Р Е Ш Е Н И
Е
№ 78
гр.Велико
Търново, 27.03.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на първи март две хиляди двадесет
и трета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., и при участието на прокурора Иванова като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
598 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2022 год., за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявена искова молба от
А.И.М. *** срещу
Областна дирекция по безопасност на храните – Велико Търново за причинени
имуществени вреди в размер на 5000лв. и законна лихва върху тях до
окончателното изплащане на сумата, произтичащи от действия и бездействия на
органи при ОДБХ във връзка с унищожаването на 13.07.2019 г. на 10 броя прасета
поради борбата с африканската чума и липсата на платено обезщетение за
унищожаване на собствеността му.
С допълнителна молба е
уточнено, че претенцията на ищеца е за настъпили имуществени вреди от
бездействие на административен орган, изразяващо се в липса на изплащане на
полагащо му се обезщетение за унищожени животни. Моли се за уважаване на
исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
Областна дирекция по
безопасност на храните – Велико Търново оспорва предявения иск, счита същия за неоснователен поради липсата на бездействие на административен
орган.
Излага доводи, че за
изплащането на обезщетение е необходимо подаването на нарочни заявления и
преминаването на административно производство, като такова заявление не е
подавано от ищеца. Счита, че случаят попада в хипотезата на чл. 142, ал. 1, т.
1 и т. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и обезщетение не се
дължи, тъй като няма регистриран животновъден обект. Моли за отхвърлянето на
иска и за присъждане на разноски.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за неоснователност
и недоказаност на иска и предлага същият да бъде отхвърлен.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
А.И.М.
има нерегистрирано лично стопанство в с. Ореш, където през 2019г. отглежда 10
броя свине без индивидуални идентификационни номера, смесена порода, както
следва: 18 м. – 170 кг, 24 м. – 250 кг, 24 м. – 250 кг, 7 броя на 40 дни – по
12 кг. Във връзка с огнища на болестта африканска чума при домашни свине
изпълнителният директор на БАБХ със Заповед № РД-11-1349 / 12.07.2019г.
нарежда на директорите на ОДБХ – Плевен и на ОДБХ – Велико Търново да
организират принудително убиване по хуманен начин и обезвреждане на всички домашни
свине, отглеждани в животновъдни обекти за лични нужди (тип
заден двор) и обекти, нерегистрирани по чл.137 от ЗВД, в определени
населени места, сред които и с. Ореш, общ. Свищов, обл. Велико Търново. В
изпълнение на горното директорът на ОДБХ – Велико Търново издава Заповед № 310 /
12.07.2019г. за определяне на комисия, която на 13.07.2019г. да присъства на
унищожаването на всички домашни свине в с.Ореш и да състави протоколи по
образец за загробването на животните. За унищожаването/убиването на десетте
свине, собственост на А.М., е съставен Протокол № 1 / 13.07.2019 г., подписан
от собственика и от членовете на комисията. За загробването на животните също е
съставен Протокол № 1 / 13.07.2019г.
От
Министерството на земеделието, храните и горите е предвидена еднократна помощ за
стопаните в размер на 300 лева за закупуване на консумативи и дезинфектанти
след извършено доброволно клане. Видно от Писмо изх. № 91-783 / 13.08.2019г. на министъра на
земеделието, храните и горите стопаните подават заявление за подпомагането до
съответния кмет, а изплащането се извършва от съответната ОДБХ. Като стопанин,
предприел мерки за почистване и дезинфекция, във връзка с извършеното
доброволно клане на прасета за угояване за лични нужди в санитарните зони, А.М.
*** Заявление за подпомагане вх. № АД-04-09-360 / 16.08.2019 г., комплектовано
с Констативен протокол от 16.08.2019 г. на кмета на с. Ореш за извършено клане
на свине и за извършено почистване и дезинфекция. Еднократната помощ в размер
на 300 лева за дезинфекция е получена от А.М. по банков път.
Със
Заявление вх. № 2753 / 25.05.2022г., адресирано до директора на ОДБХ – Велико
Търново, А.М. иска обезщетяване за унищожаването/убиването на десетте животни. В
отговор с Писмо изх. № 580 / 27.05.2022г. лицето е уведомено, че за изплащане
на обезщетение за принудително убити животни съществува процедура по Закона за
ветеринарномедицинската дейност, която не е спазена от него, поради което
обезщетение не може да му бъде изплатено.
В
хода на съдебното производство са разпитани като свидетели двама от членовете
на комисията - Ц.Х. и Я. Ганев, като съдът кредитира дадените показания като
непосредствени, обективни и непротиворечащи на представените по делото писмени
доказателства.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени
като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи кумулативното наличие на елементите на фактическия
състав на правната норма, а именно наличие
на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган при или
по повод изпълнение на административна дейност, настъпването на преки и
непосредствени вреди от бездействието и
причинно-следствена връзка между незаконосъобразния
административен акт, действието или бездействието на органа и
настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Между
страните липсва спор по фактите – животните, без индивидуални регистрационни
номера, са умъртвени в изпълнение на заповед на изпълнителния директор на БАБХ за
предприемане на мерки срещу африканската чума и на собственика не е изплатено
обезщетение за това.
Ищецът
претендира бездействие на административния орган, изразяващо се в липса на
изплащане на полагащо му се обезщетение за унищожените животни. Правният спор е
относно наличието на бездействие и в тази връзка – наличието на задължение за
органа да изплати обезщетение при умъртвяване на свинете от личното стопанство
на М. поради предприетите мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта африканска
чума. Процедурата по обезщетяване на собственици на животни, унищожени с цел
ликвидиране на болести, е регламентирана в Раздел III „Ред
за обезщетяване“ на Закона за ветеринарномедицинските дейности. По смисъла на
чл. 147, ал. 1 от ЗВД /в относимата редакция/ за изплащане на обезщетение
собствениците в срок до три работни дни от датата на унищожаването на животните
следва да подадат заявление до директора на съответната ОДБХ. Ищецът не твърди
и не доказва да е инициирал подобно производство чрез подаване на заявление.
Напротив, той поддържа, че не е потърсен от никого, за да бъде обезщетен. След
като от страна на собственика на умъртвените животни не е направено в срок
искане за обезщетяване, то за компетентния орган не е възникнало задължение да разгледа
въпроса, предприемайки процедура по чл. 147 и сл. от ЗВД /в относимата
редакция/, и да постанови акт по чл. 148 от същия закон – акт за обезщетение
или мотивиран отказ. Тоест за директора на ОДБХ не съществува автоматично задължение
да обезщети собствениците на умъртвени животни. Той дължи произнасяне, след
като бъде сезиран с изрично волеизявление и след преценка дали заявителят
отговаря на нормативните изисквания за това, едно от които е условието по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗВМ /в относимата редакция/ – животните да са
идентифицирани. Следователно в случая липсва бездействие на административен
орган при или по повод административна дейност, още по-малко такова в нарушение
на материалните и на процесуалните норми. Наведените в исковата молба съображения
за несвоевременно връчени на ищеца
протоколи за унищожаване и загробване, поради което и невъзможност на
изпълнение на законовата процедура по подаване на искане за изплащане на
обезщетение в срок, са неоснователни. Подаването на заявление за обезщетяване
дори и без прилагане на изискуемите към него документи, е необходимо с оглед
спазване на законовия срок и процедура по обезщетение. Както АПК, така и
специалния закон / чл. 147, ал. 3 от ЗВД в относимата редакция/ предвиждат
възможност за отстраняване на нередовности по указание на административния
орган, в това число и по отношение на неприложени документи.
Макар
и след изтичане на законоустановения срок, искане за изплащане на обезщетение е
подадено от М.. Отговорът на Директора на ОДБХ – Велико Търново, обективиран в
писмо изх. № 580 / 27.05.2022г. може да се приеме като изричен отказ за
изплащане на обезщетение или като уведомление за лицето, но непроизнасянето по
искането формира мълчалив отказ за изплащане на обезщетение. И в двата случая
административният акт – отказ за изплащане на обезщетение за умъртвени в
изпълнение на административен акт животни – подлежи на оспорване пред съд. Едва
след произнасяне на съда и установяване на незаконосъобразност на
административния акт с отмяната му, се изпълнява фактическия състав на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и е налице първата предпоставка за присъждане на обезщетение за
претърпени вреди. В конкретния случай оспорване на отказа за присъждане на
обезщетение не е налице, поради което и липсва произнасяне по надлежния ред относно
законосъобразността на административния акт, респективно липсва
незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Дори да се приеме, че ищецът претендира вреди,
настъпили от фактическите действия на инспектори при ОДБХ – Велико Търново,
изразяващи се в унищожаване на стопанисвани от него животни, то в хода на
съдебното производство безспорно се установи, че тези действия са в изпълнение
на заповед на Министъра на земеделието, храните и горите, която не е оспорена и
не е отменена, следователно действията са законосъобразни.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е
налице първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, твърдяна от ищеца – наличие на незаконосъобразен административен акт, действие
или бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на
административна дейност. При
установена липса на първата предпоставка за уважаване на исковата претенция за
претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на
административен орган, съдът намира, че не следва да се извършва проверка за
наличието на останалите предпоставки за уважаване на предявения иск. Въз основа
на изложеното съдът намира исковата претенция на А.И.М. срещу Областна дирекция
по безопасност на храните – Велико Търново за неоснователна.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 696лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск от
А.И.М. *** срещу Областна дирекция
по безопасност на храните – Велико Търново с цена 5000лв. и законна лихва върху
тях до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
А.И.М. *** да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – Велико
Търново сумата от 696лв. ( шестстотин деветдесет и шест лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: