Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
28.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в
публичното заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Дарина
Байданова
при
секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1445
по описа за 2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, гр. София против Х.М.Х., с която се претендира установяване на вземане по отношение на ответника, произтичащо от Договор за паричен заем № 26621 от 12.06.2017г. , вземането, по който изцяло е
прехвърлено на ищеца на 01.10.2018 г. с
Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) между „Креди Йес" ООД и
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор и който
договор съдържа изрична клауза, уреждаща правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица, за което прехвърляне и продажба на
вземането длъжникът е уведомен от „Креди Йес" ООД чрез ищеца с уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-П-КРЙ/26621 от 07.10.2019 г. чрез куриер с обратна разписка
на посочения в договора за кредит постоянен адрес, получено лично от ответника
на 10.10.2019г. Процесният договор за паричен заем с № 26621 бил сключен при
спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК, като заемодателят се задължил да предостави
на заемополучателя под формата на заем парична сума в размер на 1100,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема, като заемополучателят се
запознал и съгласил изрично с условията и удостоверил това обстоятелство с
подписа си върху договора за заем. Освен
това, с подписа си ответникът удостоверил, че е получил
заемната сума в брой и че погасителните
вноски, които се задължил да изплаща съставляват плащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на
заема и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя с фиксиран годишен
процент на разходите за срока на договора,
който съгласно приложимите Общи
условия не можел да бъде променян едностранно от страна на заемодателя. Сочи, че общата
стойност на плащанията по заема възлизали в размер на 1254,20лв., при договорна лихва в размер на
154,20лв., изплащана на части с месечните погасителни вноски. Твърди, че
заемополучателят се задължил да върне заемната сума в срок до 05.02.2018 г. на
34 равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 36,89 лв., платими при първа погасителна вноска
19.06.2017г. и последна вноска с падеж на плащане 05.02.2018г.,като срокът на договора изтекъл на 05.02.2018г. и същият не бил обявяван за предсрочно изискуем.
Сочи още, че страните по заемния договор се
споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в
договора обезпечения, а именно: запис на заповед,издаден от заемателя, банкова гаранция на лицензирана в БНБ търговска банка за период от сключване на договора за
заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по
погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума
за плащане по договора за заем, включваща договорната главница и лихва или поръчителство
на едно или две физически лица, отговарящи
кумулативно на посочените в договора
условия. Заемателят с
подписа си декларирал, че е
уведомен, че ако в 3 - дневен срок от
подписването на договора не предостави договореното обезпечение, същият дължи
на неустойка за неизпълнение, каквато му е начислена за
неизпълнение в размер на 785,80 лв.,
разсрочена на 34 равни вноски, всяка в размер на 23,11 лв, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски, в резултат на което погасителната вноска възлизала в размер на 60,00лв. Освен това, съгласно
Общите условия, в случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна
вноска, същият дължи на Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за
забава за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до
окончателното изплащане на дължимите по договора суми. В случая на длъжника е начислено обезщетение за забава
в размер на 122,86 лв. за периода от 23.10.2017 г. (датата, на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на
подаване на заявлението в съда, или, сочи, че
заемателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството,
като погасената до момента сумата е в размер на 1081,00 лв., с които са
погасени: неустойка - 416,98 лв., договорна лихва- 102,05 лв. и главница -
561,97 лв. Моли, да бъде признато за
установено по отношение на ответника вземането на ищеца в общ размер на 1088,86
лв., от които главница - 538,03 лв. ; 52,15 лв. - договорна лихва:за периода от 23.10.2017 г. до 05.2.2018г.; 368,82
лв., представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.10.2017 г. до 05.2.2018; 122,86
лв. - обезщетение за забава за периода
от 23.10.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението. Претендира направените в заповедното и
в настоящото производство разноски , вкл. юрисконсултско възнаграждение в
размер на 350,00 лева на основание чл.78 ал.8 от ГПК. Представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК. В съдебно заседание в писмено становище
чрез упълномощен представител поддържа исковете и излага съображения. Прави евентуално
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
Ответникът
Х.М.Х. в отговора си
оспорва исковете като неоснователни, както
и обстоятелството, че не е плащала
редовно вноските и че й е предоставена
цялата описана в исковата молба сума. Оспорва датата , автентичността и
съдържанието на представения Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2018г., Приложението № 1 от
01.10.2018г. към този договор , Договор за паричен заем № 26621
от 12.06.2017г. , сключен между „Креди Йес“ООД и ответника,
ведно с приложения към него погасителен план. Оспорва съществуването
на валидна цесия , както представения договор за цесия, като счита, че същият е
непълен. Твърди нищожност на договора за цесия, поради липса на уговорена
престация , липсата на индивидуализация на вземането , липса на подписи на
всички страни. Счита, че клаузата на чл.8
от Договора е нищожна и моли, съдът да я обяви за такава, за което излага
аргументи, че размерът на уговорената неустойка е почти колкото размера на
кредита и счита същата за прекомерна, поради което счита, че ищецът цели
неоснователно обогатяване и моли, поради нищожност на клаузата, съдът да я
обяви и за неравноправна, предвид обстоятелството, че същата не е индивидуално
договорена, кредиторът използва едни и същи типови договори и е в нарушение на
принципа на добросъвестността. Сочи още, че е желаела да представи обезпечения,
като в тридневен срок предлагала многократно да разпише ценна книга, а именно -
записа на заповед, но заемодателя така и не
предложил такава и счита, поради това въпросната клауза на договора за
уговорена с цел единствено неоснователно обогатяване и моли, съдът да я обяви
за нищожна. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез упълномощен
представител оспорва исковете и поддържа отговора. Представя списък на
разноските.
С доклада по чл.146,ал.1 от ГПК е прието за
безспорно установено, че въз
основа на подадено заявление с
Вх.№ 4299/07.05.2019г. е образувано
ч.гр.д.№ 530/2019 г., по което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК № 207/09.05.2019г. по описа на КРС, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
суми: сумата от 538,03лв. – главница, представляваща задължение по Договор за
паричен заем № 26621 от 12.06.2017г., сключен между „Креди Йес“ ООД и длъжника,
като впоследствие вземането е прехвърлено в полза на заявителя с Договор за
цесия от 01.10.2018г., както и сумата от 52,15лв. – договорна лихва за периода
от 23.10.2017г. до 05.02.2018г./падеж на последната погасителна вноска/, както
и сумата от 368,82лв. – неустойка за периода от 23.10.2017г. до 05.02.2018г.,
както и сумата от 122,86лв. – обезщетение за забава за периода от 23.10.2017г./датата
на изискуемост на първата неплатена вноска/ до 07.05.2019г. /датата на подаване
на заявлението в съда/, ведно със законната лихва върху главницата , считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2019г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски от 64,68лв. – внесена държавна такса и
50,00лв. – юрисконсултско възнаграждение. Признато е за
безспорно, че в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК е предявен
настоящият иск за установяване на вземането по издадената по ч.гр.д.№
530/2019г. заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
По делото е открито производство по оспорване
датата, автентичността и съдържанието на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.10.2018г., Приложението № 1 от 01.10.2018г. към
този договор , Договор за паричен заем № 26621 от 12.06.2017г. ,
сключен между „Креди Йес“ООД и ответника, ведно с приложения към него
погасителен план.
Установява се,че между „Креди Йес“ ООД и
ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по силата на Договор
за паричен заем № 26621 от 12.06.2017г., по който заемодателят предоставил на
заемателя за временно и възмездно ползване сумата в размер на 1100,00лв., чието
получаване заемателя удостоверил с подписа си съгласно чл.4 , ал.1 от договора.
Договорът е надлежно подписан от ответника, въпреки оспорването на положения в
него подпис на заемателя, поради липса на ангажирани от ответника доказателства,
в чиято тежест е възложено оспорването, поради което оспорването е недоказано,
включително оспорването на Погасителния план към договора, съглашението е
породило правните си последици и договорът удостоверява предаването на заемната
сума в размер на 1100,00лв. от заемодателя на заемателя, или, изпълнението на
задължението по договора.
Установява се съгласно чл. 3, т.10 от договора,
че падежът на последната вноска за връщане на главницата по заема е изтекъл на 05.02.2018г.,
като договорът не е обявен за предсрочно изискуем и подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК следва изтичане крайния срок на договора. Общият размер на всички
плащания е 1254,20лв. на 34 равни седмични вноски, като между страните е уговорена
договорна лихва в размер на 154,20лв. при месечен лихвен процент по заема е
3,34% и годишен процент на разходите (ГПР) - 49,069%.
Вземанията по процесния договор са цедирани от
„Креди Йес” ООД на ищеца „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД на 01.10.2018г. с договор за Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2018г., като вземането
срещу ответницата е включено в предмета на договора за цесия от 01.10.2018г. под
№ 175 в Приложение № 1 от 01.10.2018г. към този договор, индивидуализирано е чрез
трите имена на длъжника, договора, от който произтича, вид,
размер и пера на вземането, като е посочено, че прехвърленото задължение е сума в
размер на 1048,05лв., представляваща: главница в размер на 538,03лв., договорна
лихва в размер на 140,20лв. и неустойка за неизпълнение на договорно задължение
в размер на 369,82лв. С оглед на това, съдът намира възражението
за липса на индивидуализация за неоснователно. По делото е представен
нотариално заверен препис от същия договор за цесия, от който се установява,че
договорът е възмезден с определяема за всяко отделно вземане покупна цена,
поради което възражението за липса на уговорена престация също не се споделя от съда. По повод
откритото производство по чл.193,ал.1 от ГПК и изслушаната по делото
съдебно-графологична експертиза,чието заключение не се оспорва от страните и се
възприема изцяло от съдебния състав, установяващо, че подписите за продовач и
купувач в Договора за цесия и Приложение № 1/01.10.2018г. към договора са
положени от посочените в същите лица и липсата на други опровергаващи
доказателства, следва да се приеме, че договора и приложението съдържат
подписите на всички страни по тях, като направеното в тази връзка възражение е
неоснователно, а оспроването е недоказано и следва да се отхвърли като такова.
Ето защо, съдът намира, че изложеното легитимира ищеца като носител
на предявените по исков ред парични задължения.
Установява се на следващо място, че цесията съгласно чл. 4.5 от
Договора за цесия е съобщена с уведомително писмо от купувача лично
на ответника на 10.10.2019г., като възражения за несъобщаване не са направени
от ответника.
От приетото и
неоспорено от страните заключение по допуснатата ССчЕ се установява, че по
процесния договор за кредит ответницата е извършила общо 8 плащания на обща
стойност 1100,00лв. до датата на цесията, от които са погасени 561,97лв.
главница, 102,05лв. договорна лихва и 416,98лв. неустойка и 1 плащане на
стойност 150,00лв. след извършената цесия, с което е погасена част от начислената
неустойка, или, общо извършените 9 плащания от уговорените 34 седмични
погасителни вноски са в размер на 1250,00лв. и към изготвяне на заключението е
останало парично задължение в следните размери: 538,03лв. главница, 52,15лв.
договорна лихва, 218,82лв. неустойка и 122,86лв. – законна лихва за забава за
периода от 23.10.2017г. до 01.04.2019г.
От ответника не са ангажирани доказателства за
погасяване на дълга, както и не са направени твърдения в посочения смисъл.
Установено е,че ответникът не е правел редовно вноските съгласно погасителния
план и в тази връзка възражението в отговора е неоснователно.
Съдът
при осъществяване на правомощията си служебно да следи за правата на
потребителите, както и по повод надлежно направено възражение на ответника за
нищожност на неустоечната клауза в чл.8 от договора за кредит, намира, че
клаузата по чл.6, задължаваща потребителя да обезпечи поне две от посочените
обезпечения – запис на заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на чл.9,ал.2 от ОУ към договора за заем /поръчителят да
има осигурителен доход най-малко 7 пъти над минималната работна заплата за страната или 4 пъти, ако са двама
поръчители; да не са поръчители или заематели по други договори за заем,
сключени с заемодателя; да нямат кредити към други банкови и финансови
институции с класификация различна от „Редовен“, като по активни, така и по
пасивни задължения/ и в случай на непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок
от сключването на договора дължи неустойка в размер на 785,80лв., разсрочена на
вноски съгласно погасителния план, е нищожна, поради прекомерност и
неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП, с оглед размера на главницата, отпуснат
с договора за заем от 1100,00лв., при която поставените от кредитора прекомерни
изисквания относно дължимото от длъжника обезпечение за изпълнение на
задължението му за връщане на тази главница, сочат на единствената цел, противоречаща
на добрите нрави - задължението за предоставяне на обезпечение да не може да
бъде изпълнено от длъжника и като последица от това неизпълнение - кредиторът
да получи претендираната неустойка. Т.е., въз
основа на изложените от кредитора твърдения следва да се
направи извод, че процесната неустойка, която не е за забава, а за неизпълнение
на договорно задължение за даване на обезпечение така, както е уговорена и излиза извън присъщите ѝ по закон обезпечителна
и обезщетителна функции, доколкото с нея още към момента на уговарянето
ѝ, с оглед обстоятелствата, обуславящи дължимостта ѝ, се цели
постигане на забранен от закона правен резултат, а именно, неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, тъй като последният изначално е
изправен пред невъзможността да изпълни задължението, чието изпълнение
обезпечава неустойката. Аргумент в тази насока се извлича от нормата на чл.71 от ЗЗД, съгласно която изпълнението
на срочното задължение може да бъде искано от кредитора и преди срока, когато
длъжникът не е дал на кредитора обещаните обезпечения. Т.е., съдът намира, че същата е уговорена с цел да се заобиколи
императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на
годишния процент на разходите, поради което така уговорена с договора неустоечната клауза, предвид
разпоредбата на чл.33, ал.1 от
ЗПК и чл.21 от ЗЗП, е
нищожна и на осн. чл.21, ал.1 от ЗПК не се дължи. Същата е и неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП,
тъй като е уговорена във вреда на потребителя с цена, близка по размер до
предоставената в заем сума, поради което същата не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя и представлява заобикаляне на
императивното правило на чл.19, ал.4 от ЗПК, съгласно която максимално
допустимият процент на разходите на година по потребителските кредити следва да
е в размер не по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения, определена с постановление на Министерския съвет. Ето защо, съдът намира,
че визираната неустоечна клауза е нищожна и не поражда права и задължения за
страните.
С оглед
изложеното, предявеният установителен иск за дължимост на претендираното вземане
за сумата от 368,82лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 23.10.2017г. до 05.02.2018г. /падеж на последната погасителна
вноска/ е неоснователне и следва да бъде отхвърлен.
При
това положение и с оглед безспорния факт по делото, че ответникът е заплатил по
договора за потребителски кредит сумата от 1250,00лв., от която 1100,00лв. са
заплатени до 23.10.2017г. и 150,00лв. на 05.07.2019г., от която сума е погасена
главница в размер на 561,97лв., договорна лихва – 102,05лв., както и неустойка
в размер на 416,98 лв. и неустойка в размер на 150,00лв., общо неустойка 566,98лв.,
както и предвид недължимостта на неустоечната клауза, поради нейната нищожност
и неравноправност, съдът намира, че със сумата от 566,98лв. изцяло е погасена
претендираната от ищеца главница от 538,03лв., както и 28,95лв. от
претендираната договорна лихва от 52,15лв., при което е останала неиздължена
договорна лихва в размер на 23,20лв. Или, установителният иск следва да се
отхвърли, ведно със законната лихва, считано от
07.05.2019г. – постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до
окончателното изплащане, а акцесорният иск за договорна лихва е
основателен за сумата от 23,20лв. , до който размер искът следва да се уважи, а
за разликата до пълния претендиран размер от 52,15лв. искът следва да се отхвърли.
По акцесорния иск за обезщетение за забава в
размер на 122,86лв. с начало 23.10.2017г. до 07.05.2019г., с оглед
диспозитивното начало и неоспореното по делото заключение по ССчЕ, следва да се
приеме, че задължението за главница е предсрочно погасено на 23.10.2017г. преди
изтичане крайния срок на договора за заем, при което искът е неоснователен и
следва изцяло да се отхвърли.
При този изход на делото на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на направените по делото разноски
съразмерно уважената част от иска и съобразно представения списък на разноските
по чл.80 от ГПК. В настоящото производство ищецът е направил разноски за държавна такса – 175лв., от
които се претендират 60,00лв., възнаграждение за вещи лица по ССЕ и СГЕ - 300,00лв.
и съгласно чл.78, ал.8, във вр. с чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правна помощ има право на възнаграждение за
юрисконсулт от 100,00 до 300,00лв., което съдът с оглед осъществената защита и защитавания
материален интерес определя на 300,00лв. Или, направените и заявени общо за
настоящото производство разноски са 660,00лв., от които ищецът с оглед
уважената част от иска има право на 14,15лв. В
заповедното производство ищецът е доказал разноски за внесена държавна такса 64,68лв., от които
претендира 25,00лв. и му е присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50,00лв.,
или общо, 75,00лв., от които в тежест на ответника следва да бъдат възложени 1,61лв.
Ответникът на осн. чл.78, ал.3
от ГПК има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Или, от
доказаните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лв.,
ответникът има право на 342,49лв.
Водим
от горното,
съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2018г., Приложение № 1
от 01.10.2018г. към договора и Договор за паричен заем № 26621 от 12.06.2017г.,
ведно с приложения към него погасителен план.
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Х.М.Х.,
с ЕГН **********,***, че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата 23,20лв. - договорна лихва по Договор за паричен заем № 26621 от 12.06.2017г. , сключен между „Креди
Йес“ООД и Х.М.Х., с ЕГН ********** и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.10.2018г., сключен между „Креди Йес“ООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, за периода от 23.10.2017г. до 05.02.2018г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по
чл.422,ал.1 от ГПК за разликата над 23,20лв. до пълния предявен размер от 52,15лв.,
за което вземане е издадена Заповед № 207/09.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 530/2019г. на РС-Кърджали,
както и ОТХВЪРЛЯ предявения иск по
чл.422,ал.1 от ГПК за дължимост на парични вземания по Договор за паричен заем № 26621 от 12.06.2017г., сключен между „Креди
Йес“ ООД и Х.М.Х., с ЕГН **********, които са прехвърлени по Договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 01.10.2018г. от
„Креди Йес“ООД на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, за сумата 538,03лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва,считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК -
07.05.2019г. до окончателното изплащане, за сумата 368,82лв. – неустойка за
периода от 23.10.2017г. до 05.02.2018г., както и сумата от 122,86лв. –
обезщетение за забава за периода от 23.10.2017г./датата на изискуемост на
първата неплатена вноска/ до 07.05.2019г. /датата на подаване на заявлението в
съда/, за които вземания е издадена Заповед № 207/09.05.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 530/2019г. на РС-Кърджали.
ОСЪЖДА Х.М.Х., с ЕГН **********,*** да заплати на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 направените в настоящото производство разноски в размер
на 14,15лв., както и разноски в заповедното производство в размер на 1,61лв.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
район Люлин, бул.“Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
да заплати на Х.М.Х., с ЕГН **********,***, деловодни разноски в размер на 342,49лв.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд Кърджали
в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: