РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 301/28.2.2019г.
гр. Пазарджик,
28 февруари 2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ІІ състав, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 244 по описа
за 2019 год. и взе предвид следното:
1.Производство по реда на чл. 186,
ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 60 от
Административно процесуалния кодекс.
2. Образувано е по жалба, предявена
от „НИ-АЛ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Белово,
ул. „Михаил Поп Радулов” № 7, представлявано от управителя Николай Димитров
Николов против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 0391524
от 12.02.2019 г., издадена от Лазар Димитров, на длъжност Началник Отдел
„Оперативни дейности“, в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при Централно
управление на Национална агенция за приходите, с която е постановено „… Принудителна административна мярка – аптека
„Никол“, находящ се в гр. Долна баня, ул. „Търговска“, № 122, стопанисван от
„Ни Ал Фарма“ ЕООД с ИЕК ********* и забрана за достъп до него за срок от
7/седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от Закона за данък върху
добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената
стойност…“, като органа по приходите е разпоредил предварително изпълнение
на заповедта.
3. В жалбата се навеждат доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед и на разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на административния акт, като се иска неговата отмяна
от Съда.
Твърди се, че в изпълнение на дадените указания от органа
по приходите, на 13.02.2019г. е представен искания паспорт на регистрираното в
търговския обект фискално устройство, който към момента на процесната проверка
се е намирал в обекта, но поради обстоятелството, че е бил между други
документи, не е открит своевременно. Въпреки представянето на паспорта на
устройството, органа по приходите е съставил акт за установяване на
административно нарушение, като в тридневния срок от връчването му,
жалбоподателя е представил писмени възражения и отново е представил искания
паспорт на устройството. Независимо от
това обаче, органа по приходите е издал процесната заповед и е допуснал
предварителното й изпълнение.
Поддържа се, че относно необходимостта от предварително
изпълнение на заповедта, от страна на органа по приходите не са посочени
никакви конкретни причини и обстоятелства.
Според жалбоподателя, процесната заповед е издадена при
липсата на правомощия за
постановилият я орган.
4. Жалбата е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради
което се явява ДОПУСТИМА. Допустимо за разглеждане е и искането за спиране на
допуснатото от органа предварително изпълнение на заповедта.
Жалбата е постъпила пряко в съда, като към нея са
приложени заверени копия от процесната заповед ; Протокол за извършена проверка
серия АА № 0391524 от 07.02.2019г. ; Акт за установяване на административно
нарушение от 13.02.2019г.; Възражения вх. № 53-06-1841от 19.02.2019г.; Протокол
за запечатване от 26.02.2019г. които са достатъчни за да се разгледа и разреши искането
за спиране на допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Това е
наложително, с оглед очевидното, вече осъществено запечатване на търговския
обект и изискването на чл. 60, ал. 6 от АПК.
5. Разрешаването
на настоящия административноправен спор налага да бъде съобразено, че според
чл. 188 от ЗДДС,
заповедта по чл. 186, ал. 1 от същия закон, с която се налага ПАМ подлежи на
предварително изпълнение при условията на АПК, т.е. при
наличие на предпоставките, възведени в чл. 60 от АПК. Следователно,
за да пристъпи към допускане на предварително изпълнение на издадената заповед
за налагане на ПАМ, административният орган следва да съобрази наличието на
някои или на всички условия, установени в тази разпоредба и да мотивира
разпореждането, с което допуска предварително изпълнение, като докаже, че то се
налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят
особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението
на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по
искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
6. Приложените към
жалбата писмени документи, позволяват да се констатират следните факти и
обстоятелствата при които са проявени :
На 07.02.2019г.,
органи по приходите от Главна Дирекция „Финансов контрол“ при ЦУ на НАП са
извършили проверка в обект - аптека „Никол“, намиращ се в гр. Долна баня, ул.
„Търговска“, № 122, търговска дейност в който развива „НИ-АЛ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********.
В хода на проверката е констатирано, че в обекта има
монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „DATECS FPL 1000 KL“
с индивидуален номер на фискалното устройство DT291523 и индивидуален номер на фискалната памет 02332114.
От страна на търговеца са били представени Свидетелство за регистрация на
фискалното устройство; Договор за сервизно обслужване на устройството ; Книга
за дневни финансови отчети, но „…Не е
представен Паспорт на ФУ DT291523 с което ЗЛ не е изпълнило задължението си по
чл. 42, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА Н-18/13.12.2006г. – да съхранява паспорта на ФУ
в Търговския обект….
За резултатите от проверката е съставен Протокол за
извършена проверка серия АА № 0391524 от 07.02.2019г.
По същият повод е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение от 13.02.2019г., който е връчен на неговият адресат
на същата дата.
Съответно от
страна на дружеството са били подадени Писмени възражения вх. № 53-06-1841от 19.02.2019г.,
в които е заявено, че въпросния паспорт на фискалното устройство е бил
представен в указания от административния орган срок, но независимо от това е
бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Заявено е, че отново се представя искания Паспорт на
фискалното устройство, заедно с декларация за съответствие и сервизно
обслужване. Същите са приложени към възражението.
7. Независимо от това е издадена Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 0391524 от 12.02.2019 г., на
Лазар Димитров, на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, в Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за
приходите, с която е постановено „…Налагам на „НИ АЛ ФАРМ“ ЕООД …….. Принудителна административна мярка –
аптека „Никол“, находящ се в гр. Долна баня, ул. „Търговска“, № 122,
стопанисван от „Ни Ал Фарма“ ЕООД с ИЕК ********* и забрана за достъп до него
за срок от 7/седем/ дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „д“ от Закона за
данък върху добавената стойност и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху
добавената стойност…“, като органа по приходите е разпоредил предварително
изпълнение на заповедта.
Очевидно е преди всичко, че диспозитива на
административния акт, не съдържа изрично волеизявление на органа по приходите,
че се налага принудителна административна мярка „запечатване на обект за
определен срок“.
Според чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, той съдържа разпоредителна
част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за
изпълнението. Тоест, именно разпоредителната част на акта, обективира
властническото волеизявление, което подлежи на изпълнение и има за предмет
точно и конкретно определени права или задължения за неговият адресат.
В случая, независимо, че индивидуалния административен
акт е именуван „Заповед за налагане на принудителна административна мярка“,
независимо че в обстоятелствената част се говори за запечатване на търговския
обект, изрично волеизявление на органа по приходите за прилагане на такава
точно мярка липсва в разпоредителната част.
Постановената „забрана за достъпа до обекта“, по смисъла
на чл. 187 от ЗДДС, не съставлява принудителна административна мярка, която
може да бъде налага самостоятелно (както това е предвидено например в Закона за
устройство на територията). Тя е последица от налагането на принудителна
административна мярка „запечатване на обект за определен срок“ и в този смисъл
следва да бъде квалифицирана като акцесорна принуда.
Този недостатък на оспорената заповед, ценен с оглед
допуснатото предварително изпълнение на същата, не може да бъде приет като
несъществен, като се съобрази твърде сериозното въздействие на предприетото
вече запечатване на обекта върху правната сфера на жалбоподателя.
Поради същата причина, липсата на изрично обективирано в
разпоредителната част на заповедта, волеизявление за налагане на принудителна
мярка „запечатване на обект за определен срок“, не е възможно да бъде оправдано
с допусната техническа грешка или пропуск или пък да бъде игнорирано, като се
приеме, че това волеизявление се предполага от останалото съдържание на
заповедта.
Както се посочи, въпросното осъществено вече запечатване
на търговския обект, в твърде сериозна степен засяга правата и законно
установените интереси на жалбоподателя, поради е недопустимо, основанието за неговото прилагане да се
извлича по предположения или по тълкувателен път. Това би имало за последица
една твърде сериозна неопределеност на процесните правоотношения.
Все в тази насока, трябва да се добави, че точното
приложение на закона е еднакво задължително както за отделните граждани и
организации на граждани, така и за административния орган.
8. За да обоснове
необходимостта от издаване на оспореното разпореждане, ответният
административен орган е възпроизвел, установените в закона предпоставки при
наличието на които е поначало допустимо предварително изпълнение на отделен
административен акт.. Посочените като конкретни за случая факти и обстоятелства
са следните „…не се съхранява и не се
представя за проверка нормативно установен документ, засягащи надлежно въведено
в експлоатация в обекта фискално устройство модел „DATECS“ с ИН на ФУ
DT291523 и ФП 02332114. С тези си действия търговецът ЕТ „Радослава
Димитрова – Митко“ с ЕИК ********* е създал пречки пред контролните органи като
значително е затруднил осъществяването на техните правомощия и е нанесъл вреда
на държавния интерес…. неспазването на задължението за съхраняване в търговския
обект на изискуемите по закон документи…., доколкото води до негативни
последици за фиска, засяга и интереса на потребителите, който също е обществено
значим….Ако не бъде допуснато предварително изпълнение на ПАМ съществува
възможност от извършване на ново нарушение, индиректно до отклонение от данъчно
облагане, от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и трудно
поправими вреди…“.
Какви са
конкретните измерения на нанесените от жалбоподателя вреди на държавния интерес
не става ясно по никакъв начин от цитираните общи формулировки.
Всъщност, в
случая по никакъв начин не става ясно, каква е конкретната връзка на ЕТ
„Радослава Димитрова – Митко“ с ЕИК ********* с конкретния случай и кой точно
според органа по приходите е извършил твърдяното нарушение на материалния
закон. Тази неяснота в изложението на административния орган, също не следва да
бъде игнорирана като техническа грешка и да бъде преодоляна по пътя на
предположенията. Нито административния, нито пък съдебния акт могат да почиват
на предположения, а единствено на конкретно заявени и установени факти.
9. От данните съдържащи се в Протокол за извършена проверка
серия АА № 0391524 от 07.02.2019г. е видно, че други нарушения на нормативните
правила при осъществяване на дейността на жалбоподателя в процесния обект не са
констатирани.
При това положение, след като в хода на проверката са
представени всички останали документи във връзка с регистрацията и въвеждането
в експлоатация на фискалното устройство (свидетелство за регистрация на
фискалното устройство; договор за сервизно обслужване на устройството ; книга
за дневни финансови отчети) единствено непредставянето към този момент на
паспорта на фискалното устройство, явно не обосновава извод, че държавния
интерес и фиска, а и интересите на потребителите са застрашени в такава
съществена степен, че да е наложително допускането на предварително изпълнение
на процесната заповед.
В този контекст,
трябва да се добави, че ако законодателят бе счел, че всяко неспазване на реда
и начина за работа с фискални устройства засяга особено важен държавен или
обществен интерес или обуславя някоя от другите предпоставки по чл. 60, ал. 1
от АПК, би допуснал предварително изпълнение на тази мярка по силата на закона
(в подобен смисъл Определение № 6067/16.05.2017 г. по адм. дело № 5303/2017 г.
на ВАС. Все в този контекст трябва да се добави, че предварителното изпълнение
на процесната принудителна мярка не гарантира законосъобразното отчитане на
продажбите чрез фискалното устройство на търговския обект, нито неизвършването
на нарушения от същия вид (в подобен смисъл Определение № 6765/31.05.2017 г. по
адм. дело № 5670/2017 г. на ВАС);
10. Разрешаването
на обсъждания въпрос, налага да се съобрази факта, че действително със
заявените писмени възражения срещу акта за установяване на административно
нарушение е представен въпросния паспорт на фискалното устройство. Неясно защо,
този документ и възраженията на дружеството в тази насока не са нито
констатирани, нито пък обсъдени от органа по приходите при издаване на
процесната заповед и при постановяване на разпореждането за предварителното й
изпълнение.
Наличието на
този документ, който явно е представен пред органа по приходите, изключва
възможността да се формира извод, че констатираното при проверката от
07.02.2019г. състояние на твърде сериозно застрашаване на държавния интерес, на
фиска и на интересите на потребителите е продължило след 19.02.2019г. Казано с
други думи, отпаднала е необходимостта от безкомпромисна защита на обществения
интерес, посредством допускането на предварително изпълнение на процесния
индивидуален административен акт.
11. Явно е, че с
изложените в заповедта съображения, административният орган не установява
конкретна необходимост от защита на особено важни държавни интереси, доколкото
превантивният характер на принудителната административна мярка не предпоставя
автоматично извод за наличие на основание за допускане на предварително изпълнение
на акта, с който се налага. В случая е направен опит посредством целите на административната
принуда, да бъде доказана предпоставка за допускане на предварителното
изпълнение на административния акт, което е недопустим подход. Целите с оглед
на които се налагат принудителните мерки и тези поради които се допуска
предварителното изпълнение са различни и за реализирането им е необходимо да
бъдат установено различни предпоставки. В първия случай, която и да е от
хипотезите, възведени чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, а във втория - необходимост от
защита на особено важни държавни или обществени интереси, съществуването на опасност да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта, и/или че от закъснението на изпълнението може
да последва значителна или трудно поправима вреда за бюджета.
12. Все в тази
насока следва да се констатира, че в мотивите на оспорената заповед е посочено
следното „…Разпоредбите на чл.186 и чл.
187от ЗДДС осъществяват държавна принуда, защита на установените правни
регламенти. В този смисъл, те имат и санкционен характер, тъй като по принцип
ПАМ се налага за преустановяване и/или предотвратяване на административни
нарушения и последиците от тях, поради което имат и превантивен характер…“.
Еклектиката в
разбиранията на органа по приходите относно осъществяването и целите на
юридическата отговорност (в случая вероятно става реч за административно
наказателна отговорност) и осъществяването и целите на принудителните
административни мерки е очевидна.
Според чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
Очевидно,
въпросните мерки са една от проявните форми на властническата гаранция за точно
осъществяване на надлежно, нормативно установено, материално правило за
поведение, било като изключат предпоставките, то да бъде нарушено, било като
преустановят, деянията предприети в нарушение на същото или пък изключат
предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното деяние или
респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни последици
от такова деяние.
Явно е също
така, че тези мерки, по правното си естество не съставляват административни
наказания, макар и да са форма на административна принуда. Ето защо например,
за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно, така
както е наложено и за целият период от време, през който е постановена
принудата (напр. временно лишаване от право да се упражнява определена професия
или дейност), действието на наложената административна мярка е обосновано и
допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица,
предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или
отстраняване на вредните последици от същото. Сиреч, от момента в който не
съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от
който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е
фактически основано или казано с други думи, от този момент насетне,
прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на една от проявните форми на
принципа за съразмерност, установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава.
Този законов
текст е ясен е небудещ съмнение относно неговото приложение. Не само административния
акт, но и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава, което по правилата на формалната логика ще рече, че когато тази цел е
реално осъществена, то изпълнението следва да бъде преустановено.
Това с оглед
конкретиката на текущият казус налага да се формира извод, че допуснатото
предварително изпълнение би имало за пряка последица, нарушаване на принципа за
съразмерност. Ясно е че дейността в обекта, би могла да се осъществява при
спазване на установения за това нормативен ред, посредством редовно въведеното
в експлоатация фискалното устройство, за което дружеството е представило
искания от органите по приходите паспорт, макар и това да не е сторено по време
на извършената проверка. Съответно, с оглед естеството на осъществяваната
търговска дейност, предварителното изпълнение на заповедта би причинило немалки
и трудно предотвратими за търговеца вреди.
13. Не на последно
място трябва да се констатира, че сам по себе си фактът, че проверката на
обекта е осъществена на 07.02.2019г., а Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е издадена на 12.02.2019г., т.е. пет дни след това, сочи
за липса на значим държавен интерес който несъмнено трябва да бъде защитен, а и
изобщо за наличие на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, които да налагат
допускането на предварителното изпълнение на наложената на дружеството
принудителна административна мярка.
Ето защо, Съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ Разпореждане, с което е допуснато
предварително изпълнение на принудителна административна мярка (запечатване на
обект и забрана за достъп до същия), обективирано в Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № 0391524 от 12.02.2019 г., издадена от
Лазар Димитров, на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, в Главна
Дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за
приходите.
Определението в тази част подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в седемдневен
срок от съобщаването.
НАСРОЧВА делото
за разглеждане в открито заседание на 05.04.2019г. от 11:00ч.
КОНСТИТУИРА
по делото :
Жалбоподател - „НИ-АЛ ФАРМ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Белово, ул. „Михаил Поп Радулов” № 7, представлявано от управителя Николай
Димитров Николов;
Ответник –
Началник Отдел „Оперативни дейности“, в Главна Дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Национална агенция за приходите.
УКАЗВА на ответния административен
орган, че съобразно общото правило на чл. 170, ал.1 от АПК, нему е тежестта да
установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорената
заповед, и изпълнението на законовите изисквания при издаването й, включително
относно определяне на продължителността на срока през време на който е
постановено действието на принудителната административна мярка.
УКАЗВА на
страните, че в първото по делото заседание, следва да представят всички писмени
документи с които разполагат и да изчерпят всички свои доказателствени искания.
Определението не подлежи на
самостоятелно обжалване.
Административен съдия :/П/