МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО
НОХД№336/19 Г. ПО ОПИСА НА ВПРС
Срещу подсъдимият И.Г.М. с ЕГН **********,***, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование, женен,
осъждан, е внесен от ШРП ТО-В.Преслав, обвинителен акт ведно с ДП№158/2018 г.
по описа на РУ-В.Преслав, с който му е повдигнато обвинение за това, че на
неустановена дата в периода 18.08.2017
г. - 18.12.2017 г. в с.Осмар, общ.Велики Преслав, обл.Шумен противозаконно
присвоил чужда движима вещ-л.а. „Исузу Тропер“ с номер на рама JACUBS73DY7103072 на стойност 3000.00 лв.,
собственост на С.М.П. *** -престъпление по
чл. 206, ал.1 от НК.
В разпоредителното заседание е постановено
разглеждане на делото по общия ред и е приет за съвместно разглеждане
предявения от пострадалия С.М.П. граждански иск за причинени имуществени вреди, като пострадалия е
конституиран като граждански ищец и частен обвинител.
В съдебно заседание представителят на ШРП ТО-В.Преслав
поддържа повдигнатото обвинение и счита, че същото е доказано по несъмнен начин
от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и моли подсъдимия да
бъде признат за виновен и съдът да му наложи наказание една година „лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде
отложено за срок от три години. Счита, че на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК
следва да бъде определено общо наказание до размера на най-тежкото измежду това
по настоящата присъда и наказанието по НОХД № 169/2019 г. на РС – Велики
Преслав, което е в сила от 09.07.2019 г., а същото така и по НОХД № 888/2018 г.
по описа на РС – Шумен. Предлага предявения граждански иск да бъде уважен
изцяло.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител, също счита, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлага след като съдът признае подсъдимият за виновен да му наложи наказанието
предложено от прокурора една година „Лишаване от свобода“, изпълнението на което
да бъде отложено. Моли да бъде уважен изцяло граждански иск в предявения размер,
ведно със законната лихва до окончателно изплащане, както и да му бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски.
Защитникът
на подсъдимия счита обвинението за недоказано, както от обективна, така и от
субективна страна, като излага подробни мотиви в подкрепа на защитната си теза.
Моли подсъдимият да бъде оправдан. Алтернативно
моли, в случай че съдът не приеме защитната теза, да признае подсъдимия за
виновен и предвид многобройните смекчаващи отговорността му обстоятелства, да
му наложи наказание „лишаване от свобода“ под предвидения в закона минимум,
както и да постанови отлагане изпълнение на наказанието в минимален срок. Счита
предявения граждански иск на първо място за неоснователен, на второ за
прекормерно завишен, подробно излага становището си относно автотехническата
експертиза, при изготвянето на която, счита че вещото лице не е взело предвид
всички факти при определяне стойността на процесното МПС.
Подсъдимият не се признава за виновен и моли съда да бъде
оправдан.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по
делото – обясненията на подсъдимите, показанията на разпитаните свидетели,
приетата експертиза
и приложения по делото писмен доказателствен материал, намира за установено от
фактическа страна следното:
Пострадалият С.М.П. ***,
живеел от дълги години в ФРГермания. На 18.08.2017г. закупил от немски
гражданин Щефан Хайне л.а. „Исузу Тропер“ с
номер на рама JACUBS73DY7103072. Още
закупуването автомобилът имал технически проблем със запалването. Това наложило
постр. П. да потърси помощ от подс. И.М. ***, с когото били познати от дълги
години и с когото работили заедно. М. често му гостувал в Германия, тъй като П.
му оказвал помощ при закупуване на автомобили, които той ремонтирал, а
впоследствие и продавал. В Германия подсъдимият не успял да отстрани повредата
на автомобила. По тази причина двамата се уговорили подс.М. да транспортира
автомобила до РБългария, в неговия автосервиз в с.Осмар, където да извърши
ремонта. За да бъде извършен износ на моторното превозно средство през
границата на страната, постр. П. предоставил на М. документите на автомобила - Регистрационен
талон и Договор за частна покупко-продажба на употребявано МПС. Пострадалият заплатил
на подсъдимия транспортните разходи за автомобила. Съгласно договорката им, М.
превозил моторното превозно средство до България, в сервиза си в с.Осмар. След
известно време постр.П. се върнал в България. Посетил сервиза и установил, че
автомобилът му не бил ремонтиран. Получил обещание от страна на подс.М., че до
месец ще му го ремонтира. Пострадалият се прибрал в Германия. В началото на
2018г. П. изпратил своя познат - св. Н.
Н. *** до сервиза на М., за да провери как върви ремонта. Последния отишъл в
с.Осмар и от работник в обекта разбрал, че М. преди няколко месеца е продал
лекия автомобил „Исузу Тропер“ с номер на рама JACUBS73DY7103072.
За горното св. Н. уведомил П., който подал жалба до Началника на РУ-Велики
Преслав.
Подсъдимият И.М. ***
извършвал авторемонтни услуги в сервиз в с.Осмар, общ. Велики Преслав. Същият
бил познат с постр. П. и му гостувал в Германия. През лятото на 2017 г. се заел
с ремонта на закупения от П. л. а. марка „Исузу Топер“ с номер на рама JACUBS73DY7103072.
След като не успял да извърши ремонта в Германия, след 18.08.2017г. натоварил
моторното превозно средство на платформа и го транспортирал до България, за
което получил от П. сумата от 400 евро. Междувременно П. задлъжнял към М. със
сумата от 600 евро, за ремонт на други автомобили на П.. При поредното си
посещение в Германия подсъдимият поискал от П. да уредят отношенията си по
повод дължимите между тях суми, но последния отказал и го изгонил. М. знаел
още, че П. дължал парични суми и на свой работник св. А.Н. За да получи
дължимата от П. сума, както и да удовлетвори вземанията на работника му, М. след
като се върнал в България на неустановена дата пуснал обява в интернет, че
продава държания от него лек автомобил марка „Исузу Тропер“, с номер на рама JACUBS73DY7103072,
собственост на пострадалия. На неустановена дата в периода от 18.08.2017г. до
18.12.2017г. при подсъдимия в с. Осмар отишли свидетелите С.Л. ***. Огледали автомобила
и макар да установили повреди по двигателя му /повредени 4 бр. дюзи и повредена
цилиндрова глава на блока/, го харесали и след договаряне на продажна цена от
1850 лв. с подс.М., решили да го закупят. М., без съгласието на постр. П., се
разпоредил с лекия автомобил Исузу Тропер“, който пазел в гаража си, продавайки
го на св. Л. заедно с документите за МПС, необходими за регистрацията му в РБългария,
като получил за това уговорената цена. С получената сума подсъдимия
удовлетворил своите вземания от П. и предал на св. Н. дължимата от П. сума. На
18.12.2017г. св.Ж.Л. регистрирал закупения от подс. М. лек автомобил марка
„Исузу Тропер“ по реда на Закона за движение по пътищата по местожителството си
в ОД МВР-Варна.За автомобилът бил издаден ДК № В6867ВР.
Пострадалият П. подал жалба за отнемането на автомобила
без негово съгласие и в РГермания, но от полицейските служители там получил
отговор, че следва да уредят отношенията си по гражданския ред.
Изложените
фактически положения се подкрепят от следните събрани по делото гласни и
писмени доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите С.М.П., В. А. К., Ж.С.Л.,С.Ж.Л., Н.Ж.Н., М.Й.Й. А. Г. Н., М. С. М., от приетата по делото автотехническа
експертиза, както и от оценения като достоверен, прочетен и приет на основание
чл. 283 от НПК писмен доказателствен материал.
В подкрепа на приетата за установена
фактическа обстановка са свидетелските показания на свидетелите С.М.П., В. А. К.,
Ж.С.Л.,С.Ж.Л., Н.Ж.Н., М.Й.Й. А. Г. Н., М. С. М., депозирани в хода
на съдебното следствие. С тях се установяват отделни елементи от състава на
престъплението – времето на
осъществяване, мястото, предмета на посегателство и авторството му.
Същите допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото чрез
съдържащите се в тях непротиворечиви и взаимнодопълващи се данни за събитията
по време и следващи извършването на деянията. Посочените показания са логични,
последователни, непротиворечиви, кореспондират както помежду си, така и с
останалия оценен като достоверен доказателствен материал, и взаимно се
допълват. Съдът не намира основание да
счита, същите за заинтересовани от изхода на делото. Не се констатират
съществени противоречия между показанията на свидетелите, които да бъдат
обсъждани.
Съдът кредитира показанията на св. С.М.П.
изцяло, като непротиворечиви, последователни, логични, кореспондиращи със
събраните по делото доказателства. От показанията на свидетеля се установява собствеността
и предаването на веща предмет на престъплението във владение на подсъдимия,
липсата на съгласие от страна на собственика за разпореждане от страна на подсъдимия
с МПС. Показанията му кореспондират с показанията на останалите свидетели,
както и от писмените доказателства.
Съдът кредитира показанията на свидетелите
В. А. К.М.Й.Й. А.
Г. Н. М. С. М. от тях се установява собствеността на автомобила, уговорките
между пострадалия и подсъдимия за извършване на ремонт на същия, предаване владението
на веща от пострадалия на подсъдимия, наличие на неуредени парични
взаимоотношения между пострадалия и подсъдимия и между пострадалия и свидетеля
Н., разпореждане от страна на подсъдимия с автомобила без съгласието на
собственика, удовлетворяване от
продажната цена на вземанията на подсъдимия и св.Н. за сметка на
пострадалия, отново без негово съгласие. Показанията на свидетелите макар и
нюансирани от личните им взаимоотношения с подсъдимия и пострадалия, са
непротиворечиви относно релевантните за предмета на доказване факти от
обективната страна на деянието-собственост на веща, предаване на владението от
собственика на подсъдимия, противозаконно разпореждане. Същите се подкрепят от
приобщените писмени доказателства и са в унисон с кредитираните показания на
пострадалия и на останалите свидетели.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите Ж.С.Л.,С.Ж.Л., Н.Ж.Н., от които се установява разпореждането с
автомобила, продажната цена и лицето което е било продавач, съответно получило
цената и предало веща на новия собственик. Показанията на тези свидетели
кореспондират с останалите кредитирани свидетелски показания.
Фактът, че при депозирането на
показанията на свидетелите в съдебно заседание се констатират известни
непълноти не внася съмнение в тяхната правилност и достоверност. Обяснението за
това е изминалия период от време от датата на извършване на деянието до дата на
съдебното заседание, което неминуемо се отразява на спомените и възприятията на
свидетелите.
Приетата от съда фактическа обстановка
досежно стойността на предмета на престъплението се подкрепя и от изготвената
по делото автотехническа
експертиза, която дава заключение, че пазарната стойност към м. януари 2018г.
на л.а.“Исузу Тропер“ с номер на рама JACUBS73DY7103072, модел 2001г. с
повреден двигател /повредени 4 бр. дюзи и повредена цилиндрова глава на блока/
е в размер на 3 000лв. В хода на разследването бил извършен оглед на моторното
превозно средство марка „Исузу Тропер“ с рег.№ В 6867ВР 8 регистрирано с ДСК№
В6867ВР.
В
подкрепа на обвинението са следните приложени и приети по делото писмени доказателства: приложени по ДП, както и писмени документи относно
регистрацията на л.а.“Исузо Тропер“ с рег.№В 6867 ВР, събрани в хода на
съдебното следствие, а именно: писмо УРИ №819000-56574/05.11.2021 г.; заявление
№170819054643 за първоначална регистрация на ПС; протокол за преглед за
техническа изправност на ППС №170819269805/15.12.2017 г.; вноска бележка – 2
бр.; декларация от Ж.С.Л. от 15.12.2017 г. – 2 бр.; фактура
№**********/15.12.2017 г., издадена от „Ауторек“ АД гр. Бургас; удостоверение
№3179246/15.12.2017 г., издадено от „Ауторек“ АД гр. Бургас; преведен от немски
на български език договор за покупко-продажба на МПС от 04.12.2017 г.;
пълномощно от Ж.Л..
За изясняване на обстоятелствата относно
личността на подсъдимия, имащи значение за отговорността му, допринасят справка
за съдимост и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия по отношение на обективната
страна на деянието, същият не отрича фактите от обективна страна, макар да не
признава вината си, като подробно ги излага в обясненията си: че заедно с
пострадалия са отишли да закупят в РГермания процесния автомобил, като
пострадалия е платил цената и е взел документите за автомобила, подсъдимия не
отрича че автомобила е собственост на пострадалия, че подсъдимия е поел
задължения да отремонтира автомобила, което не могъл да стори на място, поради
липса на резервни части, че пострадалия е предал на подсъдимия автомобила, за
да го превози и ремонтира в РБългария, че подсъдимия е оставил автомобила в
собствения си автосервиз и го е съхранявал там, че пострадалия е имал
задължения към подсъдимия за заплащане на резервни части за автомобила, които
не ги е заплати при поканата, че пострадалия не е разрешавал подсъдимия да
продаде автомобила, още повече да задържи продажната цена, че пострадалия е
поискал връщане на автомобила, че пострадалия е дължал на своя работник св.Н.
парични суми, че подсъдимия въпреки липсата на съгласие от собственика на
автомобила го е обявил за продажба и го е продал на св.Л., че подсъдимия е
удовлетворил от продажната цена вземанията си от пострадалия, както и
вземанията на св.Н., като е определил цената за автомобила като сбор от
дължимите от собственика му суми на него и на работника. Обясненията му
кореспондират с писмените доказателства и кредитираните показания на
свидетелите.
В обясненията си подсъдимия заявява, че правомерно е извършил деянието, т.к
след като собственика на автомобила му е дължал пари и след поканата не му ги е
върнал, той имал пълното право да продаде автомобила и да се удовлетвори от
продажната цена. Имайки предвид, че обясненията на подсъдимия, освен
източник на доказателства са и средство за защита, съдът оцени обясненията в тази им част по отношение на субективната страна на деянието за изцяло
защитни, тенденциозни, необосновани и ги
приема единствено като средство за защита, упражняването на
което не води до задължение за поведение, насочено към разкриване на
обективната истина.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
"Обсебването"
спада към групата на престъпните присвоявания, уредени в глава V от НК
/"Престъпления против собствеността"/. "Присвояването" е
акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждо имущество
в свой или чужд интерес, като може да се извърши както с действие, така и с
бездействие. Важно е да се посочи особения субективен елемент на
присвояванията, а именно промяната на намерението на дееца от това да владее
или пази повереното му имущество правомерно, в такова да се разпорежда с него в
свой или чужд интерес противозаконно, в разрез с изначално предвиденото правно
основание. Като част от тази група престъпления, обсебването по чл. 206 НК
притежава описаните характеристики, а наред с тях разкрива и свои специфични
особености.
На
първо място, непосредствения обект на посегателство може да бъде само движима
вещ. Специфичното за този вид престъпно поведение е, че вещта се намира във
фактическата власт на дееца на определено правно основание - договорно
правоотношение, акт на държавен орган и др. Престъплението е резултатно, като неговата
довършеност се обуславя от засягането възможността на собственика на вещта да
упражнява спокойно и безпрепятствено всички правомощия, съдържащи се в правото
му на собственост върху нея - да я владее, да се разпорежда с нея и да я
ползва. Особен е и субектът на деянието, като той може да бъде единствено лице,
което притежава фактическата власт върху предмета на посегателство на правно
основание. Единствената възможна форма на вина е пряк умисъл.
За
да се осъществи състава на чл. 206, ал. 1 от НК е
необходимо деецът, да присвои чужда движима вещ, която владее.
Безспорно
се установи по делото, че подсъдимият е владеел л.а. „Исузу Тропер“ с номер на рама JACUBS73DY7103072, собственост на С.М.П. ***,
като впоследствие е присвоил веща, доколкото е извършил разпоредителна сделка
със същата. Не подлежи на съмнение и авторството на деянието на подсъдимия по
така възведеното обвинение. Горното съдът прие въз основа на обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите и писмените доказателства.
Основният
състав на престъплението обсебване съгласно, нормата на чл. 206, ал. 1 от НК, своенето
на чуждата движима вещ, която деецът владее или пази на определено правно
основание, следва да е противозаконно. От съдържанието на правоотношението, от
което изхожда правното основание да се владее или пази чуждата движима вещ,
произтича и задължение за връщането на чуждата движима вещ след отпадане на
конкретното основание, респ. изтичане на конкретен срок по правоотношението.
Присвоителните деяния, в т. ч. обсебването се осъществяват чрез юридическо или
фактическо разпореждане с вещите в свой или чужд интерес.
Безспорно,
подс.И.М. осъществил присвояването на вещта чрез активни действия – след
получаване на фактическата власт върху нея /със съгласието на собственика-за да
я ремонтира/ я откарал в сервиза си, след което публикувал в специализиран
интернет сайт за търговия с автомобили обява за продажба на процесния
автомобил, впоследствие, след получаване на продажната цена, предал на купувача
документите и автомобила. Действията му са довели до невъзможност на
собственика на вещта да упражнява спрямо нея никое от включените в правото на
собственост отделни правомощия – владение, ползване и разпореждане, от което за
собственика са възникнали и съответните имуществени вреди. Казано иначе,
подсъдимият осъществил по отношение на вещта действия, поставени изрично в
дискрецията само на нейния собственик, без да притежава такова качество.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, с "пряк
умисъл" по смисъла на чл.
11, ал. 2 от НК като форма на умишлена вина. В интелектуален план подсъдимият
съзнавал факта, че вещта е чужда собственост, и собственикът й лично и чрез
други лица е изразил изрично несъгласие подсъдимият да се разпорежда с
автомобила.
Независимо
от сочените от подсъдимия и доказани чрез свидетелски показания, обстоятелства
за наличие на парични задължения на собственика на автомобила към подсъдимия,
настоящия състав, счита че случаят не представлява граждански спор, а
осъществява престъпния състав по чл.
206, ал. 1 от НК. Наличието на гражданскоправни отношения не само не
изключва осъществяването на престъпление, но в много случаи, какъвто е и
настоящият, е задължителна предпоставка за реализиране на съответния престъпен
състав. В хипотезите на чл. 206
от НК например, за да се реализира от обективна страна престъпно
присвояване, във всички случаи се изисква наличието на предхождащо деянието
гражданско правоотношение, свързано с получаване от дееца на фактическа власт
върху чужда движима вещ на правно основание. В случая няма доказателства, че
автомобилът е предоставен на подсъдимия като залог за връщане на паричен заем, дори
да беше така, то подсъдимият би имал право да държи заложената вещ, няма право
да си служи с нея, освен ако е уговорено противното, и има право на
предпочтително удовлетворение от цената на заложената вещ чрез принудително
изпълнение върху нея (чл.
157, ал. 1 и ал.
2, чл.
159 от ЗЗД), но не разполага с право да я свои или да се разпорежда с нея
по свое усмотрение. Тъкмо напротив – съгласно разпоредбата на чл. 152
от ЗЗД, съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението
не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, е недействително.
Съдът намира, че деянието е извършено с
пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т.
е. желаел е неговото извършване, като е предвиждал и искал настъпването на
съставомерните последици. Горното съдът прие въз основа на цялостното поведение
на подсъдимия, обективирано по делото. При извършване на престъплението
подсъдимият е осъществил признаците на изпълнителното деяние чрез прекъсване на
фактическата власт на досегашния собственик и установяване на свое владение
върху вещи, които е владеел, като не е върнал същите след отпадане на
основанието на което са му били предоставени. Деянието в случая е довършено, тъй като престъпния резултат е
настъпил.
Поводът за извършване на престъплението
е непогасени задължения от пострадалия към подсъдимия по повод ремонт на
процесния автомобил.
Като причина за извършване на
престъплението следва да се отбележи незачитането от страна на подсъдимия на
законовия ред, установен в Република България.
При така приетото за установено, съдът
счита, че подсъдимият И.Г.М. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.206, ал.1 от НК
При определяне размера на наказанието,
съдът прецени обществената опасност на деянието и личната опасност на подсъдимия,
оцени отегчаващите и смекчаващи отговорността му обстоятелства, съобразно
изискванията на закона.
Подсъдимият И.Г.М. с ЕГН **********,***,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, със средно образование,
женен, осъждан.
Съдът прие
като смекчаващи отговорността обстоятелства по
отношения на подсъдимия, поводът за разпореждането с веща, включително и
определения размер на продажна цена/включваща покриване на задълженията на
пострадалия към подсъдимия и към св.Н./, влошените взаимоотношения между него и
пострадалия, поради некоректното поведение на пострадалия, предаване на част от
продажната цена на св.Н., отдалечеността на деянието от момента на приключване
на делото.
Като отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът прие, упоритостта при
извършване на престъплението, стойноста на присвоеното, лошите
характеристични данни – множество предходни осъждания. Предвид гореизложеното
съдът прие, че не са налице многобройни или
изключителни
смекчаващи обстоятелства. Съдът счита, че наказанието в случая
следва да бъде определено в минимален размер, поради приоритет на смекчаващите,
над отегчаващите отговорността обстоятелства в размер на една
година лишаване от свобода.
Съдът,
като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е
наложително да изтърпи наказанието, отложи изпълнението на наложеното наказание
“Лишаване от свобода” за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Определеният
размер на наказанието, съдът
намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и
моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и
превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения.
Съдът счита, че така определеното
наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши
други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото. По този начин съдът намира, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
Съгласно константната практика на ВКС:
Ако не са налице условията по ал. 2
и ал. 3 на чл.
88 от НПК или гражданският ищец не предприеме оттегляне или отказ от
иска съобразно ГПК,
то във всички случаи съдът дължи произнасяне по него и е задължен да осигури
участието му като страна. Изискването по чл. 255 НПК за съобщаване на пострадалия,
респ. на ощетеното юридическо лице и осигуряване на участие с оглед предявяване
на граждански иск се свързва с началото на съдебния процес. Когато този процес
вече един път е започнал и гражданският ищец е бил конституиран като страна, то
при новото разглеждане на делото, ако
същият не се яви или не предяви повторно иска си, то това не оправдава
заличаването му като страна, нито го лишава от правото да обжалва актовете на
съда, които засягат правата му. Ето защо настоящият състав е длъжен да се
произнесе с присъдата по предявения граждански иск, т.к гражданският иск е бил вече
предявен в писмена форма и в определения от закона срок в настоящото
наказателно производство.
Досежно предявеният граждански иск –
установи се по делото, че с деятелността си по чл. 206, ал. 1 от НК, като присвоил
чужда движима вещ, която владеел, подсъдимият е причинил на гражданският ищец С.П.
имуществени вреди. Съдът, прие за установена собствеността на отнетата вещ и
процесуалната легитимация на гражданският ищец, чрез събраните писмени и гласни
доказателства.
Съдът, при определяне
на размера на причинените имуществени вреди, се съобрази с приетото като компетентно
дадено заключение на автотехническата експертиза досежно пазарната стойност на
отнетото.
Поради, което осъди
подсъдимият да заплати на гражданския ищец сума в размер на 3 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за причинените им имуществени вреди от
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 18.12.2017г.,
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, както
и направените от последния разноски по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3
от НПК, ВПРС осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски по
обвинението, по което е признат за виновен.
На основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК вр. чл. 190, ал. 2 от НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата, по сметка на Районен съд град Велики Преслав, държавната
такса върху уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК /т.к. престъпленията, за
които е осъден с всяка от присъдите са извършени преди да е имало влязла в сила
присъда, за което и да е от тях/, съдът определи общо наказание на подсъдимия по настоящата присъда по НОХД №336/19 г. по описа на
ВПРС, по определение за одобряване на споразумение за решаване на делото в
досъдебното производство, влязло в сила на 09.07.2019 г. по НОХД №169/2019 г.
по описа на ВПРС и по присъда по НОХД№888/18 г. по описа на ШРС, влязла в сила
на 18.07.2018 г., до размера на най-тежкото измежду наказанията, а именно една
година „лишаване от свобода”.
На осн.чл.25, ал.4 вр. с чл.66, ал.1 от НК, отложи изтърпяването на
определеното общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
считано от влизане в сила на настоящата присъда.
На осн.чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.3 от НК, присъедини изцяло към
определеното общо наказание „лишаване от свобода“, наказанието 300.00 лв.
„глоба“ по НОХД№169/19 г. по описа на ВПРС, както и наказанието „Обществено
порицание“ наложено с присъда по НОХД№888/18 г. по описа на ШРС. Наказанието „Обществено порицание“ е изтърпяно на
30.07.2018 г.
Освен това съдът при решаване на въпроса за определяне на общо наказание по
всички осъждания на подсъдимия и като съобрази, че не са налице предпоставките
за кумулация постанови отделно
изтърпяване на наказанието „глоба“ в размер на 300.00 лв. по определение за
одобряване на споразумение по НОХД№267/2017 г. по описа на РС-Кнежа, влязло в
сила на 02.11.2017 г. и на наказанието
„глоба“ в размер на 1000.00 лв. по определение за одобряване на споразумение за
решаване на делото в ДП по НОХД№78/19 г. по описа на ВПРС, влязло в сила на
28.03.2019 г. Констатира, че последното е изтърпяно на 28.03.2019 г.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия: