РЕШЕНИЕ
№ 645
гр. Пловдив, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело
№ 20225300500550 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. Б. К., ЕГН: **********, против
Решение № 271 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 74 по описа на РС – Карлово за
2021 г., с което признато за установено, че жалбоподателката дължи на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, следните
суми: 545,68 лева, представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода от 04.02.2020 г. до 03.07.2020
г., както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на
законната лихва за периода от 21.03.2020 г. до 17.11.2020 г. в размер на 31,54
лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 17.11.2020 г., до окончателното
изплащане, за които суми е издадена Заповед № 260240 от 20.11.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1555/2020 г.
по описа на РС – Карлово, както и разноските по делото в размер на 285 лв. за
исковото производство и 75 лв. – за заповедното производство.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност на
така постановеното решение. Навеждат се оплаквания, че
първоинстанционният съд не е обсъдил приложения по делото констативен
протокол от метрологична експертиза на електромера на ответницата, от
1
който се установявало техническото състояние на електромера. Поддържа се,
че по делото по безспорен начин е било установено, че ищцовото дружество
не е изпълнявало задълженията си по закон да поддържа в изправност
техническото средство. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и
постановяване на ново по съществото на спора с отхвърляне на исковите
претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, в който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422
ГПК искове за установяване съществуването на вземанията на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД към ответницата Б. Б. К. за
главница в размер на 545,68 лева, представляваща стойността на
консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за периода от
04.02.2020 г. до 03.07.2020 г., както и обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 21.03.2020 г. до
17.11.2020 г. в размер на 31,54 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на постъпването на заявлението в съда до окончателното
изплащане, за които суми е била издадена Заповед № 260240 от 20.11.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1555/2020
г. по описа на РС – Карлово.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за
установено въз основа на събраните по делото доказателства, че ответницата
има качеството на потребител на електрическа енергия за електроснабден
имот, находящ се в с. Х. Д. и индивидуализиращ се с ИТН: ***, като същата
се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Приел е още, че
между нея и ищцовото дружество в качеството му на краен снабдител на
електрическа енергия съществува облигационно отношение по договор
покупко-продажба на електрическа енергия при общи условия, като е
изложил съображения, че за възникване на посоченото правоотношението не
е необходимо сключването на индивидуален договор между страните. Въз
основа на заключението на изслушаната по делото съдебносчетоводна
експертиза съдът е приел за установено количеството доставена за процесния
период до имота електрическа енергия и конкретния размер на задълженията
на ответницата за заплащане на стойността на доставената енергия и на
обезщетение за забава, а с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес е уважил предявените искове в претендираните с исковата молба
размери. За неоснователно е възприето възражението на ответницата за
неправилно отчитане на консумираната електрическа енергия.
2
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства по
съществото на спора, поради което съдът постановява акта си на базата на
събраните такива пред първоинстанционния съд. След преценка им,
въззивният съд изцяло възприема фактическата обстановка, установена от
районния съд, която се подкрепя от събраните по делото доказателствени
източници. Споделят се и изводите на районния съд за начина, по който
следва да се ценят доказателствата по делото, както и правните му изводи,
поради което същите не следва повторно да бъдат анализирани, а на
основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния акт.
По наведените във въззивната жалба оплаквания по правилността на
решението следва да се отбележи следното:
По делото е представен констативен протокол от метрологична
експертиза на електромер № 11/07.04.2021 г., изготвен от експерт при
Българския институт по метрология. В него действително експертът е
констатирал наличие на механични дефекти на кутията, на клемите и на
клемния блок на електромера, изразяващи се конкретно в липса на бутон за
смяна на показанията на електромера. В същия протокол се посочва, че
техническото състояние на частите и механизмите, защитени от
нерегламентиран достъп, съответства на техническите изисквания, като не са
установени следи от нерегламентирана намеса. Дадено е заключение, че
процесният електромер съответства на метрологичните изисквания, а не
съответства на техническите. От заключението по приетата в хода на
производството пред първата инстанция експертиза, неоспорено от страните,
се установява, че електромерът е преминал изискуемите проверки по Закона
за измерванията и има необходимите стикери, пломби и знаци за това. В
дадените в открито съдебно заседание пред първата инстанция устни
разяснения вещото лице изрично е посочило, че липсващият бутон не влияе
на отчитането на електромера, а влияе единствено на визуализиране на
дневна и нощна тарифа. Според него тази техническа неизправност не оказва
влияние на метрологичните изисквания за електромера като измервателен
уред. По делото е разпитан и свидетелят И. Я. Н., заемащ длъжността „***“
при трето за настоящия спор търговско дружество, който разяснява в
показанията си, че процесният електромер се отчитал с оптична глава с
терминал. Отчитането ставало чрез залепване на специално устройство на
електромера. Свидетелят сочи, че самият той не нанасял данни механично,
устройството ги извличало и изпращало данните в централата в гр. Пловдив.
3
При наличие на повреда при този вид електромери най-често дисплеят
започвал да мига и терминалът не можел да го отчете. Свидетелят заявява, че
с електромера на ответницата не е имало подобен проблем – същият всеки път
се отчитал с оптична глава. Отрича да му е правило впечатление някой друг
да се е включил към него. Електромерът си имал пломба с винтче, там където
влизали кабелите в електромерите. Такива пломби се поставяли от техници
на ищцовото дружество. При тези данни неоснователни се явяват
възраженията на ответницата за наличие на неизправност в електромера,
водеща до неправилно отчитане на консумираната електрическа енергия. От
съвкупната преценка на посочените доказателствени източници по несъмнен
начин се установи, че констатираната техническа неизправност не влияе
върху отчитането на електрическата енергия. Установи се, че електромерът
отговаря на метрологичните изисквания, преминал е изискуемите проверки и
има необходимите стикери, пломби и знаци за това. Освен това, не са
констатирани следи от нерегламентирана намеса нито от експерта от
Българския институт по метрология, извършил вътрешен оглед на
електромера, нито от разпитания по делото свидетел във връзка с работата му
по отчитането му.
По изложените съображения подадената въззивна жалба се явява
неоснователна, поради което и обжалваното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателката не се следват разноски.
Същата следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК на въззиваемото дружество разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер, който с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът
определя на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 271 от 17.12.2021 г. по гр. д. № 74 по
описа на РС – Карлово за 2021 г.
ОСЪЖДА Б. Б. К., ЕГН: **********, да заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5