Д О Б Р И Ч К
И Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
07.11.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Съдия-Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
н.а.х.д.№1008 по описа на ДРС за 2017г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба на М.С.М.,
с ЕГН:********** *** срещу наказателно постановление №16-0851-001116 от дата 14.07.2016
година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР – гр.Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление, за извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането /КЗ/ на жалбоподателя на основание чл.638, ал.3 КЗ е
наложена административна наказание - „глоба” в размер на 400
/четиристотин/ лева за това, че на 09.06.2016
година, около 14.40 часа, в гр.Добрич е управлявал МПС – лек автомобил, във
връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите.
С
депозираната пред съда жалба без да се оспорва фактическата обстановка на
нарушението се моли за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи в насока, че жалбоподателят е
нарушил закона несъзнателно, тъй като е бил въведен в заблуждение от
собственика на превозното средство, че същото има сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за 2016 година.
Редовно призован за съдебното
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата
страна редовно призована за съдебното заседание не се представлява от
процесуален представител. Изложе но е бланкетно писмено становище по
повод подадената жалба, с което моли да бъде оставена без уважение, а
наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
След
като подложи на анализ и преценка събраните по делото доказателства,
съобразявайки обхвата и пределите на правомощията на въззивната инстанция,
очертани в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, настоящият съдебен състав
намери за установено следното от фактическа страна :
На 09.06.2016 година, около 14.40 часа, в
гр.Добрич свидетелите Ж.С.Ж. и Д.С.И. – служители на СПП-КАТ при ОД на
МВР-Добрич осъществявали редовно дежурство по наряд в района на ул.”Г.Попов” в
гр.Добрич и по-конкретно в близост, до училище „Д.Талев”, когато спрели за
рутинна проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил „***”, с рег.№ ****.
В хода на проверката е установено, че автомобила ,който е бил собственост на друго
лице /с неустановена самоличност по делото/, както итова, че водачът не може да
представи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
за 2016 година. Мотивирани от посочените обстоятелства, контролните органи на
СПП-КАТ извършили проверка по електронен път в информационната система на „Гаранционния
фонд” и установили, че липсват данни за
сключена застраховка „ГО” на управлявания от дееца автомобил .
Съобразявайки
изложените фактически обстоятелства за наличието на осъществен състав на адм.
нарушение по текста на чл.638, ал.3 от КЗ, св.Ж.Ж., в качеството си на
длъжностно лице, притежаващо необходимите властнически правомощия съставил на
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №356446/09.06.2016 година. С този акт актосъставителят
вменил във вина на жалбоподателя, че на горепосочената дата в гр.Добрич е управлявал
л.а.”***”, с рег.№ ***, като при
извършена проверка е установено, че МПС няма сключена валидна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите за 2016 година.
При съставянето на акта и
предявяването му жалбоподателят възразил, като вписал, че е закупил автомобила
с платени документи,както и че същият има застраховка „ГО”. Препис от акта му е
връчен по надлежния ред и при спазване на процесуалните изисквания на чл.43, ал.1
от ЗАНН.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка на административното нарушение се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на актосъставителя Ж.С.Ж. и св. Д.С.И. /
очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта/,
както и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства,
приобщени по предвидения процесуален ред.
Въз
основа на така съставения АУАН и в законоустановения срок
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление №16-0851-001116
от дата 14.07.2016, с което на основание чл.638,ал.3 от КЗ ангажирал административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, като му наложил горепосоченото административно наказание
„глоба”. Описаната в АУАН фактическа обстановка на административното нарушение е
залегнала изцяло и в наказателното постановление.
Нарушението е квалифицирано като съставомерно по текста на чл.638,ал.3 от КЗ.
В законоустановеният 7 - дневен
преклузивен срок, съгласно чл.59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят, като легитимирана
страна с правен интерес оспорва наказателното постановление и наложенато с него
административно наказание, при което жалбата му се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
/ По отношение на приложимия
административнонаказателен закон/
Съгласно разпоредбата на чл.461, т.1
от Кодекса на застраховането застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилисти е задължителна застраховка. В разпоредбата начл. 483, ал.
1, т. 1 от КЗ е предвидено, че договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява
и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. Нормата на чл. 638 от КЗ
санкционира липсата на сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" за автомобилисти, както по отношение на собственика на
превозното средство, така и по отношение на лицето, което управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
за автомобилистите. В този смисъл, от разпоредбата на чл. 638, ал.
3 от КЗ, по който текст е привлечена и отговорността на въззивника е
видно, че подлежи на санкциониране по административен ред и лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От събраните в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства,
съдим по безспорен начин, че към момента на извършване на проверката, която е
извършена от контролните органи на СПП-КАТ на 09.06.2016 година, около 14:00 часа, че управлявания
от въззивника л.а.”***”, с рег.№ **** не е имал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2016 година.
Този извод се налага, след като
съобразим обстоятелството, че водачът не е могъл да представи при проверката
сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите за 2016 година на
автомобила, независимо от направенотото пред проверяващите твърдение, че
автомобилът не е негов, но има такъв вид застраховка. Впрочем, това несъстоятелно
твърдение той е вписал собственоръчно и в АУАН, към момента на неговото съставяне
и предявяване. В подкрепа на факта, че управлявания от жалбоподателя автомобил
не е имал сключена застраховка „ГО”за 2016 година към момента на проверката са
и безпротиворечивите показания на актостъставителя Ж.Ж. и св.Д.И.. Посочените
свидетели заявиха недвусмислено пред съда, че след извършена от тях проверка веднага,
по електронен път в информационния регистър на „Гаранционния фонд” те не са установили
данни, които да доказват за наличие на валидно сключена застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите за 2016 година на управлявания от дееца л.а.”***”,
с рег.№ ****. По делото не бяха събрани никакви доказателства, които да
компрометират обвинителната теза и от които да съдим, че в действителност
автомобилът, който е бил собственост на трето лице е имал валидно сключена
застраховка „ГО” за 2016 година, към датата на проверката. Очевидно е, че
жалбоподателят М.С.М. в разглеждания случай е бил ползвател на описаното
по-горе моторно превозно средство, а не негов собственик, поради което правилно
наказващият орган е ангажирал отговорността му отговорност, съобразно в
хипотезата на чл. 638, ал.3
Кодекса за застраховането.
А що се отнася до изложените в
жалбата претенции, че неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, при условие, че последният не е знаел това
обстоятелство и се е доверил на собственика, че автомобилът , който управлява има
сключена застраховка „ГО” за 2016 година, съдът не споделя и отхвърля като
несъстотелни и правно неиздържани. Само по себе си обстоятелството, че деецът
не е знаел за това, че автомобилът няма сключена застраховка „ГО” и е поел управлението му, доверявайки се напълно
на уверенията на собственика за наличие на такава застраховка, не формира извод,
че водачът следва да бъде оневинен в конкретния случай, макар и превозното
средство да е било чужда собственост. Твърдяното „оневиняващо” обстоятелство е от
правно значение единствено в насока за установяване на формата на вината, при
която е осъществено нарушението, а тя в случая е „несъзнавана непредпазливост”,
респ. тъй нар.”небрежност” - по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 от НК. В този
смисъл, деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от неправомерното
си поведение, че поема управлението на МПС, което няма сключена задължителна застраховка
„ГО” за 2016 година, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Очевидно
е , че водачът е проявил абсолютна небрежност и именно поради тази причина, той
следва да понесе и съответните негативни
последици, изразяващи се в санкционирането му по административен ред.
При извършената цялостна проверка
на наказателното постановление и АУАН, в обхвата и пределите, очертани в
разпоредбата на чл.314,ал.1 от НПК констатира, че тези актове са съставени при
спазване на процесуалните правила. В този смисъл при съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното
постановление са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В случая административно-наказателното производство е
поставено с АУАН, съставен от компетентното
длъжностно лице, съобразно предоставените му правомощия да съставя актове за
установяване на административни нарушения и да осъществява контролна дейност по
ЗДвП и ППЗДвП, издадени въз основа на тях. Наказателното постановение е
издадено също в кръга на делегираните властнически правомощия на наказващия
орган със Заповед № 357з-42/07.01.2016 година на Директора на ОД на МВР-Добрич.
В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и на материалния закон. Спазени са нормативните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление съдържат изчерпателно изброените
реквизити, посочени в цитираните норми. Съдът приема, че наказателното постановление
е обосновано и правилно, а вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на субекта да разбере за какво нарушение
е обвинен и по кой текст и от кой закон следва да се защитава. Посочена е и нарушената материално-правна
норма, която в случая се явява и приложим административнонаказателен закон, тъй
като съдържа едновременно и диспозиция и
санкция.Наказанието е определено законосъобразно и правилно, съобразно
очертаните от законодателя предели. Мястото и датата на констатираното
нарушение, както и други релевантни за административнонаказателния спор
обстоятелства са описани точно и ясно от АНО. По изложените съображения съдът
счита, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено и ограничено
по никакъв начин в този етап от административнонаказателното производство .
Съдът счита, че в настоящия
случай не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН,
доколкото обществената опасност на извършеното деяние не се явява по-ниска от обичайните случаи на
нарушение от този вид. Същевременно, следва да бъде отчетена и спецификата на задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, която
покрива отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди във връзка с управлението на автомобила. Ето
защо, нарушението по чл. 638, ал.
3 КЗ по дефиниция разкрива висока степен на обществена опасност и
това е отчетено от законодателя, с определяне на високия размер на
наказателната санкция за този вид нарушение.
Санкцията, която наказващият
орган е наложил на жалбоподателя е в абсолютно определения в разпоредбата на
чл. 638, ал.
3 КЗ размер от 400, 00
/четиристотин/ лева, поради което и с оглед принципната невъзможност за
определяне на „глоба” под най-ниския предел, излагането на съображения досежно
нейната индивидуализация се явява безпредметно.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление следва да се потвърди изцяло, като
правилно и законосъобразно, а депозираната жалба - да се остави без уважение,
като неоснователна.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А изцяло наказателно
постановление №16-0851-001116 от дата 14.07.2016 година на Началника на Сектор
„Пътна полиция” към ОД на МВР-Добрич, с което на М.С.М., с ЕГН ********** *** за
извършено административно нарушение по чл.638, ал.3 от Кодекса за
застраховането на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание-"глоба" в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Добрич по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на
страните .
Съдия :