№ 362
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.Л.В.
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110207513 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО, 8-МИ състав, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЦЕПОВА
при участието на секретаря Н.В., като разгледа докладваното от съдия Силивя
Цепова н.а.х.д. № 7513 по описа на СРС за 2023г. , за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „СОФ КЪНЕКТ“ АД, срещу наказателно
постановление № 22-2300164/04.05.2023г., издадено от директор на д
„Инспекция по труда” София, с което на дружеството, в качеството на
работодател е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 415, ал. 1 КТ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации. Иска се от
съд да отмени издденото накзтелно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява
1
от адв. Гевренова. Тя поддържа жалбата и доводите в нея.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Т., който иска от съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На „СОФ КЪНЕКТ“ АД били дадени с протокол, от 31.01.2023г. и
02.02.2023г. задължителни предписания. Под № 2.3. от този протокол било
дадено задължително предписание на дружеството да заплати на посоченото
лице разликата до пълния размер за положения от него труд през месец
октомври 2022г.. Срокът на така даденото предписание изтекъл на
16.02.2023г.
Не били представени платежни документи, удостоверяващи извършено
плащане.
За така констатираното в хода на проверката свидетелката Х. съставила
на 30.03.2023г. АУАН, в който описала фактическите си констатации. В акта
нарушението било квалифицирано като такова по чл.415 ал.1 КТ. Актът бил
връчен на представител на дружеството.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на „СОФ КЪНЕКТ“ АД е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, справка, констативен протокол, както и
въз основа на гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св. Х..
Гореизброените доказателства не съдържат противоречия и
несъответствия помежду си, с оглед на което и съдът ги кредитира в цялост.
Изложеното от св. Х. е хронологично, последователно и в пълнота
възпроизвеждащо пред съда начина на осъществяване на проверката,
наличието на предходно дадено предписание и изтеклия срок на същото. В
синхрон с изведеното от свидетеля е въведното в протоколите за проверка на
обекта на контрол, а именно дружеството на жалбоподателя. Видно е от
2
представените констативни протоколи за проверка, че при предходна
проверка е било констатирано неизплащането за м. октомври 2022г. на
пълния размер за положения труд възнаграждение на конкретното лице и
именно в тази насока контролния орган е дал задължително предписание, като
точно е определил срокът за изпълнението му. По делото липсват
доказателства, от които да се установи изпълнението на предписанието в
срок.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
При служебната проверка за законосъобразност от процесуалноправна
страна съдът не констатира наличие на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган.
При описанието на нарушението в АУАН са посочени всички елементи от
състава на нарушението. Ясно е посочена датата на осъществяване на
нарушението и датата, на която то е биро установено, респективно
обсотятелствата които го описват. Всички тези фактически праметри са така
въведени, че не внасят неяснота или объркване у субекта на отговорността
относно характера на твърдяното нарушение и нормата, която съдържа
дължимото правило за поведение. В този спект следва да се посочи, че ЗАНН
допуска съставяне на наказателно постановление и при нередовност на
съставения АУАН, ко по безсопрен начин е установено извършеното
нрушение и автора на същото. Следователно щом контролния орган е въвел
минимум от обстоятелства, описващи в достатъчна степен на яснота и
пълнота извършеното нарушение и неговия автор, то не е допуснато
процесуално нарушение, което да посяга върху правото на защита на
жалбоподателя.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства по несъмнен
начин се установява, че жалбоподателят е извършил вмененото му
нарушение.
Изпълнителното деяние на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ се
3
изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган,
като формата на изпълнителното деяние - действие или бездействие зависи от
съдържанието на предписанието. В случая се касае за бездействие, тъй като
неизпълненото задължително предписание се състои в липсата на изплащане
на дължимо възнаграждение на работника за положения труд за м. октомври
2023г. в пълен размер.
Неизпълнението на предписанието е юридически факт, пораждащ
административнонаказателната отговорност на неговия адресат. От събраните
по делото доказателства писмени доказателства се установи, че
предписанието не е било изпълнено до 16.02.2023г., с оглед на което и са
налице всички законови предпоставки за носене от страна на жалбоподателя
на административнонаказателна отговорност.
Тъй като се касае за ангажиране на администартивнонаказателна
отговорност на юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за
субективната страна, тъй като се ангажира обективна отговорност.
Административно-наказващият орган правилно е определил
приложимостта на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ и наложил имуществена
санкция в минималния въведен в закона размер – 1 500.00 / хиляда и
петстотин/лв., поради което размерът й не следва да се редуцира.
Следва да се отчете, че случаят не разкрива прицзнаците на маловажен
такъв, тъй като характерът на дължимото съобразно предписанието е от
такова естество, че пряко рефлекитра върху права та трето лице – работника.
Извършеното не сочи на обстоятелства, определящи го като такова с по-ниска
степен за засягане на регулираните общестевни отношения, съобразно други
нарушения от този вид, поради което съдът прие възражението за
неоснователно.
Предвид изхода на производството „СОФ КЪНЕКТ“ АД следва да
заплати в полза на Д ИТ София сумата от 100 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление / НП/ № 22 – 2300164
/04.05.23г., издадено от директор Д ИТ – гр.София, с което на „СОФ
КЪНЕКТ“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 1500/ хиляда и
пет стотин/лв. за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА „СОФ КЪНЕКТ“ АД да заплати в полза на Д ИТ София
сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5