ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 30.07.2020г.
АПЕЛАТИВНИЯТ
СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, четвърти въззивен състав, в закрито съдебно заседание
на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА
след като разгледа
докладваното от съдия Врачева ВНЧД №382 по описа на АСНС за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава 22-ра от НПК.
С протоколно определение от 10.07.2020г.,
постановено в с.з. от същата дата по НОХД №1204/2020г., Специализираният
наказателен съд – 14-ти състав, в производство по чл. 270 от НПК, е уважил исканията
на защитниците на подсъдимите Е.В.И. (адв. Т.) и Т.А.М., със защитник
адв.Д. от САК, за изменение на мерките им за
неотклонение от ”Задържане под стража” в
по-леки, като им е определил мерки за неотклонение „Домашен арест“ и
за всеки от тях е постановил прилагането на мярка за електронно наблюдение при
изпълнението й. Съдът е счел, че продължават да са налице изискуемите в НПК
предпоставки за изпълнението спрямо двамата подсъдими на мярка за неотклонение,
свързана с възпрепятстване на свободното им придвижване. СНС за да смекчи
прилаганата спрямо тях процесуална принуда е отчел, че според твърденията на
прокуратурата, същите са заемали ниско ниво в йерархичната система на ОПГ и в
подс. М. е намерено малко количество наркотично вещество, а именно 0,12 гр.
кокаин на стойност 26,49 лева, и като нововъзникнало обстоятелство е отчетено
продължителния срок на задържане, а именно за подс. Т.М. от 1.11.2019 година ,
а за подс. Е.И. от 07.10.2019 година.
Срещу определението е постъпил частен
протест на прокурор от Специализираната прокуратура, в който се твърди, че
определението на СНС от 10.07.2020г. е незаконосъобразно. Според прокурора, са
налице всички изискуеми по НПК предпоставки за продължаване прилагането спрямо
всеки от двамата подсъдими М. и И. на най-тежката мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
Прокурорът прави искане до въззивната
инстанция за отмяна на съдебния акт на първостепенния съд.
В изпълнение на процедурата по чл. 342
ал.2 от НПК, преписи от частния протест са били изпратени на подсъдимите и
техните защитници, от които, в законоустановения срок са постъпили писмени
възражения. По делото са постъпили
становища от защитниците на подс. М. и И., в които становища се оспорват
доводите на представителя на държавното обвинение, отразени в протеста, излагат
се обстоятелства за това, че липсва обосновано предположение и за това, че
мярката за неотклонение „домашен арест“ е адекватна на преследваните от закона
цели. Във възраженията се акцентира и на продължителността на задържането под
стража на всеки един от подсъдимите и в заключение се предлага оставянето на
протеста без уважение.
Въззивният състав намира частния протест за допустим, а
разгледан по същество - за ОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:
Срещу подсъдимите Т.М. и Е.В.И. и още 40 обвиняеми лица, от страна на
Специализираната прокуратура е внесен обвинителен акт на 25.03.2030г. В него,
по отношение на подс. Т.М. е повдигнато обвинение за участие в ОПГ и
за държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, на подс.Е.В.И.
престъпление по чл. 321 ал.3 т.2 вр. с ал.2 от НК (с формулиран от държавното обвинение инкриминиран
период от началото на 2014г. до
07.08.2019г.), като според акта на прокурора, процесната ОПГ е създадена с
користна цел и с цел извършване на престъпления по чл. 354а, чл. 354в, чл. 252
и чл. 253 от НК.
Настоящият въззивен състав прецени доказателствата по
делото „a la prima faciе“ („на пръв поглед“), и намери, че същите подкрепят
обосновано предположение за авторство на всеки от подсъдимите-жалбоподатели в
престъпленията, за които са им повдигнати обвинения на тозие етап от процеса.
Обоснованото предположение се изгражда на базата на гласните доказателства, а
именно показанията на св.П. Н. П., св.Т. К., Н. Д., от показанията на защитени свидетели с тайна самоличност
с идент. №454 и с идент. №461, №458, св.А. П., св.М. Б., а също и
обясненията на обв. П. Т. (включително тези, дадени пред съдия, по реда и на осн.
чл. 222 от НПК). Подкрепящи обоснованото предположение „общи“ доказателства,
относими и към двамата подсъдими са протоколите за претърсвания и изземвания в
помещения и МПС, обитавани, респ. – ползувани от тях и др. подсъдими лица,
справките от мобилните оператори на територията на страната, заключенията на
извършените по делото множество експертизи (физико-химически, дактилоскопни,
ДНК – експертизи, видео-технически, съдебно-технически и пр.), както и
резултатите от прилаганите по делото специални разузнавателни средства,
обективирани във веществени доказателствени средства и съответните им
протоколи.
Един от основните принципи на правораздаването
е разглеждането и решаването на делата в разумен срок.
СНС е
полагал системни и целенасочени усилия за насрочване на съдебните заседания по
делото в кратки срокове, но въпреки това, делото съставлява фактическа и правна
сложност, тъй като касае 41 бр. подс. лица с множество деяния, голям бр.
свидетели, вещи лица и веществени доказателства.
В конкретния казус тежестта на повдигнатото обвинение изисква
присъствието на всички подсъдими и техните защитници в съдебно заседание.
Делото е достатъчно обемно, с фактическа и правна сложност, която произтича от
големия брой подсъдими, множество свидетели и експертизи, предстои провеждане
на съдебно следствие.
Въззивният състав
намира, че реалната опасност от извършване на престъпление, що се отнася до всеки
от подсъдимите Е.В.И.
и Т.А.М. не е с намалял интензитет до
степен, че да е налице основание за изменение на мярката им за неотклонение,
макар същите да са задържани за продължителен период от време, а именно подс. М.
е задържан на 11.11.2019 година, а подс. И. на 07.10.2019 година.
Наред с това подс. И. е многократно
осъждан за престъпления от общ характер като в този смисъл опастност от
извършване на престъпление не е хипотетична, а реална такава. Спрямо него е
налице опасност и от укриване както между впрочем са приели и други съдебни
състави, разглеждайки производство по изменение на мярката му за неотклонение предвид
относително дългия период, през който не е бил намерен от органите на МВР след
обявяването му за ОДИ с телеграма от 09.08.2019г.
Водим от горното и на основание чл.345
от НПК, Апелативният специализиран наказателен съд, четвърти въззивен състав
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение на СНС, 14-ти състав от 10.07.2020г., по НОХД №1204/2020г., с което
е изменена мярката за неотклонение на подсъдимия Е.В.И. (ЕГН:**********) и на
подс.Т.А.М., ЕГН ********** от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“ за
всеки един от тях, като вместо това постановява:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия по НОХД
№1204/2020г. по описа на СНС, 14-ти състав, Е.В.И. (ЕГН:**********), от
„Задържане под стража“ в по-лека.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия по НОХД
№1204/2020г. по описа на СНС, 14-ти състав, Т.А.М., ЕГН **********, от
„Задържане под стража“ в по-лека.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.