РЕШЕНИЕ
гр. София,
10.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VІ Търговско отделение, ЧЖ, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯ БОЙЧЕВА
РУМЯНА СПАСОВА
като
разгледа докладваното от съдия Бойчева частно гражданско дело № 10395 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 58034/20.08.2020 г. по описа на ЧСИ М.П.,
подадена от С.О.– длъжник по изпълнително
дело № 20208510401348 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, срещу постановление от 12.08.2020 г. за
отказ за намаляване на разноските по изпълнението. Твърди се, че задължението е
изцяло изплатено по сметката на съдебния изпълнител в срока за доброволно
изпълнение. Твърди, че договореното адвокатско възнаграждение на взискателя е
прекомерно. Твърди се, че няма доказателства адвокатското възнаграждение от 480
лева да е реално платено. Сочи, че посочването на изпълнителен способ в молбата
за образуване на делото не е действие по водене на изпълнителния процес, а
реквизит на молбата. Твърди, че с оглед плащането на сумата, реално не са
извършвани действия от адвоката след образуване на изпълнителното дело, поради
което не се дължи адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело по
чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Твърди, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ се дължи
само върху вземането, а не и върху таксите и разноските по изпълнителното дело.
Претендира се да бъде отменено обжалваното постановление и да бъдат намалени
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя до законоустановения
минимум от 200 лева, както и да бъде задължен съдебния изпълнител да намали
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноските по настощото дело,
включително и юрисконсултско възнаграждение от 150 лева.
В дадения срок взискателят К.Б.А.подава възражение, в което оспорва жалбата като неоснователна.
Представени са мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК от частния съдебен изпълнител.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото, инвокираните в жалбата пороци на обжалваните действия и
доводите на страните, намира
следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба от 05.08.2020 г. на К.Б.А., чрез адв. Е.Т., преупълномощена от пълномощника Адвокатско дружество “В.и Л.”, срещу длъжника С.О.въз основа на изпълнителен лист от 16.07.2020 г., издаден по гр.д. № 24113/2014 г. по описа на Софийски районен съд, 77 състав, с който С.О.е осъдена да заплати на К.Б.А.направените по делото разноски в размер на 429,80 лева – платено адвокатско възнаграждение. Претендира се да бъде събрана и сумата от 480 лева с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство за образуване и водене на изпълнителното дело.
В молбата за образуване на изпълнителното дело не е посочен способ за изпълнение. Към молбата е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно с предмет във връзка с правна помощ и съдействие за образуване и водене на изпълнително дело срещу С.О.което да бъде извършено безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА поради затруденото материално положение на лицето.
В молба от 10.08.2020 г., подадена от взискателя по селото, е посочен способ за изпълнение – налагане на запор върху банковите сметки на длъжника в “Общинска банка” АД.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 07.08.2020 г., е посочено задължение по изпълнителното дело, включително разноските по изпълнението.
Подадено е от длъжника С.О.възражение с вх. № 55007/11.08.2020 г., с което се претендира да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност и да бъде намален и размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане от 12.08.2020 г. съдебният изпълнител е постановил отказ за намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя и да намали размера на дължимата пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ.
Видно от удостоверение с изх. № 53471/15.10.2020 г. по изпълнителното дело, задължението по делото е платено изцяло от длъжника по сметка на съдебния изпълнител на 12.08.2020 г., т.е. в срока за доброволно изпълнение.
При установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срок, от длъжника по изпълнителното дело и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 от ГПК; определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 от ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 от ГПК; отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение; разноските по изпълнението.
В случая се оспорва от длъжника разпореждането за разноски в частта за определеното и прието за събиране адвокатско възнаграждение на взискателя.
Съдът намира за неоснователни доводите на длъжника, че в случая не са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение на взискателя. Доколкото в случая е посочено в договора за правна защита и съдействие, че се предоставя безплатно по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, то такива доказателства не са необходими (така в Определение № 135/17.09.2016 г. по гр.д. № 1235/2016 г. по описа на ВКС, Г.К., ІІ Г.О.).
Настоящият състав намира за основателни доводите в жалбата на длъжника
относно размера на адвокатското възнаграждение на взискателя, определено и прието
за събиране в изпълнителното производство. Следва да се съобрази, че в случая
са извършени от адвоката на взискателя действия по образуването на
изпълнителното дело, за което минималният размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 200 лева
съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в действащата
редакция към датата на договора за правна защита и съдействие – 04.08.2020 г.).
В хода на изпълнителното производство освен подадената молба за образуване на
изпълнителното дело адвокатът на взискателя не е извършил други процесуални
действия за събиране на сумите по изпълнителния лист, поради това съдът приема,
че образуваното изпълнително производство не се отличава с фактическа и правна
сложност. Посочването на начина на изпълнение в молбата е условие за нейната
редовност, съгласно чл. 426, ал. 3 вр. с ал. 2 от ГПК. С оглед на това,
нередовността на молбата за образуване на изпълнителното дело е отстранена с
подадената на 10.08.2020 г. молба за налагането на запор върху банкови сметки,
а тази молба не представлява действия по водене на изпълнителния процес.
В случая сумите по
изпълнителния лист са платени от длъжника в срока за доброволно изпълнение.
Образуваното изпълнително дело не предполага сложност и изпълнителни действия
не са извършвани, поради което не следва да бъде приложена нормата на чл. 10,
т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено до размера от 200 лева без ДДС или до 240 лева с ДДС съгласно минималния размер по чл. 10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и доколкото по изпълнителното дело са пердставени доказателства за регистрация по ДДС на адвокатското дружество.
С оглед на горното, следва да бъде отменено разпореждането на ЧСИ М.П. от 12.08.2020 г. и вместо него да бъде постановено намаляване на разноските по изпълнителното дело в частта за приетото адвокатско възнаграждение на взискателя до размер от 240 лева с ДДС.
Предвид намаляването на адвокатското възнаграждение следва да бъде уважено и искането на жалбоподателя за намаляване на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като същата възлиза на 80,38 лева с ДДС.
По разноските:
Жалбоподателят претендира юрисконсултско възнаграждение по делото в минимален размер.
Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, какъвто е настоящият случай. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за изготвяне на частна жалба без явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лева, а с явяване - 120 лева.
При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, на жалбоподателя следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния праг от 50 лева съгласно чл. 25а, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, което следва да бъде взето предвид при изчисляване на разноските по делото. Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на жалбоподателя за горницата над 50 лева до 150 лева не следва да бъде уважено.
С оглед изхода на делото,
съдът счита, че на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 123 лева, от които 25 лева – държавна такса, 48 лева – такси за администриране на жалбата,
50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 12.08.2020 г. на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие – СГС, по изпълнително дело № 20208510401348, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА по жалба на С.О.– длъжник по
изпълнително дело № 20208510401348 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ,
с район на действие – СГС, приетите разноски по изпълнението в частта за адвокатско
възнаграждение на взискателя по изпълнителното дело на 240 лева (двеста и четиридесет лева) с ДДС.
ОПРЕДЕЛЯ пропорционална
такса по т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните
съдебни изпълнители по изпълнително
дело № 20208510401348 по описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 на КЧСИ, с район на
действие – СГС, в
размер на 80,38 лева (осемдесет лева и
тридесет и осем стотинки) с ДДС.
ОСЪЖДА К.Б.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на С.О.с адрес: гр. София, ул. “****, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) - разноски в производството пред СГС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.