РЕШЕНИЕ
№ .......
гр.С., 20.09.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 21 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА БАЛИНОВА
при
участието на секретаря Снежана Апостолова, като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 13068 по описа
за 2016 год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Ищцата М.М.И. твърди, че на 17.06.2016г. около 17:00 часа в гр. С.,
докато е пресичала по пешеходна пътека ул. „Иваница Данчев“ в района кръгово
кръстовище, образувано между ул. „Александър Пушкин“ и ул. „Иваница Данчев“ е
била ударена от дясно от лек автомобил „Шкода Фабия“, с рег. № ********,
управляван от И.Д.Т.,*** в посока от ул. „Кумата“ към ул. „Александър Пушкин“.
Поддържа, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на автомобила И.Т., който с
действията си е нарушил правилата за движение, като не е спрял на сигнализирана
пешеходна пътека и не я пропуснал да премине. Навежда доводи, че гражданската
отговорност на водача е застрахована при ответното дружество. Посочва, че в
резултат на претърпяното ПТП е получила сътресение на мозъка, подкожен хематом
в ляво фронтопариетално, бималеоларна фрактура на дясна глезенна става,
подкожни кръвонасядания на цялото тяло, множество кръвонасядания по долните
крайници, оток на дясно коляно, хематоми на ляво рамо и лява китка. Излага, че
е била приета по спешност в болница, където е установено, че са налице
разширени субрахноидни пространства, вътрешна неоклузивна хидроцефалия, бяло
мозъчно вещество с понижена плътност и нехомогенна структура. Твърди, че на
24.06.2016г. ѝ е проведена операция на счупен глезен, като на
19.09.2016г. се е наложила нова оперативна намеса за почистване на раната, като
към момента на подаване на исковата молба раната все още не е зараснала, което
ѝ създава сериозни битови затруднения. Поддържа, че изпитва силни болки в
областта на счупването, както и главоболие и световъртеж в резултат на
сътресението на мозъка.
Предвид изложеното,
моли съда да осъди ответника „Д.з.“ ЕАД, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да му
заплати обезщетение в размер на 80 000 лв. за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания от описаните по-горе травми, ведно със
законната лихва от датата на деликта – 17.06.2016
г. до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ответникът „Д.з.“
ЕАД признава иска за основателен до сумата от 25 000 лв., като над тази сума го
оспорва. Твърди, че над този размер искът е силно завишен и не отговаря на
принципа за справедливост и критериите за определяне на обезщетения за
неимуществени вреди. Поддържа, че ищцата е преминала болничния си престой без
усложнения, плануваното от медицинските лица лечение е преминало успешно и без
усложнения. Посочва напредналата възраст на ищцата, както и налични медицински
състояния към деня на произшествието. Оспорва наличието на причинна връзка
между процесното ПТП и посочените от ищцата увреждания. Оспорва предявения иск
за лихва върху главницата, както върху признатия размер така и над него, като
навежда доводи, че ищцата не е изпълнила задължението си за посочване на
банкова сметка ***.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Софийски
градски съд е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
За
основателността на прекия иск в тежест на ищeца е да докаже, че в причинна връзка
с виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата
на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е
техният размер.
По делото се
установява, че на 17.06.2016г., около 17:00 ч. в гр. С., И.Д.Т., при
управление па моторно превозно средство - лек автомобил марка ’’Шкода”, модел
’’Фабия” с регистрационен номер ******** по ул. “Даскал Стоян Попандреев”, с
посока на движение от ул. „Кумата” към ул. „Десислава“, и в района на кръговото
кръстовище, образувано между ул. “Александър Пушкин” и ул. “Иваница Данчев“, на
пешеходна пътека /сигнализирана с пътна маркировка М8.1 от ППЗДвП и пътен знак
Д 17 от ППЗДвП/ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 119, ал.1 и е реализирал
пътно-транспортно произшествие с пресичащата отляво надясно за посоката на
движение на лекия автомобил пешеходка М.М.И., ищца в настоящето производство, като
водачът не е пропуснал същата, и по непредпазливост ѝ е причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на глезенните израстъци на големия и
на малкия пищял на десния крак, които както по отделно, така и в своята
съвкупност, реализират медико-биологичния квалифициращ признак “трайно
затруднение на движенията па десния долен крайник” за срок по-дълъг от тридесет
дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, като по този начин е
осъществил съставът на престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. последно, б.”а”, пр. 2, вр. чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 от НК. Съдът приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата
сила на споразумението по НОХД № 18474/2016 г. на Софийски районен съд, същото
на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на делинквента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между ПТП и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до правния
извод, че водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с регистрационен
номер ******** И.Д.Т. е извършил виновно противоправно деяние, което
е в разрез с описаната по – горе разпоредба на ЗДвП.
Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
автомобил е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност на автомобилисти“, страна по който е ответното дружество, в
качеството му на застраховател.
В тежест на
ищцата е да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпени от нея болки и
страдания.
От
заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в следствие на настъпилото ПТП ищцата е получила следните
увреждания на здравето - мозъчно сътресение, подкожно кръвонасядане на главата
- челно-теменно в ляво, двумалеоларно
счупване на десния глезен и подкожни кръвонасядания по цялото тяло и долните
крайници. Установява се също така, че във връзка със счупването на десния
глезен, тя е претърпяла общо три оперативни намеси - на 24.06.2016 г - открито
наместване и фиксация на глезена, на 19.09.2016 г - изрязване на ръбовете на
раната на външния малеол, на 26.10.2016 г - изваждане на металните импланти от
малкия пищял. Във връзка с настъпилите от процесното ПТП увреди тя е провела
лечение за период от над 5 месеца – като 23 дни от него е било в болнични, а
около 5 месеца, в домашно-амбулаторни условия, като по време на последното е посещавала
медицинско заведение за смяна на превръзки и е провеждала раздвижване на крака.
Установява се, че след проведеното лечение състоянието ѝ е стабилизирано,
но движението ѝ е ограничено, като тя се придвижва с помощта на бастун.
Вещите лица дава заключение, че са налице следните остатъчни явления - дясната
глезенна става е изкривена навън с 10 градуса, оперативен белег - 9 см върху
външния малеол и 3 см върху вътрешния малеол, движенията на ставата са намалени
с 20 % от нормата, а в ставата е започнало развитие на следтравматична
„артрозна болест“. В следствие на уврежданията в долната част на малкия пищял е
формиран оперативен белег от 9 см, а в долната част на големия пищял -
оперативен белег от 3 см. От заключението се установява, че ищцата е претърпяла
болки с висок интензитет непосредствено след произшествието за 9-10 дни, а също
така и след втората и след третата операция за 3-4 дни след всяка. Към момента
на инцидента ищцата е имала силен световъртеж, замайване, гадене, главоболие,
общо неразположение, безсилие. В останалите периоди от лечебния и възстановителния
процеси, болките са били с по-малък интензитет. Тя изпитва болки и към момента
на изработването на заключението /11.05.2017г./ - при по-продължително ходене и
стоене права. С оглед характера на счупването на десния глезен, възрастта на
ищцата, проведеното лечение и сегашното състояние на ставата, може да се
приеме, че тя ще изпитва болки до около 2-3 години от произшествието. В
резултат на процесното ПТП ищцата също така е получила черепно-мозъчна травма с
претърпяно комоцио и субкутанен по-обширен хематом в зоната на лява
фронтопариетална и прецентрална зона на главата. Вещите лице посочват, че по
отношение на подкожния хематом и прекараното комоцио церебри, ищцата е напълно
възстановена, като остатъчни явления могат да се приемат наличие на сравнително
леко клинично изразен поскомоционен и посттравматичен церебрастенен синдром,
дискоординационен синдром и посттравматичен стресов синдром (фобии от ходене по
улично платно и пресичане на същото).
Що
се касае до наблюдаваните при ищцата разширени субарахноидни пространства,
вътрешна неоклузивна хидроцефалия, бяло мозъчно вещество с понижена плътност и
нехомогенна структура, вещите лица дават заключение, че същите не са в причинна
връзка с процесното ПТП и получените травми поради факта, че това са промени
свързани с дегенеративни възрастови изменения и са наблюдават при почти всички
лица в тази възрастова група в по-лека или по-тежка степен. Действително, се
посочва, че една ЧМТ би могла да окаже влияние върху налична преди това психопатологична,
поведенческа и неврологична симптоматика, дължаща се на такива промени, но предвид
липсата на категоричност за такава връзка, не може да се приеме, че тези
увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП.
От
медицинските документи по делото се установява, че към момента на процесното
ПТП и приемането ѝ в болничното заведение, при ищцата са се наблюдавали
редица придружаващи заболявания, измежду които и захарна болест, което заедно с
напредналата възраст на ищцата е оказало върху възстановителния процес, който
не е протекъл по обичайния начин, а се е появило усложнение - възпаление и
незарастване на оперативната рана от външната страна.
За
установяване на претърпените от ищцата болки, страдания, негативни психически
изживявания и неудобства са допуснати свидетелски показания на дъщерята на
ответницата – Е.С.П.. Свидетелката дава показания, че в следствие на процесното
ПТП ищцата е претърпяла множество охлузвания и насинявания. В първите два
месеца след инцидента не е могла да става, да използва тоалетната, като е
носела памперси и е можела да става само с чужда помощ. Изпитвала е болки по
цялото тяло повече от месец след произшествието. Посочва, че ищцата не може да
излиза от жилището си сама, като има нужда от помощ. Дава сведения, че ищцата
изпитва болки в оперирания крак и в таза при всяка промяна на времето.
Свидетелства, че я е било страх да излиза, да се вози в кола и да пресича, като
показанията в тази им част кореспондират и с изложеното в заключението на
съдебно-медицинската експертиза, според което при ищцата се наблюдава посттравматичен
стресов синдром. Макар поначало
близките отношения между ищцата и свидетелката да са от естеството да разколебаят
доказателствената стойност на показанията в тази насока, за наличието на такъв
тип неимуществени вреди преки наблюдения имат по-скоро близките хора на
пострадалото лице, отколкото лица извън този кръг, като съдът кредитира
показанията като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал по делото.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за определяне на този
размер са видът и обемът на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. При определяне на размера съдът
съобрази естеството на претърпените увреждания; проведените три оперативни
намеса върху глезена на ищцата; периодът на проведено лечение от над 5 месеца –
23 дни от които в болнични условия и около 5 месеца в домашно-амбулаторни;
интензивните болки, които е изпитала ищцата в период на 9-10 дни след
първоначалния прием в болница и по 3-4 дни след всяка оперативна намеса;
болките изпитвани от ищцата през целия възстановителен период; обстоятелството,
че ищцата ще изпитва болки до около 2-3 години от произшествието; дълготрайните последици от
увреждането, изразяващи се в изкривяване и намаляне на движението на глезенната
става, развиването на следтравматична „артрозна болест“, наличните болки при по продължително ходене и стоене права,
както и при промяна на времето; невъзможността на ищцата да се обслужва сама
през първите два месеца от произшествието и нуждата от помощ след това;
развитите фобии при ходене и пресичане на пътното платно и возенето в кола;
развити посттравматичен церебрастенен синдром и дискоординационен синдром. От
друга страна, съдът взема предвид и напредналата възраст на ищцата и
установените придружаващи заболявания. Предвид това, съдът намира, че
адекватният размер на обезщетението в конкретният случай следва да е в размер
на 50 000 лв.
По делото се установява, че на 19.12.2016г.,
ответникът е открил служебна банкова сметка *** лв. - определено от дружеството
застрахователно обезщетение. Установява се, че след извършения превод ищцата е
върнала изплатеното обезщетение, поради което към настоящия момент непогасената
част от дължимото й се вземане възлиза на 50 000 лв. Предвид това, искът
следва да бъде уважен за този размер.
По предявения акцесорен иск за законната лихва върху
присъденото обeзщетение от датата на настъпване на ПТП до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“
дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение от момента на
настъпването на увреждането – в този смисъл Решение № 199 от 10.05.2016 г. по
т. д. № 3137/2014 г., Т. К., І Т. О. на ВКС.
Извършеното от ответника плащане от 25 000 лв. е
направено в хода на процеса. По делото се установява, че с претенция вх. №
94-М-133/22.07.2016г. ищцата, чрез нейн представител е заявила претенцията си
за застрахователно обезщетение пред ответното дружество. Както бе посочено с
писмо изх. № 94-М-133/20.10.2016г. на ответника, във връзка с процесното ПТП,
той е определил застрахователно обезщетение в размер на 25 000 лв., като е
приканил представителя на ответницата да представи изискващото се по чл. 330,
ал. 3 КТ пълномощно с нотариална заверка на подписа, както и да посочи банкова
сметка, ***езщетение. Такова не е представено, нито е посочена банкова
сметка, ***.12.2016г. е открита служебна банкова сметка ***. Съгласно чл. 95 ЗЗД, кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. Когато кредиторът е в забава, рискът
преминава върху него; ако и длъжникът е бил в забава, той се освобождава от
нейните последици – така чл. 96 ЗЗД. Тогава когато дължимата престация е
парична, кредитора изпада в забава, когато е отказал получаването ѝ, но
за да се освободи длъжникът от задължението си, след като счита, че кредиторът
е изпаднал в забава, задължително следва да осъществи изпълнение на паричната
престация. Пари, ценни книги и ценности трябва да бъдат оставени в банка по
местоизпълнението - арг. чл. 97, ал. 1 ЗЗД, като в този случай, за да се
освободи от задължението си длъжникът следва да уведоми кредитора.
Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено поведение на
длъжника, което го освобождава от него, а именно - внасянето на парите в банка
по местоизпълнението, с оглед възможността за депозиране на пари в полза на
лице различно от вносителя и уведомяване на кредитора за това. Само тогава, при
липса на изпълнение от насрещната страна е налице възможност за прилагане на
чл. 96, ал. 1 ЗЗД – така Решение № 28 от 14.03.2009 г. на ВКС по т. д. №
497/2008 г., I т. о., ТК. Ответното дружество е открило служебна банкова сметка
*** по нея на 19.12.2016г. По този начин, за периода от настъпване на
процесното ПТП 17.06.2016г. до 19.12.2016г. застрахователят дължи изплащането
на законна лихва върху сумата от 25 000 лв. За остатъка от сумата от
25 000 лв. ответното дружество дължи законна лихва за забава от датата на
процесното ПТП – 17.06.2016г. до окончателното изплащане на сумата. Без
значение е обстоятелството, че ищцата не е посочила своевременно банкова сметка
***, по която да бъде преведено застрахователното обезщетение, дори такава да
бе посочено, това не би довело до заплащане на сума над 25 000 лв. в
по-ранен момент.
По отношение на разноските.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 250 лв., разноски за заплатен депозит за вещо лице, съобразно
уважената част от иска. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адвокат С.К.Н. сумата 1 831,25 лв.,
възнаграждение за оказана правна помощ и съдействие на ищцата. Тази сума е
получена след като е изчислено минималното адвокатско възнаграждение върху цена
на иска от 80 000 лв. и полученото е отнесено към уважената част от иска.
Право на разноски има и ответното дружество. Ответникът
е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Въззиваемият е заявил
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителството по настоящето производство. Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., като предвид фактическата и
правна сложност на делото, както и цената на иска съдът намира, че
възнаграждението следва да бъде определено съразмерно от 300 лв. на
отхвърланата част от иска. По този начин, на ответникът следва да бъде
присъдена сумата от 112,50 лв., разноски за заплатен юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, както и съразмерно на
същата част разноски за 155,63 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на 2 000 лв., дължима
върху уважената част от иска.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати на М.М.И., ЕГН ********** следните суми:
- на
основание чл. 432 КЗ сумата 50 000
лв. - застрахователно обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди
– болки и страдания, в резултат от травматични увреждания, настъпили в
следствие на пътно – транспортно произшествие, реализирано на 17.06.2016 г. по
вина на И.Д.Т., чиято гражданска
отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението на товарен
автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег. № ******** към посочената дата е била застрахована при
ответника, ведно със законната лихва за
забава, начислена върху сума и за период, както следва: върху сумата от
25 000 лв. – за периода от 17.06.2016 г. до 19.12.2016 г.; върху сумата от
25 000 лв. – за периода от 19.12.2016 г. до окончателното изплащане;
- на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 250
лв. – разноски по делото, съразмерно на уважената част от иска,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер от 80 000 лв.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати на адвокат С.К.Н. – САК, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 1 831,25 лв. - възнаграждение
за предоставена безплатно адвокатска помощ и съдействие.
ОСЪЖДА М.М.И., ЕГН ********** да заплати на „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
155,63 лв. - сторени
разноски по делото, както и сумата
112,50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА „Д.З.“ ЕАД, ЕИК ********да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата от 2 000
лв., представляваща дължима държавна такса по уважения срещу ответника иск.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: