Р
Р• РЁ Р• Рќ Р Р•
гр.София, 10.05.2021 г.
Р’В В В
РМЕТОНА   НАРОДА
РЎРћР¤РЙСКРГРАДСКРСЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНРР•, РҐII-ти въззивен състав РЅР° двадесет Рё втори март РґРІРµ хиляди двадесет Рё РїСЉСЂРІР° РіРѕРґРёРЅР° РІ открито съдебно заседание РІ следния състав:
                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: РђРќР Р—РђРҐРђР РЕВА
                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В РЎРРњРћРќРђ УГЛЯРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева и в присъствието на прокурора Антония Въчкова, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧД № 297 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С разпореждане № 176596 от 14.08.2020 г., постановено по НЧД № 10414/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в, съдията-докладчик е прекратил наказателното на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
Против постановеното разпореждане Рµ подадена РІСЉР·Р·РёРІРЅР° жалба РѕС‚ адв. Р”.Рљ. - служебен защитник РЅР° осъдения Р•.Рњ.Рњ.. Рзложени СЃР° съображения Р·Р° недопустимост, неправилност Рё незаконосъобразност РЅР° атакувания съдебен акт. Според адв. Рљ. наличието РЅР° РґСЂСѓРіРѕ наказателно производство пред същия състав РЅР° СЃСЉРґР° обуславя отвеждането РјСѓ РЅР° основание чл. 29, ал. 1, Р±. „в” РѕС‚ РќРџРљ. Претендира СЃРµ отмяна РЅР° съдебния акт Рё връщане РЅР° делото РЅР° РЎР РЎ Р·Р° продължаване РЅР° съдопроизводствените действия, алтернативно СЃРµ настоява Р·Р° отмяна РЅР° разпореждането Рё уважаване предложението РЅР° РЎР Рџ Р·Р° групиране РЅР° наказанията.
В проведеното на 26.01.2021 г. по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е преценил, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на свидетели, ангажирането на нови доказателства и изслушването на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП изразява становище за правилност на разпореждането и пледира за неговото потвърждаване.
Служебният защитник на осъд. М., в лицето на адв. К. поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на разпореждането.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба, както и доводите направени в съдебно заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК, от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С предложение на СРП по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК е инициирано определянето на едно общо най-тежко наказание на осъдения Е.М.М. измежду наказанията наложени му по НОХД №20946/2018 г. по описа на СРС и по НОХД №1171/2020 г. по описа на СпНС. За да прекрати наказателното производство на основание чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съдията-докладчик е извършил проверка в деловодната система на СРС, НО, 100 състав, в резултат, на която е констатирал, че е налице друго висящо наказателно производство - НЧД № 10281/2020 г. със същия предмет, образувано по молба на осъдения М.. Първостепенният съд изрично е посочил, че производството по НЧД № 10281/2020 г. е образувано на 06.08.2020 г., а това по НЧД №10414/2020 г. на 10.08.2020 г. Отчитайки идентитета между частните дела и забраната за двойно съдене, съдията - докладчик е сложил край на по-късно образуваното производство.
Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на
първостепенния съд. Правилно е прието, че е налице основание за прекратяване на
наказателното производство. В конкретния случай се активира разпоредбата
на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, в която е въплътен принципа „nе bis in idem”. Съгласно чл.
4, §1 от Протокол № 7 към КЗПЧОС никой не може да бъде съден или наказан от
съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или
окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. В решението по делото Z.v. Russia на ЕСПЧ са установени трайни критерии за разрешаване на
въпроса дали отделните процедури, водени срещу едно и също лице, се основават
на едно и също деяние. В това решение е подчертано, че понятието престъпление
не може да бъде стеснително или ограничително тълкувано по смисъла на отделните
национални законодателства, в противовес на гарантираните със забраната за
повторно съдене права. Прието е, че забраната по чл. 4, §1 от Протокол № 7 към
Конвенцията следва да бъде схващана като забрана за преследване и наказване за
второто деяние, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които
по същество са сходни, независимо от правната му квалификация или от
защитавания правен интерес. В този смисъл е и ТР№ 3/22.12.2015 г. на ОСНК на
ВКС, в което се сочи, че правната квалификация на деянията е критерий без
решаваща роля за определянето на idem
(същото деяние), а водещо е значението на фактическата идентичност или
съществено сходство от обективна и субективна страна на конкретно осъществено
от дееца поведение и преценката на idem
изисква във всеки конкретен случай да се съпоставят съществените елементи на
правонарушението, които се изследват от гледна точка на конкретните условия на
време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството на
решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца.
Рзложените теоретични постановки РЅР° преден план визират
дублирането на същински наказателни обвинения, но вложеният в тях смисъл
рефлектира пряко върху разнородни съдебни процедури с наказателен характер.
Описаната фактическа обстановка попада в хипотезата на предложение първо от т. 6
на чл.24 от НПК. Несъмнено е, че производство по
реда на чл. 306, ал. 1,
т. 1 от НПК е допустимо, когато има нови факти - ново осъждане на
лицето или неизвестен за решаващия съд факт /напр. осъждане, което не е било
взето предвид при преценката приложимостта на чл.25,ал.1 вр. чл.23,ал.1 от НК/. В случая обаче такова ново обстоятелство не се
установява. Наличието на висящо частно наказателно дело и липсата на нови
обстоятелства, обуславящи ново произнасяне, води до извод за процесуална
недопустимост на предложението на СРП. Ако се сподели обратната логика - че
въпросите по чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от
НК биха могли да бъдат решавани въпреки наличието на
неприключило производство по тях - това неминуемо би довело до множественост на
съдебните актове и евентуално наличието на противоречиви такива /напр. с или
без приложение на чл.24 НК/ и следващите от това, неопределеност във времето на
детерминиране на наказанието и правна несигурност, както по отношение на
осъденото лице, така и спрямо държавните органи, ангажирани с изпълнението на
наказанията. Тъй като подобно разрешение е в противовес с обществения интерес
следва да бъде прието, че нестабилността на определенията по чл. 25, ал. 1,
вр. чл. 23, ал. 1 от НК е относителна и предмет на ново разглеждане би могъл
да бъде единствено наличието на нови факти, в какъвто смисъл е и практиката на
Р’РљРЎ - РўР в„– 3/2009Рі. РЅР° РћРЎРќРљ РЅР° Р’РљРЎ.
Констатираната тъждественост, мотивира въззивната
инстанция да заключи, че разглеждането на повторно частно наказателно производство
със същия предмет при наличието на все още висящо такова би довело до нарушение
на правилото „nе bis in idem“, което
императивно предписва да се прекрати неправилно образувания по-късно
наказателен процес.
Настоящият съдебен състав намира за несъстоятелно
релевираното от служебния защитник основание за отвод. Разпоредбата на чл. 29,
ал. 1, б. „в“ от НПК е от вида на забранителните
и по общо правило изисква ограничително (стеснително) тълкуване, а този вид
тълкуване не позволява разпоредбата да бъде прилагана към хипотези извън
описаните. От обхвата на забранителната норма следва да бъде изключена всяка
хипотеза, която само формално спада към нея. Настоящият случай е точно такъв.
Не само, че актът, с който се е произнесъл съдията-докладчик не е определение,
а разпореждане, но изначало липсва, каквато и да било преценка по същество на
делото. До прекратяването на настоящето наказателно производство се е стигнало
не поради обективно изразено формирано вътрешно убеждение, а чрез предварително
констатирана идентичност на делата. Съдията-докладчик уместно е извършил
проверка в информационните системи на съда и рационално е предотвратил двойното
постановяване на окончателен съдебен акт.
Воден РѕС‚ горното Рё РЅР° основание чл.334, С‚.6 РІСЂ. чл.338 РѕС‚ РќРџРљ, РЎРћР¤РЙСКРГРАДСКРСЪД, РќРћ, XII въззивен състав
Р Р• РЁ Р :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 176596 от 14.08.2020 г., постановено по НЧД № 10414/2020 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в.
          ОПРЕДЕЛЕНРЕТО Рµ окончателно Рё РЅРµ подлежи РЅР° касационно обжалване.
В В В В
      ПРЕДСЕДАТЕЛ:В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В
ЧЛЕНОВЕ: 1.                                          2.