№ 329
гр. Перник, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20211720201102 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по
подадена жалба в срок и от легитимирано лице- „Европейски политехнически
университет“ гр. Перник чрез адв. К.Ч. срещу НП № 14-0000763 от
14.04.2021г., издадено от Директор на Дирекция“Инспекция по труда“-
Перник, с което на „Европейски политехнически университет“, с ЕИК
*********,гр. Перник в качеството на работодател по смисъла на § 1 т.1 от
ДР на „Кодекса на труда” е наложена “Имуществена санкция” в размер 1 700
/хиляда и седемстотин/ лева на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414, ал. 1
КТ за извършено нарушение на чл. 128 т. 2 от КТ.
Въззиваемата страна, редовно уведомена,представител не изпраща.
Жалбоподателят в съдебно заседание не се явява, редовно призован е
и не изпраща представител.
Пернишкият районен съд, след като обсъди доказателствата по
делото и доводите, изложени в процеса ,намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН от надлежно
легитимирано лице с правен интерес и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
На 21.01.2021г. и 11.02.2021г. била извършена проверка от св. Б. на
1
длъжност гл. инспектор в Дирекция „ИТ“ гр. Перник и св. П. на длъжност
„инспектор“ в Дирекция „ИТ“ Перник на място в обект на контрол
/“Европейски политехнически университет“/, находящ се в гр. Перник, ул. „
Св. Св. Кирил и Методий“ и по документи на 16.02.2021г. и 24.02.2021г.,като
било установено, че страната-жалбоподател е качеството си на работодател по
смисъла на § 1 т.1 от ДР на „Кодекса на труда”,видно от представени
ведомости за заплата за м.октомври 2020 година е начислил ,но не е изплатил
уговореното трудово възнаграждение за извършена работа за месец октомври
2020г. на Е.АНГ.,на длъжност перводач в Европейски политехнически
университет.
Трудовото възнаграждение се изплаща ежемесечно,до края на
месеца,следващ месеца,за който се начислява работната заплата.
Като дата на нарушението се сочи 01.12.2020г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид:
Акт за установяване на административно нарушение № 14-
0000763/02.03.2021г.; Протокол за извършената проверка ПР
2102422/24.02.2021г.; Ведомост за месец октомври-л.17-19 от с.д.; Заявление
от Е.АНГ. от 04.01.2021г.; Писмо с изх. №21009533/ 24.02.21г., л.14 от с.д;
Заповед № ЧР-1260/ 18.12.2017г.; Заповед №3-0035/ 29.01.2014г., както и от
показанията на свидетелите В.П.- актосъставител и свидетелката по АУАН
Т.Т..
Към момента на проверката не са били представени доказателства, които
да удостоверяват изплащането в пълен размер на дължимото трудово
възнаграждение на лицето за месец октомври 2020г., напротив видно от
приложените по преписката ведомости не е било изплатено възнаграждение
на посоченото лице за месец октомври.
В АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 01.12.2020г.
Административно наказващият орган съставил АУАН в отсъствието на
нарушителя, доколкото не се явил представител на „ЕПУ“ Перник след като
бил надлежно уведомен за дата, часа и мястото на съставяне на АУАН /видно
от писмо с изх. №21009533/24.02.21г., л. 14 от с.д/.
Страната-жалбоподател не е депозирала възражение в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН № 14-0000763/02.03.2021г. след
проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се на събраните по
2
преписката доказателства, АНО приел, че са налице основанията по чл. 53
вр. чл. 83 ал. 1 от ЗАНН и издал наказателно постановление № 14-0000763
от 14.04.2021г., с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на работодателя– „Европейски политехнически университет“ гр. Перник за
нарушение на чл.128 т. 2 КТ .
Съобразно установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери,
че съставеният вследствие извършената проверка от инспекторите към
Дирекция “ИТ” Перник /Протокол за извършената проверка ПР
2102422/24.02.2021г. и Акт за установяване на административно нарушение
№ 14-0000763/02.03.2021г. и издаденото въз основа на него наказателно
постановление отговарят на изискванията на чл. 37 и чл. 42 ЗАНН.
При така представената заповед, съдът не констатира
незаконосъобразност, т.е. актът е съставен по надлежния ред от
оправомощено лице и с изискуемите реквизити, а обжалваното НП е издадено
от компетентни лица.
Разпоредбата на чл. 128, т.2 КТ задължава императивно, работодателя да
изплаща на работника или служителя уговореното в Трудовия договор /на
лицето Е.АНГ. на длъжност „преводач“ за положения от нея труд за
м.октомври 2020год. възнаграждение.
Съобразно разпоредбата на чл.270 ал.2 КТ, трудовото възнаграждение
се изплаща в предприятието, където се извършва работата и се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго.
Безспорно е, че по своето естество предназначението на трудовото
възнаграждение е насрещна престация, която следва да гарантира
задоволяване на ежемесечните неотложни нужди на лицето и семейството му.
В настоящия случай, видно от Протокол за извършената проверка ПР
2102422/24.02.2021г., това изискване не е спазено своевременно спрямо
процесното лице АНГ. на длъжност ”преводач” за положения от нея труд за
м.октомври 2020година.,което кореспондира и на приложената по делото
Ведомости от които е видно,че дължимото е начислено ,но не е изплатено в
пълен размер.
Нарушението е осъществено чрез бездействие от страна на
3
жалбоподателя, изразяващо се в неизплащане на трудовото възнаграждение.
С оглед на обстоятелството, че са нарушени разпоредби част от
трудовото законодателство, с което се цели да се гарантира важни
обществени отношения настоящият състав счита, че доводите на
жалбоподателя за квалифициране на нарушението, като „маловажно” са
необосновани. За да бъде реализиран привилегирования състав на чл.415в
КТ е необходимо да са налице предпоставките предвидени в цитираната
разпоредба.
Законодателят изчерпателно е посочил какви са критериите, на които
трябва да отговаря нарушението за да се квалифицира по този
привилегирован състав.
На първо място е предвидено нарушението “да може да се отстрани
веднага по реда, предвиден в този кодекс ” и на второ–“от него да не са
произлезли вредни последици за работници или служители”.
В конкретния случай съдът счита, че извършеното осъществява
признаците на процесния състав, тъй като се касае за неотстранено до
момента нарушение, изразяващо се в неизплащане на дължимото в
договорения размер, както и за нарушение от което са настъпили вредни
последици за работника, редуцирано трудово възтаграждение без вина в
работника.
Бездействието на работодателя с оглед горепосочените писмени
доказателства сочат за непредприемане на мерки по отстраняване на
нарушението с което е липсва първият критерий за квалифициране на
деянието по чл.415в от КТ.
Предвид изложеното, съдът приема, че материалният закон е
приложен правилно, тъй като нарушението не е „маловажно” по смисъла
на чл.415в от КТ и работодателят, следва да бъде санкциониран, именно по
процесния състав.
С огледа на събраните доказателства, настоящият състав счита, че
изцяло се доказа както от обективна страна осъщественото нарушение, а
именно не изплащане на работника уговореното в Трудовия договор /на
лицето Е.АНГ. на длъжност „преводач“ за положения от нея труд за
м.октомври 2020год. възнаграждение от страна на жалбоподателя.
4
С оглед на определената от наказващият орган имуществена санкция в
размер от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, на осн. чл. 416, ал.5 във вр. с
чл.414. ал.1 КТ съдът счита, че същата следва да бъде намалена по размер.
Нормата на чл. 414, ал.1 от КТ предвижда,че работодател, който наруши
разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
В настоящия случай не се отчете висока обществен опасност на
извършеното нарушение, нито обстоятелства, които да изискват налагане на
санкция в размер по- висок от минималния предвиден в закона.
Същевременно не са налице и данни за финансовото състояние на
санкционираното дружеството, което да е било взето предвид при определяне
на санкцията с процесното НП.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че за извършеното нарушение
следва да бъде определена санкция в минимално предвидения в закона размер
от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева), като счита, че същият в достатъчна
степен би изпълнил целите на чл.12 от ЗАНН, в какъвто смисъл следва да
бъде изменено процесното НП.
Водим от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.7,т.4 от
ЗАНН,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП № 14-0000763 от
14.04.2021г., издадено от Директор на Дирекция “Инспекция по труда” -
гр.Перник, с което на „Европейски политехнически университет“, с ЕИК
*********,гр. Перник,ул.“***“, в качеството на работодател по смисъла на §
1 т.1 от ДР на „Кодекса на труда” е наложена “Имуществена санкция” в
размер 1 700лева, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414, ал. 1 КТ за
извършено нарушение на чл.128 т.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция до размер от 1500 лв. (хиляда и петстотин лева).
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на
страните, че е изготвено, пред Административен съд - гр. Перник като
касационна инстанция.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5