Решение по дело №458/2020 на Административен съд - Враца

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 44

 

гр. Враца, 15.02.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВРАЦА, IV състав, в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ  като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА исково адм. дело № 458 по описа на АдмС - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 203 и сл. от АПК  вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба от И.Ц.Ц. ***, против Областна дирекция на МВР - Враца, с която е предявен иск за присъждане на сумата от 3000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед рег. № 300зз-177/29.09.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - ***, отменена с решение № 419/16.11.2016 г. по адм. дело № 560/2016 г. по описа на Административен съд – Враца, оставено в сила с решение № 9362/09.07.2018г. по адм. дело № 196/2017г. на ВАС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че в резултат на осъщественото спрямо него незаконосъобразно задържане е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното достойнство и на доброто име в обществото.

В съдебно заседание ищецът лично и чрез пълномощника * С.К. *** поддържа предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Областна Дирекция на МВР – Враца, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Д.П., ангажира становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Изискани и приложени са адм. дело № 560 по описа за 2016 г. на АдмС – Враца, предмет на разглеждане по което е била Заповед за задържане рег. № 300зз-177/29.09.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - ***, както и адм. дело № 196/2017 г. по описа на ВАС.

Съдът, след преценка представените по делото писмени доказателства,  поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор и от приетите писмени доказателства се установява, че от Полицейски орган при РУ – *** е издадена Заповед рег. № 300зз-177/29.09.2016г. за задържане по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР на лицето И.Ц.Ц. – ищец по настоящото производство.

Заповедта е обжалвана пред Административен съд – Враца, където е образувано адм. дело № 560/2016г. по описа на същия съд. С решение № 419 от 16.11.2016 г. съдът е отменил издадената заповед като незаконосъобразна. Решението на АдмС - Враца е оставено в сила с решение № 9362/09.07.2018 г. по адм. дело № 196/2017 г. по описа на Върховен административен съд.

Видно от отбелязването в заповедта за задържане, ищецът е задържан на **.**.**** г. в 22:00 часа и е освободен на **.**.**** г. в 08:00 часа.

По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата Ц.Х.Ц., Т.Й.Й., В.Н.В. и С.С.П..

Свид.Ц.Х.Ц., присъствал на задържането, заявява, че същото е било осъществено пред барчето в с. *** след подаден от ищеца сигнал на тел. 112 за неправилно паркирали автомобили. Единият от пристигналите на място полицейски служители ударил Ц. с лакът, свалил го на земята, поставил му белезници и го откарали в районното управление. След задържането в селото се носели слухове за ищеца, че е *, чували се негативни подмятания по негов адрес. Той самият се променил, станал по-затворен, излизал рядко и не се срещал с хора. Двете му внучета, които тогава били в детската градина, също разбрали за задържането и били стресирани и притеснени.

Свид.Т.Й.Й. – **, заявява, че вследствие на задържането отношението на хората в селото се е променило в негативна посока. Внучетата на Ц. отказвали да продължават да ходят на училище с автобус, тъй като другите деца обиждали дядо им и казвали, че е *. Ищецът бил травмиран от случая, чувствал се обиден и наранен, започнал да излиза по-рядко и отбягвал другите хора.

Свид.В.Н.В.– **, посетил подадения от ищеца сигнал, заявява, че при извършената на място проверка не било установено нарушение на ЗДвП. Ц., който видимо бил употребил алкохол, започнал да им държи сметка, че не си вършат работата и да ги заплашва. Били му издадени устни полицейски разпореждания, които той не изпълнил и започнал да дърпа за ръкава единия от полицейските служители. Спрямо лицето била употребена физическа сила и помощни средства, след което бил задържан.

Свид.С.С.П. – **, заявява, че като квартален на с.*** не е чувал нищо лошо за него от жителите на селото.

При така установената фактическа обстановка Административен съд - Враца намира от правна страна следното:

Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на осъществено спрямо него задържане въз основа на незаконосъобразно постановена Заповед за задържане на лице рег. № 300зз-177/29.09.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - ***, срещу Областна дирекция на МВР – Враца  /юридическо лице съгласно чл. 37, ал.2 от Закона за Министерството на вътрешните работи/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Налице е и процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска – исковата претенция е предявена след като с влязло в сила съдебно решение е отменен като незаконосъобразен административния акт, от който се твърди, че са произтекли претендираните за обезвреда неимуществени вреди.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ подлежи на разглеждане в производство по реда на чл. 203 и сл. от АПК.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният иск срещу Областна дирекция на МВР – Враца, е доказан по основание, по следните съображения: 

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия  фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в исковото производство по реда на чл.203 и сл. от АПК.

С предявения иск се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно постановената спрямо ищеца Заповед за задържане на лице рег. № 300зз-177/29.09.2016г. по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Задържането за срок до 24 часа по чл. 72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка, прилагането на която се свързва с осъществяване на административна дейност от административни органи при упражняване на нормативно регламентирани административни функции и правомощия. В този смисъл като властнически акт издаден от административен орган /полицейски орган по см. на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР/, по административен ред и при изпълнение на административна дейност, заповедта за задържане на лице по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР представлява акт на длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В случая по делото е безспорно установено, че със Заповед за задържане на лице рег. № 300зз-177/29.09.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - ***, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, е постановено задържане за срок до 24 часа на лицето И.Ц.Ц. в помещение за временно задържане на РУ - ***, считано от 22:00 часа на **.**.**** г. до 08:00 часа на **.**.**** г., т.е било е ограничено правото му на свободно придвижване, както и са били извършени всички съпътстващи задържането фактически и правни действия във връзка с изпълнението на заповедта. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с решение № 419 от 16.11.2016 г. по адм. дело № 560/ 2016г. по описа на Административен съд – Враца, оставено в сила с решение № 9362/09.07.2018 г. по адм. дело № 196/2017 г. по описа на ВАС. С постановената отмяна с влязло в сила съдебно решение на издадената заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР като незаконосъобразна, съдът приема, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Областна дирекция на МВР – Враца по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на държавата при изпълнение на административна дейност.

Съдът приема за доказано наличието и на другите два от кумулативно изискуемите се елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразната административна дейност, по следните съображения:

В случая претенцията за обезвреда обхваща твърдените като претърпени от ищеца неимуществени вреди, проявленията на които са посочени в исковата молба като такива, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, страдания, накърняване на личното достойнство и на доброто име в обществото, претърпени в резултат на незаконосъобразното задържане.

Отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени вреди е обективна. Обективният характер на отговорността означава, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които вреди са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях /чл. 4 от ЗОДОВ/. Вредата е отрицателната последица, с която се засягат неблагоприятно имуществени права и/или защитени от правото нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, като "пряка и непосредствена" е тази вреда, която следва закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между тях. На обезщетяване подлежат единствено преките вреди - тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат и които са следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. По силата на чл. 52 от ЗЗД /приложим по силата на §1 от ЗР на ЗОДОВ/, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

На основание чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, приложима пряко по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, има право на обезщетение. Неизбежно всеки задържан търпи обичайните неимуществени вреди, които закономерно са в причинна връзка със задържането. Самият факт на лишаване на лицето от правото на свободно придвижване, предполага негативно отражение върху психическото му състояние. Когато се твърдят болки и страдания извън обичайните, с оглед конкретните обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда, начин на живот, обществено положение, здравословно състояние и др., те подлежат на доказване от ищеца.

В настоящия казус от ангажираните по делото доказателства не се установяват претърпени неимуществени вреди извън обичайните в причинна връзка с незаконосъобразното задържане. Несъмнено за времето на задържане ** лицето е било лишено от редица човешки права, като правото на свобода, правото на личен живот и неприкосновеност, правото на свободно придвижване. Вредите конкретно се изразяват в психически страдания и редица ограничения, които ищецът, задържан на незаконно правно основание, неминуемо е търпял и които според законовия критерий за справедливост, следва да бъдат обезщетени. Наличието на негативни емоционални преживявания и неблагоприятната промяна в психическото състояние на ищеца се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели Ц. и Й., които съдът кредитира като възпроизвеждащи непосредствено състоянието му по време на задържането и след него. 

При преценка на всички гореизложени обстоятелства и като съобрази продължителността на незаконното задържане на ищеца, съдът намира за справедливо присъждането на обезщетение в размер на 200 /двеста/ лева.

За разликата до пълния предявен размер от  3 000 лева,  искът  следва са се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Основателна е и исковата претенция за присъждане на законната лихва върху обезщетението за вреди от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. първо от ЗОДОВ, на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 10,00 лева за платена държавна такса.

На основание чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ, искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено.  Същото следва да бъде определено в размер на 26,68 лв. съразмерно на уважената част от иска – 6,67 %, при заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 09.11.2020 г.

Ответникът не претендира разноски по производството, поради което такива не следва да му бъдат присъждани.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, сумата от 200,00 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно задържане със Заповед рег. № 300зз-177/29.09.2016г., издадена от полицейски орган при РУ - ***, отменена с решение № 419/16.11.2016 г. по адм. дело № 560/2016 г. по описа на Административен съд – Враца, оставено в сила с решение № 9362/09.07.2018г. по адм. дело № 196/2017г. на ВАС, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 16.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като иска в останалата част до пълния предявен размер от 3 000,00 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Враца ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.Ц. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в общ размер на 36,68 (тридесет и шест лева и шестдесет и осем ст.) лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.

 

Административен съдия: