РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 09.03.2020
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на двадесет и пети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №
5123 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Топлофикация Русе” АД гр. Русе, твърди, че е доставил в имот на
ответника А.В.А. ***, с абонатен номер 13031120370, топлоенергия на обща
стойност 604,31 лева за периода 26.10.2018г. до 21.02.2019г. за която
последният не заплатил. Ищеца се снабдил
със заповед за изпълнение за посочената сума със лихви и разноски по гр. дело №
3325/2019г. на Русенски районен съд, след което получил указания от съда, че
следва да установи вземанията си по исков ред.
В настоящото производство се иска установяване на вземането, за което е
издадена заповедта за изпълнение.
Ответникът не е открит на настоящия си адрес и няма регистриран трудов
договор. Назначен му е особен представител, който оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, а материалноправното основание
на иска е по чл. 153 от Закона за енергетиката- за заплащане на цената на
доставена топлинна енергия. Претенцията за мораторна лихва е с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 24.05.2019г. по гр. дело № 3325/2019г. на Русенски районен съд е била
издадена заповед за изпълнение срещу А.В.А. в полза на ищеца- „Топлофикация Русе" ЕАД за заплащане на сумата 604,31
лева, главница, за доставена топлинна енергия, както и за лихви и разноски в заповедното производство. Посочено
е в заповедта за изпълнение, че вземането представлява цена за доставена топлинна енергия за
периода 26.10.2018г. до 21.02.2019г. в имот в гр. Русе ***************, с абонатен номер ***********. На 18.07.2019г. съдът издал заповедта за изпълнение е указал на
„Топлофикация Русе” ЕАД да установи вземането си по исков ред, във връзка с
което е образувано настоящото производство.
На 06.11.1998г. е бил сключен договор (л.5-9) между „Топлофикация Русе” ЕАД
гр. Русе и етажните собственици в жилищен блок *** в гр. Русе за доставка на
топлинна енергия в имотите в сградата срещу заплащане.
На 23.09.2002г. и 10.10.2018г. са били сключени договори за дялово
разпределение на топлоенергията доставяна в посочената сграда (л.10-12 и л.17-19).
На 14.05.2018г. А.В.А. е депозирал заявление (л.24) до „Топлофикация Русе” ООД,
с която заявява, че като собственик на обект в бл*********, с абонатен номер *******
признава задълженията си за период през 2018 година и иска плащането да бъде
разсрочено.
Доставката на топлинна енергия е правнорегламентирана дейност, която се
осъществява по правила уредени в Закона за енергетиката, подзаконови нормативни
актове и Общи условия одобрени от ДКЕВР. Установи се, че А.В.А. е собственик на
имот в гр. Русе *********** с абонатен номер ********* и като такъв се явява
потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за
енергетиката. По делото не се установи
възникналото правоотношение да е било прекратено, поради което ответникът е
отговорен за заплащането на доставената в имота топлинна енергия, както и
разпределената на имота топлоенергия отдадена от сградната инсталация.
По делото е назначено вещо лице,
което дава следното заключение:
Сградата, в която се намира
посоченият имот е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация
Русе" ЕАД, а имота на ответника има абонатен номер ********. В сградата има въведено дялово
разпределение на топлинната енергия. В имота има пет отоплителни тела и се
доставя битова гореща вода, както и има пет уреда за дялово разпределение-
водомер за битова гореща вода и четири индивидуални разпределителя. В имота е
начислена топлоенергия за отопление както и топлоенергия отдадена от сградната
инсталация. Няма начислена топлоенергия за битова гореща вода. При спазване на
нормативно определените правила за дялово разпределение, на имота на ответника
следва да се разпределят за процесния период 6,0506 MWh топлоенергия на цена 599,86 лева с ДДС. Като се включи и възнаграждението
за дялово разпределение общият размер на задължението става 604,18 лева с ДДС.
Съдът кредитира заключението на вещото лице,
тъй като същото притежава специални знания и по делото не се събраха
доказателства, които да го опровергават.
По изложените съображения предявените
искове следва да се уважат в размера посочен от вещото лице. Възражението на
особения представител на ответника за недоказаност на претенцията е
неоснователно. Неоснователно е и възражението за размера на лихвата за забава.
Договорът от 1998 година не е източник на права и задължения за страните, тъй
като е сключван по време на различна нормативна уредба от управителя на
етажната собственост с доставчик на топлинна енергия. Съгласно сега действащия
Закон за енергетиката продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени междудоставчик на
топлинна енергия и клиентите в сграда - етажна собственост (чл. 149 от ЗЕ). Съгласно чл. 153 от ЗЕ:
„Всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни … да заплащат цена за топлинна енергия при условията и
по реда, определени в съответната наредба по чл.
36, ал. 3“
Т.е при липса на индивидуален договор между клиента и
доставчика правоотношението между тях се урежда пряко от закона и подзаконовите
актове, а задължението за законна лихва при забава произтича пряко от чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Предвид изхода на настоящото дело
ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер
на 75 лева държавна такса, 150 лева за вещо лице и 100 лева за юрисконсулт и 200
лева за особен представител или общо 525 лева, както и 77 лева разноски в
заповедното производство. Мотивиран
така съдът:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането
на „Топлофикация Русе" ЕАД, ЕИК
********* гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”, против А.В.А., ЕГН ********** с адрес *** в размери както следва:
-
604,18 лева
представляващи цена на доставена и
разпределена топлинна енергия за периода 26.10.2018г. до
21.02.2019г. в имот гр.
Русе ********, с абонатен
номер ******** със законната
лихва от 28.05.2019г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над
уважения размер;
- 9,57 лева -представляващи законна лихва върху горната сума за периода до 27.05.2019г, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 3325/2019г.
на на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА
А.В.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Топлофикация Русе"
ЕАД, ЕИК ********* гр. Русе, ул. „ТЕЦ Изток”,
разноски по настоящото дело в размер на 525 лева, както и разноски по ч.
гр. дело № 3325/2018г. на Русенски районен съд в размер на 77 лева.
Решението може да се обжалва пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/