Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-E въззивен състав в публично
съдебно заседание, проведено
на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл. съдия
АНТОАНЕТА ИВЧЕВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от младши
съдия Ивчева в.гр.дело № 4677 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
Решение № 20033337 от 29.01.2021 г., постановено по
гр. д. № 52616/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 172 състав, e отхвърлен
предявения от Ю.П.М. срещу Г. ф.осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал.
1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 420 лв., представляваща заместващо
обезщетение имуществени вреди, причинени от неидентифицирано моторно превозно
средство при ПТП, настъпило на 30.05.2018 г. в гр. София, ведно със законната
лихва за периода от 11.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането. С
решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по
делото съобразно изхода от спора.
Недоволен от
постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство Ю.П.М.,
предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт, в което заявява
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на съдебното решение. Навежда
доводи, че неправилно решаващият състав е приел за недоказан механизма на
процесното ПТП. Моли решението, постановено от СРС, да бъде отменено, а
предявения иск – уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия
(ответника) Г. ф., с който излага подробни съображения за законосъобразност и
правилност на обжалваното решение. Моли за оставяне без уважение на въззивната
жалба и за потвърждаване на постановеното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за производството пред СГС.
Софийски
градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по
същество – правилно и следва да бъде потвърдено, като във връзка с доводите на
въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба, съдът
намира следното:
В
настоящия случай правната норма, регламентирана в чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ,
урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск
за обезщетяване на претърпените вреди срещу Г.ф., когато травматичните
увреждания са причинени при ПТП, при което е участвало неидентифицирано МПС. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на Г.ф.за заплащане на
обезщетение на увреденото лице за причинени имуществени вреди, обхваща следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. делинквентът виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени вреди, които от своя страна да са
в пряка причинна-следствена връзка с противоправното поведение; 2.
травматичните увреждания да са причинени при ПТП, при което е участвал водач на
неидентифицирано МПС; и 3. да са настъпили твърдените имуществени вреди.
Неоснователен
е правният довод на въззивника, че от събраните по делото доказателства се
установява механизма на настъпване на процесното ПТП.
Най-напред
следва да бъде изяснено, че протоколът за ПТП като съставен от компетентен
полицейски орган в кръга на законовите му правомощия, след извършено посещение
на място, и съобразно предвидените в закона ред и форма, съставлява официален
свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което се ползва с обвързваща
съда материална доказателствена сила относно удостоверените в него
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на
ПТП.
В
настоящия случай, приетият като писмено доказателство по делото Протокол за ПТП
№ 1694747 от 30.05.2019 г. не е съставен след извършено от полицейския служител
посещение на място, видно от направеното върху документа нарочно отбелязване,
поради което и удостоверените в него факти по отношение на датата и мястото на
инцидента, причинените видими щети, участващите лица не следва да се кредитират
от съда с доверие. Същевременно заключението на вещото лице по съдебната
автотехническа експертиза е производно доказателство, изготвено единствено
върху релевантните за определяне на механизма на процесното ПТП факти,
съдържащи се в Протокола за ПТП и съставената към него скица, информацията за
които е предоставена от ищеца. Ето защо и доколкото изводите на експерта са
изградени въз основа на изгодни за ищеца факти, съставляващи волеизявление на
последния като участник в ПТП и направени пред полицейския служител, съставил
Протокола за ПТП, то последните не следва да бъдат ценени като достоверни от
съда.
По
делото не са ангажирани, респ. представени други доказателства, вкл.
свидетелски показания, от които да може да се установи механизма на настъпване
на процесното ПТП, съответно и да се изведе извод за противоправност на
поведението на водача на неидентифицирано МПС, от което се твърди да са
настъпили вредоносни последици за ищеца, поради което и в приложение
неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност –
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
В
този смисъл, тъй като не е налице една от материалните предпоставки за
уважаване на предявения иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, то
същият се явява неоснователен.
При
така възприето и доколкото крайните изводи за неоснователност на предявения от
ищеца иск на двете съдебни инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По
разноските:
При
този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски за
въззивното производство разполага само въззиваемата страна. Последната претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение, което въззивният съд след преценка
на ниската фактическа и правна сложност на спора и фазата на производството,
протекла без релевирането на нови доводи и без събиране на доказателства, и на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК, вр. НЗПП определя в размер на 100 лева.
Мотивиран
от изложеното, Софийски градски съд, ГО, IV-E въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20033337 от 29.01.2021 г., постановено по гр. д. № 52616/2019 г. по описа на
СРС, II ГО, 172 състав, с което
e отхвърлен предявения от Ю.П.М. срещу Г. ф.осъдителен
иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата от 420
лв., представляваща заместващо обезщетение имуществени вреди, причинени от
неидентифицирано моторно превозно средство при ПТП, настъпило на 30.05.2018 г.
в гр. София, ведно със законната лихва за периода от 11.09.2019 г. до
окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА Ю.П.М., ЕГН **********,
да заплати на Г. ф., Булстат *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100
лева, представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.