Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град Добрич,
19.05.2021 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети
състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ДЕНИЦА ПЕТКОВА
при секретаря Здравка Йорданова, като разгледа докладваното от
съдия Петкова гражданско дело №
3228 по описа на ДРС за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод искова молба, подадена от Ф.А.А. с ЕГН ********** като
законен наследник на Д. А. А. ЕГН **********,***, починал на ***., чрез
упълномощения адвокат Д.М. – ДАК, с която срещу „ЕОС МАТРИКС” ООД, с ЕИК
*********, ***, е предявен иск за установяване по отношение на ответника, че
ищецът не дължи задължението по изпълнително дело №272/2020г. по описа на ЧСИ с
рег.№901 на КЧСИ Д. И., образувано по издаден в полза на „ЕОС МАТРИКС” ООД
изпълнителен лист от 06.03.2015г. по ч.гр.дело №2455/2015г. по описа на ДРС за
следните суми : сумата 666 лева, представляваща неплатена главница по договор
за паричен заем № *** от 11.10.2012г., сключен между длъжника и „Оптимал
кредит” ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
30.06.2014г., ведно със законната лихва от 09.02.2015г. (подаване на
заявлението) до изплащане на вземането; сумата 266 лева, представляваща
договорна лихва по същия договор за периода от 11.10.2012г. до 30.06.2014г.;
сумата 791,20 лева, представляваща разноски по същия договор и сумата 34,46
лева внесена държавна такса, поради
погасителна давност.
Претендират се и сторените
по делото разноски.
Искът се основава на следните обстоятелства:
По ч.гр.д. № 455/ 2015 год. на Районен съд Добрич, ответникът се е снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 42 от
10.02.2015 год. и Изпълнителен лист от
06.03.2015 год., по силата на който Д. А. А.ев с ЕГН ********** *** е осъден да
заплати на ответника „ЕОС МАТРИКС” ООД следните суми: сумата 666 лева,
представляваща неплатена главница по договор за паричен заем № 05/001204 от
11.10.2012г., сключен между длъжника и „Оптимал кредит” ООД, което вземане е
прехвърлено на заявителя с договор за цесия от 30.06.2014г., ведно със
законната лихва от 09.02.2015г. (подаване на заявлението) до изплащане на
вземането; сумата 266 лева, представляваща договорна лихва по същия договор за
периода от 11.10.2012г. до 30.06.2014г.; сумата 791,20 лева, представляваща
разноски по същия договор и сумата 34,46 лева внесена държавна такса.
След получаване на
изпълнителния лист от 06.03.2015 год. ответникът е образувал изпълнително дело
№ 451 / 2015 год. по описа на ЧСИ С. Я., per. № 719 на КЧСИ, което е прекратено
на 01.08.2019 год.
С молба с вх. № 4268 от
08.05.2020 год. ответникът моли ЧСИ С. Я. , per. № 719 на КЧСИ да образува ново
изпълнителнно дело на основание изпълнителния лист по прекратеното вече
изп.дело № 451 / 2015 год. на същия съдебен изпълнител. Образувано е изп. № 520
/ 2020 год. По делото няма извършени изпълнителни действия и на 11.06.2020 год.
с молба от взискателя същото е изпратено на ЧСИ
Д. И. per. № 901 на, КЧСИ, район на действие Окръжен съд ** за
продължаване на изпълнителните действия по местоживеенето на длъжника. На
16.10.2020 год. на ищцата Ф.А. като единствен законен наследник на
длъжника Д. А. А. ЕГН **********,***,
починал на **., е връчена покана за доброволно изпълнение.
Ищецът счита, че към датата
на образуване на второто изпълнително дело вземанията на ответника по
посочения изпълнителен лист са погасени
по давност. Последното изпълнително действие по изп.дело № 451 / 2015 год. е
извършено на 08.06.2015г. Молбата за образуване на второ изп. дело е от
08.05.2020г. , като тази молба не е изпълнително действие . От 08.06.2015г. до
08.06.2020г. са изминА. повече от 5 години, през които не са предприети
изпълнителни действия, които да прекъсват давността.
Поради гореизложените
съображения вземането на ответника по процесния изпълнителен лист е погасено по
давност.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответникът, редовно уведомен, е представил писмен отговор, с който моли
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Намира, че в настоящото
исково производство не съществува спор относно възникналото валидно
облигационно правоотношение и относно настъпилото частно правоприемство чрез
сключен договор за цесия. Ответното дружество оспорва твърдението на ищеца, че
не са предприемани действия, прекъсващи давността. Поради неизпълнение на
поетите задължения по процесния договор за кредит е инициирано заповедно
производство, издаден е изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнително производство под номер на дело № 00451/2015 по описа на ЧСИ С. Д.
Я., по което още с образуването и в хода на изпълнителното производство са
предприети изпълнителни действия, прекъсващи давностния срок. В настоящия
случай приложение следва да намери общият петгодишен давностен срок. Давността
по отношение на вземането е прекъсвана, като в подкрепа на това твърдение
ответникът излага следните аргументи: с подаването на молба за образуване на
изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен
способ или наличие на възлагане, т.е. редовна молба, давността се счита за
прекъсната. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. В Решение № 45/30.03.2017 по дело
№61273/2016 на ВКС, ТК, IV г.о. съдът приема, че „Като действия, с ефект да
прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачетат - молбата за
образуване на изпълнително дело от 12.07.2007г., тъй като в същата взискателят
е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си - запор...".
Същото становище е застъпено и в Решение №42/26.02.2016г. по дело №1812/2015 на
ВКС, IV г. Редовната молба на взискателя за образуване на изпълнително дело
прекъсва давността. Искането за прилагане на определен изпълнителен способ само
по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реалзирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е дало като
резултат удовлетворяване на взискателя . Срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е
преклузивен, а не давностен и започва да тече от последното извършено и/или
редовно поискано изпълнително действие.
Изтичането на този срок води до прекратяване на започналото изпълнително
производство, но не води до погасяване на материалното право и след неговото
изтичане може да започне ново изпълнително производство. Прекратяването на
изпълнителното производство, ако не се дължи на несъществуване на изпълняемото
право, не заличава ефекта на прекъсване на давността, породен от образуването
на изпълнителното производство, а от прекратяването започва да тече нова
давност. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов
изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителния
процес нито го погасява, нито обезсилва изпълнителното основание или изпълнителния лист.
Ответното дружество сочи,
че макар с ТР 2/2013 от 26.06.2015г. да е отменено действието на Постановление
№ 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената
отмяна поражда действие от датата на обявяване на ТР, съгласно Решение
№170/17.09.2018 по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. Даденото с т. 10 от ТР №
2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС
разрешение се прилага от датата на обявяването му и то само по отношение на
висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.
Към момента на образуване
на изп. дело № 00451/2015 г. в сила е било Постановление на Пленума на
Върховния съд на Народна Република България № 3 от 18.11.1980г., където е
изрично постановено, че „Погасителната давност не тече, докато трае
изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.“
Посоченото Постановление губи силата си от отмяната му, чрез даването на ВКС на
ново разрешение на правния въпрос, относно давността по ЗЗД. Новото разрешение
на правния въпрос се прилага от момента на постановяването му. ТР 2/2015г. дава
нов отговор на правния въпрос, относно давността по ЗЗД, като Решението е
обявено на 26.06.2015г. Следователно, новите постановки, обективирани в т.10 от
ТР 2/2015г. на ВКС започват да се прилагат от 26.06.2015г., занапред и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства. В този
смисъл е и Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017г., по описа на
ВКС, IV-то ГО. На следващо място, ответното дружество акцентира върху разбирането на ВКС, обективирано в Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., според което при постановяването
на нов тълкувателен акт за приложението на правната норма, в случая т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д.№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС,
е налице промяна в начина, по който ще бъдат прилагана нормата, който е
различен от този по предшестващия тълкувателен акт - ППВС № 3/118.11.1980г.
Последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива
обратно действие и започват да се прилагат от момента, в които са постановени и
обявени по съответния ред. В тези случаи, ако преди постановяване на новото ТР
са се осъществили факти, които за от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици
трябва да бъдат преценявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР, което е било
действащо към момента на настъпването на последиците.
Съгласно даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по време
на изпълнителното производство давност не тече. Въпреки обстоятелството, че с
ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. е отменено действието на Постановление № 3 от
18.11.1980 г. на Пленума на ВС, следва да се има предвид, че извършената отмяна
поражда действие от датата на обявяване на ТР, съгласно Решение №170/17.09.2018
по дело №2382/2017 на ВКС, ГК, IV г.о. С образуването на изпълнително дело
давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. в ЗЗД,
като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване давността е
спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по силата на
чл. 115, ал. 1,6. ”ж“ ЗЗД. До момента на
постановяване на ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, давността за процесното вземане не е текла, тъй като
изп.дело № 00451/2015 г. е било образувано и висящо и по него са били
извършвани изпълнителни действия, целящи удовлетворяване претенцията на
кредитора по изпълнителния лист. Следователно най-ранният момент, от който
давността е започнала да тече съгласно даденото с ТР № 2/26.06.2015 година,
постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС тълкуване на правните
разпоредби на ГПК, свързани с изпълнителното производство, е именно влизането в
сила на посоченото тълкувателно решение - 26.06.2015г. Преди това съгласно
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС, давността не е текла.
Давността е спряла да тече, след като е образувано изпълнително дело №
00451/2015 г., а нов давностен срок е започнал да тече след обявяването на ТР
2/2015г. от 26.06.2015г.
След настъпване на
основанията по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК по изпълнително дело № 00451/2015 г.
на дата 08.06.2017г., видно и от отбелязването на Изпълнителния лист, е
образувано изпълнително производство под номер на дело № 00520/2020 по описа на
ЧСИ С. Д. Я. на дата 08.05.2020г., образувано преди изтичане на предвидения в
закона давностен срок, като още с молбата са поискани от взискателя
изпълнителни действия, които да обезпечат вземането, за които са заплатени и
съответните такси. За продължаване на изпълнителните действия изпълнителното
дело е изпратено при ЧСИ Д. Г.
Предвид горното,
изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и правото на принудително
изпълнение (правомощието да се изисква от органа на принудителното изпълнение
да предприеме действията, включени в съответния изпълнителен способ) не са
погасени и се дължи процесното вземане.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на
предявения иск. Претендират се разноски.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.439 от ГПК, в производството по който длъжникът може да установява
факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството по
издаване на изпълнителното основание. От установяването на тези факти длъжникът
черпи права, изключващи изпълняемото право - погасяване правото на принудително
изпълнение, в случая поради изтекла давност. Предпоставки за допустимостта на
исковата претенция са наличието на изпълняемо право, изпълнително основание и
изпълнителен процес, предвид което с оглед твърденията в исковата молба,
предявеният иск е допустим. За уважаване на исковата претенция е необходимо по
делото да се установи наличие на настъпил след издаването на съдебния акт факт,
който трябва да опровергава установената със същия дължимост на вземането, т.е.
че изпълняемото право е отпаднало, поради факти и обстоятелства след съдебното
му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване - изключват,
унищожават или погасяват спорното право. Доказателствената тежест за
установяване на горните обстоятелства е за ищеца по делото. В тежест на
ответника съгласно наведените от него възражения е да докаже, че е инициирал
предприемането на принудителни действия за удовлетворяване на процесното
вземане, с които е прекъснал давността.
По делото не е спорно, че
по ч.гр.д. № 455 / 2015 год. на Районен съд Добрич, ответникът се е снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 42 от 10.02.2015
год. и Изпълнителен лист от 06.03.2015
год., по силата на който Д. А. А. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на
ответника „ЕОС МАТРИКС” ООД следните суми: сумата 666 лева, представляваща
неплатена главница по договор за паричен заем № 05/001204 от 11.10.2012г.,
сключен между длъжника и „Оптимал кредит” ООД, което вземане е прехвърлено на
заявителя с договор за цесия от 30.06.2014г., ведно със законната лихва от
09.02.2015г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането; сумата 266
лева, представляваща договорна лихва по същия договор за периода от
11.10.2012г. до 30.06.2014г.; сумата 791,20 лева, представляваща разноски по
същия договор и сумата 34,46 лева внесена държавна такса.
Въз основа на изпълнителния
лист от 06.03.2015 год. ответникът на 02.06.2015г. е образувал изпълнително
дело № 451 / 2015 год. на ЧСИ С. Я., per. № 719 на КЧСИ, което е прекратено с
нарочно постановление от 01.08.2019 год. на осн. чл. 433, т.8 от ГПК, поради
това че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, като последното поискано изпълнително действие е
било на 02.06.2015г. – запор на трудово възнаграждение.
С молба с вх. № 4268 от
08.05.2020 год. ответникът моли ЧСИ С. Я. , per. № 719 на КЧСИ да образува ново
изпълнителнно дело на основание изпълнителния лист по прекратеното вече
изп.дело № 451 / 2015 год. на същия съдебен изпълнител. Образувано е изп. № 520
/ 2020 год. По делото няма извършени изпълнителни действия и на 11.06.2020 год.
с молба от взискателя същото е изпратено на ЧСИ
Д. И. per. № 901 на, КЧСИ, район на действие Окръжен съд * за
продължаване на изпълнителните действия по местоживеенето на длъжника. На
16.10.2020 год. на ищцата Ф.А. като единствен законен наследник на
длъжника Д. А. А. ЕГН **********,***,
починал на **., е връчена покана за доброволно изпълнение. На 08.10.2020г.
съдебният изпълнител е насрочил опис на движими вещи в дома на ищцата, а на
15.10.2020г. – запор върху банковата й сметка в ОББ АД. На изпълнителния лист е
отбелязано, че на 28.10.2020г. е изплатена сумата от 708,97 лева.
След образуване на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата давност
изобщо не започва да тече отново и не тече,докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземанията, според постановките на
Постановление на Пленума на ВС №3/18.11.1980 г., което е в сила и е приложимо
към момента на образуване на процесното изпълнително дело и до датата
26.06.2015 г., когато е постановено Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015
г. по тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, даващо ново разрешение на въпроса за
погасителната давност по време на висящо изпълнително производство. Както е
прието в решение №170/17.09.2018 г. по гр.д.№2382/2017 г. на IV г.о.,ГК на ВКС,
превърнало се в константа съдебна практика след постановяването му,
тълкувателните ППВС по чл.58 т.1 от Закона за устройство на съдилищата
/отм./,обн.ДВ,бр.23/1976 г., и тълкувателните решения, постановени при
действието на последващите Закон за съдебната власт, обн.ДВ,бр.59/1994
г./отм./,и ЗСВ,обн.ДВ,бр.64/2007 г., са задължителни за съдилищата според
нарочни разпоредби в цитираните по-горе закони, като тяхното прилагане и
действие следва да бъдат съобразени с конкретните хипотези. Законът не е
предвидил момент, от който започват да действат тези тълкувателни актове.
Правилото е, че когато са издадени по първоначалното тълкуване на правна норма,
те имат обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от момента, в който
правната норма е влязла в сила. Когато обаче тези актове са приети не за
първоначално, а за последващо тълкуване на правна норма, наложено поради
промяна в нормата или поради промяна в обществено-икономическите условия,
правещи дадено предходно тълкуване неприложимо или несъответно на смисъла на
закона, тогава се поставя въпросът от кой момент следва да се прилага новият
тълкувателен акт и дали същият има обратно действие. В цитираното решение на
ВКС на РБ е прието, че има хипотези, при които прилагането на новия
тълкувателен акт с обратно действие би застрашило правата и интересите на
правните субекти, регулирани до момента от задължителните постановки на
предходни тълкувателни актове. Според ДРС настоящата хипотеза е именно такава
.С ППВС №3/18.11.1980 г. е прието, че по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т.10 от Тълкувателно решение №2/2013 от 26.06.2015 г. по
тълк.д.№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено съвсем друго разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давност тече и последната се прекъсва
с всяко действие по принудителното изпълнение, като с посочената т.10 ППВС
№3/1980 г. е обявено за изгубило сила. Прилагането на новото тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност
на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, по които не са
предприемани действия за период по-голям от срока на погасителна давност с
оглед предходните указания на ППВС от 1980 г., че погасителна давност по време
на висящността на изпълнителния процес не тече. Така би се стигнало до изтичане
на давността със задна дата преди момента на постановяване на новото ТР, което
би довело до несъобразяване за този минал период на действащото към онзи момент
ППВС.Така новото разрешение по т.10 от ТР №2/26.06.2015 г. следва да намери
приложение само за в бъдеще,считано от датата на постановяването му 26.06.2015
г.,и то само по висящи към този момент изпълнителни производства.
От горното следва,че до
26.06.2015 г. по изп.д.№20157190400451
по описа на ЧСИ С. Я. погасителна давност относно процесните вземания не
е текла.Такава е започнала да тече от 26.06.2015 г.
Тъй като съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД при установено със съдебен акт вземане
новата погасителна давност е всякога пет години, т.е. е петгодишна в настоящия
казус по отношение на вземанията както за главница, така и за лихви, то
погасителната давност спрямо процесните вземания би следвало да изтече на
26.06.2020г.
С молба с вх. № 4268 от
08.05.2020 год. ответникът моли ЧСИ С. Я. , per. № 719 на КЧСИ да образува ново
изпълнителнно дело на основание изпълнителния лист по прекратеното вече
изп.дело № 451 / 2015 год. на същия съдебен изпълнител. Образувано е изп. № 520
/ 2020 год. По делото няма извършени изпълнителни действия и на 11.06.2020 год.
с молба от взискателя същото е изпратено на ЧСИ
Д. И. per. № 901 на, КЧСИ, район на действие Окръжен съд **за
продължаване на изпълнителните действия по местоживеенето на длъжника. Изп. № 520 / 2020 год. по
описа на ЧСИ С. Я. е преобразувано в изп. дело 20209010400272 по описа на ЧСИ
Д. И..
Не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. /съгласно разясненията към т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.2/2013г. на
ВКС/. Съответно съгласно посоченото ТР изпълнителните действия, който прекъсват
давността са: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица.
По делото не се ангажираха
от ответника, на който е възложена доказателствената тежест, доказателства за
извършени по образуваното на 23.06.2020г.
изпълнително дело №20209010400272 действия от горепосочените, които да
прекъснат давността. Не се събраха доказателства за извършвани спрямо ищцата
действия за принудително изпълнение до 26.06.2020г., към който момент
петгодишната давност е изтекла. Извършените след тази дата по изп.дело
№20209010400272 действия не могат да се
противопоставят на длъжника, тъй като са извършени след изтичането на петгодишния
давностен срок.
В обобщение на изложеното,
предявеният иск, като основателен, поради погасяване на вземането по давност,
следва да уважи, като се признае за
установено, че ищецът не дължи на ответника задължението по изпълнително дело №272/2020г. по
описа на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ Д. И., образувано по издаден в полза на „ЕОС
МАТРИКС” ООД изпълнителен лист от 06.03.2015г. по ч.гр.дело №2455/2015г. по
описа на ДРС за следните суми : сумата 666 лева, представляваща неплатена
главница по договор за паричен заем № 05/001204 от 11.10.2012г., сключен между
длъжника и „Оптимал кредит” ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя с
договор за цесия от 30.06.2014г., ведно със законната лихва от 09.02.2015г.
(подаване на заявлението) до изплащане на вземането; сумата 266 лева,
представляваща договорна лихва по същия договор за периода от 11.10.2012г. до
30.06.2014г.; сумата 791,20 лева, представляваща разноски по същия договор и
сумата 34,46 лева внесена държавна такса, поради погасителна давност.
Относно отговорността за
разноски:
Ищецът претендира разноски, както следва: 70,31 лв. – държавна такса и 400 лв. - адвокатско възнаграждение. Наведеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК предвижда възможност за съда
по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на адвокатското
възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в случай когато заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат се явява прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В настоящия случай
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, се установява, че
минималният размер за адвокатско възнаграждение е 353,02 лв. Съдът намира, че
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 400 лева не е прекомерен
и е съответен на фактическата и правна
сложност на делото.
Така
мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК
по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ООД, с ЕИК *********, град ***, че Ф.А.А. с ЕГН
********** като законен наследник на Д. А. А. ЕГН **********,***, починал на
****., НЕ ДЪЛЖИ задължението по
изпълнително дело №20209010400272 по описа на ЧСИ с рег.№901 на КЧСИ Д. И. -
К., с район на действие – ДОС, образувано по издаден в полза на „ЕОС МАТРИКС”
ООД изпълнителен лист от 06.03.2015г. по ч.гр.дело №2455/2015г. по описа на ДРС
за следните суми : сумата 666 лева, представляваща неплатена главница по договор
за паричен заем № ***/ от 11.10.2012г., сключен между длъжника и „Оптимал
кредит” ООД, което вземане е прехвърлено на заявителя с договор за цесия от
30.06.2014г., ведно със законната лихва от 09.02.2015г. (подаване на
заявлението) до изплащане на вземането; сумата 266 лева, представляваща
договорна лихва по същия договор за периода от 11.10.2012г. до 30.06.2014г.;
сумата 791,20 лева, представляваща разноски по същия договор и сумата 34,46
лева внесена държавна такса, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ООД, с
ЕИК *********, *** ДА ЗАПЛАТИ НА Ф.А.А.
с ЕГН ********** *** разноските за производството, както следва: 70,31 лв. – държавна такса и 400 лв. - адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2
от ГПК препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
: