Р Е Ш Е Н И Е
№ 220
гр.Сливница 05 септември 2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 668 по описа за 2016 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределяне право на ползване на
съсобствени недвижими имоти – едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 60
кв.м. и стопанска постройка с площ от 20 кв.м., построени в УПИ ІІІ-468, кв.26
по плана на гр. Божурище с площ 950 кв.м., общинска собственост.
В исковата молба ищците Б.В.М. с ЕГН ********** и Т.В.М. с ЕГН **********,
твърдят, че с ответниците В.Н.М. с ЕГН ********** и Х.Т.М. с ЕГН **********,
като наследници на Тодор Христов М.,***, починал на 19.12.2005г. са
съсобственици на едноетажна масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м.
и стопанска постройка с площ от 20 кв.м., построени в УПИ ІІІ-468, кв.26 по
плана на гр. Божурище с площ 950 кв.м., общинска собственост, с административен
адрес гр. Божурище, ул. Любен Каравелов 20, при квоти в съсобствеността: за Б. М. -1/12
ид.ч., за Т. М. -1/12 ид.ч.; за В.М. -
8/12 ид.ч. и за Х.М. -2/12 ид.ч., като ответникът В.М. е прехвърлила своите
права в съсобствеността, с алеаторен договор за издръжка и гледане, на
ответника Х.М.. След смъртта на наследодателите им Владимир М. – баща и Тодор М.
– дядо през 2005г. ответниците са ги изгонили от имота и са забранили
ползването му. Претендират да бъде разпределено ползването на сградите,
съобразно квотите в съсобствеността, включително ползването на поземления имот,
в който са построени сградите. Представя писмени доказателства. Правят искане
за събиране на гласни доказателства и съдебно техническа експертиза. В съдебно
заседание ищеца Т.М. се явява лично и с адвокат Иван Сотиров и адвокат Красимир
Георгиев.. Поддържа исковата молба и прави доказателствени искания.
Допълнително са поискали да се разпредели и ползването на два метални гаража,
находящи се в имота, както и разпределението да се извърши като им се
разпредели общ дял.
Ответниците, в отговор на искова
молба, подадена в срока по чл. 131 ГПК
оспорват иска като неоснователен с твърдения, че не са възпрепятствали
ползването на имота от ищците. Твърдят, че къщата не е удобна за ползване от
повече от едно семейство от двама души, тъй като помещенията от които се състои
са преходни. Твърдят, че в имота постоянно живее ответника В.М.,
поради което в него има постоянен достъп.
Правят искане за събиране на гласни доказателства. В съдебна зала, не се
явяват и не се представляват. Представят писмено становище.
От
представените и събрани по делото Договор за отстъпено право на строеж от
08.03.1963г., скица , удостоверение за наследници и нотариален акт № 55, томІІІ, рег. № 1803, дело 423 от
28.08.2015г. на Росица Георгиева - нотариус рег. № 486 на НК с район на
действие РС Сливница, вписан в СВ Сливница с вх.рег.№ 1761 от 28.08.2015г, се
установява, че страните са съсобственици в процесните имоти при квоти : за Б. М. -1/12
ид.ч. , за Т. М. -1/12 ид.ч.; за В.М. -
8/12 ид.ч. и за Х.М. -2/12 ид.ч.. От събраните гласни доказателства се
установява, че ищците нямат ключ от имота и в него постоянно живеят
ответниците. Страните не спорят квотите в съсобствеността по отношение на същите,
както и че имотите се ползват от ответниците. Страните не могат по общо
съгласие да разпределят правото на ползване върху имотите, а ответниците като
мнозинство са взели решение да ползват имотите в цялост, като изразяват
съгласие ищците да ползват същите инцидентно, за преспиване, като гости.
Съгласно ТР№ 67/1969г. на ОСГК на ВС, когато
съсобственият имот е жилище и е зает от единия съсобственик, няма пречка друг
съсобственик да предяви иск по чл. 32, ал.2 от ЗС за реално ползване, поради
което съдът приема, че предявеният иск е допустим и следва да се разгледа по
същество.
Съсобствената вещ се ползва и управлява по общо съгласие на съсобствениците, по решение на съсобствениците притежаващи повече от половината от вещта, а ако такива липсват или са вредни за ползването на вещта – по решение на съда, съгласно чл. 32 от Закона за собствеността. Съдебната администрация по чл. 32, ал.2 от Закона за собствеността замества решението на мнозинството. При разпределяне на ползването по общо съгласие или по решение на мнозинството, следва да се отговори на следните въпроси: как и от кого ще се осъществява непосредственото служене с вещта или как ще се извличат плодовете от нея- естествени или граждански, с оглед предназначението на вещта и желанието на съсобствениците. Ако не може да се постигне непосредствено ползване на реална част от вещта от всички съсобственици, поискали лично да ползват съсобствената вещ, мнозинството може да определи, кой от съсобствениците поискали лично да ползват вещта да я ползва, както и при желание на неползващ съсобственик – каква сума да му се заплаща за личното ползване, което не може да осъществява. Когато съсобствения имот е жилищен, съдът следва да съобрази възможно ли е, според вида и броя на помещенията, този имот да задоволява жилищните нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизи. В този случай съдът може да определи за общо ползване определени помещения само ако страните заявят изрично съгласие за това. Ако според състоянието на имота е невъзможно същият да бъде ползван едновременно по предназначение от всички съсобственици, то разпределението следва да се осъществи при съобразяване на осъщественото до момента фактическо ползване и заплащане на парично обезщетение за неползващия съсобственик. Такова право ще възникне и когато единия съсобственик ползва по-голям дял от имота в сравнение с другия съсобственик. Искането за присъждане на обезщетение трябва да е заявено с исковата молба по чл. 32, ал.2 от ЗС или в отделно производство и не може да се определя от съда служебно, при констатиране на основание за възникване на право на обезщетение. Служенето с обща вещ означава реалното й ползване с оглед правата на всеки съсобственик, съобразно предназначението й. Съдът няма право да взема предвид или предписва бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване. В този смисъл е й трайната съдебна практика на ВКС, постановена по гр.д. № 212/2011г., ІІ г.о.; гр.д. № 5821/ 2013г. І г.о; гр.д. № 247/2014г., І г.о. и други.
В случая ищците заявяват, че като
наследници по закон на Тодор Христов М.,***, починал на 19.12.2005г. са
придобили право на собственост по наследство върху едноетажна жилищна сграда и
стопанска постройка, при квоти по 1/12 ид.ч. от тях. В исковата молба е изявено
желание, всеки един от тях, да получи реално ползване от имотите, съобразно
квотата им в съсобствеността. С исковата молба не е изявено желание при
невъзможност да се представи реално ползване, разпределението да се извърши,
чрез заплащане на парично обезщетение за ползването от което е лишен. Във връзка с уточнителни въпроси от вещото
лице за изготвяне на допусната експертиза, при констатираните на място два
метални гаража, съдът е указал същите да бъдат включени в разпределеното
ползване. Ответниците живеят в имота. От допуснатата и приета
без оспорване съдебна експертиза, която съдът кредитера като обективно
изготвена, е видно, че е невъзможно да
се предложи проект за разпределение на ползването на жилищната сграда и на
стопанската постройка, без да се предприемат значителни преустройства за
обособяване на отделни дялове за ползването им от съсобствениците. За да се
изгради втори вход на жилищната сграда, трябва да се разруши единия от
гаражите, да се обособи нова кухня и санитарен възел и др. За стопанската
сграда трябва да се изградят нови преградни стени, да се зазидят отвори, да се
изгради нов вход и др. За двата гаража вещото лице, дава становище, че могат да
се обособят реални дялове, ако ползването се групира – за ищците и за
ответниците, но тогава ще съществува разлика между полагащите се площи на
съделителите според квотите им и реалните площи на двата гаража. Редуциране не
е възможно, защото би се нарушило нормалното ползване и предназначение на
помещенията. В съдебна зала вещото лице заявява, че не е възможно на мястото на
прозореца по западната фасада на дневна № 2, да се изгради нов вход и да се
отдели дневна № 1 от дневна № 2. Двете дневни са разделени със стъклен портал.
От стопанската постройка може да се отдели като самостоятелно помещение
остъклената тераса, но тя е за сезонно ползване и зимата не може да се обитава.
С допълнителна молба ищците са уточнили, че желаят да бъде изготвен вариант за
разпределение като за ползване им бъде отреден общ дял. В същата са изявили
желание да им се разпредели ползването на дневна № 2 от 11,5 кв.м. от първия
етаж на жилищната сграда, при положение, че технически е допустимо
преустройство на прозореца чрез разширяването му на отделен вход за това
помещение и затваряне на съществуващата врата на дневната № 1 от 14, 2 кв.м.
или да им се разпредели правото на ползване на кухня от 9,5 кв.м. от първия
етаж на жилищната сграда, при положение, че технически е допустимо
преустройство на прозореца чрез разширяването му на отделен вход за това
помещение и затваряне на съществуващата врата към коридор и баня . От
стопанската постройка да им се разпредели ползването на стая от 10,9 кв.м., при положение, че технически е допустимо
преустройство на прозореца чрез разширяването му на отделен вход за това
помещение и затваряне на съществуващата врата към стая и кухня. В отговора на
искова молба ответниците възразяват, че имотите не могат да се ползват реално
от повече от едно семейство от двама души. Със становище по повод допуснатата
допълнителна задача на вещото лице, заявяват, че исканите промени могат да
доведат до нарушаване здравината на сгадата, която е стара и неустойчива, както
и че за исканото преустройство следва да бъде допуснато след одобряване на
архитектурен проект на основание виза за преустройство. Ответниците не са дали
съгласие правото им на ползване да бъде групирано в общ дял. Вещото лице дава
допълнително заключение с проект за разпределяне на ползването, съгласно
представената задача, като групира в общи дялове, този на ищците и този на
двамата ответници. При изготвения проект вещото лице е посочило, че достъпът до
помещенията се осъществява по съществуващите входове към тях, като за целта
следва да се премине през помещения, определени за ползване общо от двамата
ответника.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че предмет на разпределяне право на ползване са
жилищна сграда, предназначена за постоянно обитаване, състояща се от едно
жилище, доколкото помещенията от които се състои са обединени функционално и
пространствено в едно цяло за задоволаване на жилищни нужди. Стопанска
постройка, състояща се от помещения, обединени функционално и пространствено в
едно цяло за задоволаване на жилищни нужди, а остъклената тераса на стопанската
постройка представлява помещение за сезонно ползване. В тези сгради, съобразно
представените заключения на вещото лице не могат да се обособят реални дялове
за съсобствениците, дори и при групиране на съсобствеността при дял за ищците и
общ дял за ответниците. Не е спорно, че в имота живеят ответниците.
При вземане на решение при спорна съдебна администрация, съдът постановява решението си при съобразяване на вида в който се намира обекта към момента, а не с оглед бъдещи изменения и евентуални промени. В рамките на това съдебно производство се преценява възможността за общо ползване на имота съобразно функционалното му предназначение, установеното фактическо положение и квотите на съсобствениците. За да ползват което й да е помещение от сградите, ищците трябва да имат съгласие, да ползват заедно с ответниците кухня, сервизни помещения и помещението чрез което се осъществява достъп до останалите помещения, а такова не е дадено.
По
отношение на Метален гараж с площ 27,70 кв.м. и метален гараж с площ 15,60
кв.м., вещото лице констатира, че съществува разлика между полагащите се площи
на съделителите според квотите им и реалните площи на двата гаража, дори при
групиране на квотите на ищците и ответниците, но ответниците не са дали
съгласие да бъдат групирани за общо ползване, както липсва и изявление за
готовност ищците да заплащат обезщетение за ползване на по-голяма площ при разпределянето.
В случая съдът
приема, че не е възможно да се разпредели ползването на процесните сгради без
да се наруши цялостта им и без да се предприемат бъдещи преустройства за
обособяване на отделни дялове за ползването й от всички съсобственици.
Ищците не са
поискали при условие на евентуалност при липса на възможност за реално
ползване, разпределението да се извърши чрез заплащане на парично обезщетение
за ползването от което са лишени, нито са предложили да заплащат парично
обезщетение на ответниците за ползването на метален гараж в размер по-голям от
притежаваната от тях обща квота, поради
което предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищците
са направили искане за присъждане на разноски с представен опис на същите по
реда на чл. 80 от ГПК, но поради отхвърляне на иска разноски не им се дължат от
ответниците.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.В.М. с ЕГН **********
и Т.В.М. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 32, ал.2 от
Закона за собствеността за разпределяне правото на ползване върху едноетажна
масивна жилищна сграда с площ от 60 кв.м., стопанска постройка с площ от 20
кв.м. и два метални гаража, построени в УПИ ІІІ-468, кв.26 по плана на гр.
Божурище с площ 950 кв.м., общинска собственост, с административен адрес гр.
Божурище, ул. Любен Каравелов 20.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14 дневен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: