Решение по дело №1329/2019 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 942
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 11 януари 2020 г.)
Съдия: Георги Видев Видев
Дело: 20197150701329
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 942 / 18.12.2019г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Пазарджик, V състав, в открито заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета  година в състав: 

                                                                         Председател:    Георги Видев

                                                                          

при секретаря Янка Вукева, като разгледа административно дело № 1329 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Видев, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Делото е образувано по искова молба на Б.П.К.,с която е предявен против Областна дирекция на  МВР-Пазарджик следния иск: иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 304 лв.,като твърдението е, че вредите са му причинени от заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и 4 лв. държавна такса за препис от съдебно решение по нахд № 194/2019 г. на Районен съд – Панагюрище, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0310-000727/12.08.2019 г., издадено от началника РУ-Панагюрище при Областна дирекция на МВР-Пазарджик.

Исковата молба се поддържа и в проведеното открито съдебно заседание от процесуалния представител на ищеца. Същият претендира и присъждане на направените разноски в настоящото производство.

Ответникът Областна дирекция на МВР – Пазарджик – не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но оспорва исковата молба в подадена преди  него писмена защита. Алтернативно възразява за прекомерност на претенцията за обезщетение и на претендирания адвокатски хонорар пред първоинстанционния съд и в настоящото производство. На свой ред претендира присъждане на разноски.

Прокурорът дава заключение за основателност на предявените искове. Счита, исковата молба за доказана, като е резонно и искането за присъждане на разноски в настоящото производство.

Жалбата е допустима, тъй като съгласно Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 на ВАС „при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон“.

Основният иск за присъждане на обезщетение в размер на 300 лв. е основателен: Безспорно по делото се установи, че е издадено наказателно постановление против ищеца от началника РУ-Панагюрище при Областна дирекция на МВР-Пазарджик. Ищецът е обжалвал това постановление пред Районен съд – Панагюрище, който с решението си, постановено нахд № 194 по описа на съда за 2019 година го е отменил.  Решението е влязло в сила тъй като не е обжалвано в законоустановения срок. В съдебното производство пред Районен съд – Панагюрище ищецът е бил представляван от адвокат Ц.А.Ч., на която видно от приложеното пълномощно настоящият ищец е заплатил възнаграждение в размер на 300 лв.

Тази сума представлява имуществена вреда за ищеца в резултат на необходимостта да ползва специализирани адвокатски услуги, за да се защити в съдебното производство, което в крайна сметка е приключило с отмяна на наказателното постановление.

Възнаграждението е в размер, който дори е под минимално предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения:

Тази наредба в своя член 18, ал. 2 и 3 предвижда следното:

Чл. 18. (2) (Доп. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. и доп., бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв.

(3) (Нова – ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв.

В случая, наложеното наказание е глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, следователно минималното предвидено в закона възнаграждение е сбора от минималните възнаграждения предвидени в ал. 2 и ал. 3 от чл. 18 на наредбата, т.е. 300 лв. плюс 300 лв. или общо 600 лв. Следователно платеното възнаграждение от 300 лв. е справедливо и обосновано по смисъла на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за адвокатурата и за него следва да бъде присъдено обезщетение в пълния претендиран размер.

Неоснователен е искът за присъждане на обезщетение в размер на 4,00 лв. за заплатен препис от съдебното решение. Снабдяването с преписи не е задължителна последица от издаването на наказателното постановление и от провелото се впоследствие съдебно производство по оспорването му. Още повече, че съдебното решение се обнародва на интернет страницата на съда.

По отношение на разноските, направени в настоящото производство.

С оглед изхода на делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски в настоящото производство. Неоснователно е възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от 300 лв., тъй като този размер е равен на предвидения законов минимум. Следва единствено размерът от 300 лв. на възнаграждението да бъде намален по съразмерност, тъй като съдът отхвърля претенцията за обезщетение от 4 лв. от цялата претенция в общ размер на 304 лв. Следователно, съразмерно следва да бъде редуцирано възнаграждението от 300 лв. платено от жалбоподателя – на 296,10 лв. На ответника следва също да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение съобразно отвърлената част от иска. От минимално предвиденото в случая възнаграждение от 100 лв. следва да му бъде присъдена съразмерната сума от 0,13 лв. Следователно, като се извърши прихващане на жалбоподателя следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 295,97 лв.

В крайна сметка на жалбоподателя следва да бъдат присъдени 10 лв., платена държавна такса и 295,97 лв., платено адвокатско възнаграждение, т.е. общо 305,97 лв.

Предвид гореизложеното съдът

          Р  Е  Ш  И:

 

Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Б.П.К. обезщетение за имуществени вреди в размер на 300 лв. /триста лева/, причинени на К. от заплащането на адвокатско възнаграждение в същия размер по нахд № 194/2019 г. на Районен съд- Панагюрище, с решението по което дело е отменено като незаконосъобразно НП № 19-0310-000727/12.08.2019г., издадено от началника на РУ-Панагюрище при Областна дирекция на МВР-Пазарджик.

Отхвърля искът на Б.П.К. против Областна дирекция на МВР – Пазарджик за присъждане на обезщетение в размер на 4,00 лв. за заплатен препис от съдебното решение.

Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на Б.П.К. разноски по делото в размер на 305,97 лв. /триста и пет лева и деветдесет и седем стотинки/.

 Решението подлежи на касационно обжалване чрез настоящия съд пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия:  /п/