Р Е Ш Е Н И Е

3.07.2020г.

 

номер ..................                                                       град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на единадесети юни

Шести наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ

Секретар: П. Антова

Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ

НАХ дело номер 227 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН

 

         С наказателно постановление №254 от 27.12.2019г *** на Община Плевен е наложил на основание чл.53 от ЗАНН във вр. чл.51 ал.3 вр. чл.26, т.3 от Наредба №3 на ОБС Плевен за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен на М.Д.М. *** административно наказание глоба в размер на 300лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят М.Д.М., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Представлява се от процесуалния си представител адв.Л.Н. ***, който изразява становище, че при съставяне на акта за установяване на нарушението и впоследствие издаденото въз основа на него наказателно постановление  не са били спазени предвидените в разпоредбите на чл. 42 и чл.57 от ЗАНН реквизити за съдържанието на същите, което представлява съществено процесуално нарушение, основание  за отмяна на процесното наказателно постановление.

За въззиваемата страна Община-Плевен, се явява юрк. П.П., която изразява становище, че обжалваното НП е законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди като такова.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №189з от 14.12.2019г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на същата дата около 20,30 часа в гр.Плевен, ул. *** – спирка до училище ***, жалбоподателят М. като водач на МПС – *** рег.№ ***,  е извършил следното нарушение: Престоява в зоната на спирка, предназначена за обществен превоз на пътници обозначена с пътен знак Д-23.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Ч.К.П. и свидетеля В.А.С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя П. и от показанията на свидетеля С. се установява, че 14.12.2019г около 20,30 часа в гр.Плевен, ул. *** – спирка до училище ***, жалбоподателят М. като водач на МПС – *** рег.№ ***,  е престоявал в зоната на спирка, предназначена за обществен превоз на пътници обозначена с пътен знак Д-23. И актосъставителят П. и свидетеля С. са категорични, че лекият автомобил на жалбоподателя М. е бил спрял в зоната на спирка, предназначена за обществен превоз на пътници обозначена с пътен знак Д-23, като водачът е бил извън автомобила. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетеля С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях паркиране на лекия автомобил в района на спирка за обществен транспорт. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя М. в нарушения, които не е извършил.

При така приетото за установено от фактическа страна незаконосъобразно и необосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят М.Д.М. е извършил нарушение по чл.26 т.3 от Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен. Съобразно разпоредбата на чл.26 т.3 от Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен забранява се паркиране на пътни превозни средства на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. Съобразно разпоредбата на чл.51 ал.3 от същата наредба за престой или паркиране на ППС по тротоари на улици, по площади и други площи за обществено ползване, извън случаите по чл. 94 ал. 3 от ЗДвП, се налага глоба в размер от 150 (сто и петдесет) до 500 (петстотин) лева. Няма спор, че на 14.12.2019г около 20,30 часа лек автомобил *** рег.№ ***,  е  бил установен от полицейски служители в качеството им на орган за контрол по Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен спрял в гр.Плевен, ул. *** – спирка до училище ***. Няма спор, че  лекият автомобил е бил спрял на спирка, предназначена за обществен превоз на пътници обозначена с пътен знак Д-23. Спорно е дали автомобилът е бил паркиран или е престоявал, както и дали е бил паркиран или е престоявал на спирка на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници. В тази връзка съдът следва да посочи, че легалните определения за "престой" и "паркиране" се съдържат съответно в разпоредбите на чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП. Според чл. 93, ал. 1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП постановява, че паркирано е пътно превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в подчинение на правилата за движение. От тълкуването на цитираните текстове на закона, става ясно, че за да е налице "престой" – освен, че водачът на автомобила следва да се намира на място при него, то и целта на спирането следва да е – качване или слизане на пътници или извършване на товарно-разтоварни работи. В конкретния случай, няма спор, че жалбоподателят не се е намирал в автомобила, когато същият е бил установен от органите за контрол,  и причината за спирането не е била качване или слизане на пътници или извършване на товарно-разтоварни работи. Поради това настоящият съдебен състав формира извод, че наказващият орган незаконосъобразно е приел, че на посочените в АУАН и в обжалваното наказателно постановление място, дата и час МПС-то е престоявало по смисъла на закона. Управляваният от жалбоподателя М. лек автомобил *** рег.№ *** е бил паркиран по смисъла на чл.93 ал.2 от ЗДвП на спирка, предназначена за обществен превоз на пътници обозначена с пътен знак Д-23. В конкретния случай в АУАН и в обжалваното наказателно постановление е посочено несъставомерно деяние  по Наредба №3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен – престояване на автомобила, поради което обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно.

Съдът констатира, че в хода на провежданото административнонаказателно производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в настоящото производство. Съобразно разпоредбата на чл.48 ал.1 от Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен контролът по тази наредба се осъществява от: 1. *** на Община Плевен или чрез определени с негова писмена заповед  длъжностни лица; 2. *** на ОД на МВР – Плевен или определените от него с писмена заповед длъжностни лица. Съобразно правната норма на чл.50 ал.1 от същата наредба актовете за установяване на нарушения на изискванията на тази Наредба се съставят от длъжностни лица, определени от органите по чл.48, а съобразно ал.2 на същия член наказателните постановления се издават от *** на Общината или оправомощени от него с нарочна писмена заповед длъжностни лица. От приобщената като писмено доказателство по делото Заповед рег.№2549 от 31.07.2009г. на *** на ОД на МВР-Плевен се установява, че актосъставителят Ч.К.П. като полицай *** при Първо РУ на МВР-Плевен е оправомощен да съставя актове за установяване на административни нарушения по Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен. В обжалваното наказателно постановление е посочено, че *** на Община Плевен като административнонаказващ орган по смисъла на чл.47 ал.2 от ЗАНН е оправомощен със Заповед №РД10-495/14.04.2016г. на *** на Община Плевен. Правото на органите да имат компетентността на административнонаказващи органи е регламентирано законово в  чл.22, ал.5 от ЗМСМА  и в чл.47 от ЗАНН.  Съгласно  чл.22, ал.5 вр. с ал.4 от ЗМСМА, за нарушения на наредби, приети от общинските съвети, наказателните постановления се издават от *** на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица посочени в наредбата. Сравнителният анализ на визираното правило на ЗМСМА и разпоредбата на чл.48 ал.2 от Наредба № 3 за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен сочи на изводи за колизия на последната със законовите норми.  Под понятието „заместник“, предвидено в нормата на чл.22, ал.5 от ЗМСМА,  следва да се разбира  лице, което при отсъствието на *** като титуляр,  изпълнява неговите правомощия по заместване, включително и делегираните от закона правомощия на АНО /арг. от чл.39 от ЗМСМА/. Само такова лице би могло да издава наказателни постановления, доколкото за определен период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган /срав. ТР №4/2004г. по т.д.№ТР-4/2002г. на ОС на ВАС/. При съпоставка на разпоредбата от Наредба № 3 със законовата регламентация, е видно, че  с подзаконовия нормативен акт е разширен кръга на лицата, на които законът възлага административнонаказващи правомощия. На следващо място, съгласно чл.47, ал.1, б.“а“  от ЗАНН, административни наказания могат да налагат ръководителите на ведомствата и организациите и областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение, като с ал.2 на чл.47 от ЗАНН е прието, че ръководителите по буква „а“ могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. Правилото е, че правомощието за административно наказване е възложено на *** на общината, а делегиране на това правомощие се допуска само със закон, указ или постановление на МС. Следва, че  с  наредба на общинския съвет не може да се предвиди делегиране на правомощието за издаване на наказателни постановления от *** на други длъжностни лица. Следователно, както ЗАНН, така и ЗМСМА, не допускат с подзаконов нормативен акт, приет от общински съвет,  да се разширява кръга на административнонаказващите органи.  Констатира се противоречие  на чл.48 ал.2 от Наредба № 3 в частта относно упълномощаването, с нормативни актове от по-висока степен, което  сочи на материалноправна незаконосъобразност на този текст от наредбата. Следователно в конкретния случай незаконосъобразно кметът на Община Плевен е възложил правата си на наказващ орган на зам.*** на общината, тъй като това не е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет.

По изложените съображения обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №254 от 27.12.2019г на *** на Община Плевен, с което е наложено на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.51 ал.3 вр. чл.26, т.3 от Наредба №3 на ОБС Плевен за обществения ред при използване на пътни превозни средства на територията на Община Плевен на М.Д.М. *** административно наказание глоба в размер на 300лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: