Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …… 25.
03.2021 год. град Бургас
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски окръжен съд наказателна
колегия
На девети март две хиляди и двадесет и първа година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПЕПЕЛЯШЕВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ МАРКОВ
ГЕОРГИ ИВАНОВ
Секретар: Жанета Кръстева
Прокурор: Георги Дуков
като разгледа докладваното от съдия Марков
ВЧН дело № 164 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С
определение № 260153 от 29.01.2021г., постановено по НЧД№5258/20г. Бургаският районен съд, в производство по чл.
306, ал. 1, т. 1 НПК, наложил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК
на осъдения К.Р.П., ЕГН ********** общо
наказание по НОХД № 3940/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД №
169/2015 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, НОХД № 1123/2016 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, НОХД № 740/2017 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, в размер на две години и десет месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 68, ал. 1 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно
при първоначален „общ” режим. От така
отмереното общо наказание лишаване от свобода е приспаднал изтърпяната част от наказанията в
съвкупността за времето от 27.04.2020 г. до влизане в сила на определението и
изцяло изтърпяното наказание пробация, наложено по НОХД № 169/2015 г. по описа на Районен съд
– Малко Търново. Към общото наказание лишаване от свобода съдът е присъединил наложеното
по НОХД № 740/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас наказание глоба от 2 500 лева.
Със същия
съдебен акт районният съд наложил на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК на осъдения К.П. и второ общо
наказание в размер на най-тежкото измежду наказанията, определени му по НОХД №
2570/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас и НОХД № 4817/2020 г. по описа на
Районен съд – Бургас, в размер на една година лишаване от свобода, което на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС определил да бъде изтърпяно при
първоначален „строг” режим.
На
основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил към така определеното общо наказание от една
година лишаване от свобода, наказанието глоба в размер на 2 000 лева, наложено по НОХД № 2570/2019 г. на БРС.
С
определението съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 2 от НК времето на
предварителното задържане, по което и да е от осъжданията по двете съвкупности.
Недоволен
е останал прокурорът, който е подал частен протест срещу определението, в
частта му , с която е определен общ режим за изтърпяване на наложеното по първата съвкупност общо наказание от две години и десет месеца
лишаване от свобода. Според протеста, в
тази част определението противоречи на закона , защото не е приложен чл.57,
ал.1,т.2, б.“в“ от ЗИНЗС. Доколкото остава ясно от формулираното искане,
предлага се въззивната инстанция да отмени в тази част протестираното определение и на
основание чл.57, ал.1, б.“б“ от ЗИНЗС да определи първоначален строг режим за
изтърпяването на общото наказание.
В съдебно
заседание пред въззивния съд, представителят на Бургаската окръжна прокуратура поддържа
направеното искане в протеста и изложените в него съображения.
Защитникът
на осъдения моли протеста да бъде
оставен без уважение, а първоинстанционното определение, като обосновано и
законосъобразно, да бъде потвърдено. Намира, че БРС правилно е преценил, че в
случая режима следва да се определи по
реда на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. Осъденият поддържа становището на неговия
защитник.
Бургаският
окръжен съд, след като изслуша становището на страните и извърши цялостна
проверка на правилността на атакуваното определение, прие следното:
Протеста
е допустим за разглеждане, като подаден в срок и от активно легитимирано лице.
Твърдяните в него необоснованост и незаконосъобразност на протестираната част
от определението са заявени бланкетно, а оплакването за приложен неправилно
закон е неоснователно.
В
съответствие със задължителните указания по т.3 от ТРОСНК№ 3/2009 г., с оспореното определение
БРС е извършил ново пълно групиране на наказанията на осъдения К.П., предвид
осъжданията му по НОХД № 2570/2019 г. и по
НОХД № 4817/2020 г., двете по описа на Районен съд – Бургас, постановени след
последното производство по чл.306, ал.1
от НПК , приключило с влязло в сила на
16.10.2017г. определение №225/28.09.2017г. по ЧНД № 991/2017 г. по описа на БОС.
Изследвайки
темпоралната последователността на извършените деяния и влезлите в сила съдебни
актове, правилно районният съд е
преценил, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК
за групиране на наложените на осъдения наказания в две кумулативни съвкупности. Съображенията на БРС, че макар и да се налице формалните
предпоставки за включването на осъждането по НОХД № 4817/2020 г. на БРС в група с
осъжданията по НОХД № 1123/2016 г. и НОХД № 740/2017 г. , двете на БОС, се
явява по-неблагоприятен за осъдения вариант, се споделят и от въззивният състав.
Такова прегрупиране би довело до формиране на самостоятелна съвкупност с
най-тежко наказание от две години и 10месеца лишаване от свобода и невъзможност
да се приспадане изтърпяното от общо наказание пробация,
определено по ЧНД № 245/2015 г. по описа на МТРС.
Първата съвкупност
(п.I от протестираното определение) обхващаща осъжданията на К.П. по: НОХД №
3940/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, НОХД № 169/2015 г. по описа на
Районен съд – Малко Търново, НОХД № 1123/2016 г. по описа на Окръжен съд –
Бургас, НОХД № 740/2017 г. по описа на Окръжен съд – Бургас. Най-тежкото в тази
съвкупност се явява наказанието, наложено на осъдения П. по НОХД № 1123/2016 г.
на БОС – две години и десет месеца лишаване от свобода. В пълно съответствие
със закона е преценката на първата инстанция, съобразявайки чл. 25, ал. 4 от НК, че така определеното
общо най-тежко наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Това е така ,
защото с последващото си престъпно деяние, предмет на осъждането му по НОХД №
2570/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, осъденото лице е нарушило
изпитателния срок, определен му по условните осъждания по НОХД № 1123/2016 г. и НОХД № 740/2017 г., двете на БОС. По същата
причина с Присъда № 175/07.11.2019 г. по НОХД № 2570/2019 г. на БРС, на
основание чл.68, ал.1 от НК е било приведено в изпълнение при първоначален
строг режим за изтърпяване наложеното му общо наказание по ЧНД № 991/2017 г. на
БОС, явяващо се най-тежкото сред групираните от същата конфигурация осъждания, каквато е тази по п.I. Осъденият
е започнал да изтърпява приведеното с присъдата общо наказание от 27.04.2020 г.
Правилно, след като е обсъдил наличието на условията на
чл. 68, ал. 1 от НК, явяващи се законова пречка за отлагане на
изпълнението на общо определеното наказание лишаване от свобода, БРС е определи
общото наказание от две години и 10месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим.
Хипотезите,
при които се определя първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода са изчерпателно уредени
в чл. 57, ал. 1,т.2 и ал.3 от ЗИНЗС и настоящият случай не попада в нито една
от тях. Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т.2, б. „в“ от същия закон се отнася за
определяне режима за последващото,
извършено в изпитателния срок престъпление, а не за режима на предходното,
подлежащо на отделно изтърпяване наказание. Предложеното в мотивната част от протеста
тълкуване на чл.57, ал.1,т.2, б.“в“ от ЗИНЗС не може да бъде споделено от
въззивния състав по аргументите, изложени в Решение № 214 от 5.11.2018 г. на
ВКС по н. д. № 912/2018 г., I н. о., които е ненужно да се преповтарят. Протеста
е изцяло неоснователен. Първоначалния режим за изтърпяване на общото наказание от две години
и 10месеца лишаване от свобода е определен в пълно съответствие с 57, ал. 1,т.3
от ЗИНЗС.
Правилно
са групирани (п.II от протестираното определение) и наложените на осъдения К.П. наказания по НОХД
№ 2570/2019 г. и НОХД № 4817/2020 г.., и двете по описа на БРС, най-тежкото от
които се явява определеното по НОХД № 2570/2019 г. по описа на БРС - лишаване
от свобода за срок от една година. В случая въпроса за приложение на чл.66 от НК не подлежи на обсъждане , тъй като по двата съдебни актове не е постановявано
освобождаване от изтърпяване на наложеното наказание.
По всяка
от двете съвкупности законосъобразно са присъединени наложените с най-висок
размер глоби.
Районният
съд е съобразил императивния характер на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „в“ от ЗИНЗС като е постановил първоначален „строг“ режим на изтърпяване на
определеното общо най-тежко наказание по п.2 от определението, защото сборът на
подлежащите за изтърпяване наказания
надвишава 2 години.
В
съответствие с чл. 25, ал. 2, ал.3 от НК първият съд е приспаднал по п. I времето, през което осъденият П. е
търпял наказание лишаване от свобода и изтърпяното
изцяло наказание пробация, като по отношение на последното неправилно е
посочено, че е приспаднато търпяното наказание по НОХД № 169/2015 г. по описа
на Районен съд – Малко Търново – вж.справка от ОС“ИН“-Бургас –л.8 от НЧД№5258/20г.
на БРС. След групирането му със същото
по вид наказание по НОХД № 3940/2015 г. по описа на Районен съд – Бургас, това
наказание е загубило самостоятелното си значение, но се явява общото най-тежко,
наложено с влязлото в сила на 27.11.2015г. на определение от 11.11.2015г. по ЧНД № 245/2015 г. по описа
на МТРС. Ето защо и посочената неточност не е оказва влияние на постановеното
приспадане и не налага корекции в определението.
Неправилно
в диспозитивната част по п. по п. I от протестираното определение, като правно основание
за определяне на режима на определеното общо наказание е посочена и разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК. В случая,
приложението на тази норма, предполага едновременното ѝ прилагане с
чл.66, ал.1 от НК - отлагане на изпълнението. След като за това общо наказание
приложението на чл.66 от НК е недопустимо, то отпада изискването за приложение
на чл.68 от НК. Правилно с коментирания съдебен
акт изпълнението на общото наказание по п.I нито е било отлагано, нито пък е привеждано в
изпълнение, макар че именно такова погрешно
процедиране е било предложено от
прокурора – гърба на л.3 от НЧД№5258/20г. на БРС. Посоченият недостатък на съдебното
определение не е съществен, защото не води до различен правен ефект и не
нарушава правата на осъденото лице.
Така
мотивиран и на основани чл. 341, ал. 1, вр. чл. 338, вр. чл. 334‚ т. 6 от НПК Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260153 от
29.01.2021г., постановено по НЧД№ 5258/20г.
по описа на Районен съд, гр.Бургас
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: …………………....
ЧЛЕНОВЕ: 1……………………
2……………………