№ 29
гр. Горна Оряховица, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20224120200736 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ К. К. К. е останал и обжалва наказателно
постановление № 35-0001218/14.11.2022 г., издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Плевен (по-нататък
РДАА – Плевен), с което му е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000 лв. на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози (по-нататък в решението ЗАвтП) за нарушаване на разпоредбата на
чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4 август 2008 г. за условията и реда за
провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и
товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за придобиване на
начална квалификация (по-нататък в решението Наредба № 41/04.08.2008 г.).
Поддържа, че наложеното наказание е несправедливо. Излага доводи за
маловажност на случая. Посочва, че в нарушение на изискването на
процесуалния закон актът бил съставен в присъствието на поне двама
свидетели. Моли съда да отмени наказателното постановление.
ДИРЕКТОРЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА
АДМИНИСТРАЦИЯ“ – ПЛЕВЕН, редовно призован, не се явява и не се
1
представлява в откритото съдебно заседание. В съпроводителното писмо по
чл. 60, ал. 2 от ЗАНН предлага обжалваното наказателно постановление да
бъде потвърдено. В случай че се претендира адвокатско възнаграждение над
размера, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, възразява за прекомерност на възнаграждението.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.10.2022 г. по път I-5, в района на км 91+200, жалбоподателят К.
К. К. управлявал влекач М. с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. №
***. В участъка от пътя срещу ОУ „С.“ в с. П. управляваното от
жалбоподателя съчленено пътно превозно средство било спряно за проверка
от свидетелите А. Д. М. и В. А. М. – инспектори в РДАА – Плевен, които
изпълнявали контролните си правомощия, регламентирани в ЗАвтП. Въз
основа на обясненията на водача и представените документи за товара
контролните органи приели, че К. извършва международен превоз на товари
от Румъния до България. В хода на проверката водачът К. представил карта за
квалификация на водач с отбелязан върху нея срок на валидност 21.06.2022 г.
След проверка на тази карта и извършване на справка в информационната
система на ИААА проверяващите приели, че жалбоподателят извършва
обществения превоз на товари, без да притежава валидна карта за
квалификация на водач.
За констатираното нарушение свидетелят А. Д. М. съставил против
жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно
нарушение № 329855/24.10.2022 г. за това, че е нарушил разпоредбата на чл.
2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Жалбоподателят подписал съставения
против него акт за установяване на административно нарушение и получил
срещу разписка препис от акта.
На 14.11.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по така
съставения акт за установяване на административно нарушение, директорът
на РДАА – Плевен издал обжалваното наказателно постановление № 35-
0001218/14.11.2022 г., с което приел изцяло фактическите констатации на
2
актосъставителя и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв. за
нарушаване на посочената в акта разпоредба на чл. 2, ал. 1 от Наредба №
41/04.08.2008 г.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя
на 01.12.2022 г. (известието за доставяне на л. 11). На 12.12.2022 г. К. подал
по пощата жалбата против постановлението (справката на л. 13).
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите А. Д.
М. и В. А. М. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протокола за проведеното съдебно заседание.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно
прилагане на материалния закон в следните два аспекта:
1) Наказващият орган е приложил неправилно материалния закон при
формулиране на правната квалификация на деянието.
Жалбоподателят е наказан в качеството си на водач на описаното по-
горе съчленено пътно превозно средство за това, че е извършвал обществен
превоз за товари, без да притежава валидна карта за квалификация на водач
на МПС. Наказващият орган е приел, че с това деяние К. е осъществил
състава на административното нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП във
вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. Така дадената правна
квалификация на деянието противоречи на материалния закон. Съгласно
приложимата за случая редакция на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП (ДВ, бр. 60 от
2020 г., в сила от 07.07.2020 г.) с предвиденото в тази разпоредба
административно наказание се наказва „водач на моторно превозно средство,
който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници
и товари без издадено за моторното превозно средство удостоверение за
3
обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на лиценз на
Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и
от подзаконовите нормативни актове по прилагането му“. С изменението на
разпоредбата, обнародвано в посочения брой на „Държавен вестник“, преди
изброяването на отделните документи е добавен изразът „издадено за
моторното превозно средство“. Така извършеното изменение води до
категоричния извод, че новата редакция на разпоредбата, приложена от
наказващия орган в процесния случай, се отнася само до хипотези, в които
водачът извършва съответния превоз без изискуем от закона документ за
моторното превозно средство. Картата за квалификация на водача не е
документ за моторното превозно средство, поради което управлението на
последното без такава карта не е нарушение по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП,
както неправилно е приел наказващият орган.
2) В противоречие с материалния закон е и правният извод на
наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 2, ал. 1
от Наредба № 41/04.08.2008 г.
С разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП е въведено изискване
лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е (извършващите пътна помощ) и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, да осъществяват превози на
пътници и товари с водачи, които отговарят на изискването за квалификация
на водача и притежават карта за квалификация на водача за съответната
категория. Съгласно изречение второ от разпоредбата за удостоверяване на
съответствието с изискването за квалификация на водача министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени
от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок
на валидност 5 години. С разпоредбите на чл. 7б, ал. 5 (ал. 9 след
изменението, обн. в ДВ, бр. 80 от 2018 г.) и чл. 7г, ал. 4 от закона на
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е
възложено да издаде наредба, с която да определи условията и реда за
провеждане на обучение за придобиване на квалификация по смисъла на чл.
7б, ал. 1, за провеждане на периодично обучение за усъвършенстване на
познанията, за реда за провеждане на изпитите по чл.7б, ал. 7 и 8 и за реда за
вписване и заличаване от регистъра на лицата, които организират курсове за
обучение на водачи за придобиване на квалификация и за усъвършенстване
4
на познанията им. В изпълнение на така възложеното му задължение
министърът е издал приложената в настоящия случай Наредба №
41/04.08.2008 г. (Така изрично § 4 от преходните и заключителни разпоредби
на наредбата).
С оглед очертаното от закона предметно съдържание на наредбата,
цитирано по-горе, разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от същата не може да се
тълкува като норма, с която се въвежда задължение за водачите на моторни
превозни средства да придобият съответната квалификация и да притежават
карта за квалификация на водача, или като забрана водачите да управляват
моторните превозни средства, ако не са придобили съответната квалификация
по смисъла на чл. 7б от ЗАвтП и не притежават карта за квалификация на
водача. Това е така, защото тълкуване с посочения резултат означава на
издалия наредбата министър да се признае изрично отреченото от чл. 12 от
ЗНА правомощие да излезе извън границите на законовата делегация, като
издаде акт по прилагане на закон, в който да уреди материя, за която не е
предвидено този акт да бъде издаден. При това положение следва да се
приеме, че действието на чл. 2, ал. 1 от наредбата е ограничено до
възпроизвеждане на изискването по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП лицата,
осъществяващи обществени превози на пътници и товари, превози за
собствена сметка или пътна помощ, да извършват съответната превозна
дейност с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача
и притежават карта за квалификация на водача за съответната категория.
Следователно субект на нарушението, изразяващо се в неспазване на
изискването по чл. 7б, ал. 1 от ЗАвтП, възпроизведено в чл. 2, ал. 1 от
наредбата, е превозвачът или лицето, осъществяващо превоз за собствена
сметка или пътна помощ, а не водачът на моторното превозно средство, с
което се извършва тази превозна дейност.
В процесния случай описаният от наказващия орган международен
превоз на товари е осъществяван от превозвача „К.“ ЕООД, ЕИК ***,
съгласно отбелязването в точка 16 от международната товарителница,
приложена към изпратената в съда преписка и приета като писмено
доказателство. Поради това субект на описаното от наказващия орган
нарушение е това дружество, а не жалбоподателят, който е водачът на
превозното средство, с което е извършвана превозната дейност.
5
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като издадено при
неправилно прилагане на материалния закон.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001218/14.11.2022 г. ,
издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен, с което на К. К. К., ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000,00 лв. (две
хиляди лева) на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози за нарушаване на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4
август 2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6