Р
Е Ш Е Н И Е
№
34
гр. Разград, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
с участието на секретаря Пламена
Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия Робева
КАНД № 5 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в ЗАНН
във вр. с чл. 208 и сл. АПК.
Постъпила е
касационна жалба от „Алмар – Хаус“ ЕООД – гр. Разград против Решение № 330 от
08.12.2021 г., постановено по АНД № 20213330200490 по описа на Районен съд –
Разград, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-000795 от
14.06.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Разград. С потвърденото наказателно постановление на основание чл. 414, ал. 3 КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за
нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ. В жалбата се твърди, че
оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно като постановено при
съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Иска се
решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Претендират се разноски.
Ответникът счита жалбата за неоснователна и сочи, че не са
налице касационни основания за отмяна на въззивното решение, поради което моли
да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура
- Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и оспореното решение
следва да бъде оставено в сила.
Разградският административен съд,
като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал.
1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Установените
от въззивния съд факти са следните: На 13.04.2021 г. около 16.40 ч. служители
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград извършили проверка по работни места в обект: строеж
„Жилищна сграда и помещение за инвентар“, находящ се в УПИ –III- 159, кв. 32 в
с. Крояч, община Лозница, област Разград, изграждан чрез наети лица от „Алмар –
Хаус“ ЕООД – строител. По време на проверката в обекта Х. Т. Х. осъществявал трудова
дейност, характерна за длъжността работник в строителството - извършвал
строителни работи: полагал бетон на основи на сградата на кота 0, на нивото на
терена. От проведения разговор с Х. и от писмено декларираните от него
обстоятелства е установено, че на 13.04.2021 г. той е бил нает на работа в
„Алмар – Хаус“ ЕООД и работи като строителен работник на обекта с определено
дневно работно време и срещу договорено дневно трудово възнаграждение в размер
40 лв., без сключен трудов и/или друг облигационен договор с работодателя. На 10.05.2021
г. в офиса на ДИТ в гр. Разград работодателят представил трудов договор № 2 от 15.04.2021
г. за работа на Х. на длъжност „кофражист“ в условията на пълно работно време и договорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер 650 лв. В същия трудов договор
е удостоверено срещу подпис на работника постъпването му на работа на
16.04.2021 г.
На
жалбоподателя е бил съставен АУАН № 17-000795 от 14.05.2021 г. за това, че на
13.04.2021 г. Х. е бил нает на работа и работи като строителен работник, без отношенията между
работника и работодателя по повод предоставяне на роботната му сила да са
уредени в сключен между страните писмен трудов договор преди постъпването на
работа – нарушение по чл. 62 ал. 1 във вр. с чл. 61, ал. 1 КТ. Въз основа на
акта е било издадено и обжалваното пред рарйонния съд наказателно
постановление.
С
оспореното по касационен ред решение въззивният съд е потвърдил наказателното
постановление с мотиви, че е издадено от компетентен орган, по реда и във
формата, предвидена в закона, че санкционираното юридическо лице е осъществило
вмененото му нарушение и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната
му отговорност на основание чл. 414, ал. 3 КТ.
Решението е
валидно, допустимо и правилно.
В хода на
въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения и при служебната
проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не установява такива. Жалбоподателят
твърди, че са били нарушени разпоредби от АПК /чл. 163, ал. 3, чл. 168, ал. 1,
чл. 170, ал. 1, чл. 171, ал. 4/, но посочените правила са неприложими в настоящото
административнонаказателно производство, което се развива по реда и условията
на ЗАНН и субсидиарно - на НПК, съгласно чл. 84 ЗАНН. Процесуалната дейност на
въззивния съд не се подчинява на административнопроизводствените правила по АПК,
поради което не може да се обсъжда нарушаването им. Не е налице процесуален
порок и във връзка с това, че не е открито производство по оспорване на
попълнената от работника Х. декларация. Както правилно се сочи
в касационната жалба, като частен документ тази декларация не притежава
обвързваща доказателствена сила. С доказателствена сила обаче се ползва редовно
съставеният АУАН съгласно чл. 416, ал. 1, пр. 2 КТ и жалбоподателят носи
доказателствената тежест да опровергае фактическите констатации по него с
всички допустими доказателствени средства. По делото не са събрани
доказателства, които да оборват установените с АУАН обстоятелства.
Доказаните
по делото факти сочат, че на 13.04.2021 г. Х. Т. Х. е престирал работната си сила в
полза на дружеството - жалбоподател, под негов контрол, на посочено от него
работно място и срещу дневно възнаграждение, което характеризира
правоотношението като трудово. Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ изисква трудовият
договор да се сключи в писмена форма, а съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият
договор се сключва преди постъпването на работа. Като не е уредил трудовото
правоотношение с трудов договор в писмена форма и преди постъпване на работа от
работника, жалбоподателят е осъществил състава на констатираното нарушение и
правилно е наказан по реда на чл. 414, ал. 3 КТ. Наказанието е наложено в
минималния предвиден размер и съгласно чл. 27 ЗАНН не подлежи на изменение.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя за неправилно определяне на субекта на нарушението,
тъй като строител на обекта е било
„Досков“ООД. Въззивният съд е обсъдил това възражение и аргументирано го
е отхвърлил. Работникът Х.Х. е декларирал, че работи в „Алмар-Хаус“ и е помолен от
Р. да работи срещу
40 лв. дневно. Р. Е. е едноличният собственик на капитала и управител на „Алмар-Хаус“ЕООД.
Фактът, че и друго дружество е изпълнявало СМР на същия обект, не променя
характера на правоотношението между Х. и „Алмар-Хаус“ЕООД, което е
следвало да бъде оформено в писмен трудов договор. Жалбоподателят представя
декларация за регистрация като самоосигуряващо се лице, с която Р. Е. е декларирал, че
възобновява дейността си, респ. осигуряването си, считано от 14.04.2021 г.
Декларацията е аргумент, че до този момент физическото лице Р. Е. е преустановило
трудовата си дейност, но не доказва, че дружеството не е развивало стопанска
дейност и не би могло да бъде работодател. Съгласно §1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“
е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко
друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници по трудово
правоотношение. Следователно, работодател е всяко лице, което наема работници,
независимо от това дали неговият собственик/управител е декларирал упражняване
на трудова дейност.
Предвид
изложеното касационната инстанция намира, че не са налице отменителните
основания по чл. 348, ал. 1 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в полза на ДИТ - Разград следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Предвид изложеното и на основание чл. 63в ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 330 от
08.12.2021 г., постановено по АНД № 20213330200490 по описа на Районен съд –
Разград.
ОСЪЖДА „Алмар – Хаус“
ЕООД – гр. Разград да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Разград
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/