Решение по дело №10028/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№...

гр. София, …………………….. г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Г" въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.

                                       

ЧЛЕНОВЕ: МИХАИЛ МАЛЧЕВ

                            Младши съдия БОЖИДАР СТАЕВСКИ                                            

при участието на секретаря Алина Т., разгледа докладваното от мл. съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско дело № 10028 по описа на съда за 2019 г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 84246/04.04.2019 г. по гр.д. № 88751/2017 г. по описа на Софийски районен съд 85 състав е признато за установено по отношение на Л.Л.П., ЕГН: ********** с адрес *** че И.А.Т., ЕГН ********** от гр. София, е собственик по наследство от М. А.Т.И Г.А.Т. на 44/72 ид.ч. от недвижим имот, представляващ празно място от 500 кв.м. което съставлява част от нива, цялата около 5 дка., находяща се в землището на гр. София – Княжево в местността „Дъбето“, при общи съседи Н.Х.А., Н-ци Д. и Ст. П., Н-циВ.М.и общинска мера и при съседи на самото място от три страни Г.Д.Т. и братя П., който имот е идентичен със застроен поземлен имот с идентификатор 68134.1897.175 по кадастрална карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД -18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр. София р-н Витоша, с площ 550 кв.м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, Номер по предходен план:175, квартал:2, парцел:3, при граници /съседи/: 68134.1897.176, 68134.1897.589, 68134.1897.174, 68134.1897.404, 68134.1897.682, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, заедно с всички трайно прикрепени към земята приращения, подобрения и насаждение в този имот, който поземлен имот с идентификатор 68134.1897.175 е идентичен с част от урегулиран поземлен имот № 111-175, попадащ в квартал № 2  от действащия регулационен план на местността „Мала Кория“ одобрен със заповед № РД – 50-09-304/24.09.1990г. на главния архитект на гр. София и на основание чл. 108 от ЗС Л.Л.П. да предаде на И.А.Т. върху следния недвижим имот 44/72 ид.ч. от недвижим имот, представляващ празно място от 500 кв.м. което съставлява част от нива, цялата около 5 дка., находяща се в землището на гр. София – Княжево в местността „Дъбето“, при общи съседи Н.Х.А., Н-ци Д. и Ст. П., Н-циВ.М.и общинска мера и при съседи на самото място от три страни Г.Д.Т. и братя П., който имот е идентичен със застроен поземлен имот с идентификатор 68134.1897.175 по кадастрална карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД -18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр. София р-н Витоша, с площ 550 кв.м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, Номер по предходен план:175, квартал:2, парцел:3, при граници /съседи/: 68134.1897.176, 68134.1897.589, 68134.1897.174, 68134.1897.404, 68134.1897.682, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, заедно с всички трайно прикрепени към земята приращения, подобрения и насаждение в този имот, който поземлен имот с идентификатор 68134.1897.175 е идентичен с част от урегулиран поземлен имот № 111-175, попадащ в квартал № 2  от действащия регулационен план на местността „Мала Кория“ одобрен със заповед № РД – 50-09-304/24.09.1990г. на главния архитект на гр. София.

С решението е отменен на основание 537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 40 том I рег. № 3633, дело № 36/2015г. от 09.03.2015г. на нотариус рег. № 107 при нотариалната камара с който Л.Л.П., ЕГН: ********** е признат за собственик по завещание на поземлен имот с идентификатор 68134.1897.175 по кадастрална карта и кадастралните регистри одобрени със заповед № РД -18-69/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот гр. София р-н Витоша, с площ 550 кв.м., трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на ползване – ниско застрояване до 10 м., стар идентификатор – няма, Номер по предходен план:175, квартал:2, парцел:3, при граници /съседи/: 68134.1897.176, 68134.1897.589, 68134.1897.174, 68134.1897.404, 68134.1897.682, последно изменение със Заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, заедно с всички трайно прикрепени към земята приращения, подобрения и насаждение в този имот, който поземлен имот с идентификатор 68134.1897.175 е идентичен с част от урегулиран поземлен имот № 111-175, попадащ в квартал № 2  от действащия регулационен план на местността „Мала Кория“ одобрен със заповед № РД – 50-09-304/24.09.1990г. на главния архитект на гр. София.

Срещу решението, в частта в която е уважен иска по чл. 108 ЗС е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Л.Л.П., ЕГН: **********, с релевирани оплаквания за неправилност на постановения акт. Изтъкнати са процесуални нарушения от първоинстанционния съд по допускането и събирането на доказателствата. Поради допуснатите нарушения на съда ответникът бил възпрепятстван да установи придобиването на имота чрез давностно владение. Сочи че придобил имота по завещание от С.К.А.която от своя страна го била придобила по давност целия имот считано от 31.10.2006г. до нейната смърт като през това време съзнавала че целият имот е нейна изключителна собственост. Сочи че към срока на владението на С.К.А.следва да се прибави и срока на владение на Л.Л.П. след нейната смърт 24.03.2012г. Ето защо моли за отмяна на решението и постановяване на друго с което искът се отхвърля.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от И.А.Т., ЕГН **********.

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал.2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

За да бъде уважен иск, основан на нормата на чл. 108 ЗС, е необходимо да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, предмет на иска /т.е. да докаже фактите, от които възниква за него право на собственост върху имота/; вещта да се намира във владение или държане на ответника и ответникът да владее или държи вещта без основание /т.е. за това фактическо състояние да липсва основание в отношенията между страните/. Установяването при условията на пълно и главно доказване на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца - чл. 154, ал. 1 ГПК.

Въззивният съд на първо място трябва да изследва въпроса дали ищецът собственик на вещта, чиято ревандикация се иска, защото ако отговорът на този въпрос не е положителен, обсъждането на останалите предпоставки е безпредметно.

Не се спори, а и се установява от приложеният по делото нотариален акт № 75 т. 10 по нот. дело № 1484/1938г., че процесният имот бил придобит от А.Т.К.и М.А.Т.на 11.07.1938г.

Не е спорно а и се установява от доказателствата по делото, че А.Т.К.починал на 10.04.1959г. и неговата част от процесния имот преминала на наследниците му -съпругата му  М. А.Т., притежаваща 5/8 ид.ч. от собствеността и тримата му сина Г.А.Т., К.А.К.и И.А.Т. /ищеца в производството/, всеки от които получил по 1/8 ид.ч. от недвижимия имот.

Не е спорно че ищецът през 1993г. направил отказ от наследството на баща си А.Т.К., с което се уголемили дяловете на останалите наследници. При което делът от собствеността на М. А.Т. станал 4/6 от идеалните части на Г.А.Т. станал 1/6 идеални части и съответно на К.А.К.също бил 1/6 идеални части.

След смъртта на майката М. А.Т. нейните идеални части от собствеността на процесния имот се разпределили между наследниците Като Г.А.Т. притежавал 7/18 идеални части  К.А.К.също притежавал 7/18 идеални части от собствеността на процесния имот, а И.А.Т. имал 4/18 идеални части.

Не се спори, че на 31.10.2006г. починал К.А.К.и неговите 7/18 идеални части от собствеността върху процесния имот преминали върху дъщеря му и единствен наследник С.КА..

Установява се също така, че на 07.02.2007г. със саморъчно завещание С.К.А.завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Л.Л.П. /ответника в производството/ в това число и 7/18 идеални части от собствеността върху процесния имот.

Видно от приложеното удостоверение за наследници С.К.А.починала на 24.03.2012г. С протокол от 23.08.2012г. завещанието на С.К.А.било обявено.

На дата 14.08.2014г. починал и Г.А.Т., който оставил единствен наследник своя брат ищеца И.А.Т..

На 09.03.2015г. по Л.Л.П. се сдобил с нотариален акт за целия недвижим имот.

 С първоинстанционното решение по иск на И.А.Т. този нотариален акт е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариалният акт е отменен. Срещу тази част на решението няма изложени оплакавния във въззивната жалба и не е направено искането му за отмяна в частта по отношение на иска по чл. 537, ал.2 от ГПК, поради което настоящият състав приема че не е сезиран срещу решението в тази му част.

Не се спори също така, че имотът е бил във владение на ответника към датата на завеждане на иска.

Основният спорен въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали целият процесен недвижим имот станал собственост на ответника доколкото неговата праводателка С.К.А.е станала собственик на целия имот по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност.

Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време. За да е налице владение, годно да произведе правни последици, е необходимо упражняването на фактическа власт за себе си да е постоянно и непрекъснато /да няма случаен характер, а да е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуално владение на други лица за период по-дълъг от шест месеца/, да е спокойно /да не е установено с насилие или по скрит начин/, да е явно /да се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това/ и да е несъмнено /да няма съмнение, че владелецът държи вещта, както и за това, че я държи за себе си/. Владението като фактическо състояние включва обективен елемент - фактическа власт и субективен - намерение за своене на вещта. В чл. 69 ЗС е установена презумпция, съгласно която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се установи, че я държи за другиго. Няма спор в съдебната практика, че по давност може да се придобие право на собственост и върху идеални части от недвижим имот.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си /т.е. действия, които да са могли да станат достояние на останалите съсобственици, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин/. Поведението на позовалия се на придобивна давност следва да е активно спрямо другия съсобственик, без да е необходимо последният да доказва свое активно поведение по отношение на правата си във вещта, които не може да изгуби, ако друг не ги придобие /чл. 99 ЗС/. В този смисъл е и практиката на ВКС /виж РЕШЕНИЕ № 451 ОТ 11.04.2013 Г. ПО ГР. Д. № 710/2011 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 88 ОТ 27.07.2016 Г. ПО ГР. Д. № 661/2016 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС; РЕШЕНИЕ № 262 ОТ 29.11.2011 г. ПО ГР. Д. № 342/2011г. Г.К. II Г.О. на ВКС;  и др./

От контекста на изложеното може да се направи извода, че ответникът позовавайки се на изтекла придобивна давност в полза на С.К.А.следва да докаже, че невладеещите собственици са уведомени за намерението за своене на владелеца, т. е. същото да им е противопоставено.

Към датата към която С.К.А.е станала собственик по наследство на 7/18 идеални части от собствеността на процесния имот освен нея съсобственици били Г.А.Т. с 7/18 идеални части от собствеността и И.А.Т. с 4/18 идеални части.

По делото не са представени никакви доказателства, че праводателката на ответника е уведомила останалите собственици за намерението за владение на техните идеални части.

Нещо повече, по делото се установява, че имота никога не е владян самостоятелно от С.КА.. Видно от показанията на разпитания пред първа инстанция по искане на ответника свидетел К.Д.И.се установява, че в процесния имот живеел чичо ѝ /Г.А.Т./. Същото се установява и от показанията на разпитания във въззивното производство свидетел М.Г.Д..

Не се установява и ответникът в лично качество да е демонстрирал намерението си за своене на целия имот след смъртта на С.КА..

Такова се установява за първи път след смъртта на Г.А.Т. когато ответникът се сдобил с нотариален акт за целия недвижим имот. На практика, както правилно е посочил първоинстанционният съд ответникът започнал да владее целия имот от 14.08.2014г.

Ето защо настоящият състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, поради което първоинстанционното решение следва да се потвърди.

За пълнота следва да се отбележи, че неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба, че ищецът е бил в САЩ от 1993г. до 2008г. поради което не е могъл да упражнява владение над недвижимия имот, тъй като правото на собственост не се губи поради неупражняването му, а се загубва само когато премине върху друго лице по силата на сделка или се придобие по оригинерен начин-непрекъснато владение в продължение на 10 години. /виж. РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 02.02.1995 Г. ПО ГР. Д. № 552/1994 Г., IV Г. О. НА ВС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 832 ОТ 23.09.2010 Г. ПО ГР. Д. № 1362/2009 Г., Г. К., І Г. О. НА ВКС; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 633 ОТ 21.06.2011 Г. ПО ГР. Д. № 1586/2010 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС и др./.

По отношение на разноските.

При този изход на производството право на разноски има въззиваемият който е направил доказателства за сторени разноски във въззивното производство в размер на 1167,27 лв. за адвокатско възнаграждение и довнесена държавна такса по сметка на СРС в размер на 253 лв. или общо 1420,80 лв.

На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на обжалване.

Мотивиран от гореизложеното:

РЕШИ:

         ПОТВЪРЖДАВА решение № 84246/04.04.2019 г. по гр.д. № 88751/2017 г. по описа на Софийски районен съд 85 състав.

ОСЪЖДА Л.Л.П., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на И.А.Т., ЕГН ********** от гр. София на основание чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 1420,80 лв. разноски във въззивното производство.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                   2.