Решение по дело №605/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260519
Дата: 25 март 2021 г.
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20191100900605
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 25.03.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 605 по описа за 2019г. и взе предвид следното:

            След изменение на иска, допуснато с протоколно определение от 16.09.2020г., предмет на делото е предявен от „Т.б.Д“ АД иск за признаване за установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Ф.Г.“ ООД дължи сумата 82 677,61 лв. – неизплатена главница по договор за кредит от 05.10.2012г., ведно със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащането на сумата, представляваща част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №2154/2016г. на СРС, 44 с-в.

Според твърденията в исковата молба съдебно предявеното вземане на ищеца срещу ответника произтича от следните обстоятелства:

1) договор за кредит от 05.10.2012г., сключен между „Т.б.Д“ ООД, „Б.Е.“ ЕООД (с предходно наименование „Ф.И.“ ЕООД) като кредитополучател и „Ф.Г.“ ООД, В.Х.Д.и А.С.Л.като съдлъжници при условията на солидарност с кредитополучателя с предмет предоставяне на кредитна линия до сумата 350 000,00 лв. срещу задължения на кредитополучателя и съдлъжниците за връщане на усвоените суми по договора и плащане на възнаградителни лихви и такси за обслужване на кредита (а при забава и мораторни неустойки) в размерите и сроковете, предвидени в договора (с уговорен краен срок за издължаване на кредита до 10.06.2014г.);

2) усвояване на суми по договора за кредитна линия в общ размер 349 938,91 лв.;

3) анекс №1 от 31.01.2014г., с който страните по договора за кредит постигат съгласие относно размера на задълженията за главница и лихви по договора за кредит към датата на сключване на анекса и продължават крайния срок за погасяване на задълженията по кредита до 10.06.2016г., като разсрочват задълженията на двадесет и девет вноски с размери и падежи, определени в чл. 5 от анекса;

4) упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявления, връчени на кредитополучателя и ответника на 04.11.2015г.;

5) споразумение от 18.04.2017г., с което страните по договора за кредит постигат съгласие, че размерите на задълженията за главница, лихви и такси по кредита съвпадат с размерите на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №2154/2016г. на СРС, 44 с-в, като разсрочват тези задължения на дванадесет вноски с размери и падежи, определени в чл. 3 от споразумението.

            Ответникът оспорва предявения иск с възражения, че: 1) по договора за кредит не са усвоени суми в размер на 349 938,91 лв., а дори да са усвоени, кредитът е предоставен в нарушение на чл. 2.5 от договора, тъй като не е учреден особен залог съгласно чл. 5.1.2 от договора; 2) ответникът е поръчител по договора и отговорността му е погасена с изтичане на преклузивния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД; 3) клаузата на чл. 3.1.4 от договора за кредит е нищожна, тъй като предвижда изчисляване на годишната възнаградителна лихва по договора за период от 360 дни; 4) анексът от 31.01.2014г. е нищожен, тъй като е сключен за задължения, които не са възникнали и изискуеми, евентуално унищожаем, тъй като е сключен при грешка относно предмета и поради въвеждане в заблуждение относно съществуването и размера на задълженията; 5) изчисленията на ищеца относно погашенията на задълженията по кредита като последица от извършени частични плащания са направени в нарушение на чл. 76 ЗЗД; 6) законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл. 417 ГПК не се дължи, тъй като ищецът бездействал в периода от подаване на заявлението до издаване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №2154/2016г. на СРС, 44 с-в; 7) в Централния кредитен регистър не са вписани задължения на ответника по процесния договор за кредит.

            Сключването на договор за кредитна линия с твърдяното от ищеца съдържание относно страни, размер и срок се установява от самия договор за кредит от 05.10.2012г., приет като писмено доказателство по делото.

            Усвояване на суми по договора за кредитна линия от кредитополучателя „Ф.И.“ ЕООД в общ размер 349 938,91 лв. и в периода от 18.10.2012г. до 01.11.2012г. се установява от заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото.

            Сключването на анекс преди изтичане на срока на договора за кредит, с който страните по договора, включително ответника „Ф.Г.“ ООД, постигат съгласие относно размера на задълженията за главница и лихви по договора за кредит към датата на анекса и продължават крайния срок за погасяване на задълженията по кредита до 10.06.2016г. се установява от анекс №1 от 31.01.2014г., също приет като писмено доказателство по делото.

            Упражняването на предвиденото в договора право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявления, връчени на кредитополучателя „Ф.И.“ ЕООД и ответника „Ф.Г.“ ООД на 04.11.2015г., се установява от нотариалните покани, представени с исковата молба и приети като писмени доказателства по делото.

             От доказателствата по приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №2154/2016г. на СРС, 44 с-в се установява, че въпросното дело е образувано по заявление на ищеца, подадено на 15.01.2016г., като на 20.02.2017г. по цитираното дело е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК за вземания на „Т.б.Д“ АД срещу „Б.Е.“ ЕООД, „Ф.Г.“ ООД, В.Х.Д.и А.С.Л.като солидарни длъжници за сумата 261 072,94 лв. – главница по договора за кредит от 05.10.2012г., ведно със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащането, сумата 623,38 лв. – възнаградителна редовна лихва за периода от 10.01.2016г. до 14.01.2016г., сумата 51 901,81 лв. – възнаградителна просрочена лихва за периода от 10.10.2014г. до 14.01.2016г., сумата 5 637,72 лв. – такси за обслужване на кредита за периода от 10.10.2014г. до 14.01.2016г., и сумата 11 438,26 лв. – разноски за заповедното производство.

            Основанието, размера и дължимостта на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. №2154/2016г. на СРС, 44 с-в, са признати с приетото като писмено доказателство споразумение от 18.04.2017г., подписано от всички страни по договора за кредит, включително от управителите на ответника „Ф.Г.“ ООД.

            Признанието е частично опровергано от заключението на счетоводната експертиза по делото, от която се установява, че при отчитане на частичните плащания за погасяване на задължения по кредита, извършени след датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. №2154/2016г. на СРС, 44 с-в до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело (които са признати от ищеца, но и установени от експертизата), размерът на непогасените задължения не възлиза на сумата 130 603,93 лв. за непогасена главница, каквито са твърденията на ищеца, а на сумата 125 957,11 лв. (от която сумата 124 524,40 лв. – непогасена главница, а сумата 1 432,71 лв. – непогасена договорна лихва за период до 14.01.2016г.).

            Изводите на експертизата са обосновани с установено от вещото лице начисляване на наказателни лихви от банката без основание и осчетоводяване от самата банка на последващи плащания за погасяване на падежирали задължения за главница преди погасяване на падежирали задължения за договорни лихви.

            Възраженията на процесуалния представител на ищеца, че в посочената му част заключението противоречи на данните в представеното извлечение от счетоводните книги на банката, не могат да обусловят изводи за необоснованост на експертизата, тъй като въпросното извлечение е едностранно съставен частен удостоверителен документ и независимо, че има доказателствена сила по чл. 418, ал. 2, вр. чл. 417, т. 2 ГПК в заповедното производство, няма никаква доказателствена сила в исковото производство по чл. 415, ал. 1 ГПК, същевременно счетоводната експертиза е допусната именно за установяване на съответствието между съдържанието на представеното извлечение от сметки и действителното положение.

            Изводи за необоснованост на експертизата не могат да обусловят и възраженията на процесуалния представител на ищеца, че изчисленията на вещото лице, според които с постъпили суми за погасяване на кредита са погасени задължения за главница, които не са падежирали към датата на постъпване на сумите, са лишени от математическа логика, тъй като видно от обстоятелствената част на заключението, а и от обясненията на вещото лице при изслушването на експертизата, основание за въпросното изчисление е обстоятелството, че постъпилите на въпросните дати суми надхвърлят размера на изискуемите към тези дати задължения за главница и лихви по кредита.

            Въз основа на заключението на счетоводната експертиза съдът приема за установено по делото, че към датата на подаване на исковата молба размерът на непогасените задължения по процесния договор за кредит възлиза на сумата 125 957,11 лв., от която сумата 124 524,40 лв. представлява непогасена главница, а сумата 1 432,71 лв. представлява непогасена договорна лихва за период до 14.01.2016г.

            Безспорно е между страните, че след подаване на исковата молба са извършени частични плащания за погасяване на задълженията по кредита в общ размер 47 926,32 лв. (плащане на сумата 38 395,20 лв. на 30.12.2019г. и плащане на сумата 9 531,12 лв. на 28.05.2020г.).

            Съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД цитираните плащания (които следва да бъдат взети предвид по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК) погасяват изцяло задължението за договорни лихви в размер на 1 432,71 лв. и частично задължението за главница, като непогасено остава задължение за главница по кредита в размер на 78 030,79 лв., за която предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

            Възраженията на ответника, че кредитът е предоставен в нарушение на чл. 2.5 от процесния договор, тъй като не е учреден особен залог съгласно чл. 5.1.2 от договора, дори да са съответни на действителното положение, не могат да обусловят недължимост на задължението за връщане на главницата от кредитополучателя и съдлъжниците, тъй като учредяването на особения залог е предвидено с клаузата на чл. 5.1.2 от договора именно като условие за изпълнение на задължението на банката за предоставяне на кредита, а не като условие за възникване на задълженията на кредитополучателя и съдлъжниците за връщане на усвоения кредит.

            Възраженията на ответника, че клаузата на чл. 3.1.4 от договора за кредит е нищожна, тъй като предвижда изчисляване на годишната възнаградителна лихва по договора за период от 360 дни, също са неоснователни, защото липсва законова забрана за уговаряне на размера на възнаградителните лихви по посочения начин, а съдържанието на самата клауза не предпоставя невъзможност за определяне на размера на дължимите лихви.

            Дори да се приеме, че ответникът има качеството на поръчител по процесния договор за кредит, възраженията му за изтекъл преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, също не могат да обусловят пълно или частично отхвърляне на предявения иск.

            Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК последиците на предявяване на иск има и подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

В хипотезите, при които погасяването на главното задължение е уговорено на отделни вноски с различни падежи, какъвто е процесният случай, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от падежа на последната вноска, тъй като тогава изтича и срокът за изпълнение на главното задължение, а в случай, че цялото главно задължение стане изискуемо на предходна дата, срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД тече от датата на предсрочната изискуемост.

            Както се посочи по-горе от доказателствата по делото се установява, че преди изтичане на срока на процесния договор за кредит, страните са сключили анекс №1 от 31.01.2014г., с който задълженията по кредита са разсрочени до 10.06.2016г., а целият кредит е обявен за предсрочно изискуем на 04.11.2015г.

            Заявлението на ищеца за издаване на заповед за изпълнение срещу кредитополучателя и съдлъжниците е подадено на  15.01.2016г., тоест преди изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, поради което и дори съдлъжниците да се приемат за поръчители по договора, солидарната им отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя не може да се приеме за погасена при основанието на цитираната разпоредба.

            Възраженията на ответника, че самият анекс от 31.01.2014г. е нищожен, тъй като е сключен за задължения, които не са възникнали и изискуеми, евентуално унищожаем, тъй като е сключен при грешка и въвеждане в заблуждение относно съществуването на задълженията, са опровергани от заключението на счетоводната експертиза по делото.

            Възраженията на ответника, че не е вписан в Централния кредитен регистър като длъжник по процесния договор за кредит, също не могат да обусловят отхвърляне на предявения иск, защото нито процесния договор, нито закона предвиждат вписването на ответника в регистъра като условие за възникване на поетите с договора задължения.

            По изложените съображения предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен до размера от 78 030,79 лв., като по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК бъде признато и правото на ищеца на законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главното вземане.

            Възраженията на ответника, че не дължи законна лихва за периода от датата на подаване на заявлението до датата на издаване на процесната заповед за изпълнение поради бездействие на ищеца в посочения период, са неоснователни, като достатъчно в тази връзка е да се посочи, че основание на задължението за законна лихва е забавата на длъжника в посочения период, а не предприетите процесуални или извънпроцесуални действия на кредитора за събиране на главното вземане.

            За разликата над сумата 78 030,79 лв. до предявения размер от 82 677,61 лв. установителният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

            С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство следва да бъде уважена за част от разноските, съразмерна на уважената част от предявения иск.  

            Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „Ф.Г.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** дължи на „Т.б.Д“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** сумата 78 030,79 лв. – неизплатена главница по договор за кредит от 05.10.2012г., ведно със законната лихва от 15.01.2016г. до изплащането на сумата, представляваща част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №2154/2016г. на СРС, 44 с-в, като ОТХВЪРЛЯ предявения установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК за разликата над 78 030,79 лв. до предявения размер от 82 677,61 лв.   

ОСЪЖДА „Ф.Г.“ ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Т.б.Д“ АД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК сумата 3 314,69 – разноски за исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

                       

                                                                                    СЪДИЯ: