Решение по дело №11/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по въззивна жалба на А. Й. от БАК, в качеството му на процесуален представител на Г. И. А. от Г. насочена против Решение № 11/15.01.2010 г., постановено по гр.д. № 748/2009 г. по описа на РСП.

В жалбата се навеждат доводи за постановяване на атакувания съдебен акт П. съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в едностранчива преценка на събраните по делото доказателства, както в противоречие с материалния закон – КТ и за необоснованост.

Като правен резултат се иска отмяна на акта на пъровинстанционния съд и постановяване уважаване на заявените П. условието на обективно съединяване претенции от въззивника против дружеството въззиваем.

Въззиваемият “Н. С.” чрез процесуалния си представител оспорва наведеното във въззивната жалба и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не се сочат нови доказателства.

БОС в решаващия състав, като взе предвид наведеното във въззивната жалба и прецени данните по първоинстанционното дело, намира за установено от фактическа С. следното:

Не се е спорило по делото, а и се установява от ангажираните писмени доказателства, че между страните по него е имало сключено валидно трудово правоотношение, по силата на което въззивникът Г. И. А. е бил работник в дружеството ответник на длъжност „Началник Хидротехнически район” – П. /Заповед №8/12.02.2001 г./.

Писмените доказателства установяват още, че на 01.06.2009 г. управителя на клона на «Н. С.» С. е утвърдил ново щатно разписание, съгласувано с изп.директора на дружеството, в което е запазен щата на ХТР-П. от 28 длъжности, какъвто е бил броят на длъжностите и по старото длъжностно разписание от 01.10.2006 г.

В това длъжностно разписание обаче е премахната длъжността „Началник ХТР”-П. като вместо нея е създадена длъжност „Ръководител направление експлоатация и ремонтни дейности”.

На 24.06.2009г. на въззиваемия е била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №3/24.06.2009г. на управителя на клона на ответното дружество, оформен П. отказ на А. да я получи.

Въззивникът не е спорил по факта /така изложеното в обстоятелствената част на исковата молба/, което е установено и от показанията на разпитаните по делото свидетели Ч. и К., че връчването на посочената заповед е станало в кабинета на управителя на клона на дружество въззиваем, в присъствието както на самия въззивник, който бил извикан същия ден в Г., така и на управителя на клона и посочените свидетели.

След връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение между страните А. е представил болничен лист №1026282-2053/01.07.09 г. в който е посочено, че е бил в отпуск по болест от 24.06.2009 г. - датата на уволнението до 14.07.2009 г.

Според данните от представените по делото длъжностни разписания, както и заключението на допуснатата и изслушана от първостепенния съд експертиза се установява, че с утвърденото щатно разписание на дружеството вззиваем от 01.06.2009 г. е съкратена съществуващата до този момент длъжност „Началник ХТР” и е създадена нова длъжност „Ръководител направление експлоатация и ремонтна дейност”.

Вещото лице е докладвало, че между двете длъжности съществуват сериозни разминавания в изискванията за заемането им и за функциите, които предвижда всяка от тях, вкл. и частични прилики, като въззивникът не притежавал необходимата квалификация да заема длъжността „Ръководител направление експлоатация и ремонтна дейност”.

Последният факт въззивният съд счита ирелевантен за предмета на спора, доколкото трудовото правоотношение е прекратено на основание съкращаване в щата, а не защото работникът не притежава необходимото образование или професионална квалификация да изпълвява възложената му работа, което друга хипотеза.

Според представената от въззиваемото дружество справка за възнагражденията на въззивника в месеца, предшествувал уволнението, последният е получи брутно трудово възнаграждение в размер на 586, 97 /петстотин осемдесет и шест лв. 97 ст./.

Поради този установен факт следва, че пропуснатите доходи за заеманата длъжност за периода от шест месеца, през които въззивникът е останал без работа поради уволнението / удостоверение за регистрация в „Бюро по труда” град П./ са общо в размер на 3521,82 лв.

П. установеното пред него от фактическа С. районният съд приел от правна, че предявените П. условието на обективно съединяване искове по чл.344, ал.1, т.1-3, във вр. с чл.225 КТ искове са допустими, а разгледани по същество – неоснователни.

За да постанови последното изложил съображения, че за да бъде уважен главният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да се констатира незаконосъобразност на уволнението, съобразно критериите за посоченото прекратително основание.

В процесния случай трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание чл.328, ал.1,т.2, предл. 2 от КТ - поради съкращаване на щата.

Приел, че за да е правомерно уволнението на посоченото основание, в тежест на работодателя е да докаже, че е налице решение на компетентен орган за действителното премахване на длъжността на въззивника от щатното разписание на дружеството, както и че трудовата му функция е реално преустановена.

П. съвкупният анализ на събраните в хода на производството доказателства извел, че в случая е налице валидно изявление от С. на управителния орган на дружеството - работодател за съкращаване на заеманата от ищеца длъжност.

В т.вр. било налице ново щатно разписание, в което длъжността на въззивника не фигурира, което обуславяло законосъобразността на взетото от работодателя решение.

Приел още, че не са налице и другите посочени от С. на въззивника пороци на процедурата относно прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Така връчването на заповедта за прекратяване било извършено П. спазване изискванията на закона, като представеният болничен лист с констатирано в същия заболяване на въззивника от датата на връчване на заповедта не кредитирал, предвид показанията на свидетелите по делото и изложеното от самия въззивник-ищец в исковата молба досежно присъствието на работното му място на датата на уволнението.

По направеното възражение за неспазено предизвестие П. прекратяване на правоотношението навел, че то не е част от фактическият състав, обуславящ законосъобразността на заповедта за прекратяване на ТПО.

За това и е изплатеното от въззивника обезщетение за неспазено предизвестие в размер на брутното възнаграждение за тридесет дни.

По възражението за неизвършен от С. на ответника подбор районният съд приел, че предвид съкращаването на единствен щат не е била налице необходимост от извършване на такъв у работодателя.

Този извод т.к. в случая по новото длъжностно щатно разписание /считано от 01.06.2009 г./ действително не е намален броя работни места, но е налице така нареченото „трансформиране” длъжността, заемана от ищеца в длъжност „Ръководител направление екплоатация и ремонтни дейности”, която е с изисквания, които квалификацията на ищеца не покрива и с функции, различни от тези, на заеманата от него до момента длъжност.

Акцентирал, че след като длъжността „Началник ХТР-П.” се е явявала единствена щатна бройка по старото разписание, като трудовата функция по същата е била изпълнявана от ищецът Г. А., респ. след като по последното разписание от 01.06.2009 г., тази бройка е отпаднала, по смисъла на чл. 329 от КТ, подбор в такива случаи не следвало да се извършва.

П. подобна хипотеза в полза на работодателя е налице едно субективно право – да извърши или не подбор по своя преценка /между всички работници или служители в предприятието/, което не подлежи на правораздавателен контрол, в какъвто смисъл е и констатираната практика на върховната съдебна инстанция /в тази насока Решение № 810 от 30.09.92 г. по гр.д. N 1016/92 г., III гр.отд./.

Така районният съд извел краен извод, че работодателят, в чиято тежест съгласно регламентираните в чл.154, ал.1 от ГПК правила е П. условията на пълно и главно доказване да установи последователността и правомерността на предприетите действия по уволнение на въззивника е сторил това, поради което и предявеният на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ иск е неоснователен и го отхвърлил.

Като законна последица от последното навел и че неоснователността на първия от предявените обективно съединени искове, води и до неоснователност на останалите акцесорно обвързани такива - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето, за което е останал без работа поради уволнението.

Поради постановеното от него възложил и разноските, сторени от ответника в първоинстанционното производство, в тежаст на въззивника-ищец.

П. гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуално легитимирана С., имаща правен интерес от това – въззивникът, ответник в първоинстанционното производство, е останал недоволен от атакуваното решение.

Постановеното решение е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него от С. на въззивника са неоснователни по следнитесъображенията:

В хода на производството страните не са спорили по релевантните факти кога е възникнало трудовото правоотношение между тях, както и кога и на какво основание е прекратено същото.

Спорило се е по това, дали П. уволнението не са били налице предпоставките по чл.333 КТ, т.к. според въззивника към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение бил в отпуск по болест, както и по това, дали е налице реално съкращаване на щата – длъжността, която той е заемал преди уволнението си, вкл и дали в случая работодателят е следвало да извърши подбор П. условията на чл.329, ал.1 КТ.

По отношение на първия от спорните факти правилно районният съд П. съвкупната преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, във връзка с твърденията на страните е приел от фактическа С., че към момента на връчване на уволнителната заповед, т.е. на прекратяване на трудовото правоотношение между страните, въззивникът не е бил в отпуск по болест, респ. – по отношение на него не се е разпростирала предварителната закрила по реда на чл.333 КТ.

Макар и в детайли да не се е мотивирал защо не кредитира установеното от представения от въззивника писмено доказателства – болничен лист изх.№ 2053/01.07.2009 г., а фактите – установени от събраните по делото гласни доказателства, районният съд по същество правилно и П. спазване на съдопроизводствените правила е установил релевантния за предмета на спора факт дали към 24.06.2009 г. въззивникът е бил в отпуск по болест, като е приел, че това му твърдение е останало недоказано.

Настоящата инстанция П. самостоятелна преценка на ангажираните от страните доказателства досежно този спорен факт също намира, че не следва да кредитира установеното от представения болничен лист, а от гласните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, предвид следното:

На първо място съобразно нормата на чл.9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза за работоспособността, болничният лист се издава в деня, в който се установи временната неработоспособост.

Единственото изключение в горната насока е в случаите, в които временната неработоспособност е констатирана в деня, в който лицето е било на работа, както и когато болничният лист е с продължение. В тези случаи отпускът, даден за временна неработоспособност, започва задължително от следващия календарен ден, независимо че той може да е неработен.

В случая видно от представения болничен лист на въззивника, същият е издаден седем дни след посочената като начало на заболяването дата, а не в деня, следващ този, в който е констатирана временната неработоспособност /на 24.06.2009 г./.

Последното, съобразно изложеното по-горе досежно установения от специалната наредба ред за издаване на болничния лист е недопустимо, вкл. и т.к. не е установено от ищеца, който е твърдял факта, че към момента на издаване на заповедта за уволнение бил неработоспособен, да е била налице хипотезата на чл.9, ал.5 от специалната наредба.

Поради изложеното и с оглед безспорно установеното от показанията на свидетелите Чингова и Кузманова, вкл. и с оглед частичните признания в исковата молба в тази насока, и въззивната инстанция стигна до крайния извод, че към момента на издаване и на връчване на заповедта за уволнение на въззивника същият не е бил под закрилата на чл.333, ал.1 КТ и за прекратяване на трудовото му правоотношение не е било необходимо да се иска предварителното разрешение на инспекцията по труда.

С тези уточнения въззивната инстанция намира още, че съображенията на районния съд досежно пълното и главно доказване от С. на дружеството въззиваем на релевантните за предмета на спора факти относно вземането на решението за съкращаване на щата от компетентен орган, вкл. наличието на реално съкращаване на щата, с оглед пълното премахване на част от трудовите функции на въззивника, са правилни и препраща към тях П. условията на чл.272 ГПК.

За пълнота само следва да се отбележи, че в случая трудовото правоотношение на въззивника е възникнало именно с клона на , който се явява негов работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, поради което и решението за промяна на щатното разсписание, по повод на което е извършено уволнението на въззивника, е взето от компетентен орган – управителя на клона, като е и утвърдено от изп.директор на .

Пак за пълнота на изложеното следва да се допълни и довода за безспорната установеност на фактическото съкращаване на трудовата функция на въззивника, която се налага не само с оглед заключението на вещото лица, а и с оглед самостоятелната преценка и анализ на двете длъжностни характеристики, извършена от въззивната инстанция.

Последната налага извода, че трудовите функции на въззивника преди съкращаването му действително не се припокриват с новите такива, вменени на изпълняващия длъжността Ръководител направление „Експлоатация и ремонтни дейности”, като тези на длъжността „Началник район”, изпълнявана преди съкращаването на щата от А., са по-скоро контролни и ръководни по отношение на персонала, а на новата длъжност – по организацията и експлоатацията на техническите съоръжения.

На самостоятелно основание и във връзка с наведеното във въззивната жалба настоящата инстанция се счита длъжна да отбележи, че изцяло споделя и препраща към изложените от районния съд мотиви по отношение на оплакванията за незаконосъобразност на уволнението, поради неспазване на предизвестието, ввкл. и поради неизвършването на подбор от С. на работодателя.

В т.см. установено е от доктрината и практиката, че неспазването на предизвествието в случай, че за него е заплатено съответното обезщетение на работника не води до незаконосъобразност на прекратяване на трудовото правоотношение, т.к. не е елемент от неговия фактически състав.

От друга С. т.к. в случая съкращаването на щата е реално и то касае единствената щатна бройка за длъжността, заемана преди уволнението от въззивника, то правото на подбор, като субективно такова на работодателя, а не негово задължение, и като въпрос на целесъобразност /оставен изцяло на преценката на самия работодател/, не подлежи на съдебен контрол.

С оглед гореизложеното изцяло се споделя от настоящата инстанция крайния извод на районния съд, че прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото не е е станало П. нарушение на материалния закон – КТ.

Ето защо обосновано претенциите за отмяна на уволнението и възстановяване на въззиваемия на заеманата от нето длъжност преди последното са били отхвърлени, респ. и кумулативно съдединената претенция за заплащане на дължимото обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 КТ.

По тези съображения атакуваното решение на районния съд, като правилно, следва да се потвърди

Мотивиран от горното и на основание чл.272 ГПК, ОС гр.Б.

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11/15.01.2010 г., постановено по гр.д. № 748/2009 г. по описа на РСП.

Решението може да се обжалва с касационна жалба от страните в тридесетдневен срок, считано от 10.05.2010 г., пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: