Р Е Ш Е Н И Е
№ 258
гр.Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: ЕЛИЦА
ДИМИТРОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Бисерка Василева и с участието на прокурора Радослав Градев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 221 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по чл.63,
ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, против решение № 236/02.06.2021
г., постановено по АНД № 846/2021 г. по описа на РРС, с което е отменено наказателно
постановление № 21-1085-000569/24.03.2021 г. на началника на Сектор „ПП“ при
ОДМВР – Русе за наложено на В.В.В. *** административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, във връзка с чл. 20, ал. 2 от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и производството по АНД № 846/2021 г. по
описа на РРС е прекратено. В жалбата се твърди, че оспорваното съдебно решение
е неправилно, тъй като изводите на въззивния съд не съответстват на
установените по делото факти. Посочва се, че в случая липсва идентичност между
деянието, за които е образувано наказателното производство срещу наказаното
лице и деянието, за което му е наложено административно наказание с оспореното
пред въззвиния съд наказателно постановление, поради което не е налице
нарушение на принципа ne
bis in idem. Иска се
решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави се и
възражение за прекомерност на евентуално претендираното от касационния ответник
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по касационната жалба В.В.В., чрез процесуалния си представител, в писмена
молба-становище, поддържа съображения за неоснователност на жалбата и иска от
съда да се остави в сила въззивното решение. Не претендира присъждане на
разноски.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл.218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува
невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по
Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
касационната жалба е неоснователна.
За да постанови оспорвания в
настоящото производство съдебен акт въззивният съд е приел, че е нарушено
правилото ne bis in
idem, тъй като са
развити две паралелни производство при идентитет между деянието, за което
субектът е привлечен към наказателна отговорност с постановление на РРП и
оспорваното наказателно постановление. Приел е, че в тази хипотеза, на
основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, административнонаказателното производство е
следвало да бъде прекратено и материалите да бъдат изпратени на съответния
прокурор, а не да се налага административна санкция с издаване на наказателно
постановление. С тези изводи въззивният съд е обосновал незаконосъобразността
на наказателното постановление, което е отменил.
Касационният
съд намира, че решението на въззивната инстанция е правилно като не са налице
сочените от касатора пороци.
Ответникът по касационната жалба е
наказан с административно наказание за това, че на 27.02.2021 г., като водач на
лек автомобил с рег.№ Р 8166 КВ, при избиране на скоростта си на движение не се
съобразява със спрелия пред него служебен автомобил на ОДМВР – Русе, с рег.№
Р2891РН, като го блъска с предна броня в предната част и причинява ПТП с материални
щети и двама леко ранени (служителят на РУ-01 П.С. и самия В.). В същото време
обвинението, което е повдигнато на В. в рамките на образуваното срещу него досъдебно
наказателно производство № 72/2021 г. по описа на ОД на МВР - Русе, е за това,
че на същата дата - 27.02.2021 г., при управление на същия лек автомобил, той
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото –
блъснал с управлявания от него автомобил Н.Н. (служител на РУ-01), същият
полицейски автомобил, както и лек автомобил с рег.№ Р 2823 РС. Касаторът счита,
че в случая не е налице идентичност на деянията, тъй като в единия случай се
касае за деяние, от което е пострадал служителят С. и наказаният В., а в другия
случай – за служителя Н.. Сочи, че всъщност са налице две различни ПТП,
реализирани с различни деяния, за които извършителят следва да носи отделно
наказателна и административнонаказателна отговорност.
Тази теза на касационния жалбоподател
не може да бъде споделена. Съгласно т.3.1 от Тълкувателно решение № 3 от
22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК, деецът не следва да носи
едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите,
когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с различни обекти на защита.
В мотивите към посоченото
тълкувателно решение, след анализ на практиката на ЕСПЧ и СЕС, ВКС достига до
извода, че правната квалификация на деянията е критерий без решаваща роля за
определянето на idem, т.е. дали се
касае до същото деяние или не. Приема, че водещо е значението на фактическата
идентичност или същественото сходство, от обективна и субективна страна, на
конкретно осъщественото от дееца поведение. Преценката на idem изисква във всеки отделен случай да се съпоставят съществените
елементи на правонарушенията, които се изследват от гледна точка на конкретните
условия на време, място, обстановка при осъществяване на деянието и единството
на решението, въз основа на което е предприето поведението на дееца. Отхвърлена
е тезата за едновременното ангажиране на административнонаказателна отговорност
с наказателен характер по смисъла на Конвенцията и наказателна отговорност на
дееца, когато с едно деяние е допуснато нарушение на наказателна и
административнонаказателна норма, охраняващи различни обекти на защита, тъй
като тя лансира незаконосъобразна идея за своеобразна "идеална
съвкупност" от различни по вид правонарушения (престъпление и
административно нарушение). Както приема и ВКС, такъв институт не е установен
нито от нормите на НК, нито от разпоредбите на ЗАНН, поради което е недопустимо
да бъде регламентиран по тълкувателен път.
В случая безспорно се касае за едно
деяние – управление на МПС, без съобразяване с пътната обстановка, включително
досежно скоростта на движение и наличните на място служебен автомобил и
служители на полицията, независимо, че с това деяние се осъществяват състав на административно
нарушение и на престъпление. Внимателното съпоставяне на частта от
наказателното постановление, в която е описано извършеното деяние, и на тази от
постановлението за привличането на В. като обвиняем, ясно показва, че се касае
до едно и също деяние, което обаче е описано с различна степен на детайлност. Така
в НП е записано, че ответникът по касационната жалба е блъснал служебния
автомобил с рег.№ Р 2891 РН, при което пострадал и пътуващият в него полицейски
служител П.С., докато в постановлението за привличането на обвиняем е отразено,
че В. блъснал същия полицейски автомобил без обаче да е посочено, че при удара
е пострадал и служителят С., а вместо това като пострадал е посочен
полицейският служител Неделчо Иванов. От събраните по делото доказателства
става ясно, че последният бил затиснат между автомобила на В., който се опитвал
да избяга при опит да му бъде извършена проверка, и описания служебен
автомобил.
Различната степен на детайлност на
описанието на настъпилите от същото деяние вредни последици в НП, от една
страна, и в постановлението за привличане на В. като обвиняем, от друга, обаче
не води до извод, че се касае до различни деяния. Деянието, като авторство,
време и начин на извършване, е същото, независимо от начина, по който органите
на наказателното, респ. административнонаказателното производство, са описали
вредните му последици в своите актове.
По тези съображения касационната
инстанция намира, че решението на Районен съд – Русе е правилно и следва да
бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №
236/31.05.2021 г., постановено по АНД № 846/2021 г. по описа на РРС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: