Р Е Ш Е Н И Е

№ ….

гр.София, 08.07.2022г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,  І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24 състав, в публичното заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                           

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ГОЛАКОВА       

при секретаря Александрина Пашова, разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4 412 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно  и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 497, ал. 1 от КЗ.

Ищците – Е.Д.М., Н.Д.Г. и Д.Д.Н. твърдят, че на 19.11.2017г. около 18.00 часа в гр. Перник по пък 1 – 6, с посока на движене от гр. Радомир към гр. София, Б.Д.Б. управлявал автобус мерцедес с рег. №****. При км. 80+800, поради управление на автобуса с превишена скорост Б. реализира ПТП с пресичащия пътното платно пешеходец Д.Н.И.. Вследствие на удара, Д.Н. е починал на място. Относно описаното ПТП е образувано ДП №100/2017г. по описа на ОДМВР – Перник, пр. пр. №4419/2017г. по описа на Окръжна прокуратура – Перник. Твърдят, че починалия Д.И.е бил баща на Н.Г. и Д.Н., и спътник в живота на Е.М.. И трите все още не могат да се отърсят от големия шок. Първата ищца е живяла с починалото лице повече от 30 години и са създали две дъщери. Твърдят, че са били хармонично семейство, като починалият е бил стожерът му. Посочват, че към датата на ПТП по отношение на описания автобус е сключена застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите с ответника. Посочват, че са образувани три щети с №**********, №********** и ********** от 27.12.2017г. по подадени от ищците искания за изплащане на обезщетение за претърпените от описаното ПТП неимуществени реди. С писмо с рег. №17265/26.02.2018г. ответникът е отказал изплащане на обезщетения.  Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да им заплати сумите, както следва:

1. на Е.Д.М. – 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаното ПТП, заедно със законната лихва върху сумата от 27.02.2018г. до окончателното й изплащане,

2. на Н.Д.Г. – 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаното ПТП, заедно със законната лихва върху сумата от 27.02.2018г. до окончателното й изплащане и

3. на Д.Д.Н. – 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от описаното ПТП, заедно със законната лихва върху сумата от 27.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание е представен списък на претендираните разноски от ищците съгласно чл. 80 от ГПК, които се изчерпват с адвокатско възнаграждение за техния процесуален представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв. /лист 151 от делото/ и държавна такса от 15 лв. относно подадената от тях частна жалба.

Ответникът - ЗД „Е.“ АД в депозирания от него писмен отговор не оспорва следните факти:

- настъпилото на 19.11.2017г. ПТП и

- съществуването на валидно застрахователно правоотношение по силата на процесната застрахователна полица, сключена с него относно описания автобус.

Оспорва вината на водача на автобуса за настъпване на процесното ПТП. Навежда възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, тъй като е излязъл внезапно на пътното платно, в тъмната част на денонощието, не е пресичал на определеното за това място и е бил в нетрезво състояние  - с 3, 36 промила алкохол в кръвта. С оглед на това и твърдението за липса на нарушение на водача на автобуса, поддържа, че е налице случайно за водача на автобуса събитие, непредвидимо и непредотвратимо. Посочва, че с описаното поведение пешеходецът е нарушил разпоредбите на чл. 113, ал. 1, т. 1 и чл. 114, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Евентуално е направено възражение за съпричиняване на резултата  от страна на пешеходеца с 90%. Посочва, че е поискал от ищците представяне на допълнителни доказателства, което те не са направили в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, поради което е постановен отказ. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове, като му се присъдят направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. В последното съдено заседание процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че не претендира разноски.

         Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК съдът е отдели като безспорни между страните в настоящия процес и ненуждаещи се от доказване следните факти:

         - сключване на договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател - ответното дружество относно автобуса, описан в исковата молба, който договор е валиден към датата на настъпило застрахователно събитие и

- настъпване на процесното ПТП.

         От представеното удостоверение за наследници изх. №17/ГРС – 6473 издадено на 22.11.2017г. от община Перник се установява, че наследници по закон на Д.Н.И., починал на 49 години, са неговите две дъщери – втората и третата ищци /на 30 години и съответно на 22 години към датата на смъртта на баща си/. 

         На страници 10 и 11 от делото са представени две писма с изх. №17265 от 07.12.2017г. и съответно 17265 от 26.02.2018г., които са от ответника до ищците. В първото са посочени номерата на щетите, предявени на 27.11.2017г. от трите ищци във връзка със заплащане на обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди от процесното ПТП.В същото са посочени документите, които са изискани от ищците да бъдат представени:

         - заверен препис от съответния държавен орган от някой от следните актове, в зависимост от начина по който е приключило наказателното производство: съдебно решение и мотивите към него, прокурорско постановление, наказателно постановление,

         - изготвената в хода на следствието авто – техническа експертиза,

         - доказателства, че първата ищца и пострадалия са съжителствали в едно домакинство,

         - банкови сметки за изплащане на обезщетение, по които титуляри сте вие или нотариално заверено пълномощно в оригинал или в нотариално заверен препис от оригинала.

         Във второто писмо се съдържа отказа на застрахователя да заплати по предявените щети, поради непредставяне от страна на ищците на описаните по-горе документи. 

Във връзка с процесното ПТП е образувано нохд №154/2018г. по описа на Окръжен съд – Перник, по което е постановена присъда на 17.01.2019г. С нея е признат водачът на автобуса за виновен в причиняване на процесното ПТП, тъй като е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е управлявал превозното средство със скорост над 65 км/ч, при разрешена скорост на движение в населените места - 50 км/ч, в резултат на което е причинена смъртта на Д.И.. В мотивите на присъдата е описан механизма на настъпване на процесното ПТП и поведението на пострадалото лице – последния е преминал през мантинелите на пътното платно изведнъж, като е изтичал на пътното платно напречно отляво надясно. Водачът на автобуса е предприел следните действия в опит да избегне удара – извил волана и насочил автобуса в крайна дясна /ускорителна/ лента на платното за движение. Независимо от предприетото от водача на автобуса последвал удар между превозното средство и пешеходеца. От заключението на приетата в наказателното производство съдебно – химическа /токсикологична експертиза/ се установява, че в кръвта на пострадалия е имало 3, 36 % алкохол. В мотивите са посочени и условията при които е настъпило процесното ПТП – сух асфалт в добро състояние, при наличие на изкуствено осветление и добра видимост за тъмната част на денонощието и атмосферните условия. С решение №102226 от 13.07.2020г. постановено по в. н. о. х. д. №478/2020г. по описа на САС е потвърдена описаната присъда. С решение №5 от 03.02.2021г. постановено по касационно дело №1018/2020г. по описа на ВКС, 2 – ро Н. О. е оставено в сила описаното в предходното изречение решение на САС.

Пред настоящия съдебен състав са допуснати гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите: Б.Д.Б. и Мая Цветанова Андреева, която е свекърва на втората ищца. Първият разпитан свидетел е  водачът на автобуса. Описва, че процесното ПТП се е случило на смрачаване, автобуса е бил с включени фарове. Вторият свидетел, приятелка на семейството на починалия от повече от 30 години и съсед, описва, че пострадалия и първата ищца са живеели заедно повече от 30 години, като създали сплотено и задружно семейство с две дъщери. След претърпяната загуба и трите са страдали, правили са помени и са чувствали липсата на бащата съответно за първата ищца – нейния другар в живота.     

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Относно предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за претърпени неимуществени вреди

Съобразно направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена тежест на ищците е да установят:

1. механизъм на настъпилото ПТП,

2. претърпени вреди от ищците – описаните в исковата молба;

3. причинна връзка между описаното ПТП и смъртта на Д.И.,

4. на коя дата ищците са предявили претенция към ответника за заплащане на неимуществени вреди от описаното ПТП,

5. представяне от страна на ищците на всички изискани от ответника документи във връзка с заведената щета.

В доказателствена тежест на ответника е да установи настъпването на следните факти:

1. причиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия – излязъл е внезапно на пътното платно, в тъмната част на денонощието, не е пресичал на определеното за това място и е бил в нетрезво състояние с 3, 36 промила алкохол в кръвта и

2.  уведомяване на ищците да представят посочените в отговора на ответника документи по предявените от тях претенции.

От представената и описана по-горе писмени доказателства, се установява, че ищците са предявили писмена претенция пред ответното застрахователно дружество на 27.11.2017г. По делото липсват данни ответникът да е определил и изплатил обезщетение на ищците.

От приетата по делото присъда, заедно с мотивите към нея и двете съдебни решения, подробно описани по-горе, се установява механизма на настъпване на процесното ПТП, вината на водача на автобуса и причинно – следствената връзка между катастрофата и смъртта на втория участник в нея – пешеходеца Д.И.. Предвид влязлата в сила присъда, настоящият съдебен състав счита, че неоснователно е направеното възражение от ответника, че описаното ПТП представлява случайно събитие за водача на автобуса, тъй като същият не е допуснал нарушение на правилата за движение. В съдебните актове подробно е обоснована вината на водача на автобуса и конкретното противоправно негово деяние – управлявал е превозното средство със скорост над допустимата в този участък от пътя, с което се е поставил в невъзможност да спре, при внезапно възникнала опасност на пътното платно, каквато е внезапно навлезлия тичащ пешеходец.

Константната съдебна практика (Постановление №5 на Пленума на ВС  от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на ВС от 1984г.)  изчерпателно очертават кръга от лицата, които следва да се считат легитимирани да получат застрахователно обезщетение – това са възходящите и низходящите, съпругът и две други категории лица, които формално не са свързани с брачна или родствена връзка с пострадалия /починалия/, но поради естеството на фактическите отношения помежду им, също са легитимирани да претендират за обезщетение.

Ищцата М. твърди, да е живяла на съпружески начала с починалия в следствие на ПТП Д.И.и именно на основата на това фактическо съжителство основава твърдението си за възникването на процесното право да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от неговата смърт.

Според насоките на цитираните по- горе ППВС, които са се утвърдили в съдебната практика, настоящият съд приема, че лицето, което е съжителствувало на съпружески начала с починалия при настъпване на смъртта му, има право на обезщетение - стига да докаже естеството, обема и трайността на фактическите отношения с пострадалия.

Събраните в хода на съдебното дирене пред настоящия съд доказателства /свидетелски показания/ установиха твърдяната, фактическа семейна връзка, в общо домакинство над 30 години, между ищцата М. и починалия Д.И., при която те са създали и отгледали две дъщери – другите две ищци.

С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК  практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите".

От събраните свидетелски показания се установява, че трите ищци и починалото лице са били сплотено семейство, като между тях са съществували трайно установени и силни отношения.

Предвид изложеното и като съобрази възрастта на пострадалото лице – 49 години, възрастта на втората и третата ищца към датата на ПТП, продължителността на фактическите съпружески отношения създадени между първата ищца и починалото лице, и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие – 2017 г., съдът намира за справедливото обезщетение за всеки от ищците на сумата от 120 000 лева. Съдът намира този размер за адекватен и обоснован с оглед претърпените от тях болки и страдания и отговарящ на принципа на справедливостта.

 

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД

За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.

В конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, като поддържа, че:

- пострадалия е излязъл внезапно на пътното платно, в тъмната част на денонощието,

- не е  пресичал на определеното за това място и

- бил е в нетрезво състояние с 3, 36 % алкохол в кръвта.

В мотивите на приетата по делото влязла в сила присъда №1 от 17.04.2019г., постановено по нохд №154/2018г. по описа на ОС Перник, е прието за установено, че пострадалият се е движел по път, по който е забранено движението и пресичането на пешеходци, в конкретния пътен участък не е имало пешеходни пътеки, нито светофари, нито тротоари. Отляво на пътното платно е поставена мантинела, разделяща двете посоки на движение и в дясно от пътното платно по посока на движение на автобуса е била налице също мантинела. В района на произшествието няма жилищни или обществени сгради. С оглед на така изложеното решаващият състав на съда е приел, че  пострадалият не е бил предвидимо препятствие на пътя за водача на автобуса и с неговото поведение значително е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, като е предприел пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и не се е съобразил с правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 114 от ЗДвП. В решението на САС е прието, че установената в кръвта на пострадалия концентрация на алкохол от 3, 36 % също следва да се разглежда като принос на пострадалия за настъпване на процесното ПТП, доколкото последния е бил в алкохолно опиянение, което не му е позволило правилна преценка на пътната обстановка и опасността от предприемане на преминаване през пътното платно на забранено за движение и пресичане на пешеходци място.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че са налице  предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът на съпричиняване от страна на пострадалото лице, съдът възприема да е 50 %.  При отчитане на приетото съпричиняване от 50 % като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде редуцирано на 60 000 лева. за всяка от ищците, като над тази сума до предявената сума от 120 000 лв. от първата ищца и до 150 000 лв. от другите две ищци искът се отхвърли като неоснователен.   

 

Относно претенцията за присъждане на законна лихва   

Предвид основателността на главната претенция, основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху определената главница по всеки един от предявените искове.

Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.

  В конкретния случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 27.11.2017г., като 3-месечният срок е изтекъл на 27.02.2018 г. и от 28.02.2018г. застрахователят е изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради което искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде уважено, считано от 28.02.2018г.

Съдът счита, че неоснователно е направеното възражение от ответника, че не следва да бъде присъждана законна лихва от датата, следваща изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, тъй като ищците не са представили изисканите от него документи с представеното и описано по-горе писмо, по следните съображения. В писмото до ищците, по-горе в мотивите, подробно са изброени какви документи се изискват допълнително да бъдат представени от ищците. Първата група от тях, свързана с представяне на окончателен акт по образуваното наказателно производство е обективно невъзможно за тях да изпълнят, тъй като видно от събраните по делото документи, същото е приключило едва на 03.02.2021г. Съгласно чл. 106, ал. 5 КЗ „Не се допуска изискване на доказателства, с които ползвателят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност за осигуряването им, както и на такива, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията”. С оглед на така посочената правна норма следва, че ищците са били в обективна невъзможност да изпълнят указанията на застрахователя съгласно описаното по-горе писмо, тъй като приключването на наказателното производство с влязъл в сила акт е настъпило години по-късно. Следователно доколкото ответникът е поставил невъзможни условия, за да разгледа и се произнесе по предявените претенции от ищците, които не биха могли да бъдат изпълнени от тях в срока, в който той следва да се произнесе, има за последица, че същият е изпаднал в забава по отношение на задълженията си към ищците и поради това следва да бъде присъдена законна лихва върху определеното им обезщетение от датата, следваща датата на изтичане на тримесечния срок от завеждане на щетите при ответника.

          

Относно направените по делото разноски

На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищците - адвокат М.Д. - САК адвокатско възнаграждение в размер на  6 990 лева.

Относно искането за присъждане на сумата от 15 лв. – заплатена държавна такса от ищците за обжалване на определение от 03.07.2019г., съдът счита, че същото е неоснователно предвид изхода на частното производство – оставяне без уважение на подадената частна жалба от ищците.  

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищците от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 7 200 лв.

С тези мотиви съдът

 

РЕШИ:

 

          ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.Д.М., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат М.Д. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 19.11.2017г., при което причинена смъртта на Д.Н.И., с който са живеели във фактическо съжителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 60 000 лв. до предявения размер от 120 000 лв., както и иска с правно основание чл. 497, ал 1 от КЗ за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за 27.02.2018г.

         ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.Д.Г., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат М.Д. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 19.11.2017г., при което е причинена смъртта на баща й - Д.Н.И., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 60 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., както и иска с правно основание чл. 497, ал 1 от КЗ за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за 27.02.2018г.

ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.Н., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *** – чрез адвокат М.Д. на основание чл. 432, ал.1 от КЗ сумата от 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 19.11.2017г., при което е причинена смъртта на баща й - Д.Н.И., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2018г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 60 000 лв. до предявения размер от 150 000 лв., както и иска с правно основание чл. 497, ал 1 от КЗ за присъждане на законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди за 27.02.2018г.

         ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание  чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от  7 200 лв.

         ОСЪЖДА ЗД „Е.” АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Д., адвокат от САК, с адрес: *** - ****на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата от 6 990 лв.

         Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

                                                     СЪДИЯ: