МОТИВИ към решение № 586 постановено по АНД № 833/
2019г. по описа на РС- Разград
Постъпило е Постановление от РП Разград, в което
се сочи че производството е водено по чл.313, ал.1 от НК срещу Б.Х.М. ЕГН ********** за това, че на 26.08.2016г., в гр. Разград, е потвърдил неистина в писмена декларация от 26.08.2016г.,
приложена към Заявление с вх.№ 3348/26.08.2016г., за издаване на документ за
самоличност на български гражданин - свидетелство за управление на МПС, като е
посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца) не е в друга държава - членка на Европейския съюз,
подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:
«Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация» пред орган на властта - Началник сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, чрез служителя М. Г. Ц. - системен оператор в сектор «Пътна полиция» при
ОДМВР- гр.Разград, за удостоверяване истинността на посочените обстоятелства, а
именно, че обичайното му пребиваване е в Република България.
Депозирано е предложение уличеното лице да бъде освободено
от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание
глоба.
В с.з. нарушителят М., редовно призован не се явява, за
него упълномощен защитник, който намира обвинението за доказано, пледира обвияемият
да бъде освободен от наказателна отгонворност, като му бъде наложено
административно наказание глоба по реда на чл. 78а от НК в минимален
размер.
За РП Разград в
с.з. участва представител – Прокурор Л.
Георгиев, който поддържа предложението, като моли съда да определи размера на
наказанието в рамките посочени в закона.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Обвиняемият
Б.Х.М. е роден на *** ***, бълг. гражданин, със средно специално
образование, работи в чужбина, женен, неосъждан, ЕГН **********.
Обвиняемият Б.Х.М.
от 2014г. живеел и работел в Германия. През м.август 2016г. обв.Б.М. придобил
правоспособност да управлява МПС категории С и С1, за което му били издадени
съответните удостоверения.
Във връзка с придобиване на ново СУМПС, в което да бъдат отразени
промените, на 26.08.2016г. в писмена декларация, приложена към Заявление с вх.№
3348/26.08.2016г. за издаване на свидетелство за управление на МПС на български
гражданин, обв.Б.М. посочил, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни
през всяка календарна година) не е в друга държава -
членка на Европейския съюз. Тази декларация обв.АЛИ попълнил във връзка с
изискването на чл.151, ал.5 от ЗДвП, съгласно който член «Свидетелство за
управление на моторно превозно средство се издава на лица, които са установили
обичайното си пребиваване в Република България, за което обстоятелство
подписват декларация». Декларацията, заедно с останалите документи обв.Б.М. подал чрез свид. М. Г. Ц. - служител в сектор
„Пътна полиция” при ОДМВР- Разград, до директора на ОДМВР-Разград.
Въпреки, че обичайното
пребиваване на обв.Б.М. било в друга държава, членка на ЕС, а именно Германия,
същия посочил в декларацията, подадена съгласно чл.13, т.6 от Наредба №
1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, в която удостоверил неверни обстоятелства. В декларацията
обвиняемият собственоръчно декларирал, че обичайното му пребиваване /повече от
185 дни през всяка календарна година/ не е в друга държава - членка на
Европейския съюз. След това подписал декларацията в графата „Декларатор”.
С писмо вх.
№ 328600-72785/04.12.2017г. Главна дирекция „Национална полиция” при МВР била
уведомена от КВА - компетентен орган по издаване на СУМПС във ФРГермания, че
издаденото от ОД на МВР - Разград СУМПС № *********, на името на Б.Х.М. ЕГН **********, е в противоречие с изискването за „обичайно пребиваване“ съгласно Директива
2006/126/ЕО, тъй като от 01.02.2014г. същият живее непрекъснато в Германия и
съответно има „обичайно пребиваване“ в Германия. Тази информация била
препратена към ОД на МВР-Разград.
От
заключението на вещото лице по назначената и извършена в хода на ДП съдебно-почеркова експертиза се установява,
че: Ръкописният текст в декларация по чл.13, т.6 от Наредба № 1-
157/01.10.2002г. на МВР за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, подадена на 26.08.2016г. пред КАТ - Разград, е изпълнен от лицето
Белил Х.М., ЕГН **********; Подписът, положен на позиция „Декларатор“ в
декларация по чл.13, т.6 от Наредба № 1-157/01.10.2002г. на МВР за условията и
реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства,
отчета на водачите и тяхната дисциплина, подадена на 26.08.2016г. пред КАТ - Разград,
е изпълнен от лицето Б.Х.М., ЕГН **********.
Обв. Б. М. е неосъждан.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна
страна съдът намира следното: Деянието на обвиняемия е съставомерно по чл.
313, ал.1 от НК. С така
извършеното деяние Б. М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.313, ал.1 от НК за това, че: на 26.08.2016г., в гр. Разград, е потвърдил неистина в писмена декларация от 26.08.2016г.,
приложена към Заявление с вх.№ 3348/26.08.2016г., за издаване на документ за
самоличност на български гражданин - свидетелство за управление на МПС, като е
посочил в нея, че обичайното му пребиваване (повече от 185 дни през последните
12 последователни месеца) не е в друга държава - членка на Европейския съюз,
подадена по силата на закон - чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата:
«Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава на лица,
които са установили обичайното си пребиваване в Република България, за което
обстоятелство подписват декларация» пред орган на властта - Началник сектор
«Пътна полиция» при ОДМВР-гр.Разград, чрез служителя М. Г. Ц. - системен
оператор в сектор «Пътна полиция» при ОДМВР- гр.Разград, за удостоверяване
истинността на посочените обстоятелства, а именно, че обичайното му пребиваване
е в Република България.
Съгласно чл. 151, ал. 5 от Закона
за движение по пътищата - „Свидетелство за управление на моторно превозно
средство се издава на лица, които са установили обичайното си
пребиваване в Република България, за което обстоятелство подписват декларация
или представят доказателство, че се обучават във висше училище по чл. 17, ал. 1
от Закона за висшето образование или в училище по Закона за предучилищното и
училищното образование или в професионален колеж в страната не по-малко от 6
месеца”.
"Обичайно
пребиваване в Република България" е мястото, където дадено лице обикновено
живее повече от 185 дни през последните 12 последователни месеца поради лични
или трудови връзки, или ако лицето няма трудови връзки - поради лични връзки,
които сочат тясна обвързаност на лицето с мястото, където то живее. За обичайно
пребиваване на лице, чиито трудови връзки са на различно място от личните му
връзки и което вследствие на това последователно пребивава на различни места в
две или повече държави членки, се смята мястото, където са личните му връзки,
при условие че лицето редовно се връща там. Спазването на последното условие не
е необходимо, ако лицето пребивава в дадена държава членка за изпълнение на
задача с определена продължителност. Следването в университет или в друго
учебно заведение не се смята за смяна на обичайно пребиваване.
Обект на процесното престъпление са обществени отношения, свързани с т.нар.
"лъжливо документиране". Обвиняемият е осъществил изпълнителното
деяние на престъплението, като е потвърдила неистина - че обичайното му пребиваване е в
Република България.
От субективна страна, деянието е извършено умишлено – обвиняемият е
съзнавал обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване.
В подкрепа изводите на съда са всички събрани и проверени
по реда на НПК доказателства по делото, находящи се в ДП № 330 ЗМ - 123/2017г.
по описа на ОДМВР – Разград и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК,
както и Справка за съдимост, Характеристична
справка за обвиняемия, Декларация.
С оглед предвиденото в този текст наказание, и
необремененото съдебно минало на обв. Б. М. и
възможностите за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът намира, че са налице условията по чл.78а от НК и Б.Х.М. ЕГН **********, следва да бъде освободен от наказателна отговорност,
като бъде реализирана административно-наказателната му такава, а именно - глоба.
Отчитайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно
минало и самопризнания, съдът определи глобата към минималния й размер - 1000,00лв.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: