№ 81
гр. Раднево, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на деветнадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Росица Д. Динева
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20225520100321 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК.
Производството е образувано по искова молба на З. П. Т. срещу Ч. П.
ЯН., с която се иска съдебна намеса в отношенията между родителите, чието
правно основание е чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК. Ищцата твърди,
че ответникът Ч. П. ЯН. е баща на детето П.Ч. Я., роден на *** г., като
родителите съжителствали до 2020 г. Твърди, че със съдебно решение №
260103 от 13.05.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. на РС-Раднево е одобрено
постигнато между страните споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК
като родителските права спрямо детето П.Ч. Я. са предоставени за
упражняване на майката З. П. Т. и е определено местоживеене на детето при
майката, на бащата е определен подробно уреден режим на лични отношения
и е осъден да заплаща издръжка в размер на 250 лева месечно. Твърди, че
издръжката се плаща редовно и в срок от бащата, а режима на лични
отношения се спазва стриктно от двете страни. Твърди, че като контакт и
емоционална връзка нямало развитие, тъй като бащата бил постоянно на
работа и имал често други ангажименти, поради което детето прекарвало
времето с баба си и дядо си по бащина линия, които полагали грижи за него в
режима на лични отношения. Твърди, че родителите на ответника били
възрастни и срещат трудности за справяне с навиците на детето, а то се
чувствало самотно и несигурно там. Твърди, че поради тази причина детето
1
търсило вниманието на леля си по бащина линия и комшийка, като изпитвало
страх да и се обажда по телефона. Твърди, че тя отглежда детето и разчита на
собствените си възможности, работи на постоянен трудов договор, изплаща
кредит за закупено собствено жилище, за да осигури нормален живот на
детето и да не се мести постоянно на различни квартири. Твърди, че размерът
на издръжката на детето рязко е станал малък с оглед променените
обстоятелства последната една година, която не е дълъг период, но в рамките
на който се установило, че средствата за издръжката на детето са крайно
недостатъчни, променени били социалния статус на детето, неговите нужди и
всичко на фона на икономическата обстановка в страната. Твърди, че с
отпадане на противоепидемичните мерки детето започнало присъствена
форма на обучение, занимания с редовни тренировки по футбол, което
налагало често закупуване на дрехи и пособия, джобни пари, домашно
приготвена храна за целия ден. Твърди, че предстоят и допълнителни разходи
във връзка с различни училищни мероприятия като празнуване на празници,
екскурзии и други. Твърди, че инфлацията в страната била огромна
последната една година, токът и топлоенергията също нараснали драстично,
също и комуналните разходи. Твърди, че поради тази причина се налага
увеличение на вече определената издръжка от 250 лв. на 450 лв. месечно.
Твърди, че при раздялата им детето посещава социална услуга с цел запазване
на емоционалното състояние на детето, като ответникът също бил насочен, но
отказвал да посещава. Твърди, че имало проблем със съществуващия режим
на лични отношения, тъй като детето било притеснено от предстоящите 30
дни престой при баща си, което следвало да се промени на 2 пъти по 15 дни,
за да се запази емоционалното състояние на детето. Поради липсата на
постигнато споразумение, иска от съда да постанови решение, с което да
промени определения режим на лични отношения на бащата с детето като
същият от 30 дни да бъде разделен на 2 по 15 дни през лятото, всеки от тях да
се ползват през месеци юли и август, както и да бъде увеличен размерът на
издръжката от 250 лева на 450 лева месечно. Претендира разноски. Представя
писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили 2 писмени отговора и 1 насрещен
иск от ответника Ч. П. ЯН., като изложените в тях обстоятелства следва да се
вземат предвид като 1 отговор на исковата молба. В същите ответникът взема
становище за допустимост и поддържа неоснователност на молбата за
2
съдействие. Твърди, че липсват каквито и да било основания за изменение на
вече определените мерки спрямо детето. Твърди, че бил с плануван платен
годишен отпуск спрямо вече определения режим на лични отношения с
детето, което ще направи невъзможна вече плануваната лятна почивка с
детето и родните си. Твърди, че ищцата вместо да прояви майчина грижа от
нищото създава проблеми и продължава да консултира детето със
специалисти, но те не създавали спокойна атмосфера при отглеждането и
възпитанието на детето. Твърди, че поради това детето живее с усещане, че в
живота му нещо не е както трябва и постоянно получавало съвети вместо
подкрепа. Твърди, че живее с родителите си и с друго свое дете на 17 години,
от което ищцата правили опити да отчужди сина им П.. Твърди, че именно за
запазване на емоционалната връзка с него и с другите членове на
разширеното му семейство е нужно детето да прекара повече време с тях.
Твърди, че майката нямала на кой да разчита при отглеждането на детето,
което било в лятна ваканция и майката го оставяла на комшии и познати
докато е на работа, като била във влошени отношения с баща си и брат си,
които идвали да видят детето когато било при него в режима на лични
контакти, каквато среща била осъществена на 12.06.2022 г. Твърди, че
майката не дава добър пример на детето, което на тази възраст попива всичко
видяно, като един от лошите навици бил да показва среден пръст на срещнати
хора, като майката дори не му правила забележки за това. Твърди, че няма
никакви променени обстоятелства относно издръжката на детето, като бащата
купувал отделно дрехи и пособия на детето, тъй като в режима на лични
отношения го взимал без никакви дрехи и това налагало поддържане на
отделни такива от наличните при майката. Твърди, че са променени
обстоятелствата през последната една година, но в негова полза, тъй като е
преминал на по-ниско платена работа, която била с около 1400 лева по-ниска
от предходно получаваната и понастоящем получавал трудово
възнаграждение от 2278 лв. съгласно допълнително споразумение от
18.05.2022 г. Твърди, че отделно от това продължава да се грижи за другото
си дете Ж.П. на 17 години, по отношение на която упражнява родителски
права и което дете се подготвя за кандидатстване за университет, плащали се
частни уроци по 3 пъти седмично и това допълнително затруднява финансово
него. Твърди, че посочените от ищцата променени обстоятелства като
социален статус на детето и нарастване на ежедневните му нужди не налагат
3
промяна на размера с 200 лв. от 250 лв. на 450 лв., тоест двойно, тъй като
нуждите макар да се увеличават не са от такъв характер да налагат драстично
увеличение на размера на издръжката. Твърди, че е неотносимо
обстоятелството, че ищцата изтеглила кредит за жилище, тъй като това било
лично решение и не се отразява на нуждите на детето и на възможностите на
ответника. Твърди, че се преместил на друга работа, по-ниско платена, но с
по-големи възможности да вижда и да прекарва време с децата си, да играят
футбол, да прекарват време в работилницата. Твърди, че изпитвал и вина пред
детето, защото прекарвал свободно време вкъщи, докато майката го оставяла
на познати и комшии докато е на работа. Претендира за отхвърляне на
исканията на ищцата, като същевременно се промени вече определения му
режим на лични отношения с детето като се разшили същия в негова полза,
като предлага конкретна промяна на същия. В съдебно заседание, преди
приключване на съдебното дирене, ответникът иска и разширяване на режима
чрез престой на детето П. при него и за П.ден от 9,00 часа на 29.06 до 9,00
часа на 30.06 с едно преспиване. Претендира разноски. Представя писмена
защита.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, с оглед направените доводи и възражения, достигна
до следните фактически и правни изводи:
С оглед двата подадени отговора на искова молба и един насрещен иск,
съдът вече в определението по чл. 140 ГПК изложи мотиви защо е
невъзможно производството по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК да се
раздели на две производства, едно за промяна на издръжката по реда на чл.
150 СК и второ за изменение на мерките за лични отношения по реда на чл.
127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК. Ответникът едновременно с двата отговора е
подал и друг документ, озаглавен насрещен иск, който съдът не
администрира, тъй като настоящото производство е по спорна съдебна
администрация по чл. 127, ал. 2 ГПК във вр. чл. 59, ал. 9 СК, където се
разглежда молба за съдействие, а не иск и съответно няма как да има
насрещен иск. Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а е спорно
производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения
между родители по повод упражняването на родителските права върху
децата, местожителството на децата, личните отношения на родителя, на
който не са предоставени родителските права, както и относно издръжката на
4
ненавършилите пълнолетие деца. Доколкото в други закони няма особени
процесуални норми за тях и доколкото самата спецификата на съответното
производство не налага друго, по отношение на производствата по спорна
съдебна администрация се прилагат процесуалните правила на общия исков
процес. Несъмнено, иск по чл. 127, ал. 2 СК няма, тъй като при спор между
родителите по повод упражняването на родителските права, местоживеенето
на децата, личните отношения и издръжката им, съдът постановява акт на
спорна съдебна администрация, който замества липсващото съгласие между
двамата родители. В производството по чл. 127, ал. 2 СК освен че не няма иск,
няма и възможност за предявяване на насрещен иск. В този смисъл Решение
№ 32 от 28.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 170/2010 г., IV г. о., ГК, постановено
в производство по чл. 290 ГПК и последващата съдебна практика по въпроса.
Съдът намира по изложените вече съображения за характера на
производството и предвид цялостното законодателно уреждане на въпросите
относно мерките спрямо детето, включващи определянето на родител, който
да упражнява родителските права, определяне на местоживеенето на детето,
режима на лични отношения с други родител и издръжката на детето, които
следва да се разгледат в едно съдебно производство, че искането на ответника
за отделяне на иска за изменение на издръжката в отделно производство,
което да се разгледа по реда на бързото производство, е неоснователно.
Всички въпроси следва да се разгледат в едно производство, а именно
разглеждане на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК във вр. чл. 59, ал. 9 СК по
процесуалните правила на общия исков процес.
Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да
измени постановените по-рано мерки и да определи нови. Постановените по-
рано мерки по смисъла на разпоредбата включват предоставянето на
родителските права на един от родителите, определения режим на лични
отношения между детето и родителя, на комуто не е предоставено
упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и
издръжката, в производство по иск с правно основание чл. 49 СК, молба по
чл. 127, ал. 2 СК, развод по взаимно съгласие по чл. 330 ГПК във вр. чл. 51
СК или по чл. 127, ал. 1 СК. Настоящият случай е именно такъв, след
проведено производство по чл. 127, ал. 1 СК, поради което искането е
допустимо и следва да се разгледа по същество.
5
Съгласно дадените в т. V във вр. с т. II от ППВС № 1/12.11.1974 г.
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, под
„изменение на обстоятелствата” се разбират както новите обстоятелства,
които влошават положението на детето при родителя, при когото то е
оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се
подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи
съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението
на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки, при която преценка
следва да се изхожда изключително от интересите на детето. Настоящият
съдебен състав намира, че тези разрешения са актуални и при действието на
СК от 2009 г. По своето съдържание изменението на обстоятелствата, респ.
новите обстоятелства могат да имат най-различна проявна форма, като във
всички случаи съдът е длъжен да обсъди дали комплексът от тези
обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението на детето и на
ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за
решението на съда е интересът на децата. Поради това се налага изследване
на въпроса налице ли е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59,
ал. 9 СК.
С протоколно определение от 19.07.2022 г. на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за окончателен проекта на доклад, обективиран
в определение № 271 от 24.06.2022 г., с който са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че страните са родители на
детето П.Ч. Я., роден на *** г., като със съдебно решение № 260103 от
13.05.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. на РС-Раднево е одобрено постигнато
между страните споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1 СК като
родителските права спрямо детето П.Ч. Я. са предоставени за упражняване на
майката З. П. Т. и е определено местоживеене на детето при майката, на
бащата е определен подробно уреден режим на лични отношения и е осъден
да заплаща издръжка на детето в размер на 250 лева месечно.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК ищцата следва да докаже
наличието на променени обстоятелства през последната една година,
налагаща преразглеждане на въпросите относно режима на лични отношения
между бащата и детето и относно размера на издръжката, както и всички
твърдения в исковата молба.
6
Съответно ответникът следва да докаже наличието на променени
обстоятелства през последната една година, налагаща преразглеждане на
въпросите относно режима на лични отношения между бащата и детето, както
и всички твърдения в отговора, включващ два отговора на искова молба и
насрещния иск.
Майката иска промяна само в част от режима на лични отношения и
единствено в частта за личните отношения през лятото, като същият вместо
да е от 1 август до 30 август всяка календарна година да е тридесет дни през
лятната ваканция, от които 15 дни през месец юли и 15 дни през месец август,
като бъдат съобразени с платения годишен отпуск и на двамата родители.
Иска се също и промяна на размера на издръжката от 250 лв. на 450 лв.
месечно. В другите договорености между страните не се иска промяна.
Съответно бащата иска също частична промяна в режима на лични
отношения и същият да бъде разширен чрез възможност бащата да взема
детето през месеците юни и юли, всяка календарна година, във времето,
когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с обичайния
режим на лични контакти, в делничните дни, когато майката е на работа, от
8,00 часа до 14,00 часа, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца от
18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя с преспиване.
По делото е прието като писмено доказателство решение № 260103 от
13.05.2021 г., постановено по гр.д. № 178/2021 г. на РС-Раднево, което е било
първоначално образувано по искане с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, но в
последствие с оглед постигнато споразумение по въпросите по чл. 127, ал. 1
СК между родителите и съответно изменение на искането по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК, е продължило производството в охранително за одобряване на
споразумението по реда на чл. 127, ал. 1 СК и същото е одобрено с
посоченото съдебно решение, с което са предоставени родителските права
спрямо детето П.Ч. П. на неговата майка З. П. Т. и е определено местоживеене
на детето при майката на адрес гр. Раднево, ул. *****, на бащата Ч. П. ЯН. е
определен режим на лични отношения с детето доста подробно и е осъден
бащата да плаща издръжка на детето в размер на 250 лв. месечно, считано от
28.04.2021 г. Решението е влязло в законна сила на 13.05.2021 г., а устните
състезания са приключили на 28.04.2021 г., от която дата следва да се
прецени дали има промяна в обстоятелствата.
7
Настоящият спор между страните е образуван въз основа на искова
молба от 13.05.2022 г., т.е. точно 1 година от влизане в сила на решението по
гр.д. № 178/2021 г. на РС-Раднево и в който период следва да се установи
дали има настъпили промени в обстоятелствата /настъпилите преди това
обстоятелства са отчетени от страните в споразумението и от съда при
постановяване на решението по искането по чл. 127, ал. 1 СК/.
В този период от 1 година детето не е пораснало особено много с оглед
възрастта му, че да има значително променени нужди от това естество.
Действително децата са бързо подрастващи и техните нужди се променят
почти ежегодно с постоянното разширяване на техния интереси и познания,
техния умствен кръгозор, но в случая детето е било на 8 години, а сега е на 9
години, в който диапазон не се случват бързи промени от самия растеж на
детето, което е вече започнало училище и е преминало от 2-ри в 3-ти клас,
когато няма сериозни и драстични промени. Майката обуславя искането си за
промяна на режима на лични отношения с емоционалното състояние на
детето, което миналата година е било за първи път 1 месец с баща си през
лятото, съобразно уредения вече със съдебно решение режим на лични
отношения и съответно наблюденията на майката върху емоционалното
състояние на детето в тази връзка. От тази гледна точка е видно от събраните
предимно гласни доказателства, че родителите са в изключително влошени
взаимоотношения, което се отразява на емоционалното състояние на детето.
Също така майката е започнала работа, бащата е сменил работата си на по-
ниско заплатена такава. Поради това от тази гледна точка следва да се
разгледа искането на майката и в двете части, тъй като е налице промяна в
обстоятелствата, при които е постигнато споразумението по чл. 127, ал. 1 СК.
Бащата също обуславя искането с обстоятелства след постановяване на
решението и наблюдения от осъществяването на грижите за детето през
времето, когато детето е с майката, упражняваща родителските права, както и
че бащата иска да прекарва повече време с детето, за което бил сменил
работата си така, че да е свободен от петък вечерта до неделя вечерта. С оглед
тези обстоятелства също следва да се прецени доколко е адекватен
уговореният от страните режим и дали същият е в интерес на детето на фона
на тези промени, настъпили след постигане на споразумението по чл. 127, ал.
1 СК /майката е започнала работа, оставя детето през деня докато е на работа
на трето лице да го гледа, бащата е сменил работата и от петък вечерта до
8
неделя вечерта е свободен/.
Това налага разглеждане на исканията на двете страни по същество.
Съгласно дадените в т. I, т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г. задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона съдът определя родителя,
който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи
сметка за интересите на децата, като под „интереси на децата“ по смисъла на
СК се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание - създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като
съзнателен гражданин на социалистическото общество. Заложените в сега
действащия СК правила, с малки изключения, се припокриват с критериите
на разясненията, дадени с ППВС № 1/12.11.1974 г., чието задължително
тълкуване е приложимо и при действащия Семеен кодекс, в сила от 2009 г.
(Решение № 58 от 10.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 829/2010 г., III г. о., ГК,
Решение № 712 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 81/2010 г., III г. о., ГК).
Идентични постановки са дадени и в т.1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права
в бъдеще, по изричната разпоредба на чл. 59, ал. 1 и ал. 4 СК става, като се
държи сметка за интересите на децата. Законът поставя като основен и водещ
принцип в подобни производства висшите интереси на детето, заложени в чл.
3 от Закона за закрила на детето и в чл. 3, т. 1 от Конвенцията за правата на
детето (приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на
ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от
12.07.1991 г., в сила от 3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право
на страната съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. В
понятието „интереси на децата“ по смисъла на чл. 59 СК се включват
необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата, създаване
на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър
гражданин. В това понятие влизат и материалните интереси на детето -
обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и
грижи за съхранението му, представителството и др. Решаващо значение за
интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на
всестранното развитие на личността.
9
Най-напред по искането на страните за промяна на режима на лични
отношения, съдът намира следното:
В съдебно заседание бяха изслушани родителите по реда на чл. 59, ал. 6
СК и всеки от тях заяви защо претендира исканите промени във вече
уредените им отношения със споразумението по чл. 127, ал. 1 СК.
От изискания социален доклад и доклад за работа по предоставена
социална услуга е видно, че детето попива от негативните отношения на
родителите му един към друг и съответно това ражда у неговото съзнание
негативни чувства, които обаче всеки от родителите ги притъпя при престоя
на детето при него. Въпреки това детето е емоционално изтормозено от тези
противоречиви емоции, ту бива свенливо и се крие като види някой от
разширеното семейство на бащата, не иска да говори с тях дълго по телефона,
когато майка му е покрай него, съответно когато е с баща си не се чува често с
майка си, ревало е за нея. Всичко това се дължи не на детето, а не
невъзможността на родителите му да въздържат пред него негативните си
емоции един към друг /виж за това и заключението в доклада на ЦОП-
Раднево/. Тези отношения на родителите не са в интерес на детето и това е
видно от всички събрани по делото доказателства, а това налага ясно
определяне на всички мерки спрямо детето, за да се прекрати и избегне
нарастване на тези негативно у него чувства и емоции.
В това производство съгласно указанията на ТР № 1/2013 г. съдът
служебно събира доказателства, служебно взема отношение по всички
въпроси като дири най-добрия интерес на детето.
Принципно е видно от гласните доказателства /показанията на св. Я.а и
св. П./, че бащата е планувал почивка с детето П. и другото си дете Ж. през
месец август 2022 г. като ще ходят 1 седмица на море и 1 седмица на балкан,
тоест около 14-15 дни общо ще трае почивката им извън вкъщи. Следва да се
има предвид, че този режим през лятото от 30 дни е с цел детето да прекара
по дълго време с бащата, за да се изгражда и поддържа по-дълготрайна и
стабилна емоционална връзка между тях. Разпокъсването на два пъти по 15
дни ще възпрепятства този дълъг период на взаимност на детето и бащата и не
би спомогнал за постигане на посочената цел, разбира се, освен ако
родителите не преценят с оглед на техните взаимоотношения, че това не е
нужно. Съдът обаче дири интереса на детето, а не на родителите, а интересът
10
на детето предполага то да прекарва по-дълъг период от време с баща си, за
да задълбочават и развиват в положителна насока емоционалната си връзка.
Поради това съдът намира, че принципно искането на майката за разделяне на
престоя от 30 дни през лятото на 2 по 15 дни противостои на идеята и целта за
по-дълъг престой на детето при другия родител. От друга страна обаче, това
разделение, с оглед отношенията между родителите и съответно етапа на
емоционално развитие на детето и емоционалната му връзка с родителите, не
може да се абсолютизира като да не е в интерес на детето. Поради това съдът
намира, че най-адекватно и съпоставимо с влошените отношения между
родителите е режимът през лятото да се промени в един усреднен вариант
между стария и предлагания от ищцата, който режим ще има и яснота и
точност, но ще остави и възможност на родителите за повишаване на
взаимоотношенията им с цел по-доброто емоционално състоянието на детето.
Такъв режим е 30 дни през лятото от 01 август до 30 август всяка календарна
година, а по взаимно съгласие между родителите, постигнато в писмен вид, 30
дни през лятото, разделени на 2 пъти по 15 дни, от които първите 15 дни през
месец юли и вторите 15 дни през месец август. По този начин ще има
пределна яснота за точния период от 30 дни и няма да се даде възможността
на родителите да спорят в коя част на лятната ваканция да са тези 30 дни, в
случай да се определи стандартния режим от 30 дни през лятната ваканция,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Последния
вариант е изключително неудобен в случая, тъй като взаимоотношенията
между родителите на този етап са прекъснати и това ще поражда ежегодно
спорове между тях къде точно през лятната ваканция ще са тези 30 дни.
Съответно пък така ще им се даде възможност на родителите да плануват
отрано престоя на детето и съобразно техните възможности за ползване на
платения си годишен отпуск, по взаимно споразумение с писмен вид да
променят тези 30 дни на 2 пъти по 15 дни, което би могло да им е по-добре на
тях и на детето с оглед на текущото му емоционално състояние.
Не на последно място следва да се отбележи, че искането на майката и
предвид хода на производството на този етап от годината, през месец август
2022 г. и преминал вече месец юли на 2022 г., с оглед нейното конкретно
искане за разделяне на периода на две части по 15 дни, би лишило бащата от
15 дни от общо определените му 30 дни, тъй като тези, които ще попаднат в
месец юли 2022 г., той не би могъл да ги използва вече. Това определено не е
11
в интерес на детето и ще засегне определените и действащи права на бащата
на лични контакти с детето.
Съдът намира, че искането на бащата за определяне на режим на лични
отношения с детето и през месеците юни и юли, всяка календарна година, във
времето, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с
обичайния режим на лични контакти, в делничните дни, когато майката е на
работа, от 8,00 часа до 14,00 часа, представлява изцяло изземване на
функциите на майката като родител, на който е предоставено упражняването
на родителските права. Подобно искане е принципно необосновано и
неоснователно на фона на изключително разширения режим на лични
отношения между бащата и детето, а и същото е неоснователно от към
събраните по делото доказателства. Ответникът доказва това си искане чрез
установяване на обстоятелството, че майката е оставяла детето да бъде
гледано от лицето Б.Б. /в този смисъл са свидетелските показания и няма спор
в това отношение/ докато е била на работа през времето от 8 сутринта до 14
часа през лятото, когато детето не е на училище. Тук ще се посочи
категорично, че всеки родител има право на труд и няма никаква пречка,
законова и морална, да оставя детето през времето на трудовата си заетост на
детегледач или на училищна занималня, или пък на друго място, където да
бъде наблюдавано от възрастен човек. Няма и никаква причина бабата на
детето по бащина линия и самия баща да негодуват и да недоволстват от това,
че майката е оставяла детето да грижите на трето лице, вместо на тях, докато
е била трудово заета. Защото, ако родителите и разширените им семейства
бяха положили минимум усилия да подобрят отношения си, комуникацията
си, да се въздържат от негативни изказвания от един към друг пред детето,
което всъщност и принципно трябва да е едно нормално развитие на
отношенията между родители и техните разширени семейства, то въобще
този въпрос нямаше да стои на разглеждане понастоящем. Затова съдът
намира, че искането на ответника в този смисъл е напълно неоснователно и не
ще се възприеме от съда като такова в интерес на детето.
В другата част искането на ответника за разширяване на
съботонеделния режим в смисъл да бъде всяка втора и четвърта седмица от
месеца от 18,00 часа в петък до 18,00 часа в неделя, с преспиване, е
основателен. Видно е, че няма спор между родителите още и при предходното
разглеждане на делото и понастоящем, че няма проблем детето да преспива
12
при баща си, който живее с разширеното си семейство в една къща, където
детето е живяло в ранната си възраст и е свикнало. Правилно ответникът
посочва, че е по-адекватен и в интерес на детето е режимът да е от петък от
18,00 часа до неделя до 18,00 часа, като така ще има повече време да се
организира лично време на бащата с детето. Затова ще се промени режима в
тази му част.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника за осъществяване
на режим на лични отношения между бащата и детето на всеки П.ден от 9,00
часа на 29 юни до 9,00 часа на 30 юни. Този режим би могъл да навлезе в
противоречие с учебната програма на детето и не е в интерес на детето от тази
гледна точка. Детето предстои да е в трети клас, където обикновено според
ежегодните заповеди на Министъра на образованието учебната година
приключва около средата на месец юни, но учениците от 7 клас насетне
приключват най-рано на 30 юни. В този смисъл подобно искане би могло да
влезе в противоречие с учебните занятия на детето. Затова и като отчете, че
все пак това е семеен празник в разширеното семейство на ответника, чийто
баща също е с името П., би било адекватно и в интерес на детето да прекарва
празника на 29 юни от 16,00 часа до 20,00 часа всяка нечетна година при
бащата, в който смисъл да се допълни определения между страните режим на
лични отношения.
В останалата част, режима на лични отношения, посочен в решението
по гр.д. № 178/2021 г. на РС-Раднево, следва да остане непроменен.
По искането на ищцата за промяна на издръжката чрез нейното
увеличение съдът намира следното:
Ищцата е направила искане за актуализиране на определената по-рано
издръжка чрез нейното увеличаване от 250 лева на 450 лева месечно.
По делото е прието удостоверение изх. № ПП-373/07.03.2022 г. /л.14/ и
удостоверение изх. № ПП-740/06.07.2022 г. /л.72/, от която е видно, че
ищцата З.Т. получава брутен трудов доход от средно около 1500-1600 лева
месечно, но следва да се отчете, че нетният доход на ищцата ще е по-малък
след съответните удръжки за осигуровки и данък.
По делото е прието и удостоверение изх. № ФС-01-263/25.05.2022 г.
/л.28/, от което е видно, че ответникът Ч.Я. е получавал брутен трудов доход
от средно около 3500 лв. месечно. От 09.05.2022 г. ответникът Ч.Я. е
13
преминал на друга работа /виж трудовия договор от 18.05.2022 г. на л.27/
отново в един от рудниците на „Мини Марица-изток“ ЕАД, като е договорено
основно трудово възнаграждание от 2278 лева, допълнително трудово
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит от 478,38 лв., тоест
БТВ от около 2700 лв., което е с известен спад от предишното получавано
трудово възнаграждение от ответника и следва да се отчете, че нетният доход
на ответника ще е по-малък след съответните удръжки за осигуровки и данък.
Установи се, че ответникът има и друго дете – Ж., която е на 17 години и
скоро ще навърши пълнолетие, но за което се грижи и издържа и която ще
учи в 12 клас през учебната 2022/2023 година.
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си”, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи” съгласно чл. 142, ал. 1
СК. При определяне на размера на издръжката съдът е задължен да спазва
указанията, дадени в Постановление на Пленума на ВС № 5/1970 г.
Възможностите на всеки от родителите се определят от техните доходи,
имотното им състояние и квалификация, като се вземат предвид и грижите на
родителя, който отглежда детето. От значение при определяне на размера на
издръжката са доходите на родителите му, условията, при които живее
детето, заболявания от които страда, изискващи отделяне на допълнителни
средства за лечението им.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължението
да дават издръжка лицата, които са трудоспособни и неоправдано не работят.
Възможностите им се определят съобразно с квалификацията им и с другите
обстоятелства, които са от значение за случая. Освен това дори не се
освобождават от задължението за издръжка на децата трудоспособните
родители, които сами се издържат от стипендия, пенсия или само от
издръжка, плащана им от техните родители.
Не се установява по делото нуждите на детето П. да са по-големи от
обичайните. Видно от социалния доклад детето е нормално в развитието си за
възрастта си, ходи на училище, чувства се добре, няма данни за наличие на
специални нужди, извън нормалните получавани досега.
14
Затова съдът намира, че общата месечна издръжка на детето П., което
скоро ще стане на 9 години, е около 450 лв. с оглед възрастта и нуждите му.
Отчете се и изключителното поскъпване на стоките и услугите през
последната година, година и половина /официален ръст на инфлацията според
НСИ за период от 1 години около 12%/.
Съгласно т.4 на ППВС № 5/1970 г. за размера на издръжката също така
е от значение и обстоятелството при кого от двамата родители е предоставено
за отглеждане и възпитание детето. Усилията, които се полагат в този случай
от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето,
следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката,
която този родител дължи. Като се отчете, че майката ще полага
непосредствените грижи за детето и като вземе предвид нейния доход,
съответно дохода на бащата и определеният разширен режим на лични
отношения и съответно даваните грижи и издръжка през този период, съдът
намира, че издръжката на детето П. следва да се поеме от бащата в размер от
300 лв., а до необходимия остатък за неговите нужди да се поеме от майката,
която ще полага непосредствените грижи за детето /квоти 1/3 от общата
месечна издръжка от майката и 2/3 от общата месечна издръжка от бащата/.
Затова искането ще се уважи за сумата от 300 лв. месечно, съответно ще
се отхвърли пък искането за разликата до претендираните 450 лева месечно.
Следва на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да се постанови
предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.
По разноските:
При този изход на спора частично уважаване и частично отхвърляне на
исканията на двете страни, то следва всяка страна да понесе направените
разноски по делото /за ищеца за платена държавна такса от 25 лева и платено
адвокатско възнаграждение, а за ответника за платено адвокатско
възнаграждение/.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати държавна такса върху
изменения размер на издръжката на детето /за разликата от 250 лв. до 300 лв.,
тоест за сумата от 50 лева/, в размер на 4% от тригодишните платежи върху
увеличения размер, или общо сумата от 72 лв.
Мотивиран от горното, съдът
15
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА, по предявеното молба за съдействие от З. П. Т., ЕГН
**********, с правно основание чл. 59, ал. 9 СК във вр. 127, ал. 2 СК,
определения с решение № 260103/13.05.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. на РС–
Раднево режим на лични отношения между детето П.Ч. П., роден на *** г., и
бащата Ч. П. ЯН., ЕГН **********, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето П.Ч. П., ЕГН
**********, роден на *** г., и бащата Ч. П. ЯН., ЕГН **********, както
следва:
Всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18,00 часа на петъчния ден
до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване при бащата;
30 дни през лятото от 01 август до 30 август всяка календарна година, а
по взаимно съгласие между родителите, постигнато в писмен вид, тези
30 дни през лятото могат да бъдат разделени на 2 пъти по 15 дни, от
които първите 15 дни през месец юли и вторите 15 дни през месец
август;
Първите пет дни от пролетната ваканция през всяка година;
За Коледа на всяка четна година от 10,00 часа на 23 декември до 17,00 на
26 декември;
За Нова година на всяка нечетна година от 17,00 часа на 30 декември до
17,00 часа на 02 януари;
За рождения ден на бащата /3 януари/ от 10,00 часа до 19,00 часа, когато
не съвпада с обичайния режим;
Всяка четна година на рождения ден на детето от 10,00 часа до 9,00 часа
на следващия ден, с преспиване при бащата;
Всяка нечетна година – денят след рождения ден на детето от 10,00 часа
до 19,00 часа, ако не е присъствен ден;
Майката З. П. Т. се задължава да осигури видеоконферентна връзка
между бащата Ч. П. ЯН. и детето П.Ч. П., два пъти в седмицата –
понеделник и сряда между 19,00 часа и 20,00 часа, за което бащата да
осигури телефон;
Всяка нечетна година – за 29 юни, П.ден, от 16,00 часа до 20,00 часа.
ИЗМЕНЯВА, по предявеното молба за съдействие от З. П. Т., ЕГН
16
**********, с правно основание чл. 59, ал. 9 СК във вр. 127, ал. 2 СК,
определената с решение № 260103/13.05.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. на РС–
Раднево месечна издръжка на детето П.Ч. П., роден на *** г., като ОСЪЖДА
бащата Ч. П. ЯН., ЕГН **********, да заплаща на детето П.Ч. П., ЕГН
**********, чрез своята майка и законен представител З. П. Т., ЕГН
**********, ежемесечна издръжка в размер на 300 лв. (триста лева), считано
от 13.05.2022 г. до настъпването на пълнолетие на детето или настъпване на
друго основание за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното погасяване на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над присъдените 300
лв. месечно до претендираните 450 лв. месечно.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от З. П. Т., ЕГН
**********, срещу Ч. П. ЯН., ЕГН **********, молба за съдействие с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК във вр. 127, ал. 2 СК за изменение на определения с
решение № 260103/13.05.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. на РС–Раднево режим
на лични отношения между детето П.Ч. П., роден на *** г., и бащата Ч. П.
ЯН., ЕГН **********, в частта за определяне на режим на лични отношения
„Тридесет дни през лятната ваканция, от които 15 дни през месец юли и 15
дни през месец август, като бъдат съобразени с платения годишен отпуск и на
двамата родители“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от Ч. П. ЯН., ЕГН
**********, срещу З. П. Т., ЕГН **********, молба за съдействие с правно
основание чл. 59, ал. 9 СК във вр. 127, ал. 2 СК за изменение на определения с
решение № 260103/13.05.2021 г. по гр.д. № 178/2021 г. на РС–Раднево режим
на лични отношения между детето П.Ч. П., роден на *** г., и бащата Ч. П.
ЯН., ЕГН **********, в частта за определяне на режим на лични отношения
„През месеците юни и юли, всяка календарна година, във времето, когато
това не съвпада с платения годишен отпуск на майката и с обичайния режим
на лични контакти, в делничните дни, когато майката е на работа, от 8,00 часа
до 14,00 часа“.
ОСЪЖДА Ч. П. ЯН., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-
Раднево сумата от 72 лв. (седемдесет и два лева), представляваща държавна
17
такса върху определения изменен размер на издръжка на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
18