Р Е Ш Е Н И Е
№ 130
12.04.2022 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, ІV състав в открито
съдебно заседание на тридесети март, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при
участието на секретаря Мария Михалева, като
разгледа докладваното от председателя
адм. дело №556 по описа за 2021 г. на Административен съд гр.Добрич и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 124 от Закона за
държавния служител /ЗДСл./.
Образувано е по жалба на Р. Т. И. *** срещу заповед №РД-11-1121/04.10.2021
г. на ИД Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна. На първо място, се твръди, че заповедта е издадена при
нарушаване на разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДСл съгласно която
„Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му". В
конкретният случай, евентуалните нарушения на служебните задължения са констатирани с доклад изх. № 66-Сф-701/26.05.2021г.
С писмо изх.№ 93-01-4118 от 11.06.2021г., както се посочва и в самото писмо, на
основание чл.93, ал.1 от ЗДСл са поискани писмени обяснения във връзка именно с
цитирания по- горе доклад. Безспорно е, че евентуалните нарушения на служебните
задължения се посочва са установени именно на 26.05.2021г. Друго нарушение според оспорващия е допуснато нарушение на чл.91, ал.1 от ЗДСл,
визиращ критериите при определяне на вида и размера на дисциплинарното
наказание, а именно - тежестта на нарушението и настъпилите от него последици
за държавната служба или за гражданите, формата на вината, обстоятелствата, при
които са извършени нарушенията и цялостното ми служебно поведение. В случая според
същия не е извършена преценка на обстоятелствата при които са извършени
нарушенията - дължат ли се те на виновно поведение от страна на жалбоподателя или са налице и
обективни фактори, за каквито има данни, но не са оценени от дисциплинарно
наказващия орган, нито проверени. Не са взети предвид по никакъв начин и не са проверени
обясненията, които е представил, нито са обсъдени посочените от него факти и
обстоятелства в тези писмени обяснения. Не е обсъдено и цялостното служебно
поведение. Не е установено по никакъв начин наличието на виновно неизпълнение
на служебни задължения. На следващо място, се релевират и доводи, че заповедта
е издадена в нарушение на императивната разпоредба на чл.97, ал.1, т.4 и т.5 от
ЗДСл, съгласно която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед на дисциплинарно наказващия орган. Цитираната разпоредба е императивна,
предвидена е като гаранция за законосъобразното упражняване на предоставената
на административния орган дисциплинарна власт и съответно като гаранция за
защита правата на служителя. Съгласно същата разпоредба, заповедта следва да
съдържа: описание на извършеното нарушение, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата,
които го потвърждават и служебните задължения, които са били виновно нарушени.
В обжалваната заповед тези реквизити липсват. Нарушенията са посочени общо и не
са конкретизирани. Не е посочено мястото, където са извършени. Заповедта не
съдържа и описание на извършените от нарушения с дата, място и обстоятелства, при
които са допуснати. В заповедта не са индивидуализирани конкретните преки
задължения, произтичащи от длъжностната характеристика, а само са посочени общо
задължения от нея. В заповедта е налице общо декларативно изявление на
дисциплинарно наказващия орган, от което не може да се установи действителното
фактическо положение, поради което не е спазено императивното изискване на
закона дисциплинарното нарушение да бъде описано от обективна страна. В случая
не са налице мотиви относно това в какво се изразява дисциплинарното нарушение,
при какви обстоятелства и кога е извършено. Непосочването на времето и мястото
на извършване на дисциплинарните нарушения, както и на конкретни мотиви относно
това в какво се изразява дисциплинарното нарушение и при какви обстоятелства е извършено,
представлява самостоятелно правно основание по 146, т.2 от АПК вр.с чл.97,
ал.1, т.4 и т.5 ЗДСл за отмЯ. на обжалваната заповед
В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. Я. Я.,
която поддържа жалбата на изложените в нея съображения. Моли, за отмЯ. на
оспорваният акт.
Ответникът, чрез своя проц. Представител юриск. Р.
Ж. оспорва жалбата. Излага аргументи, че акта е законосъбразен и изцяло
съобразен с нормите на материалния закон. Моли, да се отхвърли жалбата.
Претендира юриск. възнаграждение.
Административен съд Добрич, като обсъди релевираните с жалбата доводи и прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложените по делото документи се установява,
че към момента на издаване на оспорената заповед Р.Т.И. е заемал длъжността – „финансов
контрольор“ в ОПУ гр. София при АПИ. Според
представената длъжностна характеристика, финансовия контрольор осъществява предварителен финансов контрол преди
вземането на решение за приемане на задължения или за извършването на текущи
разходи, да следи за законосъобразността на процесите и т.н.
С
Доклад от инж. Румен Сачански – Директор на ОПУ София, изх.
№66-Сф-701/26.05.2021 г. /който дава начало на дисциплинарното производство/ до
ИД Директор Дирекция „АОЧРУС“ е предложен Р.И. за дисциплинарно наказание. В този доклад са посочени следните релеватнти за
производството факти и обстоятелства: неиздадени в срок /3 дни, съгласно
Инструкция за предварителен финансов контрол преди поемане на задължения и
преди извършване на плащане на разходи в АПИ/ контролни листа; неподадени в
края на всеки месец от финансовия контрольор регистри, които се водят
електронно, съгл. Инструкцията, на извършите от него проверки преди извършване
на плащане на разходи към АПИ.
От
ИД Директор Дирекция „АОЧРУС“ до Председателя на УС на АПИ е направено
предложение да се стартира процедура за търсене на дисциплинарна отговорност по
реда на раздел ІІ на глава V от ЗДСл и да се поискат писмени и устни обяснения
от служителя, съгл. чл.93, ал.1 от с.закон.
С писмо изх. №93-01-4118/11.06.2021 г. И. е бил
уведомен за изготвения
доклад, като му е дадена възможност в 5 дневен срок да представи
писмени обяснения, както и документи и други доказателства. Писмото е получено
от същия на 14.06.2021 г.
Р.И.
е представил писмено становище, вх. №66-Сф-517/16.04.2021 г.
На
18.06.2021 г. до Председателя на УС на АПИ е представил и подробен доклад,
ведно с доказателства.
В
периода 09.06.2021 г. до 18.10.2021 г. И. е бил или в болничен или в платен
годишен отпуск.
Изготвен
е одитен доклад за консултиране №ДВО-2103-К/07.07.2021 г. с предмет „Одит за
съответствие с нормативните изисквания на извършената в ОПУ София дейност по
предварителен контрол, съгл. чл.13, ал.3, т.3 от ЗФУКПС“ за периода от
01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., който е представен за сведение на Председателя
на УС на АПИ.
И.
е бил поканен да бъде изслушан на 29.09.2021 г. в 14 часа. Такова изслушване е
било проведено на процесната дата и час. Р.И. на изслушването си е потвърдил
дадените от него писмени обяснения. Запознат е служителя с изготвения одитен
доклад и на базата на него са му вменени допълнителни нарушения на служебните
задължения.
Със заповед № РД-11-1121 от 04.20.2021 г. ИД Председател на УС на АПК е наложил на
Р. Т.
И. дисциплинарно наказание "забележка" на
основание чл. 90, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 89, ал. 1, т.1 и т.2 от ЗДСл.
В мотивната част на акта е изложено, че Р. Т. И. в
качеството си на финансов контрольор е
издал контролни листи с дата по-късна от плащането; установени случаи на забава
на плащания по издадени фактури от контрагенти „ЧЕЗ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ БТК“ ЕАД,
като във фактура на БТК ЕАД са начислени и платени неустойки в размер на 140
лева; не е осъществяван предварителен контрол на поемането на задълженията по
сключени договори, назначаването на служителите по трудов договор, реализираните
приходи от наем, събрани такси по Тарифата и касови приходи. Според ответника,
бил осъществен фактическия състав на чл.89, ал.2, т.1 и т.2 от ЗДСл, а именно:
виновно неизпълнение на служебните задължения от Р.И..
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд Добрич обуславя следните правни изводи:
Жалбата е допустима, насочена е срещу индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е в преклузивния 14-дневен срок за оспорване и от активно
легитимирано лице - адресат на акта.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът след като извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на основанията, сочени от оспорващия, и служебно
на всички основания по чл. 146 АПК, съдът приема следното:
На първо място, актът е издаден от компетентен
административен орган съгласно чл. 92 от ЗДСл /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146, т. 1 АПК/, в пределите на неговата власт. Председателя на УС на АПИ е орган по назначаването за финансовите
контрольори в Агенцията и на него, съобразно закона, са възложени
правомощията за налагане на дисциплинарните наказания и за прекратяване на
служебните правоотношения в същата агенция.
На второ място, разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл
регламентира изискванията за форма, съдържание и реквизити към заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Според нея дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед и съдържа: трите имена и длъжността на
дисциплинарно наказващия орган; дата на издаването; трите имена и длъжността на
наказвания държавен служител; описание на извършеното от него нарушение, датата
и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават; служебните задължения, които са били
виновно нарушени; видът и размерът на наказанието;правното основание за
налагането му.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и съдържа
обстоятелствена част, в която са посочени установените от дисциплинарно
наказващия орган факти и доказателствата, на които основава фактическите си
изводи; индивидуализирани са по изискуемия начин издателят и адресатът и;
определено по вид и размер е дисциплинарното наказание и са отразени правните
норми, на които се базира налагането му; заповедта е датирана и подписана.
На трето място, мотивирането на акта следва да бъде
разгледано в съответствие с правилата за провеждане на процедурата пред
административния орган, доколкото същественото им нарушаване води до ограничаване
правото на защита и правото на участие в административния процес /широк
смисъл/, съответно до отмЯ. на издадения акт /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146, т. 3 от АПК/. В хода на протеклото административно производство не са
допуснати нарушения на процедурните правила от категорията на съществените,
които да са ограничили правото на защита на оспорващия и да са го препятствали
да я упражни в пълен обем.
Следва да се приеме за изпълнено императивното задължение
на ДНО по чл. 93, ал. 1 ЗДСл преди налагане на дисциплинарното наказание да
изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. На
жалбоподателя е предоставена възможност да депозира писмено обяснение по
обстоятелствата, посочени в доклад №66-Сф-701/26.05.2021 г. на Директора на ОПУ София, от което той се е възползвал, представяйки писмено
становище и
доклад от 18.06.2021 г. С това на етап от
дисциплинарното производство, на който са събрани всички доказателства в
подкрепа на дисциплинарното обвинение, на служителя е предоставена възможност
да предостави обяснение по всеки един от установените факти и обстоятелства, с
което надлежно е охранено правото му на защита, каквато е целта на процедурата
по чл. 93, ал. 1 ЗДСл.
Според протокол от 29.09.2021 г. ИД Председател на УС на АПИ, в качеството си на ДНО, е изслушал И. във връзка
с дисциплинарното производство. На проведеното
изслушване служителят е заявил, че поддържа писмените си обяснения и не е
извършил вмененото му нарушение. Въз основа на изложеното съдът приема за
изпълнена процедурата по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, тъй като на служителя са
предоставени възможности за обяснения и становище, с което не е ограничено
правото му на защита.
Дисциплинарното наказание на жалбоподателя е наложено в
рамките на преклузивните срокове по чл. 94 от ЗДСл, съгласно която разпоредба
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Утвърдено е в
съдебната практика разбирането, че по смисъла на чл. 94, ал. 1, пр.1 от ЗДСл,
нарушението следва да се счита за открито към датата, когато всички материали
по дисциплинарната преписка, заедно с решението на дисциплинарния съвет са
предоставени на наказващия административен орган, на когото принадлежи
окончателната преценка, дали да наложи дисциплинарно наказание. За най-ранна
дата на откриване на дисциплинарното нарушение следва да се счете 07.07.2021 г., когато в АПИ е постъпил
изготвения одитен
доклад №ДВО 2103-К/07.07.2021 г. на дирекция „Вътрешен одит“ . От 05.07.2021
г. до 18.07.2021 г. жалбоподателят е бил в болничен отпуск. От 19.07.2021 г. до
02.08.2021 г. също. От 11.08.2021 г. до 10.09.2021 г. е бил в платен годишен
отпуск. Т.е. през това време е спрян да тече сока по чл.94, ал.1 от ЗДСл. От
11.09.2021 г., той отново е започнал да тече и заповедта е издадена в
законоустановения двумесечен срок – на 04.10.2021 г. Наказанието е наложено в двумесечния срок, считано от откриване на
нарушението, и в едногодишния от неговото извършване, поради което не са налице
основанията за прекратяване на дисциплинарното производство.
По тези съображения не е и налице неспазване на
разпоредбата чл. 93 от ЗДСл, след като в производството държавният
служител е участвал самостоятелно и е упражнил правото си да даде сведения и
обяснения, като направи съответните доказателствени искания и представи
доказателства в защита на своите твърдения. Правото на участие на Р.И. във воденото дисциплинарно производство не е ограничено,
не са допуснати съществени процесуални нарушения, наличието на които би
обусловило отмЯ.та на акта съгласно чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3
от АПК.
На четвърто място, заповедта е издадена и
в несъответствие с материалноправните разпоредби съгласно
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК.
Дисциплинарната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за допуснато от него виновно
неизпълнение на служебните задължения, изразено в това, че не е осъществен
предварителен контрол на извършени разходи, издавал е контролни листи след
датата на плащане, издавал е със закъснение контролни листи, водещи до
начисляване на лихви, като нарушението е правно
квалифицирано по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т.2 от ЗДСл- "неизпълнение на служебни задължения" и „забава
изпълнението на служебните задължения“.
Разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗДСл постановява, че за
виновно неизпълнение на служебните си задължения, държавният служител се
наказва с предвидените в този закон наказания. Съгласно, ал. 2 дисциплинарни
нарушения са: 1. неизпълнение на служебните задължения; 2. забава изпълнението
на служебните задължения;3. неспазване кръга на служебните правомощия; 4.
нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20; 5. неспазване на
правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. За
да се реализира дисциплинарната отговорност на служителя в образуваното срещу
него дисциплинарно производство, наказващият орган следва да установи
неизпълнение на служебните задължения, съставляващи нарушение на чл. 89, ал. 2,
т. 1 от ЗДСл. Настоящият съдебен състав намира, че е налице безспорна
установеност на извършеното от И. дисциплинарно
нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл. ДНО подробно е мотивирал изводите си
относно извършените нарушения, като са посочени всички проверки, във връзка с
които са установени извършени нарушения, последните са подробно описани, с
визиране на конкретните процедури и указания, които не са спазени.
Неизпълнението на задълженията е през продължителен период от време -
изразяващо се в неизвършване на поредица от действия, т.е. многократни
бездействия.
Относно
второто вменено нарушение – забава изпълнението на служебните задължения,
същото е безспорно доказано от събраните по преписката писмени доказателства и
устни обяснения.
Неоснователно
е становището на жалбоподателя, че заповедта е
издадена в противоречие с разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДСл.
Съгласно чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, която следва да
съдържа изчерпателно изброените в нормата реквизити. В разглеждания случай тези
изисквания са налице. Процесната заповед е обективирана в писмена форма и
съдържа мотиви. Видно от съдържанието й, след анализ на изложените конкретни
факти и относимата за казуса нормативна уредба, дисциплинарно наказващият орган
е стигнал до неопровержимия според него извод, че в цитираните случаи от
държавния служител Р.Т.И. - Финансов контрольор при ОПУ-София, е извършено
виновно нарушение на служебните му задължения, а именно: не е осъществен
предварителен контрол на извършени разходи; издавани са контролни листи №
456/13.01.2021 г.9 № 458/13.01.2021 г., № 555/14.05.2021 г, №
556/14.05.2021 г., № 557/14.05.2021 г.? след датата на плащане; издаване
със закъснение на контролни листа, водещи до начисляване на лихви.
При така констатираното е взето решение да се ангажира
дисциплинарната отговорност на служителя, като му се наложи дисциплинарно
наказание „Забележка". В оспорената заповед са посочени всички
съставомерни от обективна и субективна страна елементи на деянието, по начин,
даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение.
Процесната заповед съдържа описание на конкретно извършени от жалбоподателя
нарушения, обстоятелствата, при които същите са извършени, подробно са описани
всички обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на виновно поведение, квалифицирано като дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДСл. Посочени са доказателства,
недвусмислено сочещи на извода за извършване на вменените нарушения, което е
основание и за налагане на дисциплинарното наказание, определено по вид и
размер, съобразно изискванията на закона. При това положение следва да се
приеме, че при издаването на процесната заповед са спазени изискванията на чл.
97, ал. 1, т. 1-7 от ЗДСл.
Неоснователно е и възражението, че има нарушаване на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл при
издаване на атакуваната заповед. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
91 от ЗДСл за определяне на дисциплинарното наказание изисква наличието на
четири кумулативни предпоставки, а именно: тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата
на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено
нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В Заповед №
РД-11-1121/04.10.2021 г., издадена от И.д. Председател на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура", изрично се посочва, че наказващият орган е
взел предвид обстоятелствата от фактическа и правна страна, при които е
извършено нарушението, тежестта на нарушението и настъпилите от него вредни
последици за държавната служба, вида на дисциплинарното нарушение, както и
цялостното поведение на служителя.
Тежестта на дисциплинарното нарушение, освен във връзка с
настъпилия вредоносен резултат, следва да се преценява и от гледна точка на
конкретните функции и задачи, които държавният служител изпълнява. Същевременно
установените в ЗДСл правила за определяне „размера" (тежестта) на
наказанието обхващат преценка на степента на значимост на нарушението спрямо
изискванията на закона, съответния устройствен правилник и длъжностната
характеристика, както и пряката им и непосредствена връзка с настъпилите вредни
последици, независимо дали се отнасят към службата или гражданите. Настъпилите
от нарушението, извършено от държавен служител, вредни последици са едно от обстоятелствата, които се
преценяват при определяне вида и размера на наказанието, като те не са елемент
от фактическия състав на самото нарушение, който следва да се докаже, за да е
налице основанието за налагане дисциплинарно наказание. Нещо повече държавният
служител се наказва с предвидените в закона наказания, когато виновно е нарушил своите служебни
задължения, като формата на вината е относима единствено към определяне на вида
и размера на наказанието - т.е. законодателят не предвижда задължение за
дисциплинарно наказващия орган в заповедта да посочи формата на вината, а е
достатъчно същият да я е съобразил при определяне на вида и размера на
наложеното наказание.
С оглед на горното, съдът намира, че при издаване на заповедта от дисциплинарно
наказващия орган са спазени изискванията на чл. 91, ал. 1 от ЗДСл. Констатирани
са нарушения на основни задължения от длъжностната характеристика на държавния
служител. Конкретно е посочено, че неизпълнението на служебните задължения е
виновно. Взети са предвид обстоятелствата, при които са извършени нарушенията,
като има и съответно позоваване на Доклад, с per. № 66-Сф-701/26.05.2021 г. на Директора на ОПУ-София и
Одитен доклад, с per. № ДВО-2103-К/07.07.2021 г. за извършен одитен ангажимент за
консултиране, с предмет: „Одит за съответствие с нормативните изисквания на
извършената в ОПУ-София дейност по предварителен контрол, съгласно чл. 13, ал.
3, т. 3 от ЗФУКПС", за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г.
Съдът приема, че описаните деяния представляват
дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДСл, при
което правилно е ангажирана дисциплинарната отговорност на лицато.
С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е
законосъобразна, при което жалбата против нея следва да бъде отхвърлена
При този изход на спора, направеното искане за присъждане
на разноски и разпоредбата на чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника по жалбата се
дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд Добрич, ІV състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р. Т. И. *** срещу заповед №РД-11-1121/04.10.2021
г. на ИД Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
ОСЪЖДА Р.Т.И.
ЕГН ********** *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски за съдебното производство.
Решението
е окончателно.
СЪДИЯ: