Решение по дело №5394/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 1765 гр.Пловдив, 01.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 27.09.2019г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиропнкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №5394/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №337711-F369334/17.05.2018г. на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН********** ***, на основание  чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл. чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ/.

            Жалбоподателят атакува наказателното постановление като незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.Релевира доводи за наличие на съществени процесуални нарушения и маловажност на случая.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и заявява, че е ***.

             В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от ** А., който счита наказателното постановление за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.

           Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

           От фактическа страна съдът установи следното:

           На 12.01.2018г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение с номер F369334 за това, че на 30.01.2017г. възобновил трудова дейност, но в срок до 06.02.2017г. не подал декларация за възобновяване на трудова дейност, като собственик на Инес-93 с ЕИК *********.Нарушението било констатирано на 12.01.2018г. при подаване на декларацията която е трябвало да се подаде до 06.02.2017г.Декларацията била представена от упълномощено лице М.Д., в присъствие на която бил съставен АУАН и бил връчен същия ден от св.С.В..

           Констатирано е, че нарушението е извършено за първи път.   Против издадения АУАН не са постъпили възражения по чл.44, ал.1 от ЗАНН и наказващия орган е издал процесното наказателно постановление тъй като видно от мотивите на наказателното постановление е преценил, че случаят не е маловажен.

           В хода на съдебното производство е разпитан като свидетел актосъставителя В., която потвърди констатациите в АУАН и заяви, че г-н И. не е канен за съставяне на АУАН, тъй като актовете се издавали веднага и акта бил съставен и връчен на упълномощено лице.Съдът кредитира показанията на актосъставителя, като ясни и логични кореспондиращи изцяло с писмените материали по делото.

           Гореописаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля и приложените към преписката писмени доказателства.

           При така описаната фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

           Актът и наказателното постановление са съставени при спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН и са издадени от компетентни лица, видно от приложената заповед.

            Формираните от актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са обосновани и правилни, досежно наличието на административно нарушение. Нарушението е формално, осъществено чрез бездействие, което от обективна страна изчерпва състава на нарушението.

          В случая обаче се налице нарушения в хода на административно наказателното производство, както и нарушения на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.В случая актосъставителя заяви, че акта не е съставен в присъствие на нарушителя, нито е канен за съставянето му.Съгласно чл.40, ал.2 от ЗАНН само ако нарушителя след като е търсен не е намерен или не се яви акта се съставя в негово отсъствие.Действително акта е съставен в присъствие на упълномощено лице с пълномощно , което е нотариално заверено и съставено на 06.06.2016г.Видно от съдържанието на пълномощното същото е общо и не включва представляване в хода на административно наказателно производство.По преписката е налично и друго пълномощно с което И. действително упълномощил М.Д. да подписва АУАН, но това пълномощно не е датирано, тоест не става ясно към датата на съставяне на АУАН 12.01.2018г. дали е било изготвено или е съставено на по-късна дата.Ето защо съдът счита, че е нарушена разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и това е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, от което следва и порочност на хода на административно наказателното производство.Освен това реално жалбоподателя е поставен в ситуация да гадае какво нарушение е извършил и по коя законова  разпоредба.Нито в АУАН, нито в НП е даден пълен текст на съкращението НООСЛБГРЧМЛ.На настоящия съд отне не малко време да издири наредбата ползвайки препратки от чл.355, ал.1 от КСО в правно информационната система АПИС.Ето защо се е стигнало и до друго нарушение на ЗАНН, а именно чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 тъй като тези разпоредби задължават съставителите на АУАН и НП да посочат конкретното нарушените законови норми, което в случая те не са сторили, тъй като няма как жалбоподателя да гадае какво означава съкращението НООСЛБГРЧМЛ.С оглед на така посочените процесуални нарушения според съда се е стигнало до незаконосъобразност на наказателното постановление.

          Освен всичко гореизложено досежно допуснатите в хода на производството нарушения според съда са налице основание за да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

           Това е така поради следните причини.На първо място в наказателното постановление е посочено, че са касае за нарушение извършено за първи път.Извършителя не е наказван за нарушения на други разпоредби на данъчното законодателство.Касае за неподаване на декларация за възобновяване на трудова дейност от **, който дължи само здравни осигуровки.Освен това е подал декларация, макар и с не малко закъснение, при което всъщност е констатирано и нарушението му.С оглед така изложеното според съда е следвало наказващия орган да предупреди нарушителя и да се съобрази с възрастта и здравословното му състояние на нарушителя, **.

             С оглед така изложеното според съда са налице основания за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и на основание  чл. 63, ал.1 от ЗАНН

 

 

                                                        Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №337711-F369334/17.05.2018г. на Заместник Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на Н.А.И. с ЕГН********** ***, на основание  чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева за нарушение на чл. чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица / НООСЛБГРЧМЛ/.

           Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - Пловдив.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала: И.П.