№ 159899
гр. София, 19.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110153555 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против С. Г. Й. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№************/18.04.2016 г.
По отношение на заявеното вземане за сумата 909,41 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр.
т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът намира, че
по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване на
императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не отговарят
на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
1
Видно от представения договор за потребителски кредит ******************* №
************, в същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги. Съгласно уточнителна молба от 05.12.2023 г. от заявителя, длъжникът дължи
възнаграждение за предоставен пакет допълнителни услуги в размер на 1348,57 лева, от
които частично били платени 438,66 лева. Ето защо претенцията е за сумата от 909,91 лева.
Излага твърдения, че е сключено споразумение за предоставяне на допълнителни услуги, с
предмет: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, като длъжникът
се е възползвал от същата възможност. Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да
събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Нормата на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че услугата касае действия, свързани с
отпускането на кредита, начисляването на такса, за които попада в процесната забрана.
Наред с посоченото, по този начин в тежест на икономически по-слабата страна –
потребителя е възложена такса, срещу която да получи приоритетно и бързо разглеждане на
заявлението си, с което неминуемо се нарушава равновесието в отношенията между
страните по правоотношението, едната от които всякога има интерес да получи средствата
във възможно най-кратки срокове.. Ето защо възнаграждението попада в хипотезата на
императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото са уговорени за елемент от
съдържанието на самото кредитно правоотношение, а не за предоставяне на свързана с него
допълнителна услуга.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата 909,91 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение за пакет за предоставяне на допълнителни
услуги.
По разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се уважи
пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в размер
на сумата от 54,16 лв., като се отхвърли до пълния размер от 72,36 лв., а за юрисконсултско
възнаграждение в размер на сумата от 37,42 лв., като се отхвърли за сумата до 50 лева.
Ето защо, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 269401/29.09.2023 г., подадено от /фирма/ срещу С. Г. Й.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 909,91 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, както и за сумата над 54,16 лева
до пълния дължим размер от 72,36 лева за платена държавна такса и за сумата над 37,42
лева до пълния размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
2
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3