Решение по дело №1800/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1964

 

гр. Пловдив, 25 октомври 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Петя Добрева, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 1800 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба на Л.С.Д., ЕГН **********  с адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0435-000057/08.05.2021 год. ,издадена от  началник на Второ Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, с която на основание чл.171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца” и са отнети 2 бр. рег. Табели РВ 9010 ХР.

По подробно изложени съображения в жалбата се иска от настоящия съдебен състав отмяна на процесната заповед, като неправилна и незаконосъобразна.

Ответният административен орган – Началник на Второ Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, е подал молба-становище, с която се оспорва жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

 

Пловдивският Административен съд – Първо отделение, ІX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ­ство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 21-0435-000057/08.05.2021 год. ,издадена от  Началник на Второ Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив  е подадена в срок и от надлежна страна, има­ща право и интерес от об­жалването, поради което e ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство по издаване на обжалвания акт е започ­нало със съставянето на АУАН № АА985682/08.05.2021г. срещу Л.С.Д. за това,че на 08.05.2021г. около 00:40 часа в гр. Пловдив на ул. Вечерница – кръстовище с ул. Момина сълза посока юг,   управлява лек автомобил „БМВ 320 Д“ с рег.№ ***, негова собственост,като е отказал  да бъде изпробван с техническо средство Алкотест Дрегер 7510  OINL. Издаден е талон за медицинско изследване № 071053.

Въз основа на така съставения АУАН, е издаден обжал­вания админист­ра­тивен акт, с който на основание чл. 171 т.2а от ЗДвП на жалбоподателя е наложена при­ну­ди­телна админи­ст­ративна мярка – прекра­тяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, конкретно в слу­чая 6 месеца ,при възприемане и въз­произвеждане на посочената по-горе фактическа обстановка  като е прието, че Д. отказва проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписание за изследване с доказ. анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за хим.-лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му-нарушение по чл.174,ал.3,пр.1 от ЗДвП.

От фактическа страна не се установява,а и не се твърди, че жалбоподателят е дал кръвна проба.

При така установеното от фактическа страна се налагат и следните правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните администра­тивни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мо­тивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съоб­разно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 2а от ЗДвП.

Отделно със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, пора­ди което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изиску­еми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната пред­поставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а от ЗДвП в хипотезата на отказ на жалбоподателя  да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Материалноправните предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 2а ЗДвП,в конкретния случай както вече се каза,е  отказ жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта ,както и че Д. не е дал кръвна проба, като нарушението следва да бъде констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица. Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз основа на което се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл. 189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за административния орган.

В случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на мярката – отказ жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта ,както и че Д. не е дал кръвна проба, са установени по категоричен начин в производството.

Фактите от състава на нарушението по чл. чл.174,ал.3,предл 1 ЗДвП  са установени за целите на производството по чл. 171 ЗДвП със съставения АУАН № АА985682/08.05.2021г.  - с констативна функция, и доколкото са фактически основания за налагане на мярката по чл. 171, т. 2А, б."б" ЗДвП, оспорената заповед е законосъобразна.

АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическото основание на заповедта по смисъла на чл. 59, т. 4, пр. 1 от АПК. Жалбоподателят не обори по надлежния ред в производството по оспорване на заповедта за прилагане на принудителната мярка фактическите констатации, поради което настоящият състав на съда приема наличието на предпоставките за издаване на административния акт по чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП.

Въпреки че в жалбата липсват конкретно изложени твърдения за противоречие на заповедта с материалноправните разпоредби, като в жалбата се отрича лаконично извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.

Оспорената заповед е издадена  при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ налагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения  на водач, който отказва проверка с техническо средство  за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказ.анализатори за мед.изследване и вземане на биологични проби за хим.лаб.изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта- " “Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца .

На последно място следва да се посочи, че приложената мярка в една от хипотезите на чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП , е съответна и на целта на закона - осигуряване на безопасността на движението по пътищата. Компетентността на органа по чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП е обвързана и при наличието на посочените в диспозицията юридически факти е бил длъжен да издаде заповед със съдържанието на оспорената. Съответствието с целта на закона е дължима преценка към момента на издаване на заповедта и при отсъствието на други факти, които да са относими и да водят до друго приложение на материалния закон – чл. 171, т. 2А, б. "б" ЗДвП, при доказаните по делото посочени в заповедта фактически основания за нейното издаване, отсъстват предпоставки за отмяната й по чл. 146 АПК, така както се поддържа в жалбата на Л.Д..

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Пловдив,Първо отделение, ІX състав

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

 ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Л.С.Д., ЕГН **********  с адрес: ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0435-000057/08.05.2021 год., издадена от  Началник на Второ Районно управление при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив

Решението е окончателно.

 

 

                                           СЪДИЯ: