Съдът счете делото за изяснено и обяви приложеното решение:
Подадена е молба от М.К.М. против И.Д.Н. с правно основание чл. 4 и чл.
8, ал.1, т.1 от Закона за защита от домашното насилие.
Молбата е процесуално допустима, депозирана от процесуално легитимирано по чл. 3 от закона лице, срещу процесуално пасивно легитимиран ответник. Ответникът е бил във фактическо съпружеско съжителство с молителката М.К.М..*** е местно компетентен за разглеждането й съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗДН.
Молителката е приложила декларация по чл. 9 от ЗЗДН, за претърпяно от нея домашно насилие.
Молителката твърди, че с ответника И.Д.Н. *** е съжителствала до м. ноември 2017г. Заявява, че на 03.07.2017г. им се родило детето Р.И. Н., ЕГН **********. Твърди, че по време на съжителството си с ответника, те е била бита и малтретирана от него. На 12.11.2017г. ответникът се прибрал в дома им в нетрезво състояние и й казал, че повече е нежелана и трябва да си изнесе багажа. Докато събирала багажи си молителката понесла множество удари по главата от ответника. След това тя излязла от дома им и отишла при майка си, която живеела на същата улица. На следващия ден ответникът с ритник влязъл в къщата на майка й и започнал да бие и двете жени, наричал ги „курви“ и „мърши“ и се заканвал, че ще ги убие. Ответникът избягал, когато двете жени сигнализирали полицията. На ответника бил съставен протокол за предупреждение.. Това обаче не попречило на ответника да продължи да тормози молителката. Всеки ден той й се обаждал по телефона и с, идвал до дома й и се заканвал с убийство. Последният акт на насилие бил на 02.12.2017г. около 18,00ч.. Тогава той пресрещнал прибиращата се към дома на майка си молителка и поискал телефона й. Тъй като молителката отказала да го предаде доброволно, той изтръгнал насила чантата от ръцете й и взел вещта. След това започнал да чете кореспонденцията й. Побеснял, когато разбрал, че тя има кореспонденция с друг мъж. Твърди, че насила я завлякъл зад училището, като не спирал да я бие, хванал косите й и започнал да я влачи към гробищния парк на селото, като притискал лицето й в калната улица. През цялото време се заканвал, че ще я убие. После поискал тя да се прибере с детето у дома им. Молителката му се примолила да събере багажа на детето и след като ответника я пуснал, се прибрала у дома си. След това сигнализирала полицията.
Според св. Е.М. – майка на молителката на 12.11. 2017г. дъщеря й след тормоз, упражнен спрямо нея от мъжа, с когото съжителствала на семейни начала и имали общо дете се прибрала при майка си с детето. Двете заключили вратата. Още в същия ден ответника прескочил оградата и след като разбил вратата на остъклението, влязъл в дома им. Започнал да се кара с двете жени, заплашвал ги с убийство и посегнал да удари свидетелката, но само я закачил, а на молителката разбил устата. Свидетелката и дъщеря й извикали полиция. След намеса на полицаите, ответника си тръгнал. На 02.12.2017г. молителката се прибрала в дома им цялата изкаляна, мокра и изплашена. Тя разказала на майка си, че ответника я причакал на улицата, хванал я за косата и я влачил зад училището в селото, а след това към гробището. Когато стигнали там той я ритал, бил и натискал главата й в калта. Докато вършел това, той я заплашвал с убийство. След тази случка молителката била много изплашена. Свидетелката твърди, че по време на упражненото насилие над дъщеря й ответника е взел и счупил таблета й. Заявява, че това не е единствената проявя на насилие над молителката, тъй като имало и други случаи преди това, при които е станал свидетел на осъществен тормоз физически над дъщеря й.
По делото е приложено и удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ****** на Община Плевен. Видно от него е, че молителката М.М. и ответника И.Н. са родители на малолетното дете Р.И. Н., роден на ***г.
Видно от представената по делото преписка № 352000-7032/2017 г. и приобщената към нея преписка №352р-18426/2017г. по описа на РУ Свищов се установява, че същата е образувана по повод подаден от молителката сигнал до Р.н.М.С. за осъществяван физически и психически тормоз над нея от ответника И.Н.. В хода на проверката са снети обяснения от свидетелката Е.М., от молителката и ответника. От анализа на обясненията се установява изложената в молбата и от свидетелката в съдебно заседание фактическа обстановка. По преписката се съдържат и два изготвени социални доклада за непълнолетната майка М.М. и детето й малолетния Р. Н..
Предвид на гореизложеното съдът намира молбата за основателна. Същата следва да се уважи, тъй като се доказа, че молителката е претърпяла домашно насилие от ответника на посочените в декларацията дати, изразяващи се във физическо и психическо насилие, поради което следва да бъде издадена исканата заповед за защита. Ответникът следва да бъде задължен на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашно насилие да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката. На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за защита от домашно насилие на ответника следва да бъде забранено да приближава пострадалата, обитаваното от нея жилище в ********* на разстояние по-малко от 50 метра, както и местата за социалните й контакти и отдих за срок от 18 месеца. На основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от Закона за защита от домашно насилие съдът намира, че следва да определи временно местоживеенето на детето Р.И. Н., ЕГН ********** при пострадалия родител М.К.М. за срок от 18 месеца, като непротиворечащо на интересите на детето.
На основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да бъде наложена глоба около минимално предвидения размер от 300,00 лева, която същата да заплати по сметка на СвРС. Този размер на глобата беше съобразен с факта, че ответника е безработен, което не се спори от страните.
При този изход на делото на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за защита от домашното насилие на ответника следва да се възложи държавна такса за разглеждане на делото в размер на 25,00 лева. По делото е направено искане за присъждане на разноските за адвокатски хонорар в размер на 400лв., поради което същите следва да се възложат на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от домашното насилие, съдът
Р Е Ш И:
На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на И.Д.Н. с ЕГН ********** *** да приближава на по-малко от 50 м. ползваното от М.К.М., ЕГН ********** *** жилище, както и местата за социални контакти и отдих в същото населено място за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН временно определя местоживеенето на малолетното дете Р.И. Н. с ЕГН ********** при пострадалия родител М.К.М. с ЕГН ********** на адрес *** за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, като непротиворечащо на интересите на детето.
ОСЪЖДА И.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати ГЛОБА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН в размер на 300,00 лева, която да заплати по сметка на РС Свищов, както и 5,00 лева – ДТ, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати ДТ в размер на 25,00 лева по сметка на РС Свищов, както и 5,00 лева – такса в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И.Д.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на М.К.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 400,00 лева – адвокатски хонорар.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя И.Д.Н. с ЕГН ********** ***, че при неизпълнение на тази заповед, ще бъде подведен под наказателна отговорност.
Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.
В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от заповедта и от решението да се връчи на нарушителя И.Д.Н. с ЕГН ********** ***, на молителя М.К.М., ЕГН ********** *** и на РУ Полиция гр. Свищов, за сведение и изпълнение.
Решението подлежи на обжалване в
7-дневен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Свищов пред Окръжен
съд Велико Търново.
Обжалването на решението не спира
действието на издадената заповед.