Определение по дело №12911/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 28285
Дата: 2 декември 2019 г. (в сила от 23 октомври 2020 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20191100512911
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. София, ….........2019г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-A въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА 

                                                                                             СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров ч. гр. д. № 12911 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД, чрез управителя И.И., срещу постановление за възлагане от 26.08.2019г. на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Подуяне“, местността „Хаджи Димитър“, представляващ парцел IV – 959 от кв. 2 по плана на гр. София, целият с площ от 2340 кв. м., при съседи: улица, УПИ № V – 958, УПИ № III – за офиси, магазин склад, търговия и безвредно производство, с идентификатор 68134.602.959, изготвено по изп. дело № 20199230400022 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 от РКЧСИ, както и срещу разноските по публичната продан.

В жалбата се излагат съображения, че обжалваното постановление за възлагане е незаконосъобразно. Поддържа се, че заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК е издадена в нарушение на Конституцията на Република България, Правото на ЕС и ХОПЕС, както и че същата е нищожна поради липсата на валиден съдебен акт, разпореждащ издаването й. Сочи се, че инкорпорираното в заповедта разпореждане за издаване на изпълнителен лист е нищожно на същите основания. Твърди се, че са налице нарушения, тъй като е дадена възможност на взискателя да избере моментът на образуване на изпълнителното дело, както и съдебният изпълнител, пред който да бъде образувано. Поддържа се, че на съдебния изпълнител не било възложено на основание чл. 42, ал. 2 ГПК да бъде връчител на съобщения, като същият е образувал изп. дело и без наличието на валидно съдебно изпълнително основание. Сочи се, че съдебният изпълнител не е издал разпореждане за образуване на изп. дело, както и че не е връчил никакви актове на жалбоподателя. Твърди се, че публичната продан не е разгласена по изискуемия от закона начин, включително в кметството на р-н „Подуяне“ и на самия имот. Сочи се още, че разноските по публичната продан са незаконосъобразни, поради порочността на самото изп. действие, както и поради определянето им в противоречие с изискванията на чл. 73-73а ГПК и на ТТРЗЧСИ. В жалбата са направени искания за отвод на съдиите от СГС; за събиране на доказателства – гласни доказателства чрез разпит на свидетели за липсата на оповестяване на публичната продан, за изискване от съдебния изпълнител всички актове, които е постановил по изп. дело, за прилагане по делото на ч. гр. д. № 46181/2015г. по описа на СРС и изп. дело № 20199320400022 по описа на ЧСИ Г.Н. и др. Поискано е спиране на изпълнителното производство на основание чл. 438 ГПК и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Съобразно изложеното се моли за отмяна на постановлението за възлагане и на разноските за публичната продан.

Насрещната страна, на която е възложен имотът, е депозирала възражение по чл. 436, ал. 3 ГПК, с което оспорва жалбата. Излага доводи за недопустимост, евентуално за неоснователност на същата.  

Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на депозираната жалба.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в жалбата пороци на атакувания акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:

На първо място, настоящият съдебен състав счита за необходимо да посочи, че не намира основания да се отвежда от разглеждане на делото, тъй като членовете на състава не се припознават в твърденията на жалбоподателя относно непознаването и неприлагането на съдиите от СГС на правото на ЕС и тези твърдения не могат да повлияят на обективното, безпристрастно и законосъобразно разглеждане и решаване на делото. Не са налице и други, предвидени в закона – чл. 22 ГПК, обективни и субективни основания за отвод, поради което искането на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.

Подадената жалба, съдът намира за недопустима по следните съображения:

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 8 на ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, с действащия ГПК законодателят ограничава възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като я свежда до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно ограничен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и актовете на съдебния изпълнител. Постановлението за възлагане може да бъде обжалвано само на две основания – поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, или че имуществото не е възложено по най – високата предложена цена. Действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка, са част от наддаването и надлежното им извършване подлежи на проверка по жалба срещу постановлението за възлагане. Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Други пороци на постановлението за възлагане като резултат от извършената публична продан не могат да бъдат релевирани в това производство.

От съдържанието на депозираната жалба се установява, че единственото оплакване, направено по отношение на постановлението за възлагане, е че публичната продан „не е разгласена по изискуемия от закона начин“. Както бе посочено по-горе, това действие подготвя, но не е част от наддаването, поради което не подлежи на проверка при обжалване на постановлението за възлагане – т. 8 от ТР № 2/2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС. В жалбата не са изложени нарушения, свързани с посочените две основания, които биха могли да обусловят допустимост на производството. Извън тези две основания, други пороци на постановлението за възлагане, като резултат от публичната продан, не могат да бъдат релевирани.

По изложените съображения, жалбата срещу постановлението за възлагане, основана на посочените нарушения, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.

Жалбата, в частта, с която се оспорват разноските по публичната продан, също не следва да бъде разглеждана по същество. Причината е, че по изпълнителното дело липсва акт на съдебния изпълнител, с който да са определени разноските, свързани с публичната продан. Не са налице нито данни по делото, нито твърдения от страна на жалбоподателя, такъв акт да е бил изготвен и да му е връчен, за да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

С оглед липсата на подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане и в тази част.

Оплвакванията на жалбоподателя, свързани с незаконосъобразност на издаденото изпълнително основание, с несъществуване на изпълняемото право, с наличие на нарушения при връчването на книжата по делото от съдебния изпълнител, както и с други действия в хода на изпълнителното производство, са неотносими към настоящото производство и не следва да бъдат обсъждани. Длъжникът разполага с достатъчно средства за защита както в гражданското производство, по което е издадено изпълнителното основание, така и в изпълнителното производство, което е образувано въз основа на него, сред които са възможността да обжалва актове и действия на съда и съдебния изпълнител, както и исковата защита по чл. 424, чл. 439 и чл. 441 ГПК.

Съдът намира за неоснователно направеното от жалбоподателя искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС. Съгласно чл. 628 ГПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности. В поставените от жалбоподателя въпроси не са посочени разпоредби от правото на ЕС, които счита, че са относими за настоящото производство и които да се нуждаят от тълкуване. Също така поставените въпроси се отнасят до производството по издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, тяхната валидност и законосъобразност, а те не са предмет на обсъждане и проверка в това производство. Съдът не намира необходимост от отправяне на запитване и по собствена инициатива, поради което искането следва да бъде оставено без уважение.

Като последица от недопустимостта на жалбата, съдът приема, че следва да бъде оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на изпълнението по изп. дело № 20199230400022 по описа на ЧСИ Г.Н.. Доказателствените искания, извън това за представяне на изпълнителното дело, което е приложено съгласно чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, съдът намира за неоснователни, тъй като същите не са необходими.

Воден от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „М.“ ЕООД чрез управителя И.И. за отвод на членовете на съдебния състав.

ОСТВАЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „М.“ ЕООД чрез управителя И.И. за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 02417/04.09.2019г. на „М.“ ЕООД, подадена чрез управителя И.И., срещу постановление за възлагане от 26.08.2019г. на недвижим имот, находящ се в гр. София, р-н „Подуяне“, местността „Хаджи Димитър“, представляващ парцел IV – 959 от кв. 2 по плана на гр. София, целият с площ от 2340 кв. м., при съседи: улица, УПИ № V – 958, УПИ № III – за офиси, магазин склад, търговия и безвредно производство, с идентификатор 68134.602.959, изготвено по изп. дело № 20199230400022 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 от РКЧСИ, както и срещу разноските по публичната продан.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на жалбоподателя М.“ ЕООД за спиране на изпълнението по изп. дело № № 20199230400022 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 от РКЧСИ, и за събиране на доказателства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване само в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, в едноседмичен срок от връчването пред Софийски апелативен съд.

В останалата част определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.                                    2.