О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.
Кърджали, 19.06.2023 г.
Административен съд Кърджали в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
АЙГЮЛ ШЕФКИ
разгледа докладваното от съдия Шефки чканд №77/2023 г. по
описа на КАС и за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството
е по реда на чл. 229 от АПК, вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 63д, ал.
1 и ал. 2 от ЗАНН.
Образувано
е по частна жалба от Т.Н.Д., подадена чрез адв.Н.М., против Определение
№98/12.05.2023 г. постановено по анд №279/2023 г. по
описа на РС-Кърджали. В частната жалба се твърди незаконосъобразност на
оспореното определение поради неправилно приложение на материалния закон и
съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се доводи, че са
представени надлежни доказателства за размера на договореното и изплатено
адвокатско възнаграждение от 600 лв. с
ДДС, както и че искането за тяхното присъждане е своевременно направено, като е
представен и списък на разноските. Счита, че претендираният
размер на адвокатското възнаграждение е в рамките на минимума, предвиден в
чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В тази връзка счита, че с обжалваното определение районният съд
е определил адвокатско възнаграждение в размер, който е по-нисък от минималния
такъв. Иска отмяна на оспореното определение, като се изменени Решение № 83/25.04.2023
г., постановено по анд №279/2023 г. по описа на
РС-Кърджали, в частта за разноските, и се осъди ОД на МВР Кърджали да му
заплати деловодни разноски в размер на 600 лв. Претендира и направените по
настоящото дело разноски.
Ответната страна – ОД на
МВР-Кърджали, надлежно уведомена, не взема становище по частната жалба.
Административният
съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С Решение
№ 83/25.04.2023 г., постановено по анд №279/2023 г.
по описа на РС-Кърджали, е отменено Наказателно
постановление № 23-1947-000015 от 01.02.2023 г„ издадено от началник сектор в
РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на Т.Н.Д., на основание чл.175, ал.З,
пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200 лв.;
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, както и отнемане на
10 контролни точки на основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г., за извършено
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. С горното решение, в полза на Т.Н.Д., са
присъдени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
За да определи горната сума съдът е приел, че по делото е договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Приел е също, че
предмет на обжалване е наказателно постановление, с което е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., поради което е приложима
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1/2004 г. и минималният
размер на адвокатското възнаграждение е 400 лв. В тази връзка и предвид ниската
фактическа и правна сложност на спора, намерил за основателно възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като счел, че същото следва да се
намали до минималния размер, предвиден в Наредбата.
С Определение №98/12.05.2023 г., по анд №279/2023 г. по описа на РС-Кърджали, в производство по
чл.248 от ГПК, образувано по молба на Т.Д.,
районният съд е изменил Решение № 83 от 25.04.2023 г.
по анд № 279/2023 г. по описа на PC-Кърджали, в частта за разноските, като
увеличил размера на присъдените на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение
от 400 лв. на 480 лв. При определяне на последния размер съдът отново се
позовал на чл.18, ал.2, вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г., но взел предвид и
разпоредбата на § 2а от ДР от Наредба № 1/09.07.2004 г., като начислил и
дължимия ДДС, върху определеното
адвокатско възнаграждение.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.
230 от АПК, против акт подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:
Безспорно
е в случая, че за процесуално представителство, защита и съдействие по анд №279/2023г. жалбоподателят е договорил и заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС. Установява се също така,
че такава защита и съдействие е реално осъществена от адв.М., който
своевременно е направил и искане за присъждане на деловодни разноски,
представил е списък на разноските, фактура за изплатена сума, общо в размер на 600 лв., от които: стойност на
сделката – 500 лв. и 100 лв. за ДДС /20%/, както и удостоверение за регистрация
на адвоката по ЗДДС, считано от
30.05.2016 г.
Съгласно чл.63д,
ал.1 и ал.2 от ЗАНН, в производствата
пред районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ако заплатеното
от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на насрещната
страна, да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Според
чл. 18,
ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 год., ако
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал.
2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, като разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1/2004 год. предвижда минимално адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лева, когато наложената
имуществена санкция е до 1000 лева.
Съгласно
чл.18, ал.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год.,
за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв.
Районният
съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., въз
основа на разпоредбата на чл.18, ал.2, вр с чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г. и §2а от ДР на Наредбата, като приел, че предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
200 лв.
В
случая обаче, с оспореното пред районния съд наказателно постановление, наред с
наказанието „глоба“, на жалбоподателя са наложени и други две административни
наказания: „лишаване от право да управлява МПС“, както и отнемане на 10
контролни точки, които безспорно са извън хипотезата на чл. 18, ал. 2 от Наредба
№1/2004 г. За тези случаи, в разпоредбата
на чл.18, ал.4 от Наредба №1/2004 г., е предвидено минималния размер на
адвокатското възнаграждение да е 500 лв., или, 600 лв. с ДДС.
При така
установеното, настоящата инстанция приема, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. с ДДС, не е прекомерно, както е приел
районният съд, тъй като е в рамките на минималния размер, предвиден в
приложимата наредба, поради което се следва в пълния му предявен размер.
По изложените
съображения оспореното определение е неправилно и следва да бъде отменено. На
основание чл. 235, ал. 1 от АПК, съдът следва да реши въпроса по
частната жалба и да измени Решение № 83/25.04.2023 г., постановено по анд №279/2023 г. по описа на РС-Кърджали, като осъди ОД на МВР–Кърджали,
да заплати на жалбоподателя Т.Н.Д. деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
С оглед изхода на
спора, следва да се осъди ОД на МВР–Кърджали,
да заплати на жалбоподателя и сумата в размер на 30 лв., за заплатената
държавна такса за образуване на
настоящото дело.
Водим
от горното и на основание чл.
235, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр.
с чл. 63д, ал.
1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение
№98/12.05.2023 г., по анд №279/2023 г. по описа на
РС-Кърджали, и
вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 83 от 25.04.2023 г. по анд № 279/2023 г. по описа на PC-Кърджали, в частта му за
разноските, като:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да
заплати на Т.Н.Д. от ***, с ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали да
заплати на Т.Н.Д. от ***, с ЕГН **********, направените
по настоящото дело разноски в размер на 30 лева.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.