РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. Самоков, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20211870200439 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Н. Х. Г. от гр. Г. обжалва Наказателно постановление № 21-0338-000243,
издадено на 02.06.2021 г. от Е.П.Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР –
София, РУ – Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
Пред съда жалбоподателят не се явява, не се представлява и до приключване на
съдебните прения не заявява допълнително становище по жалбата.
Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН (в редакция до ЗИДЗАНН, обн. ДВ, бр.
109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.). Жалбата е допустима, като подадена от
легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред
РС – Самоков наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, които да са довели до накърняване на правото на
защита на наказаното лице. АУАН съдържа всички реквизити, установени в чл. 42 от
1
ЗАНН и е съставен и връчен в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, респ. чл. 43, ал. 1
от ЗАНН. За нарушението на Кодекса за застраховането (КЗ), вменено с АУАН на
жалбоподателя, против него е издадено НП, с което му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер 250 лв. за административно нарушение по чл. 638, ал. 1, т.
1 от КЗ. Наказателното постановление е издадено в законоустановения срок от Е. П.
Ф., за когото се установява от писмо рег. № 338000-6202/29.09.2021 г. от Началника на
РУ – Самоков, че към датата на издаване на НП е заемал длъжността началник група
„Охранителна полиция” в РУ – Самоков при ОДМВР – София. С т. І.6 от
представената заповед № 517з-189/15.01.2016 г. на Директора на ОДМВР – София,
която е била в сила към датата на издаване на НП, началниците на групи „Охранителна
полиция“ в РУ при ОДМВР – София са оправомощени на основание чл. 647, ал. 2 от
КЗ да издават НП за административни нарушения по чл. 638, ал. 1-3 и ал. 5 и чл. 639 от
КЗ. Ето защо обжалваното НП е издадено от компетентен орган. Не се съдържат в НП
нови фактически обстоятелства, против които в административно-наказателното
производство наказаното лице да не е могло да се защитава.
Неоснователни са оплакванията в жалбата за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални
правила, обуславящи негодност на обжалваното НП да бъде надлежен процесуален
инструмент за ангажиране на административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя. Тези оплаквания не могат да бъдат отнесени към развитието на
конкретното административно-наказателно производство. Първо, значителна част от
тях касаят твърдяни недостатъци в съдържанието на електронен фиш, но предмет на
обжалване е наказателно постановление, а не електронен фиш. Административно-
наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със
съставяне на АУАН № 260579/05.03.2021 г., съставен от св. А. Д., на длъжност „мл.
автоконтрольор“ в РУ – Самоков и е приключено с издаване на обжалваното НП. Това,
че АУАН е съставен и отпечатан посредством мобилно компютърно устройство
(служебен таблет), изобщо не го приравнява на електронен фиш. Наред с това,
актосъставителят не е длъжен да посочва в съставения от него АУАН санкционната
норма, по силата на която следва да бъде ангажирана административно-наказателната
отговорност на лицето, срещу което е съставен акта. В конкретния случай в
обжалваното НП е посочена санкционната разпоредба на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ,
установяваща административната наказуемост на деянието на жалбоподателя и
предвиденото за него административно наказание, като разпоредбата на чл. 638, ал. 4
от КЗ няма никакво отношение към конкретния случай. И на последно място, в НП
изобщо не съществува неяснота в описанието на деянието на жалбоподателя, за което
му е наложено административно наказание. Както буквалният прочит на НП, така и
смисловият анализ на съдържанието му еднозначно сочат, че на жалбоподателя е
вменено деяние, изразяващо се в неизпълнение на задължението му по чл. 483, ал. 1, т.
2
1 от КЗ да сключи договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите за собственото си регистрирано на територията на Република
България моторно превозно средство (МПС), което не е спряно от движение.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
05.03.2021 г. в 21,28 ч. в гр. Самоков по ул. „И. ш.” жалбоподателят е управлявал
собственото си МПС – лек автомобил „Л.” с рег. табели № .., като за автомобила не е
бил сключен договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите към този момент.
Еднозначно се установява от показанията на свидетеля А. Д. – актосъставител, че
на посочените по-горе дата и място жалбоподателят е управлявал описаното МПС; че е
бил спрян за проверка от св. Д.; че при проверката жалбоподателят не е представил
валиден към този момент договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за управляваното от него МПС и че при извършена
от св. Д. справка по интернет чрез служебен таблет в базата-данни на Гаранционен
фонд той установил, че към този момент за управлявания от жалбоподателя автомобил
не е имало сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите. За посочените обстоятелства показанията на свидетеля Д. са
логични, последователни, безпротиворечиви и неопровергани от други доказателства,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Обстоятелството, че към момента на проверката за управляваното от
жалбоподателя МПС – негова собственост не е имало сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, се
установява както от показанията на св. Д., така и от служебно извършена от съда
справка чрез интернет в Информационния център на Гаранционен фонд
/www.guaranteefund.org/, която не е нужно да бъде приобщавана като доказателство по
делото, тъй като извършването й е общодостъпно по всяко време и за всяка дата. От
нея се установява, че към 05.03.2021 г. – датата на нарушението, посочена в АУАН – за
посочения автомобил не е имало сключен действащ договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Първият следващ тази дата
застрахователен договор за това МПС е сключен на 06.03.2021 г. в 10,36 ч. със „ЗАД
Далл Богг Живот и Здраве” АД с представената по делото застрахователна полица №
BG/30/121000701247 от 06.03.2021 г., със срок на валидност от 11,36 ч. на 06.03.2021 г.
до 23,59 ч. на 06.03.2022 г., т. е. този договор е сключен след датата и часа на
проверката (21,28 ч. на 05.03.2021 г.). Само в допълнение следва да се посочи, че от
така извършената служебна справка се установява и това, че за периода от 01.01.2021 г.
до извършване на проверката на 05.03.2021 г. за посоченото МПС не е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Следователно към датата и часа на проверката, а именно – 05.03.2021 г., 21,28 ч.
3
за МПС – лек автомобил „Л.“ с рег. № .. не е имало сключен договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. Към същият този момент
жалбоподателят е бил собственик на автомобила и го е управлявал, което е външен
израз на правото му да го ползва, разбирано като елемент от правото му на
собственост. Поради това към момента на проверката за жалбоподателя е
съществувало задължение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ да сключи договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите относно
собственото си МПС и той не е изпълнил това свое задължение.
Като собственик на автомобила жалбоподателят е бил длъжен и е могъл да знае,
че го управлява, без за този автомобил към този момент да е бил сключен договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради
което вмененото му административно нарушение е извършено от него виновно по
смисъла на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН.
Виновното неизпълнение на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
съставомерно като административно нарушение по чл. 638, ал. 1 от КЗ. За това
нарушение административно-наказващият орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя като физическо лице, като му е наложил глоба в предвидения в чл. 638,
ал. 1, т. 1 от КЗ глоба в твърд размер 250 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК,
вр. чл. 11 от ЗАНН. То е формално, т. е. за съставомерността му не е необходимо
настъпване на вредни последици, поради което липсата на такива не следва да се
обсъжда. Освен това то е типично за този вид административни нарушения и от
доказателствата не се установяват смекчаващи обстоятелства, обуславящи негова по-
ниска степен на обществена опасност от тази на обикновените случаи на такива
административни нарушения.
Следва да се подчертае изрично, че сключването на договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила след
проверката, установила нарушението, не може да се приеме за сериозно смекчаващо
обстоятелство. Първо, за периода от 01.01.2021 г. до датата на проверката на
05.03.2021 г. за автомобила не е имало валиден договор за застраховка „гражданска
отговорност“. Далеч по-съществено е обаче друго – от самата проверка е установена не
само липса на такъв договор към момента на извършването й, а и това, че автомобилът
е управляван до извършването й, т. е. обществената опасност от причиняване на вреди
на трети лица без възможност те да бъдат покрити от такава застраховка, е била
налице. Интервалът от около 13 часа от извършване на проверката до последвалото
сключване на такъв договор налага извод, че той е сключен именно заради
установяването на нарушението. Да се приеме при тази съвкупност от обстоятелства,
4
че нарушението е маловажен случай, би означавало необосновано да се стимулира
управлението на МПС без сключена за него задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ ако всеки може да се освободи от административно-наказателна
отговорност чрез сключване на такъв договор при първа възможност след
установяване на нарушението.
Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното НП е законосъобразно и при
липса на основания за неговата отмяна или изменение, същото следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0338-000243, издадено на
02.06.2021 г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ –
Самоков.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
5