№ 14
гр. Благоевград, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Ир. Ал. Асп.
като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211200600314 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по
въззивна жалба от адв.С.Г. против постановеното по НОХД № 984/21г. на РС-
Благоевград решение от 12.02.2021г. Твърди се в жалбата, че атакуваното
решение е незаконосъобразно, постановено при неправилна интерпретация на
доказателствения материал и при допуснати съществени процесуални
нарушения, като се иска отмяна на същото и постановяване на ново от
въззивната инстанция, по силата но което подсъдимият бъде признат за
невиновен по повдигнатото му обвинение, алтернативно- му бъде намалено
административното наказание глоба до минимума, предвиден в закона и като
последна алтернатива /ако съдът прецени, че има процесуални нарушения/- да
върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.
В допълнението към въззивната жалба се излагат доводи, че въззивникът
не е извършил твърдяните в обвинителния акт нарушения на ЗДвП, а
пострадалият е отнел предимството му и е създал условия за реализиране на
1
ПТП. Сочи се още, че липсва и субективния елемент, както и че се касае за
малозначителен и маловажен случай. Твърди се и че районният съд не е
обсъдил всички смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
както и факта, че е оказал помощ на пострадалия на местопроизшествието.
Иска се, ако все пак въззивният съд не приеме горните доводи, то да измени
решението в частта относно приложението на чл.37,ал.1,т.7 НК, доколкото
нормата на чл.78а,ал.4 НК позволява това и предвид изложените съображения
за поведението на двамата водачи на пътя.
В с.з. пред настоящата инстанция жалбодателят не се явява, представлява
се от защитника си, който поддържа жалбата по съображенията в нея.
Представителят на Окръжна прокуратура –Благоевград изразява
становище, че присъдата на БлРС е правилна и законосъобразна, а
наказанията, наложени на дееца - справедливи, поради което пледира
атакувания акт да бъде потвърден.
Въззивният съд в пределите на правомощията си по чл.314 НПК провери
изцяло правилността на атакувания съдебен акт, при което намери следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият е предаден на съд с обвинителен акт за извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б.“б“, във връзка с чл.342,ал.1 НК, във връзка с
чл.15,ал.1, чл.16,ал.1,т.1 и чл.20,ал.2,изр.2 от ЗДвП. В разпоредителното
заседание по чл.248 НПК е преценил, че са налице предпоставките за
разглеждане на делото по реда на глава 28 от НПК. След събиране на всички
писмени и гласни доказателства, районният съд е счел, че делото е изяснено
от обективна страна и в с.з. на 12.02.21г. се е произнесъл с присъда /поради
това, че производството е започнало с обвинителен акт, независимо, че е
„вървяло“ по реда на глава 28,НПК/.
С атакуваната присъда № 91265 от 12.02.2021г. въззивникът К.К. е
признат за виновен, затова че на 25.10.2016г. около 11:15 часа на ул.“П.Ш.“ в
Благоевград път ПП 1 Е-79, в района на закусвалня „Д.“ при управление на
МПС –товарен автомобил марка и модел „И....“ с рег. № .. в посока от
Благоевград към с.Покровник на пътно платно с две ленти за движение с
широчина 6,4 метра, разделено с прекъсната линия М 1 на две ленти за двете
посоки на движение с широчина по 3,2 метра всяка, нарушил правилата за
движение – чл.15,ал.1 ЗДвП, чл.16,ал.1,т.1 ЗДвП и чл.20,ал.2,изр.2 ЗДвП, като
2
при движение по пътно платно с две ленти за движение и надлъжна пътна
маркировка тип М1, навлязъл в лентата за насрещно движение без да е имало
необходимост да изпреварва или заобикаля, вместо да предприеме незабавно
спиране и паралелно с това максимално бързо изтегляне вдясно на пътя,
когато е възникнала опасността от за движението с появата на товарен
автомобил марка и модел “П“ с рег. № ..., управляван от Л.Б.П., ЕГН
**********, предприемал към момента на възникване на опасността маневра
“завиване в обратна посока“, вследствие на което последвал челен удар –
дясно изместен за товарния автомобил марка и модел “И....“ с рег. № .. , и
страничен в предна лява част за товарен автомомил “П“ с рег. № ..., като след
реализирания контакт мигновено е отдадена кинетична енергия за
деформационните процеси, топлина и звук, след което започнал процес на
механични премествания, при което двата автомобила се отцепили и с
остатъчните си скорости се придвижили до местата на установяване в покой и
по непредпазлИ.ст причинил на Л.Б.П., ЕГН **********, средни телесни
повреди, както следва – счупване на горната част на лявата раменна кост,
което по своя медико-биологичен критерий е довело до трайно затруднение
движението на левия горен крайник за повече от 30 дни – около 3 месеца и
счупване на три ребра, а именно 5-то, 6-то и 7-мо ребра вдясно, което по своя
медико-биологичен критерий е довело до трайно затруднение движението на
снагата за повече от 30 дни - престъпление по чл. 343,ал.1,б.„б” във връзка с
чл.342, ал.1 от НК, във връзка с чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, чл. 16, ал. 1 т. 1 от
ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, поради което и на основание същия
законов текст, във връзка с чл.78а,ал.1 от НК, БлРС е освободил от
наказателна отговорност подсъдимия, като му наложил административно
наказание "глоба" в размер на 1500 лв. Със същата присъда БлРС - на
основание чл.343г НК във връзка с чл. 78а, ал. 4 от НК е наложил на
жалбодателя и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3
/три/ месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като го е осъдил да
заплати и сторените по делото разноски /2437.50 лв. разноски по сметка на
ОДМВР –Благоевград за извършване на експертизи в досъдебна фаза на
делото и по сметка на Районен съд -Благоевград сумата от 350 лева.,
представляващи сторени разноски в съдебната фаза, както и сумата от 5 лв.,
държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист/.
За да постанови този си съдебен акт РС- Благоевград е приел следната
3
фактическа обстановка, възприета в по-голямата си част и от настоящата
инстанция въз основа на всички събрани по делото доказателства:
Подсъдимият е млад човек /29-годишен мъж понастоящем/, неженен,
неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на чл.78а НК. С добри характеристични
данни е, ниска обществена опасност. Същият е правоспособен водач на МПС,
категория “В”, „С” и „АМ” от 12.11.2011г., като оттогава до 2016г. е
санкциониран три пъти за нарушения по ЗДвП. Към 25.10.2016г. въззивникът
работил като шофьор – доставчик в “м“ ЕООД - Благоевград и в изпълнение
на своите трудови задължения управлявал товарен автомобил марка и модел
“И....“ с рег. № .., регистриран на името на неговия работодател. Понастоящем
сочи, че е безработен.
На 25.10.2016 г. около 11:15 часа подсъдимият управлявал предоставения
му за служебно ползване товарен автомобил, описан по-горе по ул. “П.Ш.“ в
гр. Благоевград, път ПП 1 Е – 79 с посока на движението – гр. Благоевград – с.
Покровник със скорост 65,22 км/час. При подобна скорост на движението
товарният автомобил изминавал 18,1 метра за една секунда. Пътят бил сух,
видимостта- добра, настилката- асфалтова. В посочения участък от пътя
широчината на двупосочното платно е 6,4 метра, разделено с прекъсната
линия М 1 на две ленти за двете посоки на движение с широчина по 3,2 метра
всяка, като от двете страни на платното за движение се намират землени
банкети с широчина по 4 метра. Същевременно, по същото време на 44,6
метра пред управлявания от подсъдимия автомобил в посока на неговото
движение, от десния банкет на ул. “П.Ш.“ в района на закусвалня “Д.“
потеглил товарен автомобил, марка и модел “П“ с рег. № ..., управляван от
пострадалия П. /правоспособен водач на МПС от дълги години, б.ж. на
Благоевград, починал на 06.11.2016г./, който предприел маневра “завиване в
обратна посока“ от десния банкет на посочената улица като неговата начална
скорост била 0 км/ч, която се ускорила до 19,3 км/час в мястото на удара. При
подобна скорост на движението товарният автомобил, управляван от
пострадалия, изминавал 5,36 метра за една секунда.
Жалбодателят К., възприел предприемането на маневрата, осъществявана
от пострадалия П. с управлявания от него товарен автомобил, от разстояние,
равно на 44,6 метра, като в този момент товарният автомобил марка и модел
4
“П“ с рег. № ... се намирал по средата на пътното платно и продължавал да
завива в обратна посока. При възприемане на маневрата “обратен завой“,
предприемана от пострадалия, подсъдимият преценил, че ситуацията става
опасна и сигнализирал със звуков сигнал, който не бил чут от П. и същия
продължил маневрата, поради което въззивникът преценил, че ако отиде най-
вдясно на пътя, има опасност да удари спрелите там /на черен път/
автомобили и тъй като в насрещната лента нямало движещи се автомобили,
навлязъл в нея. Същевременно, управляваният от пострадалия автомобил се
намирал с повече от половината си надлъжна дължина в насрещната лента по
посоката си на движение, насочен леко косо наляво спрямо средната линия.
Именно там управляваният от подсъдимия автомобил ударил с предната си
дясна част лявата странична част (откъм мястото на водача) товарния
автомобил с водач Л. П.. В момента на удара скоростта на товарния
автомобил, марка и модел “П“ с рег. № ..., управляван от Л.Б.П., била равна
на 19,3 км/час, а тази на товарния автомобил марка и модел “И....“ с рег. № ..,
управляван от подсъдимия 65, 22 км/час (според заключението на в.л. М. по
назначената в хода на ДП АТЕ), т.е. останала такава, каквато била в момента,
в който подсъдимият възприел маневрата “завиване в обратна посока“,
предприета от П.. След реализирания контакт почти мигновено била отдадена
кинетична енергия за деформационните процеси, топлина и звук, след което
започнал процес на механични премествания, при което двата автомобили се
отцепили и с остатъчните скорости се придвижили до местата на
установяване в покой (конкретно товарния автомобил, марка и модел “П“ се
завъртял почти на 360 градуса в посока на часовниковата стрелка, преди да
спре в покой, а водачът Л.Б.П. изхвръкнал от седалката си през стъклото на
лявата предна врата на автомобила и паднал на пътното платно. Тогава
подсъдимият спрял напълно управляваното от него превозно средство, слязъл
от него, отишъл до пострадалия да види състоянието му и се обадил на
тел.112.
Не след дълго на място пристигнали екип на Бърза Помощ и полицейски
патрул в състав св.Р. и св.К.. Подсъдимият заедно със свидетелите-очевидци
С. П. и И. П. помогнал да бъде качен в линейката пострадалия, който бил
транспортиран за лечение в ООТ на МБАЛ- Благоевград, където било
установено закрито счупване в горния край на лявата раменна кост и
направена репозиция и имобилизация на счупването и след три дни е
5
преведен в ХО за продължаване на лечението поради констатирани счупвания
и на три ребра. След петдневен престой там пострадалият е изписан в
подобрено общо състояние за продължаване на лечението в домашни
условия, но на 06.11.2016 год., в 15:00 часа починал /вж. акт за смърт №
785/06.11.2016 год. по описа на Община Благоевград/. От заключенията по
назначените в хода на ДП и приобщени в хода на съдебното следствие СМЕ
се установява, че вследствие на осъщественото по горния начин ПТП на Л. П.
била причинена следната комплексна средна телесна повреда: а) трайно
затруднение движението на левия горен крайник за повече от 30 дни – около
три месеца, вследствие на счупване в горната част на лявата раменна кост и б)
трайно затруднение на движението на снагата за повече от 30 дни, вследствие
счупване на три ребра вдясно. Предвид че не е извършена аутопсия на
пострадалия вещите лица З, З, М и П не се ангажират да посочат конкретна
причина за смъртта му и дали тя е в причинно-следствена връзка и респ.-
резултат от причинените му вследствие на ПТП наранявания /като в
заключението си излагат различни възможни причини за леталния изход
предвид тежките заболявания, от които приживе е страдал пострадалия/.
Местопроизшествието било запазено от полицейските служители-
свидетелите Р. и К. до пристигането на разследващия полицай, който в
присъствието на поемни лица и специалист- технически помощник извършил
оглед на местопроизшествието, за което съставил протокол и изготвил
фотоснимки. На място подсъдимият бил тестван за алкохол, а впоследствие
дал във ФСМП кръв за изследване. Предвид данните, че вследствие ПТП на
водача Л. П. е причинена средна телесна повреда, същия ден било образувано
досъдебно производство, започнато с първото действие по разследването –
оглед на местопроизшествието.
В хода на досъдебното производство са назначени химически експертизи,
изпълнени от вещото лице Калаузка, съгласно заключенията по които никой
от водачите на автомобилите, участници в ПТП, не са употребили алкохол.
За изясняване на техническите параметри на станалото ПТП в хода на ДП
е назначена и изпълнена от вещото лице С. М. САТЕ. Изготвеното от него
заключение дава отговор на въпросите относно местоположението,
скоростите и параметрите на процесните автомобили, техническата им
изправност /за което са събрани и допълнителни писмени доказателства/,
6
отстоянието им от момента на възприемане на опасността от подсъдимия до
мястото на удара и това на пострадалия при потеглянето му за извършване на
посочената маневра до удара, както и относно механизма на станалото ПТП
/описани по-горе/ и причините за това - водачът на товарен автомобил “П“ е
предприел извършване на маневра “завиване в обратна посока“, отнемайки
предимството на товарен автомобил“Ивеко“, който се движил направо в
същата лента /с което създал условия за възникване на ПТП/, а при така
възникналата опасност водачът на товарен автомобил “Ивеко“ е допуснал
неправилна преценка на пътната ситуация, вземайки решение за избягване на
ПТП чрез промяна посоката си на движение вляво, навлизайки в лентата за
насрещно движение /вместо да намали скоростта си на движение или спре
или пък да се движи най-вдясно в лентата си за движение/, като от този
момент до момента на удара е оставало време, равно на 1,2 сек. Практически
вещото лице М. приема, че от техническа гледна точка възможност да
избегнато ПТП са имали и двамата водачи.
Възприетата фактическа обстановка се извежда от събрания по делото
доказателствен материал- показанията на разпитаните свидетели, обясненията
на самия подсъдим, писмените доказателства /вкл. и медицинската
документация/, САТЕ, двете СМЕ и СХЕ, които доказателства са
непротИ.речиви, взаимно допълващи се и в синхрон помежду си, анализирани
и обсъдени са от районния съд, с чиито правни аргументи въззивният съд се
съгласява и не намира за необходимо да ги преповтаря, още повече, че липсва
и възражение от защитата в тази насока. Правилно са били разрешени
въпросите относно авторството на деянието, причините, довели до
извършването му и хронологията на събитията. Така законосъобразен е
изводът на РС- Благоевград, че на инкриминираните време и място под.К. е
осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.”б”,пр.2, НК, във
връзка с чл.342,ал.1 НК. Обект на това престъпление са обществените
отношения, при които се засягат широк и неограничен кръг от права и
интереси на гражданите. Безспорно е установено от районният съд и се
споделя от въззивния изпълнителното деяние на престъплението - на
инкриминираната дата, управлявайки технически изправен автомобил и
имайки съответната квалификация и свидетелство за правоуправление,
въззивникът е нарушил визираните в чл.15, чл.16,ал.1,т.1 и чл.20,ал.2 от ЗДвП
правила за движение по пътищата, доколкото не е спазил задълженията да
7
използва дясната лента за движение при налични две такива и съответна
маркировка; да не навлиза и се движи в насрещната лента за движение освен
при изпреварване и заобикаляне и да намали скоростта си или да спре, когато
възникне опасност за движението. Нарушавайки гореописаните правилата за
движение по пътищата, въззивникът е предизвикал пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което е причинил средни телесни повреди на
пострадалия П. /описани по-горе/. Налице е и причинно - следствената връзка
между посоченото нарушение на правилото за движение и настъпилото ПТП.
Субект на престъплението е пълнолетно и вменяемо лице, което е
съзнавало, че като водач на МПС нарушава правилата за движение по
пътищата, както и общественоопасния характер на деянието си и този на
последиците от него, т.е. има пряк умисъл по отношение на изпълнителното
деяние. По отношение на изискуемата се от закона форма на вината спрямо
престъпния резултат в случая е налице непредпазлИ.ст, в нейната
разновидност – небрежност – подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните от деянието си последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
Настоящият въззивен състав обаче намира, че се налага корекция в
квалификация, дадена от прокурора в ОА и възприета от решаващия съд.
Това е така, доколкото още в досъдебната фаза на процеса са били налични
данни /доказателства/, изводими от показанията на свидетелите –очевидци И.
и С. П.и и от обясненията на самия подсъдим /доколкото същите освен
защитна функция, имат и доказателствена стойност/, че жалбодателят е
направил, всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия –
отишъл е до пострадалия и се е опитал да му помогне, обадил се е на тел.112,
съдействал е за качване на Л. П. в линейката. Тази помощ изчерпва
„зависещото от него“ по смисъла на закона и следва да доведе до промяна на
квалификацията и приложение на привилегирования състав на чл.343а НК,
във връзка с чл.343,ал.1,б.“б“,пр.2 НК.
Подробно от БлРС е обсъдено направеното възражение на защитата за
малозначителност на деянието /въпреки че веднъж защитникът сочи
маловажност по смисъла на чл.93 НК, после сочи малозначителност по
смисъла на чл.9,ал.2 НК/, като настоящият въззивен състав споделя, че
независимо, че първопричината за навлизането на подсъдимия в насрещната
8
лента за движение е било поведението на пострадалия, все пак не може да се
определи обществената му /на въззивника/ опасност като малозначителна.
Законът в чл.93, т.9 от НК е дал легално определение на понятието
"маловажен случай" и то се отнася за всички престъпления, за които е
предвиден по-леко наказуем по този признак състав, утвърдено и в ППлВС №
6/1971 г., р.ІІ, т.7, в Тълкувателно решение № 23 от 21.IV.1981 г. по н. д. №
12/81 г., в Тълкувателно решение № 113 от 16.12.1982 г. по н.д. № 97/82 г. на
ОСНК на ВС и в редица принципни решения на ВКС. За деянията по чл.342 и
чл.343 НК законодателят не е предвидил по-леко наказуем състав по този
признак, тъй че няма как и съдът да приеме, че е налице маловажен случай.
Не се касае и за спасителна маневра по смисъла на чл.13,ал.1 НК /крайна
необходимост/, доколкото тя трябва винаги да е правомерна и да се увреждат
само имуществени /свои или чужди/ интереси, а не се застрашават жИ.та
и/или здравето на хора. В ТР № 106/31.10.1983г. по н.д. № 90/82г. ВС е приел,
че при предприемане на спасителна маневра опасността трябва да бъде
внезапна, пряка и непосредствена и да не може да се предотврати по
начините, предвидени в чл.20,ал.2 ЗДвП. В случая обаче приетата –според
жалбодателя - от него като спасителна маневра е неправомерна на две
основания- първото е свързано с причинените на пострадалия телесни
увреждания, а второто- със съществуващата и установена чрез експертното
заключение на в.л. М. възможност от страна на подсъдимия при съблюдаване
изискванията на чл.20,ал.2 ЗДвП да предотврати опасността от ПТП.
Първостепенният съд още в разпоредително заседание, както се посочи
по-горе, правилно е преценил, че са налице предпоставките за разглеждане на
делото по реда на глава 28 от НПК и респ.- приложението на института на
чл.78а НК по отношение на подсъдимото лице- неосъждан, не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от НК, за извършеното
престъпление се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода или
пробация, както и че причинените имуществени вреди са несъставомерни.
При индивидуализиране на наказанието и определяне на административното
наказание- глоба в размер от 1 500 лева- са отчетени от районния съд –
младата възраст на подсъдимия, липсата на данни за протИ.обществени
прояви на същия и извършени нарушения на правилата за движение; факта,
че се е интересувал след деянието за състоянието на пострадалия и от особено
значение- съществения принос на пострадалия за възникването на критичната
9
пътна ситуация, довела в развитие до злополуката и съставомерния резултат
/нарушавайки правилото на чл.38,ал.2 ЗДвП/. Неправилно обаче като
отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство е отчетено
наказването му по административен ред за нарушения по ЗДвП, предвид, че
преди това съдът е приел, че няма данни за извършени нарушения от него на
правилата за движения по пътищата. Както се посочи за пет години
жалбодателят е наказан три пъти за нарушения по ЗдВП, което не го прави
системен нарушител по пътищата. Добрите характеристични данни, ниската
обществена опасност и прецизното процесуално поведение на дееца също –
според този състав на БлОС –следва да се отчетат като смекчаващи
отговорността му. С останалите, приети от първостепенния съд отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства БлОС се съгласява, но предвид
възприетата от последния квалификация на деянието по чл.343а НК намира,
че размерът на наложената административна глоба следва да бъде определен
в законовия минимум, фиксиран в чл.78а,ал.1 НК. Това се налага и поради
обстоятелството, възприето от настоящата инстанция също като смекчаващо
отговорността на подсъдимия, а именно- изминалия времеви период от
повече от пет години от извършване на деянието, като К. обективно не е
станал причина за шиканиране на процеса и продължаването му толкова във
времето.
Съдът се съгласява със защитата, че предвид характеристиките на
производството и предвидената възможност в ал.4 на чл.78а НК не е
задължително налагането на предвиденото в чл.343г НК наказание- лишаване
от управление на МПС и поради горните съображения /относно преценените
като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства/ намира, че такова не
следва да му бъде наложено, като присъдата и в тази й част следва да бъде
изменена.
Съобразно с горния извод на решаващия съд относно авторството и
вината на въззивника се явява и осъждането на последния да заплати
сторените по делото разноски.
При цялостната служебна проверка на обжалваното съдебно решение не
бяха констатирани необоснованост или съществени нарушения на
процесуалните правила, каквото искане е направено с жалбата, но без да се
конкретизират в какво се изразяват тези нарушения, поради което не се налага
10
отмяна на проверявания първоинстанционен съдебен акт на това основание.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 НПК, във връзка с
чл.334,т.6 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 91265 от 12.02.2021 година, постановена по
НОХД № 984 по описа на Районен съд- Благоевград за 2020 година в частта
относно определеното административно наказание ГЛОБА на подсъдимия К.
ВЛ. К., с установена по делото самоличност, като НАМАЛЯВА същата от
1 500 лева на 1 000 /ХИЛЯДА/ лева.
ИЗМЕНЯВА същата присъда, като – на основание чл.78а,ал.4 НК-
ОТМЕНЯВА наложеното на подсъдимия К.К. административно наказание
„лишаване от право да управлява моторно-превозно средство за срок от три
месеца“
ПОТВЪРЖДАВА същата присъда в останалата й част.
Решението на въззивната инстанция е окончателно и не подлежи на
обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11