, че
автомобилът се управлява от подсъдимия Н.П., както и че П. е неправоспособен водач.
Подсъдимият никога не е притежавал свидетелства за правоуправление. Нещо повече
– по-рано е бил санкциониран за това, че управлява без СУМПС с наказателно
постановление №17-1030-002862/10.05.2017г. на Началника на Сектор "Пътна
полиция" при ОД МВР гр.Пловдив. Посоченото наказателно постановление е
било връчено на 25.08.2017г. лично на подсъдимия, не е обжалвано и е влязло в
сила на 04.09.2017г. Полицейските служители докладвали за случая на ОДЧ, като
на място бил изпратен служител от Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР
гр.Пловдив – С.Г., който съставил АУАН №0365090. Подсъдимият П. подписал акта
без възражение.
Описаната
фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подсъдимия П.,
дадени в досъдебното производство, от показанията на свидетелите по делото,
дадени в досъдебното и приобщени в съдебното такова по реда на чл.281 , ал.5, вр. с ал.1,
т.2, пр.2 от НПК за свидетелите М., С. и
Г. и по т.5 за свидетелите Ч. и П.,
както и от останалите събрани и приложени по делото писмени доказателства.
Съдът възприема
обясненията на П. на досъдебното производство като не добре изградена и не
добре защитена защитна позиция по следните съображения:
Заявеното от
подсъдимия, че в състояние на уплаха за живота и здравето на детето си,
знаейки, че е неправоспособен водач, същият е взел ключовете на собствения на
баща му автомобил „Форд Галакси“ с намерение да търси
лекарство за детето си, което било свършило, на практика не отговаря на
обективната истина. Дори в собствените си показания Н.П. заявява, че е знаел
още от предния ден, че лекарството е на свършване и че в близката до жилището
му аптека не е налично. Няма как при това положение да се приеме, че по обед на 14.11.2017г. същият
е извършил действието при крайна необходимост. Нещо повече. Съобщени са данни
за заболяването, от което страда детето и те касаят хронично заболяване с дълъг
период на лечение, т.е. в никакъв случай не може да става дума за някаква спешност
или неотложност на пристъпните действия на подсъдимия. Посочената диагноза е
„рахит“, но по делото няма нито едно доказателство нито за състоянието на
низходящия на Н.П., нито пък за
евентуалното му боледуване. Всички данни са съобщени лично от подсъдимия и от
разпитани по делото свидетели.
Ето защо съдът не
възприема заявената от подсъдимия спешност и неотложност на действията му и ги
третира като негова защитна позиция.
Съдът не възприема
и заявеното от подсъдимия, че органите на полицията са го спрели на потегляне
от дома му – ул.“Крайна“ № 8. Видно от показанията на полицейските служители,
автомобилът „Форд Галакси“ е бил спрян за проверка на
ул.“Калина“ срещу № 60, като в тази посока няма нито един аптечен филиал.
По тези съображения
съдът не възприема и в тази им част обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира и
възприема изцяло показанията на свидетелите М., С., Г., Ч. и П., дадени в хода
на досъдебното производство, почетени и приобщени към доказателствения
материал в съдебното следствие на
основание чл.281, ал.5, вр. с т.2, пр.2 и т.5 от НПК,
като последователни, безпротиворечиви и
кореспондиращи със събрания по делото доказателствен
материал.
При постановяване на присъдата си съдът
взе предвид и приложените и приети по надлежния ред по делото писмени
доказателства – АУАН, наказателно постановление, справка за нарушител/водач,
справка за съдимост, характеристична справка.
При така
установената безспорна фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Н.А.П.
е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в текста
на чл. 343в, ал.2 от НК, тъй като на 14.11.2017г. в гр.Пловдив, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление – с наказателно постановление
№17-1030-002862 от 10.05.2017г., връчено на 25.08.2017г. и влязло в сила на
04.09.2017г. издадено от Началник сектор към ОДМВР Пловдив, Сектор "Пътна
полиция" - гр.Пловдив е извършил
такова деяние – управлявал е моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Форд“ модел „Галакси“ с рег.№ *** без съответно
свидетелство за управление.
Престъплението е
извършено от подсъдимия П. при наличието на пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал тяхното
настъпване.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия П.,
съобразявайки се с целите на специалната и генералната превенции за поправянето
и превъзпитаването на дееца, а и за възпиращото и предупредително въздействие
спрямо останалите членове на обществото, настоящата съдебна инстанция намира,
че е най-подходящо, справедливо и съответстващо на тежестта на престъплението
да му бъде наложено наказание „ Лишаване от Свобода”, определено при условията
на чл. 54 НК, а именно една година
„Лишаване от свобода” и Глоба в размер на петстотин лева. Горното наказание
съдът определи при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства. Като
такива съдът приема затрудненото семейно и материално положение, съдействието
за разкриване на обективната истина, младата му възраст. Като отегчаващи отговоростта обстоятелства съдът приема предишните
осъждания на дееца и трайният пристъпен умисъл.
Така наложеното
наказание е ориентирано към минималния размер, предвиден в закона, и отговаря
на степента на обществена опасност на деянието и най-пълно би помогнало за
поправянето на дееца.
Видно от справката съдимост на подсъдимия П., същият е
осъществил деянието, след като е бил осъден по НОХД № 2791/17г. на ПРС със
съдебен акт, който е влязъл в сила на 05.05.2017г. и
с който акт му е било наложено наказание от 4 месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което е било отложено за срок от 3 години, като настоящото
деяние се явява извършено именно в този изпитателен срок. Ето защо на основание
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така определеното и наложено наказание една година
лишаване от свобода на подсъдимия Н.А.П. следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК следва да се определи
подсъдимият Н.А.П. да изтърпи ИЗЦЯЛО и ОТДЕЛНО наказанието ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено му по НОХД № 2791/2017 г. по описа на Районен съд
– Пловдив, ХVI състав, при първоначален ОБЩ режим на основание чл. 57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС.
В хода на наказателното производство не са направени
разноски.
Причини за
извършване на деянието – неспазване на установения в страната законов ред и
ниска правна култура.
Мотиви – чувство на
безнаказаност.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ