ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 179
гр.Пловдив, 04.05.2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАНИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти
май две хиляди и двадесетата година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВАСИЛ ГАТОВ СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
МИХАЕЛА
БУЮКЛИЕВА
след като отново сложи за разглеждане ВЧНД № 141/20 г. по описа на
ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.
306, ал, 3 вр. ал.Ет. 4, пр, 1 НПК и се развива по реда на глава 22-ра НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. Г.Г., защитник на осъдения за
престъпление по чл. 277а, ал. 3 вр.чл. 20, ал. 2 НК Е.Т.Г., срещу първия
диспозитив на определението № 135/20.02.20 г. по н.о.х.д. № 111/14 г. по описа
на ОС-Стара Загора, с който е разпоредено унищожаване на част от веществените
доказателства по делото.
Определението е постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 4, пр. 1 НПК,
след влизане на присъдата в сила през 2016г.
В жалбата,
която е депозирана в срок, се възразява по отношение виждането на
първоинстанционния съд, че изброените в първия диспозитив на неговия акт вещи
били без стойност, и се претендира да бъдат върнати на г-н Г. онези от тях,
които били иззети от негово владение в хода на досъдебното производство.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с жалбата и
анализира събраните по делото доказателства, я намери за частично основателна:
Част от изброените в посочения първи диспозитив на атакувания съдебен
акт вещи действително са иззети от владението на осъдения (с приложения на л.
13 ДП протокол за претърсване и изземване от 26.02.13 г. - изброени са по-долу
в диспозитива), като по делото не се откриват доказателства, че принадлежат
другиму. Те не подлежат на отнемане в някоя от хипотезите по чл. 53 НК, видно
от формулираната обвинителна теза, възприета с присъдата. Освен това е съвсем
очевидно, че притежават стойност, пък и са ценни за своя владелец. Така че е
законосъобразно да се озоват обратно при него, а не да бъдат унищожени.
Останалата част от претендираните в жалбата вещи не са иззети от
владението на Г., нито пък той представя доказателства, че са негова
собственост (държана временно от другиго). Така че претенцията за тяхното
връщане не може да бъде удовлетворена, а решението на старозагорскиия съд
относно разпореждането с тях подлежи на потвърждаване.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
О ПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определението № 135/20.02.20 г. по н.о.х.д. № 111/14 г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора в частта, с която е разпоредено да бъдат
унищожени като вещи без стойност следните веществени доказателства: дамско
портмоне, две бележки, мобилен телефон Е.*, тефтер с кожена подвързия, 24 броя
глинени съдове-лампи, метална ваза с две дръжки, метална верижка за часовник,
втора метална верижка, 3 бр. бронзови дръжки, 1 пафта от бронз, 1 бр. преносим
компютър, марка А., 1 бр. зарядно за преносим компютър, 1 бр. цифров фотоапарат,
марка S.
и вместо това
ПОСТАНОВЯВА тяхното връщане на Е.Т.Г..
ПОТВЪРЖДАВА
определението в останалата му част.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.