Р Е Ш Е Н И Е
Номер 95 27.02.2020г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На двадесет и шести
февруари Година 2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00112 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
19-1158-004567 от 09.12.2019 г. (НП), издадено от началника на сектор „Пътна
полиция” („ПП”) към ОД на МВР-Перник, с което на И.С.И., ЕГН ********** са
наложени следните административни наказания:
1. глоба в размер на 3000 лв (три хиляди
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3-то от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за
нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон;
2. глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.1 от същия закон.
Жалбоподателят И.С.И. моли НП да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата доводи.
Лично не участва в хода на съдебното производство, в което се представлява от
процесуалния си представител адв. К.П.от АК Благоевград, който поддържа
искането си за отмяна на обжалвания акт. Моли да бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР – Перник,
сектор „ПП” – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното
производство. В съпроводителното писмо, с което е изпратена административнонаказателната
преписка в Районен съд Перник бланкетно
е изразено становище за
потвърждаване на НП, като е направено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, поради липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическа страна:
На 08.11.2019 г., около 23:40 часа св. Н.Г.Х.-мл.
автоконтрольор в сектор „ПП” при ОД на МВР Перник, заедно със св. Я.Г.С.-ст.полицай
в Първо РУ при ОД на МВР Перник, изпълнявайки служебните си задължения свързани
с контрол на правилата за движение по пътищата възприели, че водачът лек
автомобил „Мерцедес ЦЛК 430” с рег. № *******в района на кръстовището на ул.
Петко Каравелов и ул. Раковска в гр. Перник извършвал резки маневри, подавайки
рязко газта и повишавайки оборотите на двигателя, с което превъртал
задвижващите задни колела на моторното превозно средство, вследствие на което
то се завъртало и хлъзгало странично. Това движение на автомобила ги мотивирало да последват
„Мерцедеса” и да го спрат за проверка. Установили, че същият се управлява от И.С.И..
Визуално констатирали, че част от системата за
намаляване на шума очевидно е изменена по начин, който оказва неблагоприятно
въздействие върху нивото на шума, което обосновавало извод за наличие на
значителна техническа неизправност
На база на възприетото свидетелят Н.Г.Х. пристъпил към съставяне на акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 102725, в който квалифицирал деянията като
нарушение по чл. 104б, т.2 от ЗДвП и по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Процесният
акт не бил подписан от актосъставителя.
На 09.12.2019 г., въз основа на
събраните по преписката доказателства административнонаказващият орган (АНО)
издал процесното НП, с което наложил на
жалбоподателя следните административни наказания:
1. глоба в размер на 3000 лв (три хиляди
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3-то от ЗДвП за нарушение на чл.104б, т.2 от същия
закон;
2. глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал.1,
т.1 от същия закон.
Препис от процесното НП било връчено на
жалбоподателя на 12.12.2019 г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка
съдът прие за установена след преценката на свидетелските показания на
актосъставителя Н.Г.Х. и свидетеля по акта Я.Г.С., както и на приетите в с.з.
на 26.02.2020 г. по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени
доказателства.
От правна страна:
В хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, водещи
до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя, като
съображенията са следните:
От приложения по
административнонаказателната преписка АУАН серия GA № 102725 е видно, че той не е подписан от
актосъставителя, с което не е изпълнено императивното изискване на чл.43, ал.1
от ЗАНН, поради което е накърнена процедурата по образуване на
административнонаказателното производство. Неподписването на акта от неговия
съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло
да се приравни на липса на издаден акт, тъй като обективираните в него
констатации са предявени на нарушителя без да е бил налице валиден акт.
Задължителното присъствие и подписа на актосъставителя са гаранция, че
законосъобразно е подигнато административнонаказателното обвинение и
нарушителят е разбрал за какво нарушение се отнася то, като тази нередовност на
АУАН в процесния случай не би могла да се санира в хода на съдебното
производство, включително и чрез предявяване на АУАН на свидетеля Н.Г.Х. и
неговите показания, че той е съставителят, тъй като само валидно съставения
АУАН е годен да осъществи присъщите за него
констатираща, обвинителна и сезираща функция. При неподписан, а от там и
недействителен АУАН процесното НП следва да бъде отменено, тъй като в тежест на
АНО е да проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със
законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните в тях
твърдения.
За пълнота на изложеното съдът
отбелязва, че наказващият орган е следвало да констатира липсата на подпис от
страна на актосъставителя преди издаване на НП, като е разполагал с процесуална
възможност да санира този порок по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, а именно: Ако
приеме, че пропускът е от чисто техническо естество е следвало да го преодолее
чрез последващо подписване на акта от неговия съставител. Ако пък счете, че
пропускът се дължи на друга причина, е следвало да укаже съставянето на нов
акт, въз основа на който да се проведе законосъобразна процедура досежно
отговорността на нарушителя. След като в конкретния случай, АНО не е предприел
нито едно от двете действия, а е пристъпил към издаване на обжалваното НП, то
последното като незаконосъобразно подлежи на отмяна.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното
НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения на л.22
договор за правна защита и съдействие от 26.02.2020 г. се установява, че
жалбоподателят И.С.И. е възложил на адвокат К.П.от АК Благоевград оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство и
защита по анд № 112/2020 г. по описа на Районен съд Перник. Договореното адвокатско възнаграждение
е в размер на 750 лв (седемстотин и петдесет лева) и е заплатено в брой при
подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд.
От страна на въззиваемата страна е
направено възражение по чл.63, ал.4 от ЗАНН
за прекомерност на заплатеното възнаграждение в настоящето производство,
което съдът намира за неоснователно, тъй като същото е определено съобразно
предвидения минимален размер в разпоредбата на чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
препраща към чл. 7, ал.2, т.2 (относно
наказанието глоба в размер на 3000 лв, наложено за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП) и към чл. 7, ал.2, т.1 (относно
наказанието глоба в размер на 200 лв, наложено за нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП)), поради което и на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в
общ размер на 750 лв (седемстотин и петдесет лева).
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
19-1158-004567 от 09.12.2019 г., издадено от началника на сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР-Перник, с което на И.С.И., ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания:
1. глоба в размер на 3000 лв (три хиляди
лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет месеца) на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3-то от Закона за движението по пътищата за
нарушение на чл.104б, т.2 от същия закон;
2. глоба в размер на 200 лв (двеста
лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по пътищата за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи Перник, с адрес гр.
Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на И.С.И., ЕГН ********** разноски по
делото в размер на 750 лв (седемстотин и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ