Р Е Ш Е Н И
Е
№ 949 04.07.2018 г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд XLIV - ти наказателен състав
На
двадесет и седми юни две хиляди и осемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Камелия Ненкова
Секретар: Красимира
Андонова
като разгледа докладваното от съдията Ненкова
наказателно административен характер дело № 2641 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по
повод жалба от Х.Х.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, депозирана чрез адв. А.-БАК, срещу НП №18-0769-000637/12.04.2018 г.,
издадено от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР –
Бургас –Р П, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя
са наложени административни наказания – глоба в размер на 1300,00 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП.
С жалбата се
изразява недоволство от атакуваното НП, като се посочва, че същото е незаконосъобразно
и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи неговата
отмяна. Сочи се, че са нарушени и императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН. Моли се за неговата отмяна.
За провелото се
пред настоящата инстанция заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Изпраща представител- адв. А.-БАК,
който по същество поддържа жалбата, като в пледоарията си доразвива доводи за
незаконосъобразност на атакуваното НП. Сочи, че
не се вижда дори и от представената в с.з снимка ясно номерът на
автомобила. Описва, че липсва сертификационен документ, от който да е видно, че
точно това техническо средство, с което е засечена скоростта, е калибровано и е
минало необходимата проверка. На следващо място, липсвали данни за това каква е
била допустимата скорост на движение в този участък, където е била направена
снимката, като в снимковия материал АНО е посочил, че ограничението е от 50
км/ч, а в НП е посочено, че тази скорост в този район е 80 км/ч и това
ограничение е въведено с пътен знак В-26. Моли съда да отмени процесното НП като
неправилно и незаконосъобразно.
Ответната страна - ОД на МВР
гр. Бургас, сектор „Пътна полиция”, редовно призована, не изпраща представител.
В съпроводително писмо молят за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно. По делото е представено изисканото и прието от
съда четливо копие на снимков материал.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да
оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото НП. Същата е подадена в
срок. Предвид на горното, съдът намира жалбата за процесуално допустима.
Бургаският
районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 24.11.2017 г. в 22:48
часа в гр.Бургас, бул. „Тодор Александров”, в посока ПВ „Юг” към кръстовище с
ул. „Спортна” до бензиностанция „Лукойл”, Ф 563, при въведено ограничение на
скоростта с пътен знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч, като участъкът
е сигнализиран и с пътен знак Е-24, с автоматизирано техническо средство „SITRAFFIC
LYNX ERS-400” с фабр.
№003059049644 бил заснет лек автомобил марка/модел „АУДИ А6”, с рег. № , който се движел със скорост 190 км/ч
при ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място, въведена с пътен
знак В-26, като участъкът е сигнализиран с пътен знак Е-24. С оглед на това е
направена проверка за собственост на процесното МПС и е констатирано, че същото
се притежава от Х.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***. Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил впоследствие лицето е попълнило декларация по чл. 188 от ЗДВП на
05.02.2018 г., в която е посочило, че той е собственик на автомобила и е
изписал собственоръчно, че на процесната дата автомобилът е бил „лично
управляван от мен“, тоест от лицето жалбоподател /стр.11 от делото/.
Въз основа на така събрания
доказателствен материал и попълнената декларация същия ден -05.02.2018 г. в
присъствието на жалбоподателя е бил издаден от Сектор “ПП” при ОД на МВР – Бургас
АУАН, бл № 171376 против
Х.Х.Х., ЕГН ********** за това, че на 24.11.2017 г. в 22:48 часа в гр.Бургас, бул.
„Тодор Александров”, в посока ПВ „Юг” към кръстовище с ул. „Спортна” до
бензиностанция „Лукойл”, Ф 563, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч, като участъкът е
сигнализиран и с пътен знак Е-24, с автоматизирано техническо средство
„SITRAFFIC LYNX ERS-400” с фабр.
№003059049644 управлявал лек автомобил марка/модел „АУДИ А6”, с рег. № А 0458 МС, който се движел със скорост 190 км/ч при
ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място, въведена с пътен знак В-26,
като участъкът е сигнализиран с пътен знак Е-24. Посочено е, че на
жалбоподателя е показан снимков материал - № 0016 SLY, при написване и връчване на АУАН.
Актосъставителят квалифицирал
гореописаното като нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като актът бил изготвен
в присъствието на двама свидетели и бил предявен на жалбоподателя на 05.02.2018
г., който го разписал без възражения. Такива не са депозирани и впоследствие.
Административнонаказващият
орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство
№18-0769-000637/12.04.2018 г., издадено
от Началник Група към Сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР – Бургас,
сектор „ПП,с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, с което на
основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания – глоба в размер на 1300,00 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на гласните доказателствени средства - показанията
на актосъставителя В.П.Н., потвърждаващи изцяло съдържанието отразено в АУАН бл № 171376 от 05.02.2018 г. и от приложените
по делото доказателства,
обективирани във веществените доказателствени средства, както и в писмените доказателства
- снимка
/л.8 и 25 /, справка за собственост на МПС /л. 9/, протокол от проверка №173 – ИСИ/06.07.2017
г. /л.12/, протокол за монтаж на пътни знаци /л.14/, декларация по чл.188 от
ЗДВП /стр.11 от делото/, справка за нарушител – водач /стр.15/, Заповед №
8121з- 952 от 20.07.2017 г. /стр.17 от делото/, удостоверение за одобрен тип
средство за измерване /стр.13 от делото/, писмо /стр.10 от делото/, които преценени
поотделно и в тяхната съвкупност водят до еднопосочни правни изводи.
При така установените факти
съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
В случая се
касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
разрешената скорост за движение по пътищата, установена с пътен знак B-26 по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Съдът
намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че в хода на
производството по издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочена е нарушената
законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В
случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като
при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност
на административнонаказателното производство. Съдът счита, че описанието на
нарушението и обстоятелствата при извършването му са достатъчно конкретизирани
както в съставения акт, така и издаденото въз основа на него наказателно
постановление, като са посочени всички съставомерни факти, поради което и съдът
приема, че АУАН и НП отговарят на условията на чл. 42, т. 4 ЗАНН и на чл. 57,
ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради което и възраженията в тази насока в жалбата, съдът
намира за неоснователни. Съдът намира и
че актовете са издадени в сроковете по
чл. 34 ЗАНН, видно от изложената вече по-горе хронология по връчване и
установяване на нарушителя, то законовите срокове са спазени. Тук следва да се посочи, досежно срока по
чл.34 ЗАНН, че този срок започва да тече от установяване на нарушителя в
случая- жалбоподателят след като се попълни декларацията по чл.188 от ЗДВП.
Съгласно този член- „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство”. В случая, собственикът в
декларацията си от 05.02.2018 г. по чл.188 от ЗДВП, е вписал, че ТОЙ Е управлявал
автомобила и основателно актосъставителят е съставил акта на него.
В случая превишението на скоростта е заснето
с техническо средство, в съответствие разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на функциите си определените от министъра
на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на
правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи,
заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, т.е. законово регламентирано е правото на
ползване от страна на контролните органи на съответните технически средства при
установяването на деяния от вида на процесното. С оглед на което в конкретния
случай и водачът на автомобила е бил установен при попълване на декларация по
чл.188 от ЗДвП. Във връзка с възраженията в жалбата също следва да се посочи,
че в случая нарушението е установено
със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните
нарушения тип „SITRAFFIC ERS-400” с
фабр. №003059049644, надлежно калибрована, при която измерването,
регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система
радар-камера–компютър. Нарушението на жалбоподателя е било констатирано със стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения тип„SITRAFFIC
ERS-400” с фабр. №003059049644, чиято
изправност се установява от протокол от проверка №173 – ИСИ/06.07.2017 г. /л.12/, представен по делото, като
на съда във връзка с разглежданите такива дела е служебно известно и в допълнение може да се посочи и -удостоверение за одобрен тип
средство за измерване №09.10.4823 /пример НАХД № 6702 от 2016 г по описа на
съда/, за годността на техническото средство /информация, достъпна и в
интернет/. С оглед на дотук изложеното, съдът намира и възраженията, наведени в
този смисъл в жалбата за неоснователни. Безспорно е установено както самото
нарушение, така и фактическата обстановка около същото. Що се отнася до
конкретно наведените в жалбата възражения, съдът намира следното– правилно е
било санкционирано лицето- жалбоподател.
Досежно
„четливостта” на снимката, съдът намира, че следва да посочи, че действително
първоначално представения снимков материал, не е бил в достатъчно четлив вид, макар че отново може да бъде видян номерът на
автомобила и то с невъоръжено око, но въпреки това съдът е изискал допълнително
по.четлив снимков материал и такъв е постъпил по делото, представен от АНО.
Предвид изложеното, съдът намира за напълно неоснователни доводите на защитата,
че не може да се идентифицира автомобила, напротив номерът на автомобила, се
вижда и на двете снимки по делото с невъоръжено око. Що се отнася до следващото
възражение на защитата, наведено в съдебно заседание, отново досежно снимковия
материал по делото, а именно, че на първоначално представената снимка е
посочено ограничения на скоростта от 80 км/ч, за каквото нарушение е описано и
санкционирано и лицето жалбоподател в
жалбата, то съдът намира, че действително в представената по делото в с.з.
снимка е посочено ограничение от 50 км/ч, но това съдът намира, че следва да
бъде прието за техническа грешка при генериране на снимката от системата и по
никакъв начин не нарушава правото на защита на жалбоподателя. Следователно и
това възражение, съдебният състав намира за неоснователно.
На следващо
място идва да се посочи във връзка с чл.21, ал1 и ал.2 ЗДВП следното:
По
съществото на спора, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава стойностите
на скоростта в кm/h, посочени изчерпателно в тази алинея, а
според чл. 21, ал. 2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да
се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен
знак.
Съдът констатира,
че в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като това е сторено и в НП, следователно наказващият орган изрично и
правилно е посочил нарушената норма – тази на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1/т.6/ от ЗДвП –т.6. (изм. и
доп. - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017
г.) за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h
превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. Нарушението е било извършено на 24.11.2017 г.,
следователно нормата е била приложима точно в тази и редакция, действаща и към
момента.
По отношение на чл.21, ал.1 ЗДвП- при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в кm/h, посочени
изчерпателно в тази алинея, а според чл.21, ал.2 ЗДвП, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това
се сигнализира с пътен знак, какъвто е случаят.
С оглед на
цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът
приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл.21, ал.2 ЗДвП, тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че
на 24.11.2017 г. в 22:48 часа в гр.Бургас, бул.
„Тодор Александров”, в посока ПВ „Юг” към кръстовище с ул. „Спортна” до
бензиностанция „Лукойл”, Ф 563, при въведено ограничение на скоростта с пътен
знак В-26 за движение в населено място до 80 км/ч, като участъкът е
сигнализиран и с пътен знак Е-24, с автоматизирано техническо средство
„SITRAFFIC LYNX ERS-400” с фабр.
№003059049644, жалбоподателят управлявал лек автомобил марка/модел „АУДИ А6”, с рег. № А 0458 МС, като се движел със скорост 190 км/ч при
ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено място, въведена с пътен знак
В-26, като участъкът е сигнализиран с пътен знак Е-24. С оглед на това е направена проверка за собственост на процесното МПС и
е констатирано, че същото се притежава от Х.Х.Х., ЕГН **********. Въз основа на тези данни и проверка за
собственост на заснетия автомобил впоследствие лицето е попълнило декларация по
чл. 188 от ЗДВП на 05.02.2018 г., в която е посочило, че той е собственик на
автомобила и че той го е управлявал на процесната дата.
Надлежно е описано нарушението - ясно е отразено кой
автомобил, къде и с каква скорост се е движил при какво ограничение на
максимално допустимата скорост, като ЗДвП допуска възможност нарушения по този
закон да се установяват със системи за видеоконтрол, която е годно техническо
средство. По делото липсват каквито и
да е данни за човешка намеса при задействането на системата (която е
стационарна), респективно за „корекции” при отпечатването на данните.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно
и законосъобразно е издадено обжалваното НП за реализиране
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на
това нарушение.
В случая административнонаказващият орган
правилно е определил вида и размера на административните наказания. Безспорно
се установи, че с автомобила на физическото лице-жалбоподател, който не е
посочил различно от него лице да го е управлявало в процесния ден и час и правилно именно неговата отговорност е била
ангажирана /видно от разпоредбата на чл.188 от ЗДВП/; била е превишена разрешената максимална
скорост в населено място с над 50 км/ч. Наложените административни наказания са
правилно като се
е движел със скорост 190 км/ч при ограничение на скоростта от 80 км/ч за населено
място и законосъобразно
определени са санкциите, поради което техният размер не може да бъде намален.
Предвид изложеното до тук, съдът направи
крайния си извод, че обжалваното наказателно постановление е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП
№18-0769-000637/12.04.2018 г., издадено от Началник Група към Сектор „Пътна
полиция” („ПП”) при ОД на МВР – Бургас –Р П, с което на основание чл. 182, ал.
1, т. 6 от ЗДвП на Х.Х.Х., ЕГН **********,
с адрес: ***, са наложени административни наказания – глоба в размер на
1300,00 /хиляда и триста лева/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
В.О:К.А.