Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град
Шумен, 21.07.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд– град Шумен, в публичното заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Ив.Велчева,
като разгледа докладваното от съдията Кр.Борисова АД № 104 по описа за 2023 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното дело е по реда на
чл.68л ал.1 от ЗЗП, във връзка с чл. 145 АПК.
Образувано е по жалба на „С-К“АД-
гр.Шумен, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, пл.О.№13Б,
представлявано от С.Т., чрез адвокат А.Д.от САК против Заповед №
230/02.03.2023г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите, с
която на основание чл. 68л ал.1 във връзка с чл.68в, във връзка с чл.68г ал.4,
във връзка с чл.68д ал. 1, предложение първо от Закона за защита на
потребителите и чл.5 ал.1 т.1, чл. 8, ал.1 и ал.2 т.9 от Устройствения
правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката
и на нейната администрация и Решение на Комисията съгласно т.4 от Протокол №
6/09.02.2023г. забранява на акционерното дружество да използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68д ал.1 предл.1
от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед поради съществено нарушение на административно-
производствените правила, противоречие с материалноправните
разпоредби и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в производството по
издаване на оспорвания акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по-специално
нарушение на чл.34, ал.1 от АПК, състоящо се в неуведомяване на жалбоподателя
за започнато административно производство и неосигуряване възможност да изрази
становище по събраните доказателства, както и в нарушение на чл.35 от АПК,
състоящо се в това, че индивидуалният административен акт е издаден без да са изяснени всички обстоятелства и
факти от значение за случая.
На следващо място оспорващият
излага, че от възприетата от органа фактическа обстановка са направени
неправилни изводи относно наличието на нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1, предложение
първо от Закона за защита на потребителите. В тази връзка счита, че от
събраните в хода на административното производство доказателства не се
установява кумулативното наличие на трите елемента на фактическия състав на
цитираната разпоредба на чл.68д, ал.1, предложение първо от Закона за защита на
потребителите. Счита, че информацията: „Прозрачни и ясни условия: При нас няма
да откриете скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия
продукт“ не е невярна, тъй като действително дружеството не начислява
допълнителни възнаграждения, оскъпяващи продукта. Освен това, цитираните от актосъставителя неустойка и такси по съществото си
представлявали обезщетение за неизпълнение на договорните задължения от страна
на потребителя, които не съставляват оскъпяване на продукта, в какъвто смисъл е
и разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона
за потребителския кредит (ЗПК).
На следващо място, изпълнението или
неизпълнението на договорните задължения от страна на потребителя е един бъдещ
несигурен факт, зависещ единствено и
само от потребителя от една страна, а от друга дружеството не може и не е
длъжно да предвиди този факт. Стандартна
клауза при всички договори, независимо от вида им е за обезщетяване на
насрещната страна при неизпълнение на поетите договорни задължения, с оглед на
което счита, че още преди подписване на договора за кредит средният потребител
би предположил, че ако не изпълни точно и в срок поетите задължения същият би
дължал на кредитодателя обезщетение. Обръща внимание
на факта, че условията на „С-К“ АД са публикувани на интернет страницата на
дружеството и в този смисъл са видни и достъпни по всяко време за всеки потенциален
или настоящ потребител, поради което твърдението за липса на скрити условия за
невярно. По изложените съображения
отправя искане за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът- Председателят на КЗП,
чрез процесуалния си представител-юрисконсулт М.П., оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана, за което излага подробни съображения в придружаващо
административната преписка писмо и в молба с рег.№ДА-01-1484/19.06.2023год. по
описа на ШАдмС и моли същата да бъде отхвърлена, като
му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган при спазване на
правилата, разписани в АПК. Не са допуснати процесуални нарушения при
постановяване на заповедта. Счита, че от представените по делото доказателства
се установява безспорно нарушението, за което е издадена оспорената заповед,
като моли за потвърждаване на същата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя.
Надлежно уведомена за образуваното съдебно
производство, Окръжна прокуратура Шумен не изпраща представител и не депозира
становище.
Административният съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните,
прие следното от фактическа страна:
Производството пред административния
орган е образувано във връзка с проверка на интернет страница https://stikcredit.bg/, на която е публикуван следния текст "Прозрачни и ясни
условия:При нас няма да откриете срити условия, допълнителни такси или
оскъпяване на финансовия продукт". В хода на проверката, резултатите от
която са отразени в Констативен протокол № К-0001448/25.01.2023г. е установено,
че търговецът, който извършва дейност чрез тази страница е „С-К.“АД- гр.Шумен,
предоставящо потребителски кредити от разстояние. С КП са били изискани
документи от търговеца, като процесното нарушение е
описано по т.1 от протокола. В Протокол № 6/09.02.2023г., допълнително
представен и приложен по делото на
л.23-27, на редовно събрание на КЗП, на което била разгледана Докладна записка
№ Ц-01-36/30.01.2023г. на Директор на Дирекция ЗППР относно съмнение за
използване на нелоялни търговски практики от страна на „С-К“АД при предоставяне
на информация на интернет страницата но дружеството /стр.28 по делото/, било
решено единодушно, че дружеството използва заблуждаваща нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68д ал.1,предл.първо от ЗЗП
по отношение на твърденията за липса на
скрити условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия продукт на
интернет страницата https://stikcredit.bg/
при предоставяне на небанкови услуги от разстояние.В мотивите на решението на
комисията по т.4 от Протокол№609.02.2023год., към който препраща обжалваната
заповед по т.4.1. е посочено, че извършената проверка установила, че на
потребителя се начислява неустойка при непредставяне на обезпечение, което е
фактическо оскъпяване на финансовия продукт и се явява скрито условие.Освен
това в чл.29 от Общите условия към Договор за ПК, предоставен от разстояние, уреждащ
отношенията между „С-К“АД и потребителя е посочено, че потребителят дължи
следните разходи и такси, представляващи фактически допълнителни такси:такса за
продължаване срока на договора в размер на 30% от непогасената главница по
кредита; такса за издаване на удостоверение за наличие или липса на
задължения-в размер на 10лв. без ДДС; такса за направените разходи за събиране
на просрочените вземания –в размер на 10лв. и др. Въз основа на това, е
издадена процесната заповед, с която на дружеството е
забранено при упражняване на търговската дейност да използва заблуждаваща
нелоялна търговска практика, по смисъла на чл.68д ал.1 предложение първо от ЗЗП,
която съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща, по отношение на
твърденията за „ липса на скрити условия, допълнителни такси
или оскъпяване на финансовия продукт на интернет страницата
https://stikcredit.bg/“ , с която заблуждава средния потребител и може да
доведе до вземането на търговско решение, което потребителят не би взел без
ползването на тази търговска практика.В заповедта-предмет на обжалване в
настоящото производство е вписано, че при извършената проверка е установено, че
на потребителя се начислява неустойка при непредставяне на обезпечение, което
фактически оскъпява финансовия продукт и се явява скрито условие.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав на АдмС Шумен,
като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, по реда на чл.168,
ал. 1 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата срещу процесната
заповед е допустима като подадена
14-дневния преклузивен срок по чл.149 ал.1 АПК/връчена
на 07.03.2023г. и обжалвана на 21.03.2023г. с жалба, подадена чрез пощенски
оператор/, от легитимирано лице, адресат на оспорваната заповед, насочена срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, като разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл.68л ал.1 от ЗЗП, когато Комисията
за защита на потребителите установи, че търговската практика е нелоялна,
председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика. Поради това, настоящият състав приема, че оспорената
заповед е издадена от материално компетентен орган, действащ в рамките на
предоставените му със закон правомощия.
Заповедта е издадена при спазване на
установената от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, ограничаващи правото на защита на
оспорващия и препятстващи възможността му адекватно да я организира. Посочен е
издателят на заповедта, адресатът, описано е действието, което органа е
възприел като заблуждаваща нелоялна търговска практика. Изложени са
фактическите и правни основания за издаването ѝ, като мотиви се съдържат
в самата заповед. Производството е образувано във връзка с контролните
правомощия на Комисията, за което е извършена съответната проверка, резултатите
от която са отразени в съставените съответни констативни протоколи. В този
смисъл съдът намира, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения
на административно-производствените правила като релевантните по случая факти са
установени правилно и същите са отразени в оспорваната заповед.
Не са налице и твърдените от
оспорващото дружество съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.34 и
чл.35 от АПК, накърняващи правото му на защита.Видно от материалите по
преписката, с КП№0001448/25.01.2023год. са били изискани документи от
дружеството, като процесното нарушение е описано по
т.1 от протокола, с оглед на което твърденията на последното за неуведомяването
му за започналото административно производство се явяват неоснователни и
необосновани. Преценката на административния орган
в случая е направена, след като са обсъдени всички релевантни за случая факти и
обстоятелства в изпълнение на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, изискващи
индивидуалният административен акт да се издава, след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Административният орган е събрал всички
необходими доказателства, извършил е надлежна проверка на същите, а
окончателният правен резултат е в съответствие с приетите фактически
установявания.В този смисъл съдът счита, че не налице допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са довели до неправилно приложение на
материалния закон, тъй като фактите вярно са подведени под съответните материалноправни разпоредби. Не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя в хода на производството, за съществуването на което същият е бил
уведомен и са изискани от него доказателства. В случай, че жалбоподателят не се
е запознал с всички събрани по преписката доказателства, това процесуално право
той може да упражни в пълен обем в съдебния процес, като оспори писмените
доказателства или представи нови такива.
По отношение на приложението на
материалния закон, настоящият съдебен състав съобрази следното:
По делото липсва спор, че жалбоподателят
е търговец по смисъла на § 13 т.2 от ЗЗП, а осъществяваната от него дейност на
предлагане на небанкови финансови услуги от разстояние представлява търговска
практика по смисъла на § 13 т.23 от ЗЗП.
Оспорената заповед е издадена на
основание чл.68л ал. 1 ЗЗП, според която, когато КЗП установи, че дадена търговска
практика е нелоялна, Председателят на комисията издава заповед, с която
забранява прилагането ѝ, като съобразно чл.68в се забраняват нелоялните
търговски практики. Съгласно легалната дефиниция на понятието "търговска
практика", дадена в § 13 т.23 ДР от ЗЗП това е "всяко действие,
бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително
реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко
свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето
на услуга на потребителите". Легалната дефиниция на нелоялна търговска
практика е дадена в разпоредбата на чл.68 ал.1 от ЗЗП - "търговска
практика, от страна на търговец към потребител е нелоялна, ако противоречи на
изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или
е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния
потребител, когото засяга или към когото е насочена, или на средния член от
групата потребители, когато търговската практика е насочена към определена
група потребители". С цитираните разпоредби от вътрешното законодателство
е транспонирана Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от
11.05.2005 г. относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета,
Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета и
Регламент /ЕО/ № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета.
С процесната
заповед административният орган е квалифицирал поведението на акционерното дружество
като заблуждаваща нелоялна търговска практика– нарушение по чл.68д ал.1 предл. първо от ЗЗП, съгласно което търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или
когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава
или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако
представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата,
посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането
на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика. Обстоятелствата по ал.1 включват информация за: 1. съществуването или
естеството на стоката или услугата; 2. основните характеристики на стоката или
услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа и др; 3. обхват на задълженията на търговеца, мотивите за
използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба; 4.
цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично
предимство по отношение на цената; 5. необходимостта от предоставяне на
допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката.
Според дефиницията по § 13 т.31 от
ДР на ЗЗП - "търговско решение" е всяко решение, взето от потребител
за това дали да закупи стока или услуга, за начините и условията за нейното
закупуване, дали да извърши цялостно или частично плащане, дали да задържи
стоката, или да се разпореди с нея, да упражни правата си, предвидени в
договора по отношение на стоката или услугата, независимо от това, дали
потребителят решава да предприеме действие или не.
От посочените разпоредби е видно, че
нелоялна заблуждаваща търговска практика в хипотезата на чл.68д ал.1
предложение 1 ЗЗП е налице, при наличието на следните кумулативни предпоставки:
1).наличие на търговска практика, свързана с предлагане на
стоки и услуги; 2).тази практика, предвид всички нейни
характеристики и обстоятелства да съдържа заблуждаваща, невярна информация и
следователно подвеждаща; 3).като
резултат, респективно възможен такъв, да е взето търговско решение, което
потребителят не би взел без използването на търговската практика.
В процесния
случай от страна на жалбоподателя е осъществена именно визираната в закона
нелоялна заблуждаваща търговска практика, доколкото е установено, че има
разминаване между публикувания на сайта му информация за „липса на скрити
условия, допълнителни такси или оскъпяване на финансовия продукт на интернет
страницата https://stikcredit.bg/“, който представлява рекламно съдържание, с реалните
условия, съгласно собствените му Общи условия/приложени по делото на диск и
публикувани в сайта/, което се отнася до установеното при извършената проверка,
че на потребителя се начислява неустойка при непредставяне на обезпечение,
съставляващо фактическо оскъпяване на финансовия продукт и скрито условие .Тази
практика обосновава недобросъвестност от страна на търговеца. Последният предлага
услуга, като предоставя невярна и подвеждаща информация на сайта за липсата на
скрити условия и допълнителни такси, оскъпяващи финансовия продукт при
отпускането на кредити, което е заблуждаващо за потребителя и е пречка за
вземането на информирано търговско решение от негова страна. Същевременно, анализът
на типов договор и Общите условия към него установява, че на потребителя се
начислява неустойка при непредоставяне на обезпечение, което фактически води до
оскъпяване на финансовия продукт.Според чл.29 от Общите условия към Договор за
потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „С-К“АД
и потребителя, последният дължи и следните разходи и такси: такса за продължаване срока на договора в размер на 30% от
непогасената главница по кредита; такса за издаване на удостоверение за наличие
или липса на задължения-в размер на 10лв. без ДДС; такса за направените разходи
за събиране на просрочените вземания –в размер на 10лв. и др.такси и комисионни
в размер,указан в Тарифа.
Съдът не споделя становището на
оспорващия, че цитираните от административния орган неустойка и такси по съществото
си представляват обезщетения за
неизпълнение на договорните задължения от страна на потребителя и не
съставляват оскъпяване на продукта, както и че доколкото според оспорващия
стандартна клауза при всички договори, независимо от вида им е за обезщетяване
на насрещната страна при неизпълнение на договорните задължения, още при
подписване на договора за ПК средният потребител би предположил, че ако не
изпълни точно и в срока поетите задължения, то същият би дължал на кредитодателя обезщетение.
Настоящият състав намира, че по
своята правна същност „неустойката“ за неизпълнение на задължение за
представяне на обезпечение, не изпълнява функцията да обезпечава изпълнението
на самото задължение по връщане на кредита и не служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е необходимо те да се доказват, каквато би
трябвало да има съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД. Същата обезпечава изпълнение на
задължение, от чието неизпълнение за кредитора не биха настъпили вреди, но
същевременно заплащането на неустойка при неосигуряване на обезпечение води до
значителни финансови затруднения за длъжника, предвид нейния размер. При този
начин на уговаряне на неустойката, е налице изцяло надхвърляне на функциите на
неустойката, доколкото тя не обезпечава изпълнението на основното задължение за
връщане на предоставените в заем средства. Предвид изложеното, съдът намира, че
предвидената в ОУ неустойка всъщност представлява форма на пропорционална наказателна
такса за непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок от получаване на сумата
по кредита, с оглед на което, същата влиза в противоречие с публикуваните на
сайта на дружеството невярна и подвеждаща информация за липса на скрити условия
и допълнителни такси, оскъпяващи финансовия продукт при отпускането на кредити,
което е заблуждаващо за потребителя и е пречка за вземането на информирано
търговско решение от негова страна.
При така формулираната в последната
точка на чл.29 от Общите условия текст “други такси и комисионни в
размер,указан в Тарифа“ дори не става ясно от съдържанието какви точно са тези
други такси и комисионни и какъв е диапазона, в който същите могат да
варират.Такава формулировка сама по себе си изцяло противоречи на твърдението
на кредитодателя, че потребителя няма да открие
скрити условия, допълнителни такси и оскъпяване на финансовия продукт.
В случая, безспорно са налице
и трите елемента от фактическия състав на нелоялна търговска практика по
смисъла на чл.68д ал.1 предл.първо от ЗЗП.
Досежно наличието на първия елемент-да е налице търговска практика,
свързана с предлагането на стоки и услуги, към момента на извършената от
експерти на КЗП проверка на интернет страницата на оспорващото дружество, резултатите
от която са обективирани в съставения
КП№К-0001448/25.01.2023год., ведно с разпечатката на съдържанието на сайта е
установено не само изричното предложение от страна на „С-К“АД към неограничен кръг потребители за сключване на
договор за потребителски кредит, но и информацията, че кредиторът предлага и
гарантира прозрачни и ясни условия, без допълнителни такси и оскъпяване на
финансовия продукт.
Отправеното от страна на дружеството
търговско съобщение има за предмет качеството на предоставяната услуга, като
изрично се изтъква нейното преимущество, а именно,че „няма оскъпяване на
финансовия продукт". С процесното съобщение се
препятства възможността на потребителите да вземат информирано своите решения,
при пълно знание на фактите, както и да получат адекватна информация относно
условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит. Нещо
повече, съдържанието на отправеното търговско съобщение е в състояние да
мотивира средния потребител да вземе търговско решение за сделка именно поради
предлаганите ексклузивни условия- без „скрити условия, допълнителни такси или
оскъпяване на финансовия продукт“ и засяга
способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение, което води
до заблуждение на потребителите, когато съпоставят наличните пазарни
предложения и правят своя икономически обоснован избор дали да сключат
договора. В този смисъл, е налице и втората предпоставка от фактическия състав
на имплементираната в чл. 68д, ал. 1, предложение първо от ЗЗП заблуждаваща
нелоялна търговска практика: практиката да съдържа заблуждаваща, невярна
информация и следователно подвеждаща.
Осъществен е и третият елемент от
фактическия състав на разглежданата заблуждаваща търговска практика,тъй като прилаганата
от „С-К" АД търговска практика води или може да доведе да вземането на
търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на
тази търговска практика, тъй като променя или е в състояние да промени
съществено неговото поведение. Така направеното представяне в търговското
съобщение е в състояние да заблуди потребителите да посетят именно сайта на
дружеството, очаквайки, че ще получат най-добрите условия при онлайн
кредитирането, което решение те не биха взели при други обстоятелства. В този
смисъл, посланието съдържа невярна и подвеждаща информация, вследствие на което
търсещият най-доброто и изгодно решение за себе си потребител би взел решение
за сделка под въздействие на нелоялната търговска практика.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че е налице нелоялна търговска практика, тъй като дружеството
жалбоподател е действало недобросъвестно и непрофесионално, като е публикувало
невярна информация на сайта си.
Оспорваният административен акт
съответства на целта на закона, формулирана в чл.68б ал.1, във връзка с чл.1
ал.2 т.3 от ЗЗП- осигуряване на защита на потребителите срещу нелоялни
търговски практики преди, по време на и след отправяне на предложение от
търговец до потребител и/или сключване на договор за продажба на стоки или
предоставяне на услуги. Целта на наложената мярка с настоящата заповед е, освен
да преустанови нарушението, още и да действа превантивно, т. е. за в бъдеще да
не се използва нелоялна търговска практика.
В заключение, съдът приема, че Заповед № 230/02.03.2023г. на Председателя на Комисията за
защита на потребителите е законосъобразен административен акт и поради липсата
на отменителните основания по чл.146 АПК, следва да
бъде потвърдена.
При този изход на спора искането на
представителя на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено,
като се дължи юрисконсултско възнаграждение, съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК. Съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и
правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да се определи
на 100. 00 /сто/ лева.
Водим от горното, Административен
съд Шумен, на основание чл.172 ал.2 от АПК
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на „С-К“АД- гр.Шумен, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление ***, пл.О.№13Б, представлявано от изпълнителния
директор С.Н.Т.против Заповед № 230/02.03.2023г. на
Председателя на Комисията за защита на потребителите.
ОСЪЖДА „С-К“АД-
гр.Шумен, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление ***, пл.О.№13Б,
представлявано от изпълнителния директор С.Н.Т.да заплати на Комисия за защита
на потребителите с адрес: гр.София ул.Врабча/Янко Забунов№1
,ет.3,4,5 сумата от 100. 00 /сто/ лева на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните на основание чл.138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: